РЕШЕНИЕ
№ 19497
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110111941 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ******************** ЕООД срещу З. Л.
А., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 12 477 лв. – обезщетение за претърпени
загуби през времето на ползване на наетия имот по Договор за наем от 04.08.2015 г., ведно
със законната лихва от 01.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските
по делото.
Ищецът твърди, че е специализирано общинско здравно заведение за зъболекарски
услуги и предоставя стоматологични кабинети под наем за осъществяване на
стоматологична помощ. Излага, че е сключил с ответника Договор за наем от 04.08.2015 г., в
сила от 01.09.2015 г., по силата на който отдал на А. под наем за една работна смяна кабинет
№ 614, находящ се в сградата на ******************** ЕООД в гр. *****************
ведно с оборудването в него, включително зъболекарска машина /юнит/ и зъболекарски
шкафове. Сочи, че е подписан двустранен Констативен протокол от 31.08.2015 г.,
установяващ доброто състояние на кабинета и оборудването в него към датата на
предаването. Твърди, че договорът е прекратен от ответника на 01.12.2023 г. и кабинетът е
освободен на тази дата, след което е съставен Приемо-предавателен протокол от 01.12.2023
г., който ответникът отказал да подпише и с който било констатирано, че кабинетът е
опразнен, а зъболекарската машина /юнит ЮС 7М/ е напълно разглобена и оставена в
насипно състояние, което наложило нейното бракуване, липсват 2 бр. шкафове, а вратата на
кабинета е повредена, което наложило нейната подмяна. Излага, че за привеждане на
1
кабинета в нормално състояние за ползването му по предназначение е сторил разходи в общ
размер на 12 477 лв., включващи следните суми: 9 995 лв. – за закупуване на
стоматологичен юнит, модел 6220-S3, скалер У3, и фотополимерна лампа; 1 762 лв. – за
закупуване на 2 бр. стоматологични шкафове; 720 лв. – за изработка и монтаж на метална
врата със секретна брава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника З. Л.
А., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че към датата на сключване
на договора за наем е бил управител на ****************** поради което оспорва наемното
правоотношение да е възникнало с него в качеството му на физическо лице и той като
физическо лице да е ползвал кабинета. В тази връзка изтъква, че с анекси към договора са
увеличавани наемната цена и непреките разходи, като анексите са подписани и подпечатани
с печат на дружеството. Сочи, че на 30.12.2022 г. е сключен договор за наем с
„************** ЕООД, чийто управител е отново той, но не е съставен протокол – опис за
състоянието на имота и оборудването в него. Оспорва предмет на отдаване под наем освен
самото помещение да е било и оборудване. Оспорва да е подписвал Констативен протокол от
31.08.2015 г. за доброто състояние на отдадения под наем кабинет и оборудването в него към
датата на предаване. Счита, че представеният Констативен протокол от 31.08.2015 г. е за
пълна инвентаризация на кабинета във връзка със счетоводно приключване. Посочва, че е
прекратил договора с предизвестие и е напуснал кабинета на 30.11.2023 г., като е заплатил
всички разходи и е предал имота. Твърди, че не е присъствал при съставяне на Приемо-
предавателния протокол от 01.12.2023 г., нито протоколът му е бил предоставен въпреки
изрично отправено от него искане за запознаване и подписване. Излага, че в кабинета е
имало стар юнит и старо оборудване, като по време на ползване на помещението е закупил и
поставил свой собствен комплект стоматологична машина и зъболекарски стол и извадил
стария юнит и неизползваеми мебели и инструментариум със съгласието на наемодателя,
като той заедно с всички други стари вещи от кабинет № 614 се намират на съхранение в
склада на ищеца. Счита, че старият юнит е можело да бъде сглобен от ищеца и ползван
отново, а ответникът не е дължал да му оставя новия юнит. Счита за неясно къде ще се
ползва закупеното ново оборудване. Сочи, че при сключването на договора е заплатил
депозит в размер на 350 лв., който след прекратяване на наемните отношения не му е върнат.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска. В случая, съобразявайки изложените от ищеца фактически
твърдения, че сумата от 12 477 лв. представлява сторени от него разходи за ремонтно-
2
възстановителни дейности на отдаден под наем стоматологичен кабинет и закупуване на
ново оборудване поради причинени по тях вреди през времето на ползването им от
ответника, съдът намира, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на договор за наем за
процесните имот и оборудване; прекратяването на договора; настъпването за ищеца на
вреди от ползването на имота и оборудването от ответника, което предполага ищецът да
установи конкретното състояние, в което те са му били върнати от наемателя след
прекратяване на ползването, и стойността на необходимите за ремонт на имота и подмяна на
оборудване в него разходи за възстановяване на имота и оборудването в състоянието, в
което са се намирали към момента на предаването им на наемателя. В тежест на ответника е
да докаже, че настъпилите в имота вреди се дължат на причина, за която той не отговаря,
както и че оборудването, във връзка с което се претендират сторени от ищеца разходи, е
годно и се намира при ищеца.
По делото е представен Договор за наем от 04.08.2015 г., сключен между
******************** ЕООД в качеството на наемодател и д-р З. Л. А. в качеството на
наемател, съгласно чл. 1 от който наемодателят предоставя за ползване под наем на
наемателя стоматологичен к***************** в гр. ***************** със застроена
площ 17.28 кв. м., за една работна смяна, ведно с оборудването в него, помещения за общо
ползване /санитарен възел/ и припадащите се идеални части от общите части на сградата,
допълнителни услуги и непреки разходи /ел. енергия, топлоенергия, вода/, а според чл. 5, ал.
1 месечната наемна цена с ДДС е в размер на 419.80 лв., формирана от конкретно посочени
по вид и размер компоненти, сред които е и сумата от 134.85 лв. – за наем на оборудване
/включително медицински шкаф и стоматологичен юнит/. Съгласно чл. 2 от договора
помещението следва да се ползва от наемателя съгласно обичайното му предназначение – за
осъществяване на стоматологична помощ, а според чл. 3 помещението се предава от
наемодателя на наемателя с протокол – опис, в който се описва оборудването в него. В чл. 11
е постигнато съгласие, че договорът се прекратява с изтичане на неговия срок, по взаимно
съгласие, едностранно с писмено предизвестие до другата страна или едностранно от
наемодателя без предизвестие при неизпълнение на задължения от наемателя. В чл. 4 е
уговорено, че договорът е със срок до провеждане на конкурс за отдаване на кабинета под
наем и влиза в сила от 01.09.2015 г., но по делото не се твърди от никоя от страните такъв
конкурс да е бил проведен и срокът на договора да е изтекъл.
Възражението на ответника, че не е страна по договора, е неоснователно, защото
противното е видно от заглавната част на договора, в която именно той в качеството си на
физическо лице е посочен като страна по него – наемател. Този извод намира опора и в
показанията на двамата разпитани свидетели, които разказват, че д-р А. е бил наемател на
кабинет № 614, както и в редица писмени доказателства, а именно: в представените от
ответника 2 бр. фактури от 01.09.2015 г. и в представените от ищеца и подписани от
3
ответника 6 бр. фактури, касаещи задължения за наетия имот, в които именно той като
физическо лице е посочен като получател; в Допълнение от 26.03.2019 г. към Договор за
наем, Допълнение от 30.06.2021 г. към Договор за наем и Анекс от 30.06.2022 г. към Договор
за наем на смяна в дентален кабинет, в които А. е посочен като наемател в качеството си на
физическо лице, респ. той ги е подписал в лично качество, който извод не се опровергава от
положените върху последните два документа печати, доколкото от представената от ищеца
справка от Регистър БУЛСТАТ е видно, че ответникът е бил регистриран със съответния код
по БУЛСТАТ в качеството си на физическо лице – лекар по дентална медицина; в
Предизвестие с вх. № 16/26.10.2023 г., подадено до управителя на ********************
ЕООД от А. в качеството му на наемател на кабинет № 614; в разпечатка от електронно
съобщение от 05.12.2023 г., изпратено чрез мобилно приложение от ответника до управителя
на ищцовото дружество. Не сочи на различен извод представеният от ответника Договор за
наем от 30.12.2022 г., сключен между ******************** ЕООД в качеството на
наемодател и *******************“ ЕООД в качеството на наемател по отношение на
същия имот и оборудването в него, защото, на първо място, липсват правни пречки за
валидното възникване и съществуване през един и същи период на повече от едно наемно
правоотношение за едни и същи вещи, и на второ място, липсват данни по делото за
прекратяване на договора, сключен между денталния център и А. в качеството му на
физическо лице – наемател, преди или най-късно в момента на сключването на втория
договор за наем, а дори от Предизвестие с вх. № 16/26.10.2023 г. е видно, че прекратяването
на първия договор е извършено от ответника с едностранно предизвестие значително след
сключването на втория договор за наем и е произвело действие на 01.12.2023 г. При тези
факти съдът намира, че за периода от 01.09.2015 г. до 01.12.2023 г. страните по делото са
били обвързани от наемно правоотношение относно кабинет № 614 в сградата на
„**************“ в гр. ***************** и оборудването в него.
Спорно е между страните дали ответникът е подписал Констативен протокол от
31.08.2015 г., с който ищецът се домогва да докаже вида и количеството на предоставеното
на ответника оборудване по договора за наем. Свид. ************** – главна медицинска
сестра в денталния център и лице, занимаващо се с наемателите в него /тя им предава
кабинетите по опис, а при напускане ги приема от тях и отбелязва дали всичко е в кабинета/,
разказва, че е участвала в съставянето на този протокол, че са присъствали д-р
*************, д-р **************, която напускала и издавала кабинета, и д-р А., който
приемал кабинета по договор от м. 08.2015 г., както и че той подписал протокола пред нея.
Показанията й в частта относно подписването на протокола от ответника се опровергават
категорично от заключението на съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно, компетентно и обосновано, включително при изслушването на
вещото лице в открито заседание. От него се изяснява, че подписът, положен в мястото за
„Подпис: д-р А.“ на Констативен протокол от 31.08.2015 г. за извършване на пълна
инвентаризация на кабинет № 614 – обект на експертизата, не е изпълнен от З. Л. А., като в
открито заседание вещото лице разяснява, че е констатирало признаци на имитация, но не и
признаци за автоподлог. Ето защо съдът приема, че Констативният протокол от 31.08.2015 г.
4
е неавтентичен документ в частта относно положения подпис от ответника и не го обвързва
по отношение на посоченото в него като предадено му оборудване. Друг протокол, съставен
между страните на основание чл. 3 от договора, не е представен по делото.
От друга страна, следва да бъде съобразено, че предоставянето непосредствено след
сключването на договора за наем през 2015 г. на кабинета и стоматологичен юнит от
наемодателя на наемателя само по себе си не е спорно между страните, а от показанията на
свидетелите ************** и ************** се изяснява, че при сключването на договора
за наем през 2015 г. на ответника е предаден кабинет № 614 ведно с намиращото се в него
оборудване, включващо не само стоматологичен юнит, но и стоматологични шкафове.
Чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД съдържа оборима презумпция – до доказване на противното се
предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Относими към този въпрос са
показанията на двамата разпитани свидетели, но в тях е налице противоречие. Свид.
************** заявява, че кабинетът е предаден в състояние, правещо го годен да бъде
използван като стоматологичен кабинет, включително с работещ стоматологичен юнит и
стоматологични шкафове, а свид. ************** посочва, че при наемането на кабинета от
А. през 2015 г. той бил в много лошо състояние, всичко било занемарено, имало счупени
плочки, зъболекарският юнит бил скъсан, а металните части по контролното табло били
ръждясали, шкафовете били счупени, ръждясали и амортизирани, а вратата отзявала и
трудно се затваряла. По този въпрос съдът се доверява на показанията на свид.
**************, които счита за правдоподобни, от една страна, на фона на заявеното от
свид. **************, че въпросният стоматологичен юнит е в кабинет № 614 поне от 1996
г., а вратата на кабинета е от създаването на поликлиниката през 1986 г., и на второ място, на
фона на установения от показанията на двамата свидетели факт, че след наемане на имота
наемателят е извършил ремонт на кабинета и подмяна на оборудването в него, което би било
ненужно, ако кабинетът и оборудването в него бяха в наистина добро състояние. Ето защо
съдът приема за установено по делото, че при предаване на кабинета и оборудването на
ответника през 2015 г. кабинетът е бил в занемарено състояние, включително с отзяваща и
трудно затваряща се врата, а оборудването в него, макар и работещо, е било силно
амортизирано.
Липсва спор по делото относно прекратяването на договора за наем на 01.12.2023 г., а и
същото се установява при съвкупната преценка на Предизвестие с вх. № 16/26.10.2023 г.,
Приемно-предавателен протокол от 01.12.2023 г., Заповед № 68/04.12.2023 г. и разпечатка от
електронно съобщение от 05.12.2023 г., изпратено чрез мобилно приложение от ответника до
управителя на ищцовото дружество. Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да
върне вещта и дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването й, освен
ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря.
Относими към въпроса за състоянието, в което кабинетът е върнат от А. след
прекратяване на договора, са Приемно-предавателен протокол от 01.12.2023 г. и показанията
на свидетелите ************** и **************.
Съдът намира, че Приемно-предавателния протокол от 01.12.2023 г. следва да се цени
5
като частен свидетелстващ документ само в частта, с която комисията от страна на
наемодателя е констатирала и отразила състоянието на кабинета и оборудването при
напускането на наемателя, а в останалата част, в която се описва хронологията на събитията,
протоколът на практика обективира съвместни писмени показания на няколко лица /лицата
от комисията, подписали протокола/, поради което представлява недопустим източник на
правно релевантни факти. Ето защо съдът следва да съобрази протокола само относно
констатираните в него обстоятелства, че кабинетът е оставен напълно празен, с върната
обратно старата врата, която е с поставени клавирни панти /на мястото на оригиналните
панти на касата/, които не отговарят на тежестта и нормалното затваряне на вратата, поради
което тя се затваря със сила и не може да се заключи. Отразените в протокола констатации не
обвързват ответника, доколкото той е отказал да го подпише, поради което верността им
подлежи на доказване по общия ред.
По-голямата част от отразеното в Приемно-предавателния протокол от 01.12.2023 г.
състояние на процесния имот към момента на връщането му на наемотА.я корелира със
събраните чрез показанията на свид. ************** гласни доказателства /с изключение на
това, че след обратния монтаж на старата врата тя изобщо не можела да се заключи, което не
намира опора дори в нейните показания/. Тя разказва, че когато д-р А. предал кабинета, той
бил празен – в него нямало нито юнит, нито шкафове, като ответникът си взел неговата
врата и монтирал обратно старата врата, но тя не била в състоянието си от 2015 г. –
оригиналните й панти били отрязани и той сложил панти за гардероб /„измислени панти“/,
поради което тя не се затваряла и отваряла добре, защото опирала в плочките, и не била
стабилна, а при едно напъване можела да падне.
Свид. **************, от своя страна, съобщава, че не е присъствал на връщането на
кабинета, но впоследствие разбрал, че д-р А. не могъл да върне стария юнит в кабинета,
защото не му бил даден достъп от д-р *************** /управителят на денталния център/.
Посочва, че шкафовете се намират в склада на денталния център. Разказва, че след
освобождаването на кабинета е видял, че е монтирана старата врата, която била монтирана
дори по-добре от преди – с панти, подходящи за нея, и се затваряла.
Съдът намира, че свидетелските показания в гореобсъдените части в действителност
съдържат противоречие единствено по отношение на състоянието на входната врата на
кабинет № 614 към момента на връщането на кабинета от наемателя. По отношение на
останалите обстоятелства техните показания са детайлни, логични и взаимно допълващи се,
поради което съдът ги кредитира в съответните части.
Съдът намира, че в случая отговорът на въпроса дали по делото е доказано
причиняването на твърдяните в исковата молба вреди от ответника е пряко свързан с
отговора на спорния между страните въпрос дали стоматологичният юнит и
стоматологичните шкафове, които първоначално са му били предоставени, са били ползвани
от него през целия период до прекратяването на договора.
Ищецът се позовава на Констативен протокол от м. 04.2017 г. със саморъчно изписана
допълнителна дата 31.10.2019 г., в който е отразено наличието към м. 04.2017 г. и към
6
31.10.2019 г. в кабинет № 614 на юнит, но не и на медицински шкафове, като протоколът е
подписан от ответника и той не е оспорил подписа си в него. От показанията на свид.
************** се изяснява, че този констативен протокол е подписан и от нея и е съставен,
когато д-р **************** е приела кабинета през 2017 г., след което тя е напуснала през
2019 г. и е дошла д-р ************** като нов наемател, при което първата е предала
кабинета, а втората го е приела, като практиката в такива случаи била протоколът да се
съставя в присъствието и на двамата наематели в кабинета, поради което д-р А. също
присъствал, за да знае, че всичко, което е описано в кабинета, наистина е там. Съдът намира,
че дори и въз основа на този протокол да се приеме, че поне до 31.10.2019 г. в кабинет № 614
е бил наличен предоставеният от денталния център стоматологичен юнит, от показанията на
свидетелите ************** и ************** се установява категорично, че впоследствие
юнитът е сменен от А. с нов, което намира косвена опора и в представените от ответника
писмени доказателства на л. 41 – 44.
Свид. ************** разказва, че до 2021 г. д-р А. работел на стария юнит, като на
него работел и лекарят в другата смяна, а през 2021 г. ответникът подменил юнита. Заявява,
че не е присъствала на демонтирането на юнита, предоставен от денталния център, а само
когато той трябвало да бъде транспортиран до склада, защото ключовете били в нея. Видяла,
че юнитът не могъл да мине в мазето, където се намира складът, заради въздуховоди, които
пречели на рефлектора /„рамото“ на юнита/, поради което д-р А. разглобил „рамото“ и
юнитът бил вкаран в склада в състояние с разглобен рефлектор. Наред с това посочва, че
когато наел кабинета, д-р А. подменил подовата настилка и върнал инструменти, които не му
трябвали /всички инструменти, с които се работи като стоматолог/, както и масичката,
бюрото, шкафове, и те били отписани, а шкафовете и понастоящем се намират в склада на
денталния център, както и че по време на договора д-р А. сменил вратата на кабинета и
предал на денталния център старата врата. Заявява, че ответникът писмено не е искал от
управителя на денталния център разрешение за ремонт и преоборудване, нито за смяна на
вратата, а само устно питал дали да слага климатик.
Свид. **************, от своя страна, разказва, че ответникът върнал всичко
намиращо се в кабинета, като двамата изкарали нещата от кабинета и те били сложени на
палетна количка и поети от хората от поликлиниката, които ги прибрали в склада. Съобщава,
че А. сложил нови подови плочки и щори на прозорците, пребоядисал стаята, купил нови
шкафове, сложил нова алуминиева врата, претапицирал стария зъболекарски стол, а
впоследствие купил и поставил нов, като ************** участвал в демонтажа на стария и
монтажа на новия. Посочва, че демонтажът на стария юнит бил извършен внимателно и той
бил амортизиран, но здрав и цял /без отделени части/, включително имал рефлектор, който
по-рано не работел, но ответникът го ремонтирал.
Съдът намира, че свидетелските показания в обсъдените части са детайлни, логични,
последователни и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани.
Ето защо съдът намира за установено, че ответникът е върнал през 2021 г.
предоставения му от ищеца стоматологичен юнит, на мястото на който е поставил свой,
7
стоматологични шкафове на денталния център изобщо не е ползвал, защото ги е върнал на
наемодателя и на тяхно място е поставил свои такива, а също така е сменил входната врата
на кабинета по време на ползването му, като старата врата е върнал на наемодателя и тя
била в негово владение до момента на освобождаване на кабинета от А.. Изяснено е, че
всички тези действия са извършени със съдействието на свид. ************** /лицето,
което от името на дружеството е било ангажирано с дейността по отдаването под наем на
кабинетите/ – тя е приела върнатия стоматологичен юнит и го е насочила към склада на
денталния център, както и е приела върнатите стоматологични шкафове и върнатата
демонтирана врата на кабинет № 614, които също е прибрала в склада. Доколкото не се
твърди и не се установява управителят на дружеството да се е противопоставил срещу
посочените действия на **************, съдът намира, че на основание чл. 301 ТЗ тези
действия обвързват ищеца. Тяхното извършване, от своя страна, сочи на изразено от
страните с конклудентни действия взаимно съгласие за прекратяване на наемното
правоотношение касателно част от оборудването – стоматологичния юнит и
стоматологичните шкафове, респ. на изразено от наемодателя съгласие за смяна на вратата
на кабинета.
При това положение и независимо че от показанията на свид. ************** и
Приемо-предавателния протокол от 01.12.2023 г. се установява, че когато д-р А. предал
кабинета, той бил празен – без юнит и без шкафове, съдът намира, че към датата на
прекратяване на договора за наем ответникът не е дължал връщане нито на стоматологичния
юнит, нито на стоматологичните шкафове, защото те вече не са били негов предмет и са
били върнати на наемодателя в много по-ранен момент, респ. не дължи и претендираното
обезщетение за увреждане на юнита и за липса на шкафовете, които в действителност са се
намирали в държане на самия ищец според показанията на двамата свидетели.
Конкретно по отношение на стоматологичния юнит следва да се посочи, че макар по
делото да е изяснено от показанията на свид. **************, че ответникът е разглобил
неговото „рамо“, поради което юнитът е постъпил в склада на денталния център в
разглобено състояние, това не може да обоснове извод за отговорност на ответника за
неговото увреждане, защото по аргумент от чл. 68, б. „б“ ЗЗД местоизпълнението на
задължението за връщане на стоматологичния юнит след прекратяване на наемния договор
по отношение на него е неговото местонахождение към момента на пораждане на
задължението за връщането му, а това е кабинет № 614. В случая от показанията на свид.
**************, който е участвал в демонтажа на стария и монтажа на новия юнит, се
изяснява, че демонтажът на стария юнит бил извършен внимателно и той бил амортизиран,
но здрав и цял /без отделени части/, включително имал рефлектор, който по-рано не работел,
но ответникът го ремонтирал. Следователно, предавайки в кабинет № 614 стоматологичния
юнит окомплектован и здрав на свид. ************** в качеството й на лице, занимаващо
се с наемането на кабинетите в денталния център, ответникът се е освободил от риска от
неговото последващо погиване или увреждане. Обстоятелството, че в случая той
фактически я е подпомогнал да го пренесе до склада и да го вкара в него, което е наложило
8
разглобяване на неговото „рамо“, срещу което свид. ************** не сочи да е възразила,
не променя извода, че рискът вече е преминал върху наемодателя. Отделно от това, съдът
намира, че показанията на свид. ************** са неубедителни и недостатъчни за
обосноваване на извод, че демонтирането на „рамото“ на стоматологичния юнит
непременно е довело до невъзможност за неговото сглобяване и ползване по
предназначение, а други доказателства за тази невъзможност не са събрани по делото,
поради което съдът счита, че не е проведено пълно доказване по делото на обстоятелството,
че юнитът е бил увреден до степен, налагаща неговото бракуване.
Що се отнася до вратата на кабинет № 614, следва да се посочи, че в договора за наем
липсва уговорка, която да задължава наемателя при освобождаване на кабинета да остави на
наемодателя монтираната от него в периода на ползването нова врата. При положение че
още при наемането на имота той е бил със стара /датираща от 1986 г./ подзяваща и трудно
затваряща се врата, монтирайки обратно същата при предаването на кабинета по начин,
позволяващ нейното отваряне и затваряне, ответникът е изпълнил задължението си да върне
имота в състоянието, в което го е получил. Само за пълнота следва да се посочи, че дори и
да се кредитират показанията на свид. ************** в частта, в която сочи, че монтажът
на старата врата не е бил правилно извършен, това не обосновава извод за повреждане на
вратата, респ. за отговорност на ответника за вреди, изразяващи се в разходи за покупка и
монтаж на изцяло нова врата.
В обобщение следва да се посочи, че съдът приема за доказано по делото, че през
времето на ползването на наетия кабинет № 614 и оборудването в него ответникът не е
причинил претендираните за обезщетяване вреди, защото: увреждането по стоматологичния
юнит не е категорично доказано, а и да беше – то е настъпило след връщането му от
наемателя на наемодателя; стоматологичните шкафове не липсват, след като се намират в
склада на ищеца; кабинетът е предаден на наемодателя със същата врата, с която той е бил
получен от наемателя при сключването на договора за наем, монтирана по начин, че да може
да се отваря и затваря, като е недоказано през времето на ползването на наетия имот от А. да
са причинени такива увреждания на вратата, които преди това да не са съществували и да са
наложили нейната подмяна с нова след напускането му. При това положение сторените от
ищеца разходи за нови стоматологичен юнит, стоматологични шкафове и врата не са
резултат от неизпълнение на задължението на ответника да върне кабинета и посочената
част от оборудването му в състоянието, в което ги е получил. Ето липсва основание по чл.
233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинени в
кабинета и по оборудването в него вреди през периода на действие на наемния договор с
ищеца, поради което искът му следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника. Възражението на
ищеца за прекомерност на заплатения от А. адвокатски хонорар е основателно, защото той
не съответства на правната и фактическа сложност на делото, обусловена от
обстоятелството, че негов предмет е един иск с цена от 12 477 лв. и че са проведени две
9
открити съдебни заседания, в които не са събрани необичайно голям обем доказателства за
такъв тип дела, нито пък съотвества на положените от адвоката на ответника усилия. Ето
защо съдът намира, че следва да бъде извършено редуцирането му на основание чл. 78, ал. 5
ГПК до сумата от 1 500 лв. Следователно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски в общ размер на 2 120 лв., включващи: 620 лв. – депозити за вещо лице;
1 500 лв. – адвокатско възнаграждение;
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ******************** ЕООД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. ***************** срещу З. Л. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****************, иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 477 лв. – обезщетение за претърпени загуби
през времето на ползване на наетия имот по Договор за наем от 04.08.2015 г., ведно със
законната лихва от 01.03.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ******************** ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. ***************** да заплати на З. Л. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 120 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10