Решение по дело №2703/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на "Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, ***, представлявано от „Лидл България“ ЕООД“, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, ул. ***, представлявано от М. Д. и Л. Х., чрез юрисконсулт Тосев срещу Решение № 1479/16.10.2023 г. на Районен съд - Варна, постановено по АНД № 20233110202685/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № В-002022/26.05.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище [населено място], към ГД "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите. С посоченото наказателно постановление за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл. 200 от ЗЗП, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че НП е съставено за това, че непосредствено до артикули – кутия чай, комплект дъски за рязане е имало поставена ценова табела, която се отнася за друг артикул. Касаторът не оспорва фактическата обстановка, твърди наличие на допусната грешка. Счита, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. ВРС не е обсъдил доводите на дружеството, не е ясно точното време на излагане на стоката със сгрешена ценова табела, вероятно несъответствието се е получило при ежедневното актуализиране на цените, като е бил въведен грешен код за стоката, проблемът е съществувал изключително кратко време. Неправилно съдът е отхвърлил доводите, че цената на стоката може да бъде узната посредством устройство „прайз чекър“, което е разположено на видно място в обекта и е адекватно средство за обявяване цената на артикулите, устройството указва по подходящ начин цената на продуктите и изпълнява изискванията на ЗЗП за обозначаване на цените на стоките. Счита, че при наличие на повече от 3 500 артикула изложени в обекта, установената грешка само за една стока навежда на извод за малозначителност на нарушението. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и потвърденото с него НП. За с.з. касъторът редовно призован не се явява представител.

 

Ответникът – директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище [населено място], към ГД "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, редовно призован не се явява, не се представлява. В депозирано становище с.д. № 316/2024 г. юрисконсулт Подбалканска оспорва жалбата. Поддържа, че в хода на съдебното производство е безспорно установено, че е налице извършено нарушение по чл. 15, ал.1 от ЗЗП. Законът гарантира основни права на потребителите, сред които е и правото на информация за стоките и услугите. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение относно заплатения адвокатски хонорар.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като изцяло споделям мотивите на въззивния съд. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде оставено в сила.

 

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на "Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД против Наказателно постановление № В-002022/26.05.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище [населено място], към ГД "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на основание чл. 200 от ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лева.

 

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че на 21.02.2023 г. служител на КЗП – Варна е извършил проверка, касаеща етикетирането на стоки в търговски обект – магазин „Лидл“, находящ се в [населено място], КК „Св. Св. Константин и Елена“. При проверката било установено, че за продажба в магазина са били изложени следните стоки: кутия за чай – 8 бр., комплект дъски за рязане – 11 бр. големи, комплект дъски за рязане – 4 бр. в опаковка – 6 бр., като нито на, нито пред стоката имало поставена продажна цена, като в близост до стоките имало поставена цена на възглавница за медитация. ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган, при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в минимален размер. Въззивния съд приел, че липсват предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото се касае за формално нарушение, осъществяването на което застрашава обществените нарушения, липсва яснота колко време е продължила липсата на обозначения на цените.

 

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

 

При проверката за съответствие на решението с материалния закон съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Обосновано въззивният съд е приел, че санкционираното деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения административно-наказателен състав. Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗЗП, всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена, като неизпълнението на посоченото административно задължение е въздигнато в административно нарушение по чл. 200 от ЗЗП. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по време на проверката, извършена от органите на КЗП, в търговския обект, стопанисван от касационния жалбоподател, са били предлагани за продажба стоки, без в близост до същите да е била поставена информация за тяхната продажна цена. Този факт не се оспорва и от дружеството. С оглед на това и доколкото в случая отговорността на касатора е ангажирана на плоскостта на административно-наказателния състав по чл. 200 от ЗЗП, обосновано въззивният съд е приел, че наказващият орган е издирил и приложил относимите към казуса материално-правни разпоредби.

 

На следващо място, на касационния жалбоподател е наложено предвиденото в санкционната разпоредба наказание – имуществена санкция – 500 лв., като същото е определено в минималния размер, посочен в закона.

 

Обосновано районният съд е отхвърлил и тезата на касатора за маловажност на деянието, доколкото санкционираното неизпълнение на административно задължение не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, което изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Съдът не споделя доводите на касатора, че след като в обекта има устройство „прайз чекър“, което указва цените на стоките, то са изпълнени указанията на ЗЗП. Факта, че всеки потребител може да провери цената на стоката на посоченото устройство не освобождава от задължение търговеца да постави на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.

 

Касационният съд намира оспорваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна и недоказана – да се отхвърли.

 

По делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено от ответника в представеното писмено становище.

 

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, трети тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1479/16.10.2023 г. на Районен съд - Варна, постановено по АНД № 20233110202685/2023 г.

ОСЪЖДА "Лидл България ЕООД Енд Ко“ КД, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, ул. „3-ти март“ №1, представлявано от „Лидл България“ ЕООД“, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, ул. „3-ти март“ №1, представлявано от М. Д. и Л. Х., да заплати на Комисията за защита на потребителите - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева.

Решението е окончателно.