Определение по дело №389/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1101
Дата: 4 май 2018 г.
Съдия: Орлин Руменов Чаракчиев
Дело: 20183100500389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

..………../…….05.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-РИ СЪСТАВ в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

                                                                        

като разгледа докладваното от мл. съдия Чаракчиев

в.гр.д. № 389 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.П.П., гражданка на Руската Федерация, подадена чрез адв. С.Р. срещу Решение № 5314/19.12.2017 г., постановено по гр.дело № 9811/2017 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от въззивника, срещу „Фам Билдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Сирма войвода” № 4, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –  физически и морални страдания от неправомерното поведение на „Фам Билдинг“ ООД, изразяващо се в предоставяне на апартамент за търговска дейност на „Дом Мениджмънт“ ООД, водещо до шум, опашки, разговори между собственици на апартаменти от всички „Фортуни”, плач на доведените с тях деца, постоянно тютюнопушене на служители на фирмата, разговори на висок глас между служители на фирмата, наличието на лица във видимо нетрезво състояние, клиенти на фирмите и лица, проявяващи непристойно поведение, които обстоятелства съвкупно не са позволили на ищцата и нейното семейство да си починат пълноценно през лятната почивка, а именно през периода 31.07.2016 г. – 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на последния ден на деликта – 23.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът сочи, че обжалваното решение е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Определя като голословен и неправилен извода на ВРС, че в случая няма възлагане на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД от „Фам Билдинг“ ООД към „Дом Мениджмънт“ ООД. В тази връзка излага, че процесният апартамент е собственост на ответника и няма статут на офис, но въпреки това е предоставен за ползване с тази цел на „Дом Мениджмънт“ ООД.  Твърди, че това се доказва от обстоятелството, че дружественият договор на „Дом Мениджъмънт“ ООД е подписан от Христо Шидеров Петков, Милен Цанков Василев, Женя Атанасова Александрова и Стефан Атанасов Николов, а последните трима са управители и на ответното дружество. Следователно то е предоставило на „Дом Мениджъмънт“ ООД ползването на процесния апартамент с търговска цел, тъй като седалището и управлението на това дружество е на адреса на процесния апартамент.

На следващо място излага, че с молба-уточнение от 30.10.2017 г. е оспорил като неверни, антидатирани и неавтентични следните документи представени от ответника: 1) Договор за наем от 25.05.2016 г. между „Фам билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт“ ООД; 2) Договор за наем от 24.04.2017 г. между ПК „Поморие“ гр. Бяла и „Дом Мениджмънт“ ООД; 3) Приемо-предавателен протокол от 24.04.2017 г. между ПК „Поморие“ гр. Бяла и „Дом Мениджмънт“ ООД; 4) Заповед № 002/10.05.2016 г. за обект ап.2-0, бл. „Фортуна Кейп-2“ на управителя на „Дом мениджмънт“. Като фиктивни са оспорени и първите два документа, тъй като реално в счетоводството на „Фам билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт“ ООД няма отразено както плащане, така и получаване на наем по договорите. Съдът обаче допуснал съществено процесуално нарушение, като без да е открил производство по чл. 193 от ГПК по отношение на оспорените документи е приел, че същите са безспорни и представляват годно доказателствено средство.

В жалбата се сочи също, че именно собственикът на вещта отговаря за правилното ѝ ползване, а не лицето, което фактически я използва. Поради това в качеството си на собственик именно „Фам билдинг“ има законово задължение да следи дали процесният апартамент се ползва по предназначение. Освен това от всички събрани по делото доказателства се установява знание на управителите на „Фам билдинг“ ООД, че апартаментът се ползва не по предназначение. След като лицето Милен Василев било управител и на двете дружества, то не може да се приеме за вярна тезата, че „Фам билдинг“ ООД не било информирано и не било възлагало на „Дом мениджмънт“ ООД да ползва процесния апартамент като офис.

Твърди, че възлагане по смисъла на чл. 49 от ЗЗД възниква и при наличието на две фирми както е в случая.

Неправилно съдът е приел, че в случая няма причинна връзка между действията на ответника и причинените вреди, защото ако управителите на ответното дружество не бяха предоставили на „Дом мениджмънт“ ООД ползването на процесното помещение като офис, то ищцата П. нямаше да ги претърпи. Като неправилен се определя и изводът на съда, че твърдяните вреди са останали недоказани.

По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ВРС, вместо което съдът да постанови друго с което да уважи исковата претенция. Моли за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по отношение на оспорените пред първата инстанция документи.

С оглед констатирани нередовности в исковата молба на въззивника са дадени указания за тяхното отстраняване, в изпълнение на което последният е посочил, че поддържа иска си срещу настоящия ответник „Фам билдинг“ ООД.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Фам билдинг“ ООД, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба срещу постановеното решение, което намира за правилно. Моли за отхвърляне на въззивната жалба, както и за предоставяне на възможност за ангажиране на доказателства в случай, че съдът открие производство по чл. 193 от ГПК. В случай, че съдът разгледа твърденията за симулация наведени в жалбата, моли да бъдат приети приложените към отговора доказателства – фактури от 03.08.2016 г., 12.09.2016 г., 24.04.2017 г. и 31.05.2017 г.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з., като на основание чл. 267 от ГПК съдът дължи произнасяне по направените от страните доказателствени искания.

С уточняваща молба от 30.10.2017 ищецът – сега въззивник, е оспорил верността, датите и автентичността на подписите и на следните писмени доказателства  представени с отговора по чл. 131 от ГПК: 1) Договор за наем от 25.05.2016 г. между „Фам билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт“ ООД; 2) Договор за наем от 24.04.2017 г. между ПК „Поморие“ гр. Бяла и „Дом Мениджмънт“ ООД; 3) Приемо-предавателен протокол от 24.04.2017 г. между ПК „Поморие“ гр. Бяла и „Дом Мениджмънт“ ООД; 4) Заповед № 002/10.05.2016 г. за обект ап.2-0, бл. „Фортуна Кейп-2“ на управителя на „Дом мениджмънт“.

С протоколно определение в о.с.з. проведено на 06.11.2017 г. съдът е оставил без уважение искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК само по отношение на Договор за наем от 25.05.2016 г. между „Фам билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт“ ООД, като е посочил, че това е договор сключен между търговски дружества и към настоящия момент няма данни някой от представляващите дружествата да е заявил, че не е сключвал такъв договор. По отношение на твърдението, че този документ е антидатиран районният съд е изложил, че ще се произнесе с решението по същество на спора. ВОС също намира, че не следва да открива производство за проверка на автентичността на Договор за наем от 25.05.2016 г. между „Фам билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт“ ООД, тъй като с доклада по делото ВРС е отделил за безспорно по реда на чл. 146, ал.1, т.3 от ГПК, че процесният апартамент е бил отдаден под наем от първото дружество на второто. След като ищецът не оспорва обстоятелството, че формално има сключен договор, макар и да сочи, че същият е привиден, то в случая доказателственото искане по чл. 193 от ГПК се явява недопустимо.

Районният съд обаче не се е произнесъл по предприетото оспорване досежно останалите документи посочени в т. 2, 3 и 4 на уточняващата молба, като така първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение. Въпреки това, производство по реда на чл. 193 от ГПК по отношение на тези документи не следва да се открива и пред настоящата инстанция, а искането на въззивника следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

Оспорените документи са частни диспозитивни, следователно при оспорване верността на обективираните в тях изявления съдът не следва да открива нарочно производство по реда на чл. 193 от ГПК, доколкото същите нямат обвързваща съда материална доказателствена сила.

Твърдението на ищеца, че документите са антидатирани, също не е основание за откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Страната не е участвала в тяхното съставяне, а датата на частния документ обвързва третите лица, каквото е ищеца, само ако са изпълнени предпоставките на чл. 181, ал.1 от ГПК, които в случая не са налице .

Ищецът е оспорил и авторството на подписите положени в посочените документи. Доколкото те са поставени от трети за спора лица обаче, страната по делото не е обвързана от материално - правните последици от изявленията направени в оспорените документи, т.е. същите не могат да ѝ се противопоставят. Следователно ищецът няма правен интерес от оспорване автентичността на подписите на третите лица, а съобразно разпоредбата на чл. 193 от ГПК, производството по този ред се открива по искане само на заинтересованата страна.

Въззиваемият също е направил доказателствени искания, които също следва да се оставят без уважение, тъй като страната не е била препятствана да представи посочените фактури и пред районния съд, следователно същите не могат да бъдат приети от въззивната инстанция поради настъпилата преклузия по чл. 266, ал.1 от ГПК.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника Т.П.П. за откриване на производство по чл. 193 от ГПК по отношение на следните документи 1) Договор за наем от 25.05.2016 г. между „Фам билдинг“ ООД и „Дом Мениджмънт“ ООД; 2) Договор за наем от 24.04.2017 г. между ПК „Поморие“ гр. Бяла и „Дом Мениджмънт“ ООД; 3) Приемо-предавателен протокол от 24.04.2017 г. между ПК „Поморие“ гр. Бяла и „Дом Мениджмънт“ ООД. 4) Заповед № 002/10.05.2016 г. за обект ап.2-0, бл. „Фортуна Кейп-2“

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемияФам билдинг“ ООД за приемане и прилагане към доказателствения материал по делото на фактури от 03.08.2016 г., 12.09.2016 г., 24.04.2017 г. и 31.05.2017 г.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 06.06.2018 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, а на въззиваемия и препис от уточняващи молби вх. № 9682/29.03.2018 г. и вх. № 12267/25.04.2018 г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1

 

 

                                  2