РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. *, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Петранка Ал. П.
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20211600100323 по описа за 2021 година
Предявени са искове от Л.П. с ЕГН ********** против ЗК „Л.С.“ АД с
ЕИК * с правно основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ /нов/ във вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 30000,00 лева /обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.09.2021г. – датата на изтичане на тримесечния срок
за произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2019 г., около 06:30 часа, в село
*, обл. *, по ул. „*“ е настъпило ПТП с участието на Б.Д.., който управлявал
л.а. „*", с рег. № * и пострадалата Л.П., която по същото време, на същата
улица се движела с посока на движение обратна на автомобила, плътно
вдясно, поради липса на тротоар и банкет. Твърди се, че пред дом №*водачът
на лекия автомобил, при движение с несъобразена скорост и намалено
внимание към пътната обстановка, реализирал ПТП, като блъснал с предната
си дясна част ищцата.
Твърди се, че от удара Л.П. паднала на земята, като получила следните
травматични увреждания:
Средна телесна повреда, представляваща полифрактура на носни кости -
1
разстройство на здравето, причинило физически болки, страдания и
затруднение на обонятелна и дихателна функции;
Средна телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма на
главата със сътресение на мозъка с непълно изпадане в безсъзнатело
състояние-разстройство на здравето, временно опасно за живота,
причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
контузия на шията - разстройство на здравето, причинило физически
болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;
разкъсно-контузна рана в областта на челото - разстройство на здравето,
причинило физически болки и страдания.
След настъпване на ПТП, екипът на СМП е транспортирал ищцата до
ЦСМП - гр. *, като след извършване на необходимите прегледи, ищцата е
насочена за лечение в МБАЛ „Д-Р С.И." АД - *, където постъпила на
19.02.2019 г. Веднага и било проложено медикаментозно лечение, а разкъсно-
контузната рана на челото й била хирургическа обработена. Още същия ден,
ищцата напуснала лечебното заведение, като са й дадени препоръки за
спазване на хигиенно-диетичен режим и лечение в амбулаторни условия.
Вследствие на получените при процесното ПТП травми, ищцата твърди,
че е търпяла и продължава да търпи физически болки и страдания, неприятни
усещания и неудобства в ежедневието си, които подробно са описани в
исковата молба. Твърди, че представляват неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от реализираното ПТП на 19.02.2019 г.
Счита, че сума в размер на 30000,00 лв., би успяла до някаква степен да
обезщети търпените от нея, вследствие на ПТП, неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови Решение, с което да
осъди ЗК „Л.С.“ АД с ЕИК * да заплати на Л.П. с ЕГН ********** следните
суми: 30000,00 лв.(тридесет хиляди) - главница, представляваща
Застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие
на ПТП от 19.02.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума
от 07.09.2021 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателно
заплащане на обезщетението и направените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК
„Б.И.“ АД, гр.* чрез адв.Е.Х., с който се оспорва претенцията по основание и
2
размер. Оспорва се претендирания размер като прекамерно завишен, както и
размера на обезщетението по чл.86 от ЗЗД за изтекли лихви.
Оспорва твърденията в исковата молба за механизма на ПТП-то от
19.02.2019 г. в с.*, обл. *, като оспорва, че произшествието е настъпило само
по вина на водача на лекия автомобил. Поддържа, че причина за настъпване
на произшествието са действията на ищцата П., която е пресичала пътното
платно на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, нарушавайки
правилата за движение по пътищата и не се е съобразила с приближаващото
пътно превозно средство, посоката и скоростта му на движение, както и че
ненужно е удължила времето и пътя за пресичане на пътното платно –
нарушения на чл. 113, ал. 1 , т. 1 и т.2 от ЗДвП.
В условията на евентуалност предявава и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Оспорва твърденията, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в изпитване на силни болки и страдания, който продължават и към
настоящия момент.
Оспорва и твърденията, както че възстановяването на ищцата е
продължило повече от 30 дни, респ., че процеса на оздравяване е бил
продължителен, така и твърденията, че и към момента все още не е
приключил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение,
рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима и
прекомерна по аргумент от заявеното при условията на евентуалност
възражение за съпричиняване.
Изцяло оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Оспорва размера на адвокатския хонорар, в случай, че същия не се
претендира по реда на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, както и в случай,
че размерът му надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г.
на ВАС.
В отговора е направено и искане за присъждане на направените по
делото разноски.
3
По делото са събрани писмени, гласни доказателства и веществени и са
назначени и изслушани експертизи – две съдебно-автотехнически и съдебно-
медицинска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2019г. около 6:30 ищцата Л. тръгва пеша за работа към
кравефермата, в която работи. Движи се по улица „*“ в посока от центъра на
селото към гр. *. На процесната улица пътното платно за движение е с обща
ширина 8,00 метра. Състои се от две пътни ленти – по една пътна лента за
всяка посока, като всяка от тях е с ширина по 4,00 метра. От двете страни на
пътните ленти има ивица от пясък и други инертни материали с различна
ширина (около 60 см.). След тази ивица има тревна площ с ширина около 3,50
метра. След тревната площ има тротоар с ширина 2,50 метра, граничещ с
оградите на къщите. Ищцата се е движила на около метър вляво от десния ръб
на платно за движение.
В същото време св. Б.Д.. идвал от гр.*, където е бил на работа нощна
смяна с личния си автомобил „*“ с рег. № * и се движил по същата улица, в
същата посока, към дома си. В момента, когато наближил дом №* на същата
улица, срещу него идва товарен фургон на фирма „*“ и при разминаването се
получило заслепяване, като водачът на л.а * е виждал само фаровете на
насрещното МПС.
В същия момент пешеходката Л. се движи в дясната пътна лента пред
лекия автомобил на св. Д.. Непосредствено след разминаването с фургона на
фирма „*“ водачът забелязва ищцата Л. на около 5-6 метра пред автомобила
си, като е следвало да изпревари пешеходката. Направил е спасителна
маневра – изменил е посоката на движение на автомобила в ляво, но въпреки
това не успял да отклони посоката си на движение достатъчно в ляво, поради
което удря Л. с дясното странично огледало. От ударния импулс тялото на
пешеходката се повдига нагоре и е отхвърлено вдясно от платното за
движение, като се установява в тревната площ около 9 метра от мястото на
удара.
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР-* и екип на Спешна
Медицинска Помощ /СМП/. Полицейските служители съставили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2019-1023-101/19.02.2019г. Екипът на
СМП е транспортирал ищцата до ЦСМП - гр. *, като след извършване на
необходимите прегледи, Л. е насочена за лечение в МБАЛ „Д-Р С.И." АД - *,
където постъпила на същата дата. Веднага и било проложено медикаментозно
лечение, а разкъсно-контузната рана на челото й била хирургическа
4
обработена. Още същия ден, ищцата напуснала лечебното заведение, като са
й дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и лечение в
амбулаторни условия.
Между страните не се спори, че по отношение на л.а. „*“, с рег. № * е
била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № ВС/22/118002961307, със срок на действие от
15.10.2018г. до 14.10.2019г., сключена при ЗК „Л.С.“ АД, което МОС приема
за безспорно установено.
От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорена
от страните и приета от съда, се установява, че вследствие на процесното
ПТП, ищцата е получила следните увреждания: многофрагментно счупване
на носни кости, което счупване е причинило затруднение на физиологичното
носно дишане, което затруднение е постоянно, съществува по всяко време,
отразява се отрицателно на качеството на живот и не би могло да се
самоизлекува. Тези характеристики на увреждането го определят като
причиняване на постоянно разсройство на здравето, неопасно за живота.
Също така, получила разкъсноконтузни рани, които в тяхната съвкупност, са
причинили на Л. разстройство на здравето – временно и неопасно за живота
със срок на оздравяване две-три седмици до месец при липса на усложнения,
за каквито няма данни. Образувалите се белези на местата на раните по
никакъв начин не променят симетрията на лицето, нито пък нарушават
функционирането на дадена система и/или органи.
От съдебно-медицинската експертиза се установява, че може да се
направи извод за пряка причинно-следствена връзка между причинените
травми и деянието /ПТП/. Описаните травматични увреждания, в тяхната
цялост – разкъсноконтузни разни и счупване на носни кости е напълно
възможно да се получат в резултат на описания механизъм – ПТП при
блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последващо падане на
земята от собствен ръст.
На 04.05.2021г. на ищцата е проведено изследване на носните проходи,
като е установено затруднение при преминаването на въздух през дясната
ноздра при запушване на лявата и изместване на носната преграда. От
проведения преглед за нуждите на съдебното производство се установява, че
това затруднение на носното дишане е налично, както са налични и белези по
лицето от описаните рани (челно и долночелюстно).
По делото са назначени две съдебно-автотехнически експертизи
/САТЕ/. Първата е изготвена от инж. Р. Г., а повторната е изготвена от инж.
О.В.. Експертизата изготвена от инж. Г. не е пълна и почива на
предположения в отделните пунктове. Поради необосноваността на
изготвената от инж. Г. се наложи да бъде назначена и изготвена повторна
експертиза. Именно повторната експертиза съдът кредитира напълно, тъй
като е обоснована и компетентно изготвена. От нея в пълен обем се
установява механизма на ПТП-то, катко и фактическата обстановка, при
5
която е извършен инцидента. От повторната експертиза безспорно се
установява следното:
Пътният инциднет е настъпил през тъмната част на денонощието и при
слаба мъгла. Уличното осветление не е с достатъчна осветеност. Пътната
настилка е била суха. Произшествието е настъпило в населено място при
допустима скорост от 50 км/ч, като няма данни в участъка на произшествието
да са намерени пътни знаци, които допълнително ограничават скоростта на
движение от нормативно въведената.
Ударът между лекия автомобил и пешеходката е настъпил около 1
метър вляво от десния ръб на платното за движение по ширина. В условията
на произшествието лекия автомобил се е движил със скорост от 42 км/ч, на
която скорост съответства дължина на опасната зона за спиране от 21 метра.
Тъй като няма данни за наличие на спирачни следи от влачене на гумите на
л.а върху асфалта, експертизата установява, че скоростта на движение на
автомобила в момента преди и в момента на удара е една и съща.
Лекият автомобил е настигнал в гръб пешеходката и я е блъснал поради
това, че в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини водачът е
управлявал с технически несъобразена скорост и не имал техническата
възможност да възприеме пешеходката като опасност и да предприеме
своевременно действия за аварийно спиране при необходимост или да спре,
за да предотврати удара, тъй като опасната зона за спиране от 21 метра е по-
малка от зоната на осветеност от 50 метра.
Пешеходката се е движела на около метър вляво от дясната граница на
улицата, като е била с гръб към приближаващия я отзад автомобил. Следва да
се отбележи, че по отношение на този факт както първата, така и повторната
САТЕ нямат разминавания. Безспорно се приема, че ищцата се е движела по
платното за движение, а не по тротоара, както се твърди в исковата молба.
Ударът между лекия автомобил и пешеходката е настъпил около 1 метът
вляво от десния ръб на платното за движение.
От повторната САТЕ се установява, че в участъка на произшествието на
двата тротоара от двете страни на уличното платно са намерени препятствия
– купчини от пясък, съчки и други, които биха принудили пешеходката да ги
заобиколи и да се движи по платното за движение. Тротоарът е от бетонни
плочи, между които има избуяла трева и не е поддържан. От това следва да се
направи извода, че тротоарът вдясно по посока на движението на автомобила
и пешеходеца не е годен да се използва, особено в тъмната част на
денонощието.
От заключението на вещото лице инж. В. се установява, че в
конкретната пътнотранспортна обстановка, пешеходката е била длъжна да се
движи възможно най-близо до лявата граница на платното и то срещу
движението на МПС. Експертизата определя като основни причини за
настъпване на инцидента - неправилното движение на пешеходката по
платното за движение и управление на лекия автомобил от водача с
6
технически несъобразена скорост.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ /нов/ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86
от ЗЗД. Исковете са допустими, тъй като е спазена разпоредбата на чл.380 от
КЗ /нов/ - предявена е застрахователна претенция към ответното дружество на
07.06.2021г.
Съгласно чл.498, ал.3 във вр. чл.496 във вр. чл.380 от КЗ/нов/
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало „ГО“ на виновния водач на
МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран от ищцата, но претенцията не е уважена. В законоустановения
тримесечен срок ЗК „Л.С.“ АД нито е платил, нито е отказал да заплати на
ищцата застрахователно обезщетение. При това положение процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без търсения резултат, което
прави прекия иск по чл.432 от КЗ допустим.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за
наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно
правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2
от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
7
От назначената по делото повторна авто-техническа експертиза се
установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение
на водача на лек автомобил „*“, с рег. № *, който нарушил правилата за
движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.
Съдът намира, че водачът на лекия автомобил е следвало да се
съобрази, че шофира през тъмната част на денонощието и е следвало да вземе
предвид, че е имало мъгла, както и че уличното осветление не е с достатъчна
осветеност. При тези факти, който се установяват категорично от повторно
назначената САТЕ, водачът е бил длъжен да се движи с по-ниска скорост, за
да има време да реагира при възникнала опасност на пътя. Също така, важно е
да се отбележи, че ответното дружество в съдебно заседание заяви, че
признава, че шофьорът на лекия автомобил има вина за настъпване на ПТП-
то /стр. 103/.
От назначената съдебно-медицинска експертиза се установяват и
настъпилите вреди на ищцата: многофрагментно счупване на носни кости,
което счупване е причинило затруднение на физиологичното носно дишане,
което затруднение е налично и към приключване на устните състезания пред
натоящата инстанция. Освен това, ищцата получила и разкъсноконтузни
рани.
По делото не бе оборена презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
С оглед комплексния характер на причинените на ищцата увреждания,
съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди. За определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Обезщетението следва да
8
е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото,
така и на обществените представи за справедливост. При определяне на
справедливо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в
резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат
предвид: характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, психическите и физически последици за пострадалия, степента на
възстановяване и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането. Във връзка с това, МОС намира за безспорно установено, че на
ищцата са причинени средна и лека телесна повреди. Многофрагментно
счупване на носни кости в случая представлява постоянно разсройство на
здравето, неопасно за живота /средна телесна повреда/. От съдебно-
медицинската експертиза се установи, че то се отразява отрицателно на
качеството на живот и продължава и към настоящия момент, поради което
доводите в исковата молба следва да се уважат. Разкъсноконтузните рани,
които ищцата е получила представляват лека телесна повреда. Съгласно
експертизата те са временни и неопасни за живота, а периода им на
оздравяване е от две седмици до месец. По делото няма данни за усложнения
през възстановителния процес. Белезите от раните не променят симетрията на
лицето на ищцата, съгласно съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира.
Във връзка с болките и страданията на Л. по делото бе разпитан и св. А.
Г., който е съсед на ищцата. Неговите показания са оскъдни и не всеки
твърдян от него факт е бил възприет лично от него. Свидетелят в не малка
част от показанията си възпроизвежда факти, които неговата съпруга е
възприела. От показанията на свидетеля става ясно, че не знае точния период
на възстановяване на ищцата. От своята съпруга разбрал, че Л. трудно се
възстановила.
По делото не бяха доказани твърдените в исковата молба черепно-
мозъчна травма и контузия на шията.
Съдът като взе предвид вида и продължителността на преживените от
ищцата Л. болки и страдания, неудобства, емоционални и психически
сътресения, както и съществуващата в страната икономическа конюктура към
момента на увреждането, приема, че справедливо обезщетение за
9
претърпените от ищцата неимуществени вреди е сумата от 9000,00 лева.
МОС намира за основателни релевираните от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Повторната
съдебно-автотехническа експертиза по категоричен начин установява, че
ищата, в нарушение на законоустановените правила, се е движела по
платното за движение. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДвП пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
Разпоредбата на чл. 108, ал.2, т.1 от ЗДвП гласи, че пешеходците могат да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани. В тази връзка, от заключението на повторно назначената
САТЕ се установява, че в участъка на произшествието на двата тротоара от
двете страни на уличното платно са намерени препятствия – купчини от
пясък, съчки и други, които биха принудили пешеходката да ги заобиколи и
да се движи по платното за движение. Тротоарът е от бетонни плочи, между
които има избуяла трева и не е поддържан. От заключението на вещото лице
става ясно, че тротоарът вдясно по посока на движението на автомобила и
пешеходеца не е годен да се използва, особено в тъмната част на
денонощието. От заключението става ясно, че в конкретната
пътнотранспортна обстановка, пешеходката е била длъжна да се движи
възможно най-близо в лявата граница на платното и то срещу движението на
МПС. Предвид, че ищцата се е движела по посока движението на МПС-то,
което е установено несъмнено, се стига до извода че същата е нарушила и
разпоредбата на чл. 108, ал.2, т.1, която й дава право да се движи по платното
за движение, тъй като тротоара в случая не е бил годен за използване. Освен
това от експертизата се установи, че ищцата се е движела на около метър
вляво от десния ръб на платно за движение, именно там е станал и ударът с
лекия автомобил. Това води до извода, че ищцата със своето поведение, в
разрез с разпоредбите на ЗДвП, е създала предпоставки за настъпване на
вредите, респ. ищцата е съпричинила вредоносния резултат със своето
поведение. Твърденията на ищцата, че се движела по тротоара са
необосновани, тъй като, за да се приеме тази хипотеза лекият автомобил е
следвало излезе от платното за движение вдясно, да премине през тревната
площ, която е с ширина около 3,50 метра и чак тогава да удари пешеходката.
От данните по делото се установява, че лекият автомобил на първо място, е
направил маневра вляво, за да избегне ПТП-то и именно тогава с външното
дясно огледало е ударил пешеходката, която се е движела по платното за
движение. Няма данни лекия автомобил да е навлизал в тревната площ, нито
да е навлизал към тротоара. Освен това, ако се приеме, че лекият автомобил е
ударил ищцата на тротоара, при тази скорост и съгласно заключението на
САТЕ, ищцата нямаше да се озове на тротоара след удара.
С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и
10
непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл
за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия
или бездействия и вредоносния резултат. По делото се установи, че ищцата е
създала предпоставки за настъпване на вредите, тъй като е ходила на 1 метър
вляво от десния край на платното за движение и то по посока движещото се
МПС.
С оглед гореизложеното, е налице основание за намаляване на
определеното обезщетение по реда на чл.51 ,ал.2 от ЗЗД, като настоящият
съдебен състав намира, че следва да се определи степен на съпричиняване от
25% /двадесет и пет процента/. Така поведението на ищцата, се квалифицира
като съпричиняващо във вредоносния резултат и води до извод, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по
реда на чл.52 от ЗЗД следва да бъде редуцирано, респ. на ищцата следва да се
присъди неговия непълен размер – 6750,00 лв., като за разликата до
претендирания размер от 30000,00 лв. искът ще следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава. Ищцът е
заявил писмена претенция пред застрахователя на 07.06.2021г. За периода от
датата на деликта - 19.02.2019г. до предявяване на претенцията пред
застрахователя, обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от деликвента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор ( в този
смисъл е и Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.
о., ТК). Сумата 6750,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди следва да
се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.09.2021г.
По разноските:
С определение №266/03.11.2021г. на основание чл.83,ал.2 от ГПК съдът
е освободил ищцата от заплащане на дължимата в производството държавна
такса.
За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. И.В.-МАК,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съответно на уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА. При
материален интерес 30000,00 лв., на основание чл.7, ал. 2, т.4 от НАРЕДБА №
11
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението е в размер 1430,00 лв., а съответно на уважената част от
иска, на адв. И.В.-МАК се дължи сумата 667,50лв. лв., които следва да бъдат
заплатени от ответника по главните искове ЗК „Б.И.“ АД. Съдът присъжда
възнаграждание на адв. В., съобразно отправеното искане в представения
списък по чл.80 от ГПК да бъде присъдено възнаграждение на един от
процесуалните представители на ищцата за безплатно осъщественото
процесуално представителство /стр.129/.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 135,00 лв.
Осъденият по главните искове ответник ЗК „Б.И.“ АД, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, следва да заплати в полза на Окръжен съд-* направените
разноски за съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, които
са общо в размер на 600,00 лв., както и дължимата държавна такса върху
размера на уважените искове, която е в размер на 270.00 лв.
Ответникът по главните искове - ЗК „Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Общият размер на направените от ответника разноски е 320,00 лв. – за 300 лв
за експертиза и 20 лв. за заплащане на пътни на свидетел. В полза на
ответника застраховател следва да бъдат присъдени разноски в размер на
249,60 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-*
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.С.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ №* да заплати на Л.П. с ЕГН **********, с адрес:
с.*, обл.*, ул.*“ №* сумата 6750,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП на 19.02.2019г.,
настъпило по вина на Б.Д.. с ЕГН **********, при управление на лек
автомобил „*“, с рег. № *, за който към момента на ПТП има сключена
12
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.09.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 30000,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „Л.С.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ №*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
Л.П. с ЕГН **********, с адрес: с.*, обл.*, ул.*“ №*, сумата ОТ 135.,00лв
лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л.С.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ №* да заплати на адвокат И.В.-МАК, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 667,50лв лева за осъществено безплатно
процесуално представителство.
ОСЪЖДА ЗК „Л.С.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ №* да заплати по сметка на Окръжен съд-*, в полза
на Бюджета на съдебната власт разноски по две съдебни експертизи,
изготвени за сметка на бюджета на съда в общ размер на 600,00 лева, както и
да заплати дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на
270.00лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Л.П. с ЕГН **********, с
адрес: с.*, обл.*, ул.*“ №* да заплати на ЗК „Л.С.“ АД с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр.*, бул. „*“ №* сумата 249,60 лева разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-* в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – *: _______________________
13