№ 6084
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Г. Шанова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело №
20231100103542 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 27803/23.03.2023 г. от М. Й.
М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, против СДРУЖЕНИЕ „Н..Б.Б.А.З.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 11.07.2021 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че на 11.07.2021 г., в Кресненското дефиле, Й.С.Т., при управление
на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с насрещно движещият се лек автомобил ,Дачия Сандеро” с peг. №
****.
В исковата молба се твърди, че в резултат на описаното ПТП е починала Е.Й.С. –
водач на лек автомобил ,Дачия Сандеро” с peг. № СА **** ТТ.
С присъда № 27 от 09.11.2022 г. на Окръжен съд – Благоевград, Й.С.Т. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.4, във вр. с ал. 3, б. „б“, във вр. ал.1, във
вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК, във вр. с чл.16, ал. 1, т.1, чл.20 ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗДВП,
чл.36 от НК.
В исковата молба се твърди, че Е.Й.С. е била сестра на ищеца М. Й. М.. Двамата били
близки, двамата си помагали и разчитали един на друг. От смъртта на своята сестра, ищецът
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изключително силни отрицателни
психоемоционални изживявания и продължителен душевен дискомфорт.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, гражданската отговорност на лицата,
управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **** , е била застрахована по
силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с в CITY INS Румъния.
Ответникът, като представител на чуждестранните застрахователи на територията на
Република България, на основание чл. 506 и сл. КЗ, следвало да поеме отговорността на
1
виновния водач.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2021 г. до
окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответникът СДРУЖЕНИЕ „Н..Б.Б.А.З.“, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, гражданската
отговорност на Й.С.Т., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **** , е
била застрахована в CITY INS Румъния. Ответникът не оспорва и настъпването на
процесното ПТП, причинено поради виновното и противоправно поведение на Й.С.Т., на
механизма на ПТП, както и отговорността на ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Оспорва правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Граждапска отговорпост“ на автомобилистите за чужбина -
„Зелена карта“, в качество си на брат на починалата Е.С. вследствие на ПТП, включително
оспорва твърдяната близост. Позовава се на задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСГНК на ВКС, и излага
съображения, че не са налице предвидените в него изключения. Сочи, че ищецът не е от
кръга на най-близките на починалата лица и не можело да се обоснове извод за наличие на
връзка, надхвърляща по характера си близост, която дава основания за допускане на
изключение от възприетите в ТР принцип на обезщетяване. Заявеното в исковата молба не
се отличавало с изключителност, която да излиза извън рамките на обичайните за
обществото, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра.
Ответникът оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди по обем, характер,
интензитет и продължителност. Излага съображения, че не се твърдят емоционални
страдания, посочени в цитираното Тълкувателно решение.
Ответникът оспорва и претендирания от ищеца размер на обезщетение за
неимуществени вреди, като несъответен на претърпените вреди и изключително завишен с
оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по сходни случаи.
Оспорва и претенцията за лихва, включително и началната дата от която евентуално се
дължи.
Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Според чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва, когато
бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните правила
на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Предвидено е, че
претенцията на пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само, ако бюрото не се
е произнесло по подадената претенция, отказало е плащане или пък увредения не се е
съгласил с размера на претенцията съгласно чл. 511, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
По делото не са въведени твърдения, че застрахователят на виновния водач е
2
определил кореспондент за уреждане на претенциите в България, поради което това
обстоятелство не е спорно между страните.
Не е спорна пасивната легитимация на Н..Б.Б.А.З. /НББАЗ/, в качеството на
компенсационен орган по чл. 506, ал. 3 КЗ, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 515 КЗ, с оглед
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор „Зелена
карта“ за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, сключен с чуждестранен застраховател
CITY INS Румъния, действащ към датата на ПТП. В изпълнение на чл. 515, ал. 3 КЗ вр. чл.
380 КЗ ищецът предявила пред ответника извънсъдебна претенция, съставляващо
процесуална предпоставка за предявяването на иск, който в законовия срок не определил и
не заплатил обезщетение, а постановил отказ.
Следователно предявените искове са допустими и по тях процесуално и материално
легитимиран да отговаря е НББАЗ.
Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от установяване
настъпването на ПТП, причинно-следствена връзка между деяние на водач на МПС, по
отношение на когото има действие задължителната застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите в системата „Зелена карта" в държавите членки и в държавите,
подписали Многостранното споразумение и причинените на ищеца вреди.
От фактическа страна не е спорно реализирането на ПТП на 11.07.2021г. на ПП-1 Е-
79, км. 386+150, в района на Кресненското дефиле с посока на движение от гр. Симитли към
гр. Кресна, между управлявания от румънския гражданин Й.С.Т. л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № **** и управлявания в насрещното платно за движение от Е.Й.С. л.а. „Дачия
Сандеро“ с рег. № ****. Причина за произшествието е поведението на водача на л.а.
„Фолксваген Голф“, чиято вина е призната с влязла в сила осъдителна присъда от
09.11.2022г. по НОХД № 773/2022г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. В нарушение
на правилата за движение по ЗДвП водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ навлязъл в лентата за
насрещно движение и ударил челно л.а. „Дачия Сандеро“. Като последица от
произшествието на място починала Е.Й.С..
По делото има приложен съдебен акт - влязла в сила осъдителна присъда на ОС -
Благоевград, постановена от наказателен съд, който е задължителен за гражданския съд,
който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца - чл. 300 ГПК. Водачът на лекия автомобил при
неговото управление е допуснал нарушение на правила за движение, посочени в акта на
наказателния съд, поведението му осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД и е станал
причина за настъпване на процесното произшествие.
Няма спор, че в резултат на ПТП е настъпила смъртта на Е.Й.С., както и че ищеца е
брат на починалата, видно и от събраните писмени доказателства по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват
всички елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на
разглеждане подлежи въпросът за това дали ищеца е материалноправно легитимиран да
претендира вреди и претърпял ли е такива, респ. в какъв размер.
На основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да прецени конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които определят паричния му еквивалент. С оглед
задължителното тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД, в т. 11 от ППВС 4/1968 г. понятието
справедливост изисква преценка на редица конкретно съществуващи обективно
обстоятелства, за да се определи конкретния размер а обезщетението. Тези конкретни
обстоятелства включват начин на извършване на непозволеното увреждане,
обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увредения, отношенията между
3
пострадалия/починалия и претендиращите неимуществени вреди, както и конкретните
обстоятелства за всеки конкретен случай, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия/починалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС се изостави досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на
обезщетение за неимуществени вреди, в случай на смърт на близък. С него обаче не се даде
неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и
на всички близки на починалия, които страдат от смъртта му. Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС е прието с цел синхронизиране
на националното законодателство с правото на ЕС, както и с практиката на Съда на ЕС и на
Съда по правата на човека, признаваща право на обезщетения за неимуществени вреди в
полза на по-широк от определения с Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г.
на Пленума на ВС кръг от правоимащи при условие, че тези лица действително са
претърпели вреди от чуждо противоправно поведение.
Според т. 1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на
Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на
Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за
случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Относно активната материалноправна легитимация на бабите/дядовците и внуците,
съответно на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското
общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг,
присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат,
че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала
толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните
/нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на
справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от
разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия.
Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена
близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ /което e невъзможно, предвид
разнообразието на житейските отношения/, от разясненията в мотивите по несъмнен начин
следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик -
баба/дядо или внук, съответно брат/сестра, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с
особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за
българското общество отношения между баби/дядовци и внуци, съответно между братя и
сестри, с характерната за тези отношения взаимна обич, привързаност, уважение, подкрепа и
т. н.
Терминът „изключителност“ от лексикална /семантична/ гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение /събитието е извънредно, специално/.
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
4
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика /в конкретния
случай между брат и сестра/ трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и
в по-голяма степен от общоприетата за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост. В обратната ситуация – когато преживелият родственик е в
състояние в един сравнително кратък период от време /когато неблагоприятните
емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - сестра, са
преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и радостта
от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и най-
близък семеен кръг/ да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то
изживените болки и страдания при трагичната кончина на неговия близък не биха се
отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни
разяснения на ВКС.
В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищеца
/брат на починалата при настъпване на процесното ПТП/, следва в процеса на доказване да
се установи чрез главно и пълно доказване /по несъмнен, безспорен начин, както предписва
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК/, че той е изградил със своя починал родственик /неговата
сестра/ такава духовна и емоционална връзка, която да е била трайна, като болките и
страданията от загубата на неговата сестра да са с по-висок интензитет от обичайните, както
и те да са продължили в относително дълъг период от време. Такава житейска връзка би
възникнала, когато отношенията между брата и сестрата са изключително дълбоки – напр.
когато са полагани взаимни грижи за тяхното образование, професионална реализация,
финансово подпомагане, гледане на болен брат или сестра, или техен близък, изграждане на
чувство за общност при споделяне на значителни житейски трудности и предизвикателства
и пр. Едва в тази житейска ситуация, когато братът или сестрата възприема своя брат или
сестра като изключително близък човек, на когото основно да е разчитал през своето
социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довела до
травматични последици в психиката на брата или сестрата, които би следвало, с оглед на
критериите за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат
обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение - чрез присъждане на конкретна
парична сума.
В случая от доказателствата по делото – показанията на св. Н.Б. М.а - съпруга на
ищеца, се установява, че отношенията между ищеца и починалата му сестра са близки,
характеризират се с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. И двамата се
изградили свое семейство, поддържали са нормални човешки, братски отношения.
Починалата дошла да живее в София преди 4 – 5 години, като първоначално живеела заедно
с ищеца и семейството му, докато си намери квартира в съседство. Тя гостувала на
семейството на брат си, помагала им за децата, брат й помагаше за някакви мъжки неща, тя
много разчитала на него. Всеки ден се виждали след като си намерила квартира, помагала
им, взимала децата от училище. Вечер се събирали или в дома на брат й, или при нея.
Сестрата на ищеца живяла в квартирата сама около един месец, след което заживяла там
заедно с малкото си дете. Според свидетелката М.а починалата била най-близка с децата си,
след това с ищеца, после с бившия си съпруг.
Според съда изцяло в съответствие с нормалната човешка логика е изводът, че след
настъпване на процесното ПТП ищеца да се е намирал в стресово състояние, емоционално
напрегнат, но от събраните по делото доказателства не се установява, ищеца да е поел
приживе грижата, вкл. издръжката за загиналата или неин близък, респ. че е подпомагал
сестра си в образованието й, професионалната и личностна реализация /през цялото й
5
съзряване като личност/, че взаимно и при съвместна подкрепа са преодолявали значими
житейски препятствия, за да могат техните отношения да се окачествят като изключение от
общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско
общество. Напротив, изясни се, че ищеца е изградил свое семейство, което му оказва
морална подкрепа, вкл. и за преодоляване негативните преживявания, свързани с кончината
на неговата сестра. Съдът в никакъв случай не отрича и пренебрегва естествената мъка,
която ищеца е изпитал от смъртта на неговата сестра, но приема, че за да възникне в неговия
патримониум правото на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
следва да се установят превишаващи по интензитет /над обичайните/ негативни
емоционални преживявания. Такива не се установяват от събраните доказателства, поради
което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
За пълнота следва да се отбележи, че напр. с решение по т.д. № 1199/2015 г. на ВКС,
ТК, II т.о. обезщетение е присъдено на брат, грижил се за сестра си от малка /родителите им
работили в чужбина/, така че отношенията брат-сестра наподобявали тези на родител – дете,
при смърт на сестрата, настъпила в изключително млада възраст – 18 годишна; по т.д. №
755/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. ищцата е сестра в много млада възраст /14г./, получила в
резултат на претърпяната загуба на по-голямата си сестра психическо разстройство с
депресивна рецидивираща симптоматика; по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. – ищци
са братя и сестри, които са били единствено семейства на починал техен брат и последният
системно ги подпомагал материално и др. В случая липсват данни за такива изключителни
обстоятелства на близост в отношенията на ищеца и починалата му сестра.
Ето защо и доколкото в случая не се установява М. Й. М. да е създал особено близка
духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между брат и сестра, и интензитетът и продължителността на
търпените от него болки и страдания по повод загубата на близкия човек да надвишават
тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на сестра, то и отговорността на
Сдружение „Н..Б.Б.А.З.“ в случая не може да бъде ангажирана.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестрата на ищеца, загинала при ПТП, е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно отговорността за разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 5595 лв., от които 15 лв. д.т. за съдебни
удостоверения и 5580 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
****, против СДРУЖЕНИЕ „Н..Б.Б.А.З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, иск с правна чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 50000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на
неговата сестра Е.Й.С., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 11.07.2021г., на
ПП-1 Е-79, км. 386+150, в района на Кресненското дефиле, по вина на водача Й.С.Т. на л.а.
„Фолксваген Голф“ с румънски рег. № ****, чиято гражданска отговорност на водач на
МПС е била застрахована от CITY INS Румъния.
6
ОСЪЖДА М. Й. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
СДРУЖЕНИЕ „Н..Б.Б.А.З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, разноски за настоящото производство в размер на 5595 лв., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7