Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.Плевен,
04,10,2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав,
в публично заседание на четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гр.дело №5036 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8, т.1 вр.чл.7,
ал.1 вр.чл.5 от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Постъпила е молба от Е.М.Т., ЕГН **********,***, против Н.В.В., ЕГН **********,***. В молбата
се сочи, че страните са
имали връзка и са живели на
съпружески начала от 2004 г., като
имат родено и дете – М.Н.В., ЕГН **********. Молителката сочи,
че през годините
непрекъснато била подлагана на системен
физически и психически тормоз, като дори
се преместила с детето да живее
при майка си. Сочи се, че на
26,06,2019 г., около 01,30 ч., бил последния случай, когато ответникът я скубал, блъскал я с ръце по главата
и лицето, ритал я по крака и счупил
мобилния й телефон. Твърди се, че след
случилото се молителката била прегледана от съдебен
лекар. Молителката сочи, че се притеснява за
живота и здравето си – нейния и на
детето. Моли съда да постанови
заповед за незабавна защита - задължаване на ответника да се
въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката и детето, забрана на ответника
да приближава молителката и жилището, което молителката обитава в гр.Плевен, ул.Тотлебен №31 ап.77, местата за социални контакти
и отдих. Представят се доказателства.
Със заповед за незабавна защита №50/25,07,2019 г. съдът е задължил Н.В.В., ЕГН **********,***,
да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо Е.М.Т., ЕГН **********,***, и синът й М.Н.В., ЕГН **********,
и е забранил на Н.В.В., ЕГН **********,***, да приближава Е.М.Т., ЕГН **********,***, на
по-малко от 50 /петдесет/ метра, както и жилището, което обитава в ***, за срок до
влизане в сила на съдебното решение
по настоящото гражданско дело.
В с.з. молителката се
явява лично и се представлява от адв.Д.Н. от ПАК.
Моли съда да постанови поисканите мерки за защита за срок, ОПРЕДЕЛЕН ОТ СЪДА.
В писмен отговор,
депозиран на 07,08,2019 г., ответникът, чрез адв.Д.И.
от ПАК, оспорва предявения иск. Сочи, че на твърдяната дата по никакъв начин не
е упражнявал насилие върху молителката, с която не поддържа никакви контакти, а
същата е дошла през нощта пред блока, в който живее, за да му търси сметка за
делото, което е завел за родителски права върху роденото от съвместното им
съжителство дете. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.Д.И. от ПАК, като молят съда да отхвърли молбата като
недоказана.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, т.3 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, от което има дете.
Следователно молбата се явява допустима - подадена в съответствие с
изискванията досежно активната и пасивна процесуална
легитимация и при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което следва да се разгледа по
същество. Тук за пълнота следва да бъде отбелязано, че видно от справката,
изискана и получена от МВР, Дирекция „НС 112“, районен център – Монтана, с
изх.№105830-202/27,08,2019 г., обаждането от телефонен номер **********, е
постъпило на 25,06,2019 г. в 02,07,08 ч., от лице, представило се като Е.Т.,
като инцидентът е подаден на ОДЧ на ОДМВР-Плевен в 02,12,10 ч. Ето защо,
доколкото молбата за защита е подадена на 25,07,2019 г., същата се явява
подадена в преклузивния едномесечен срок.
По основателността на депозираната молба.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните, че са живели на съпружески начала, от което съжителство е родено
детето М.Н.В..
По делото е представена декларация
от молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която декларира, че на 25,06,2019 г., около
01,30 ч., спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в
многократни удари в областта на главата, ритници, скубане за косата, обиди,
душене и заплахи.
От представеното с молбата медицинско удостоверение за пред съд №351/2019 г., изготвено от д-р С.***на 26,06,2019 г. в 13,40 ч., се установява, че при прегледа на молителката са
констатирани – по предно-страничната лява повърхност на шията има две
червеникави кръвонасядания с ивицовидно-дъговиден
ход, успоредни, по около 5-6/0,3 см., на разстояние едно от друго около 1 см.,
коси, с посока на надлъжника 2-8 часа; по хода има
повърхностно охлузване – разхриляне на надкожицата; по страничната повърхност на лявото бедро – в
горната трета, има две синкави кръвонасядания, по
около 3-4 см. в диаметър, с разлят контур.
От служебно изготвената справка в деловодната система на ПлРС се установява, че спрямо ответника по молбата няма
заведени други дела по ЗЗДН.
От служебно изисканата справка от ***се установява, че ответника по молбата
не се води на диспансерно наблюдение към психиатричните отделения в болницата.
От представената в цялост и в оригинал Преписка №В-3107/2019 г. на РП
Плевен се установява, че същата е образувана по подадена на 23,07,2019 г. в РП
Плевен жалба от Е.М.Т. за осъществено спрямо нея насилие от бившия й съжител на
25,06,2019 г. От преписката се установява, че са снети обяснения от Н.В.В. и същият е предупреден с протокол по чл.65 от ЗМВР, а
обяснения от Е.Т. не са снети, тъй като не е установена на адреса си.
От изисканата справка от ЦСМП-*** се установява, че за периода
01-30,06,2019 г. не са регистрирани повиквания от адрес ***.
От предоставените сведения от молителката на 16,08,2019 г. се установява,
че същата ползва мобилни номера ***и ***.
От предоставените от ответника по молбата сведения от 19,08,2019 г. се
установява, че същият ползва мобилен номер ***.
От изисканата и представена по делото от ОДМВР-Плевен Кадрова справка на Н.В.В. се установява, че същият работи в системата на МВР от
1998 г., като е награждаван двукратно – през 2000 г. и през 2015 г.
От изисканата служебна характеристика на Н.В. *** се установява, че ответника
по молбата няма налагани наказания за агресивно поведение, не са установявани
данни за злоупотреба с алкохол и няма оплаквания на граждани срещу служителя за
грубо отношение.
От изисканата справка от ***се установява, че номер *** не е от мрежата на ***и
не може да се предостави исканата информация.
От изисканата справка от 01 РУ на МВР – Плевен се установява, че на
24,06,2019 г. в 02,10 ч., през национален спешен телефон 112, е постъпил сигнал
от Е.Т. ***, на който е изпратен патрул на 01 РУ в състав ***и ***, които на
място не са констатирали скандал и сигнала е непотвърден.
От показанията на
разпитания свидетел Д.Т. се установява, че на 24-ти вечерта молителката изглеждала
добре, но на другата вечер забелязала, че има охлузване по шията и синявици по краката, за които разбрала, че са от побой,
нанесен от бившия й съжител. Свидетелката сочи, че разговаряла по телефона с Н.,
но той отрекъл да е бил дъщеря й. Свидетелката сочи, че процесната
вечер дъщеря й искала да разговаря с Н. за делото за „попечителство над
детето“, но той я пребил.
От показанията на св.Д.Ч.
се установява, че на 24-ти вечерта първо към 22-23 ч. закарал молителката до ***,
но не открила бившия си мъж нито в апартамента, нито в с.***. Твърди се, че към
00,00 ч. пак бил повикан да я закара до ***, оставил
я пред блока и след като видял, че влиза във входа, си тръгнал. Свидетелят
сочи, че по-късно през нощта Е. му се обадила да я прибере, тъй като ответникът
й прибрал чантата и ключовете, но свидетелят отказал, тъй като вече се бил
прибрал. Твърди се, че на следващия ден отново возил Е. с таксито, като видял драскотина
на врата й, а тя му казала, че имала и синина на бедрото, тъй като била бита.
От показанията на св.Д.П.
се установява, че в процесната вечер, след 01,00 ч.
през нощта, започнало да се звъни по домофоните на входа, и тъй като не
работели, погледнал пред прозореца на кухнята и видял молителката и патрулка по средата на пътя. Твърди се, че не е чувал
викове и скандали.
От показанията на св.***се
установява, че процесната вечер, след получен сигнал за
семеен скандал от ОДЧ, посетил заедно с колегата си Толев адреса, и заварили
молителката на пейка пред входа. Тя ги уведомила, че имала проблеми със съпруга
си и иска да си вземе някакъв багаж. Според свидетеля молителката имала дамска
чанта в себе си, но казала, че няма пари. Свидетелят сочи, че след около
половин час се засекли с молителката на *** до ***, където пили кафе и пушили
цигари; твърди се, че молителката била с вързана прилично коса, нямала вид на
бит човек – разговаряли спокойно, не била афектирана и видимо външно й нямало
абсолютно нищо.
От показанията на св.***
се установява, че след получен сигнал посетили адреса и видяли
там Е., която казала, че се е карала със съпруга си и искала да си вземе
някакъв багаж. Свидетелят твърди, че й обяснили, че не е момента през нощта да
се взимат багажи и да дойде на другия ден. Според свидетеля молителката не се е
оплакала, че е бита, а и външни белези за нанесен побой нямало. Сочи се, че
малко по-късно се засекли на *** на ***, не била афектирана.
От показанията на св.Ю.О.
се установява, че в процесната нощ не е чула никакви
крясъци и викове. Твърди се, че към два без нещо през нощта чула, че се звъни
на домофоните на входа, погледнала през прозореца и видяла силуета на
молителката пред входа, патрулка и полицаи, които си
говорели.
От служебно изисканата и
получена справка от МВР, Дирекция „НС 112“, районен център – ***, с
изх.№105830-202/27,08,2019 г., се установява, че обаждането от телефонен номер ***е
постъпило на 25,06,2019 г. в 02,07,08 ч., от лице, представило се като Е.Т.,
като инцидентът е подаден на ОДЧ на ОДМВР-Плевен в 02,12,10 ч.
В обясненията си, дадени в
последно съдебно заседание, молителката сочи, че посетила адреса на ответника,
но той се държал грубо, изсипал съдържанието на дамската й чанта, счупил част
от вещите й, скубал я по косата и я блъскал в стената. Сочи, че след пристигане
на полицаите ответникът й хвърлил ключовете през терасата, а в последствие един
от патрулните полицаи я закарал до дома й, където установила кръв по шията си. На
изрично зададен от съда въпрос молителката сочи, че подала молбата за защита по
ЗЗДН чак на 25-ти /последния ден от едномесечния срок по чл.10 от ЗЗДН/, защото
„той ми пусна молба за детето“.
В обясненията, дадени в
последно съдебно заседание, ответникът по молбата заявява, че след като завел
дело за родителски права, молителката започнала да търси провокации.
Съдът не обсъжда
останалите събрани по делото доказателства като неотносими към правния спор,
като специално следва да се отбележи по отношение на представеното в с.з. на 11,09,2019
г. доказателство – снимка от Фейсбук-чат, че същата
не се цени от съда като доказателство, доколкото не може да се установят по
безспорен начин участниците в тази кореспонденция, и по-специално дали
посоченото име отговаря на действителното лице.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за защита е
подадена от лице, което попада в кръга от субекти, лимитативно изброени в
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Мерките
за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват
наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те
не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на
извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има
респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата
на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо
съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар
конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен.
Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания
поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите
действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако
актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят
няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е
окончателно. При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва
както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно
насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на
околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да
пострада от актове на домашно насилие. Социалното предназначение на ЗЗДН е да
даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск
по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на
междуличностни спорове.
Безспорно
по делото са налице данни за наличие на усложнени междуличностни
взаимоотношения между страните по делото. Не следва обаче да се използва
възможността по ЗЗДН, за да се търси разрешаване на друг спор - за подходящ
режим за лични контакти с другия родител, за допълнително утежняване на
отношенията между родителите и детето и техните близки, или за събиране на доказателства
за нуждите на други производства и като средство за уязвяване.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е
предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу
домашно насилие. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която
е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства
съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание,
като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В този
случай, в доказателствена тежест на ответника при направеното оспорване, че е
извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което
да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно
нейната доказателствена сила.
В
настоящият случай съдът приема, че фактическите твърдения, изложени от
молителката в представената и приета по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН, бяха
оборени от събраните по делото доказателства, досежно
твърденията за осъществени удари в областта на главата, ритници, скубане за
косата, обиди, душене и заплахи. На първо място следва да се отбележи, че в
случаите на осъществено домашно насилие се касае за отношения и действия,
извършващи се в семейна обстановка, на която рядко присъстват други хора. В
процесния случай обаче, непосредствено след твърдяната конфликтна ситуация /която е описана в декларацията по такъв
начин, че би следвало молителката да не може да се движи изобщо/,
молителката се е обадила по телефон 112 и е била посетена от полицейски патрул.
И двамата служители на 01 РУ на МВР са категорични, че Е.Т. не е имала външни
белези за осъществено насилие, нещо повече – в съвсем кратък период от време
след инцидента същата е разговаряла спокойно с тях пред *** павилион до *** и
са пушили цигари. Следва да се отбележи, че съдът няма основание да не
кредитира с доверие показанията на полицейските служители, тъй като същите са
подробни, последователни, взаимно - непротиворечащи си, и най-вече логични. Съдът
не възприема твърденията на процесуалния представител на молителката, че св.***
и св.*** са заинтересовани от изхода на делото, като колеги на ответника, тъй
като от една страна същите работят в различни РУ на МВР, а от друга –
показанията са им дадени след запознаване с наказателната отговорност по чл.290
от НК. На следващо място, майката на молителката, която е основната й
свидетелка, категорично заявява, че не е била никога свидетел на осъществено
насилие от страна на ответника към дъщеря й – нито в процесния случай, нито
преди, но е знаела за такова насилие – и физическо, и психическо. Според
свидетелката, вечерта преди твърдяното насилие по дъщеря й не е имало следи от
насилие, а на следващата вечер възприела синявици и
одраскване на врата й. Обстоятелството, че на следващата вечер – на 25,06,2019
г., по Е.Т. имало синини и драскотина, не е достатъчно обаче, според съда, да
приеме, че същите са били нанесени на 25,06,2019 г. през нощта, около 01,30 ч.
именно от Н.В..
Не
на последно място, съдът счита за необходимо да отбележи, че молбата за защита
по ЗЗДН е подадена от молителката в последния възможен момент, и то след
узнаване на факта на заведено от ответника дело за упражняване на родителските
права по отношения на роденото от съжителството на страните дете. Сам по себе
си този факт говори достатъчно красноречиво за обстоятелството, че настоящото
производство е образувано с цел събиране на доказателства за нуждите на други
производства и като средство за уязвяване на ответника, което е недопустимо.
Ето
защо съдът приема, че за осъществен акт на физическо насилие по отношение на
молителката, чрез скубане, бутане, ритане, в резултат на което е констатираното
в медицинското удостоверение за пред съд телесно увреждане, доказателства не
бяха събрани.
При този изход на делото
молителката Е. *** следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на
30,00 лева по сметка на РС Плевен, както и деловодни разноски на ответника в
размер на 400,00 лева за адвокатско възнаграждение. За пълнота следва да се
отбележи, че възражението за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед разглеждането на делото в
повече от едно с.з.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
на Е.М.Т., ЕГН **********,***, за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, осъществено върху нея на 25,06,2019 г. от Н.В.В., ЕГН **********,***, и налагане на мерки за защита по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, КАТО ОТКАЗВА да издаде заповед за защита от
домашно насилие срещу Н.В.В., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Е.М.Т., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 30,00
лева.
ОСЪЖДА Е.М.Т., ЕГН **********,***,
да заплати на Н.В.В.,
ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски в размер на 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: