№ 970
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500424 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от „Юробанк
България“ АД с ЕИК-*********, заявена чрез пълномощника адв. Даниел Еленков от САК с
посочен съдебен адрес в гр.София, ул.Кирил и Матодий № 84, ет.4 против Определение №
4610/30.12.2021г., постановено по ч.гр.дело № 5504/2021 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което съдът е прекратил производството, образувано по молба на частния
въззивник по чл.59 ЗН.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател,
който счита същото за незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и постанови
определение, с което да назначи управител на незаетото наследство на починалото лице Д.
СТ. ХР. на осн.чл.59 ЗН. Твърди, че има данни за наследници на починалото лице, но те не
могат да бъдат установени от ЧСИ, тъй като няма данни за адресите им, като по тези
причини, те не могат да бъдат призовани от ЧСИ по изп.дело № 307/2021г. да приемат
наследството или да се откажат от него. Излага съображения, че не са налице
предпоставките на чл.11от ЗН, тъй като не е изчерпан реда на наследниците по закон на
починалото лице.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Частният жалбоподател е подал до БРС молба за с искане на основание чл.59 от ЗН
вр. чл.230, ал.2 от ГПК да бъде назначен управител на незаето наследство, оставено от Д.
СТ. ХР. ЕГН **********, поч. на 29.09.2015г., който е бил кредитополучател и ипотекарен
длъжник по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.04.2008г., наред с П.Б.Г.-
също кредитополучател и ипотекарен длъжник.
От приложените по делото писмени доказателства е установено, че след смъртта на
Д. СТ. ХР. по заявление на банката срещу П.Б.Г. е образувано по реда на чл.417 ГПК ч.гр.д.
№ 5242/2016г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 2794/16.09.2016г. за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист № 4287 от 17.09.2016г. срещу П.Г..
По изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 307/2021г. по описа на
ЧСИ Делян Николов, по което се иска от молителя в качеството му на взискател от БРС да
1
бъде назначен управител на наследството, оставено от Д. СТ. ХР.о, който да извърши опис
на имуществото, да осъществи процесуално представителство по изпълнително дело,
включително относно изпълнението по отношение на ипотекирания имот.
Установено е също така, че след смъртта си Д. СТ. ХР. е оставил като наследници по
закон своята майка и своя баща, които са направили отказ от наследството, оставено от сина
си, вписани в производството по частно гражданско дело № 156/2016г. по описа на Районен
съд - Нова Загора. Поради това частният съдебен изпълнител е предприел действия по
чл.429, ал.2 ГПК за установяване на наследниците от следващ ред. След получаване на
удостоверение за наследници той е изпратил съобщение до наследниците, с което им е
указал, че следва да заявят до него дали се отказват от оставеното от Д. СТ. ХР. наследство.
По отношение на конституираните наследници Х.Д. Х. и Д.И.П./ч. и в./ е установено, че са
се отказали от оставеното наследство, отказите им са вписани и представени пред
ЧСИ/л.21,22/. От представените доказателства се установява, че по отношение на част от
останалите наследници, установени чрез удостоверения за съпруга и родствени връзки на
Х.Д. Х./л.63/ и Д.И.П./л.40,41/ ЧСИ е изпратил съобщения по чл.429, ал.2 ГПК. От
изпратените съобщения част са връчени, част са върнати с отбелязвания от пощенските
служители – пратката непотърсена от получателя, заминал, част са върнати като невръчени
без отбелязване върху обратната разписка/л.38/, от копието, находящо се на л.37 по делото
не е виден адресата.
Молителят счита, че тъй като тези наследници са били редовно уведомени от ЧСИ, но
не са заявили в дадения им срок дали приемат наследството, се счита, че те губят правото да
приемат наследството, а останалите са или неустановени от ЧСИ или с неизвестен адрес.
С обжалваното определение БРС е преценил на първо место, че не е налице
хипотезата на чл.59 ЗН; посочено е, че от приложените към молбата документи не може да
бъде направен извод за това, че е завършен фактическия състав на вписване на отказ от
наследство по смисъла на чл. 59 от ЗН и ГПК и то за всички лица, за които може да бъде
прието, че са наследници по закон на Д. СТ. ХР..
На следващо место БРС е приел, че от представените доказателства не се установява,
че молителят има вземане срещу наследниците на посочения длъжник, което да се събира в
хода на изпълнителното производство, образувано по повод цитираното от него
изпълнително дело. Видно от приложената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК като длъжник е посочена само П.Б.Г., но не и Д. СТ. ХР.. Следва да се има
предвид, че заповедта е постановена след датата на смъртта на Д. СТ. ХР. и видно от
обстоятелствената част на документа той е бил кредитополучател и ипотекарен длъжник.
Тъй като не е посочен като длъжник в заповедта по чл.417 от ГПК, съответно и в издадения
въз основа на нея изпълнителен лист, настоящият състав приема, че не се установява правен
интерес за молителя да иска да бъде назначен управител на оставеното от него наследство на
чл.59 от ЗН.
Поради горните мотиви с обжалваното определение е прието, че молбата е
недопустима, поради което е прекратил производството по делото.
При така установеното, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Не се споделят изводите за недопустимост на молбата поради липса на правен
интерес у банката молител. Това е така, защото банката е взискател, чието вземане е
обезпечено с учредена приживе от починалия Д.Х. договорна ипотека, върху имот, спрямо
който е насочено принудителното изпълнение. Вярно е, че заповедта по чл.417 ГПК и
изпълнителния лист са издадени след смъртта на Д.Х., като заявлението на банката по тази
причина е било насочено само към другия кредитополучател и ипотекарен длъжник, но с
2
оглед разпоредбата на чл.429, ал.2 ГПК и разясненията по т.2 от ТР № 4/17г. от 11.03.2009г.
по т.д. № 4/2017г. на ОСГТК, не би могъл да бъде споделен извода в обжалваното
определение за недопустимост на молбата по посочените по горе съображения, изложени в
обжалваното определение.
Що се отнася до подробните мотиви в обжалваното определение, че в настоящия
случай от данните по делото не се установява наличието на визираните в нормата на чл.59,
ал.1 ЗН предпоставки, за уважаване искането на молителя за назначаване на управител на
наследството на покойния Д.Х. са такива по същество, а не по допустимостта на молбата.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата е допустима,
поради което обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено
поради недопустимост следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане на
молбата по същество.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4610/30.12.2021г., постановено по ч.гр.дело №
5504/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил производството по
делото поради недопустимост.
ВРЪЩА делото на РС-Бургас за произнасяне по същество по молбата по чл.59,
ал.1 ЗН.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3