Определение по дело №433/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 733
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Красимира Дончева
Дело: 20195500200433
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л    № 733

 

Година 2019                                                                                       град  Стара Загора

Старозагорски окръжен съд                                              Наказателен състав

На трети декември                                                                                Година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ЧЛЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ХРИСТОВА

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.Р.  

                                                                                         В.К.В.П.

 

СЕКРЕТАР К.Ц.

ПРОКУРОР ЮЛИЯНА СТАНЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ДОНЧЕВА

НОХД № 433 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 09,30 часа се явиха

 

………………………………………………………………….

 

Съдебното заседание продължава в 11,10 ч. в присъствието на всички страни по делото.

 

СЪДЪТ, след като изслуша становищата и исканията на страните по въпросите по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК и въз основа на материалите по делото, намира следното:

 

1. НОХД № 433/2019 г. е подсъдно на Окръжен съд  – Стара Загора.

2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3. По т.3 съдът намери, че искането на защитниците на тримата подсъдими за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите всеки от тях да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, се явява основателно.

Настоящото дело е образувано по внесен за трети път обвинителен акт по ДП № 284 зм 1229/2017г. по описа на РУ - Казанлък, след като с протоколно определение № 402, постановено по НОХД № 80/2019 г. в разпоредително заседание, проведено на 27.06.2019 г. и с Протоколно определение № 558, постановено по НОХД № 255/2019 г. в разпоредително заседание, проведено на 10.09.2019 г. и потвърдено с Определение № 582/09.10.2019 г. по ВЧНД № 501/2019 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, състав на ОС – Стара Загора е прекратил съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура - Стара Загора за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивите на определенията.

Съдът констатира, че с нововнесения обвинителен акт отново не са отстранени всички нарушения в обвинителната теза така, както са били посочени в мотивите на горепосочените определения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите.

В новия трети по ред обвинителен акт, въпреки двукратно дадените указания от съда, продължава да е налице непълнота и противоречие във фактическото обвинение по отношение на механизма на извършване на убийството на две лица – на пострадалите И.И. и А.А. и участието на всеки от подсъдимите в извършването му. Отново във фактическото обвинение не е конкретизирано точното разположение на телата на двамата пострадали И. и А. едно спрямо друго и спрямо определен ориентир, наличен на местопрестъплението към момента на деянието, /като и в двете определения съдът е изложил подробно съображенията си защо счита, че тези съставомерни факти следва да намерят отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което не следва да се преповтарят/. Не е отстранено и констатираното съществено противоречие относно посоката, от която са нанасяни ударите с нож по тялото на пострадалия И.А.И., както по отношение на тези, нанесени в областта на гърба, така и по отношение на нанесените по лявото му бедро, като и в новия обвинителен акт - на стр.6, абзац последен, е вписано, че ударите са нанесени „отгоре надолу“, а на стр.7, абзац втори и трети е вписано, че ударите по гърба и по лявото бедро на пострадалия И. са нанесени „отдолу нагоре“. Видно е, че това противоречие е особено съществено тъй като има отношение към механизма на извършване на убийството на пострадалия И., а и към авторството му /тъй като в случай на удари по бедрото „отдолу нагоре“ се поставя нова вероятност различна от версията изложена в акта – а именно: ударите с нож по лявото бедро да са нанесени от подсъдимият А., който според обвинението се е намирал отгоре на тялото на И., а не от подсъдимата А., която се е намирала долу до краката му/ . Очевидно е, че няма как едни и същи наранявания да са нанесени в посока отгоре надолу и едновременно с това отдолу нагоре, тъй като едната посока на нанасяне на ударите изключва другата.

Дори и да се приеме, че с новия обвинителен акт са отстранени противоречията, касаещи квалифициращите признаци по особено мъчителен начин за убития А.И.А. и по чл.116, ал.1, т.4, предл.3 от НК, касаещо квалифициращия признак “ убийство на повече от едно лице“ /“предварителния умисъл“ по предишния акт в новия обвинителен акт е заменен е  израза “макар и внезапно възникнал умисъл”, без да са развити правни съображения за същия/, не така стоят констатираните по-рано от съда противоречия и неясноти в обвинителната теза, касаеща квалифициращия признак убийство „по хулигански подбуди“. С отстраняването на думата “координирано” от пасажа, касаещ мотивировката на хулиганските подбуди не е отстранена неяснотата и противоречието във фактите както по отношение на лицата, срещу които са били насочени хулиганските действия, така и относно конкретните намерения и действия, обосноваващи умисъла на подсъдимите – отново в обвинителния акт продължава да е налице от една страна твърдението, че “С напускане на заведението обвиняемите са имали възможност да си тръгнат, но вместо да сторят това, те са се снабдили с ножове и дървен кол, които са използвали за безразборно нанасяне на удари по участващите в стълкновението лица, които са били повече от двете пострадали лица, а следващото изречение е със следното съдържание: “Нападението им над двамата пострадали навън, обективират хулиганско поведение, ескалирало в отнемане на два човешки живота”. От цитираните изречения е видно, че неясна е волята на прокурора първо относно това спрямо кои и колко от присъствалите лица на място са били насочени хулиганските действия – само срещу пострадалите А. и И. и/или и срещу други лица и дали се касае за умисъл за убийство „по хулигански подбуди“ или за умисъл за причиняване на телесна повреда, прераснал в умисъл за извършване на по-тежкото престъпление – убийство, с оглед употребата на понятието ексцес.

Съдът констатира, че с новия обвинителен акт не са отстранени дори констатираните от съда явни фактически грешки, касаещи бащиното име на пострадалия И.А., на места вписан като В., а на други - като В.. Налице е и такава по отношение фамилното име на един от основните свидетели по делото – Р.Х., вписан на места с фамилно име Б., на места – З..

Доколкото гореизложените неясноти и противоречия в обвинителната теза не могат да бъдат отстранени чрез фигурата отстраняване на явна фактическа грешка, съдебното производство по настоящото дело следва отново да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на всички констатирани досега такива, водещи до нарушаване на правото на защита на подсъдимите да разберат обвинението в пълнота.

Съдът намира,  че гореизложените недостатъци в обвинителната теза, изложена в обвинителния акт водят до нарушаване правото на защита на всеки от подсъдимите, тъй като са лишени от възможността да научат за какво престъпление са привлечени към наказателна отговорност, което съставлява допуснато в хода на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

Съдът намира, че с оглед процесуална икономия не следва да се произнася по исканията на пострадалите за конституиране като страни по делото.

По отношение на взетата спрямо всеки от тримата подсъдими В.А., А.А. и М.С. МН “Задържане под стража” съдът намира, че не са настъпили нови обстоятелства, налагащи нейното изменение или отмяна. Изтеклият срок от първоначалното задържане до момента, макар да се явява продължителен, съответства на високата степен на обществена опасност на деянието, за което подсъдимите са привлечени да отговарят. С оглед на това взетата спрямо всеки от подсъдимите МН „Задържане под стража“ следва да бъде потвърдена.

От списъка на лицата за призоваване следва да бъде заличена починалата А.Г.С..

 

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на подсъдимата В.А.А., ЕГН **********.

 

ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на подсъдимия А.С.А., ЕГН **********.

 

ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на подсъдимия М.Е.С., ЕГН **********.

 

ЗАЛИЧАВА А.Г.С. от списъка на лицата за призоваване.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 433/2019 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.

 

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Стара Загора за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕН СЪДИЯ:

 

 

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                  2.

 

 

                                                                                  3.