№ 155
гр. Ямбол, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева
Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Административно наказателно дело № 20222330200492 по описа за 2022
година
Производството е след решение на АС-Ямбол, с което е отменено постановеното
първоинстанционно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Районният съд е сезиран с жалба на „Лукойл България“ ЕООД против Наказателно
постановление № ***г на Началник отдел „Оперативни дейности при ТД НАП Бургас, с
което на осн. Чл .185 ал.2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
на 3000лв. за нарушение на чл. 118 ал.10 ЗДДС вр. Чл. 59а ал.1 от Наредба Н-18/2006г. В
жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, поради което се иска неговата отмяна. Претендира
се присъждане и на направените по делото разноски.
При новото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита същата за основателна и
доказана и моли за уважаването й от страна на съда с присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна ТД НАП Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно
и моли за оставянето му в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
1
Страните по делото не спорят, че дружеството жалбоподател стопанисвало търговски
обект бензиностанция находяща се в гр. Ямбол ул.“***, в която имало монтирана
нивомерна измервателна система за течни горива и въведена в експлоатация електронна
система с фискална памет със свързано към нея фискално устройство. Безспорен по делото
факт е и това, че на 6.11.2020г в процесния търговски обект била получена доставка на
гориво 5475.95л пропан-бутан, за което е бил издаден АДД с УКН ***г
На 8.04.21г свидетеля Н. – инспектор по приходите в НАП заедно със свой колега ,
извършили проверка в търговския обект на жалбоподателя – процесната бензиностанция,
находяща се в гр. Ямбол, ул.“***. След справка в информационните масиви на НАП
проверяващите установили, че за извършената на 6.11.20г доставка на гориво с АДД с УКН
***г данните са получени в ТД НАП на 9.11.2020г. Констатациите от проверката били
отразени в Протокол ***
На 18.04.2021г г св. Н. съставил на дружеството –жалбоподател АУАН за нарушение
на чл.118 ал.10 ЗДДС вр. чл. 59а ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, който бил подписан от
представител на дружеството с възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
***г на Началник отдел „Оперативни дейности при ТД НАП Бургас, с което на осн. Чл .185
ал.2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за
нарушение на чл. 118 ал.10 ЗДДС вр. Чл. 59а ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 30.11.21г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2
ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като
основателна, поради следните съображения:
Съдът счита като неоснователни наведените в жалбата оплаквания за нарушение на
чл. 34 от ЗАНН, като в тази насока за настоящия съдебен състав се явяват задължителни
мотивите на касационната инстанция в постановеното по делото отменително решение.
Съдът счита като основателни наведените в жалбата оплаквания за процесуална
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление поради несъответствие
между фактическото описание на нарушението и посочената за нарушена правна норма. И в
акта и в наказателното постановление е посочено, че процесния търговски обект е
разполагал с електронна система с фискална памет, поради което спрямо него се явяват
неприложими сочените за нарушени правни норми. Съгласно чл. 118 ал.11 т.5 ЗДДС данните
по чл. 118 ал.10 от ЗДДС не се подават от получателя на доставки, които е отчел като
получени, чрез електронната си система с фискална памет. Чл.59а ал.3 т.1 от Наредба Н-
18/2006г. на МФ предвижда , че лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива
подава електронен документ за получаване съгласно приложение № 23 за потвърждаване на
полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. В
2
случая приложимата правна норма за описаното в акта и наказателното постановление
нарушение се явява чл.118 ал.11 т.5 вр. чл. 59а ал.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ.
Описаното нарушение е съществено такова, по смисъла на закона и води до отмяна на
наказателното постановление само на това основание.
Налице е и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въведената
в процесната бензиностанция ЕСФП технически се обслужва от фирма „Диуеър“ ЕООД ,
лицензирано с Разрешение № *** на БИМ. Видно от приложеното по делото писмо от
фирма „Диуеър“ ЕООД след направени проверки складовите разписки за доставките по
документи на 6.11.2020г и 7.11.2020г са въведени в системата същия ден, веднага след
доставката на гориво. По неизвестна причина, за която не отговаря дружеството-
жалбоподател, потвърждаването на доставките по документи е разпечатано в НАП на
9.11.20г. Предвид изложеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател е изпълнило
задълженията си , произтичащи от Наредба Н-18/2006г на МФ и ЗДДС да подаде
информация към сървърите на НАП за документалната доставка на гориво. Неполучаването
на тази информация в деня на доставката не може да се вмени във вина на служител на
дружеството , поради което последното неправилно е санкционирано за нарушение на чл.
118 ал.10 ЗДДС и чл. 59а ал. 1 от Наредба Н-18/2006г.
При този изход на делото и с оглед на направено искане в тази насока,
жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 120лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № ***г на Началник отдел
„Оперативни дейности при ТД НАП Бургас, с което на осн. Чл .185 ал.2 ЗДДС на „Лукойл
България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.
118 ал.10 ЗДДС вр. Чл. 59а ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Лукойл България“
ЕООД ЕИК121699202 направените по делото разноски в размер на 120лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3