РЕШЕНИЕ
№ 21150
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110150525 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Т. Г. М. против (име), с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
ухапване по крака от безстопанствено куче на 17.05.2022 г. в района на Южен парк, вход-
изход откъм (име), ведно със законна лихва за забава от датата на увреждане до погасяване
на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на противоправно бездействие от
страна на служители на ответника ( неизпълнение на задължение на Общината във връзка с
изпълнение на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета,
която включва и извършване на необходимите действия за настаняване на
безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за
върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно
поведение на кучетата към хора или други животни) ищцата била нападната в гръб от
безстопанствено куче. Страната поддържа, че животното първо разкъсало блузата й, а след
това се нахвърлило върху крака й. В исковата молба са изложени твърдения, че единствено
благодарение на бързата намеса на случаен минувач, който успял да прогони агресивното
животно, било предотвратено настъпването на по-сериозен инцидент. Ищцата поддържа, че
незабавно след настъпване на събитието потърсила медицинска помощ за обработка на
разкъсно-контузната рана на крака и поставяне на противобясна ваксина. В исковата молба
са изложени твърдения, че вследствие на случилото се пострадалата търпяла редица
негативни изживявания, както от физическо естество – болки и страдания, така и в
емоционален план – уплах, страх, тревожност. По наведените твърдения е направено искане
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следствие на описаното събитие от 17.05.2022 г. ведно със законна
лихва за забава, както и сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че
1
(име) от 2006 година работи по метод „Здрави и неагресивни безстопанствени кучета се
кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и ако не бъдат осиновени се връщат на местата, от
които са взети, като на евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни животни.
Представителят на страната поддържа, че законовите задължения на общинската
администрация са насочени към организиране и осъществяване на Програмата за овладяване
на популацията на безстопанствени кучета чрез хуманни методи, като законът не възлага
постигането на краен резултат липсата на бездомни кучета. В отговора са развити
съображения, че отговорността на (име) не е обективна, като в този смисъл страната се
позовава на решение на касационната инстанция, съгласно което обстоятелството, че
безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия не означава, че общината е
бездействала. По същество са оспорени поддържаните от ищеца фактически твърдения
относно времето и мястото на инцидента, механизма на възникването му, причинените
увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания, както
и че кучето е било безстопанствено. Във връзка с последното се сочи, че от представено по
делото писмо от 12.06.2022 г. се установява, че ищцата не е разпознала заловеното във
връзка с инцидента куче. В допълнение е отбелязано, че описаните в исковата молба рани не
са получени от ухапване от куче, а се касае за травми от падане. С подадения отговор е
оспорен и размера на предявения иск като силно завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
приема следното:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49
ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия, и има обезпечително-гаранционна функция. Съгласно т. 7 от
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, възложителят на работа отговаря по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат
причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие,
но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За
възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от
закона, от техническите или други правила и от характера на възложената работа.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 49, вр. 45,
ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял
твърдените неимуществени вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с виновното
и противоправно поведение на ответника по повод, на което е настъпило описаното
вредоносно събитие.
Задълженията на Общината по отношение на безстопанствените животни, вкл. кучета са
установени в Закона за защита на животните, който в глава пета „Безстопанствени животни“
регламентира задължения за приемане на програми и предвиждане на средства за
изпълнението им за овладяване популацията на безстопанствените кучета (чл. 41 и сл);
надзор върху безстопанствени кучета, кастриране, обезпаразитяване и ваксинирането им
срещу бяс (чл. 47); надзор и грижи за върнатите по места безстопанствени кучета и вземане
на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни (чл.
49 и чл. 50). Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ органите на местната власт осъществяват контрол за
изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на
кучета, за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община, върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3 от закона. В тази връзка
следва да се посочи, че в разпоредбите на чл. 41, ал. 1 - 3 ЗЗЖ е предвидено, че
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в
2
приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като
органите на местната власт имат законово задължение да изграждат приюти за
безстопанствени животни, а кметовете на населените места отговарят за дейността на
приютите. Съгласно нормата на чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ кучетата, настанени в приют, се кастрират,
обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. В чл. 47, ал. 2 е предвидено, че същите могат да се
предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се
регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно ал. 3 на
цитираната разпоредба кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се
настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат
по местата, от които са взети. По аргумент от цитираната норма на чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ
ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на
общината, както по отношение на изоставените животни, животните в приютите на
територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата,
от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита
на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на
чл. 49 и 50 ЗЗД. Нормата на чл. 50, т. 2 ЗЗЖ вменява изрично задължение на общината да
взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.
В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с
дължимата грижа, т. е. упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото
според възможностите си за изпълнението им (така Решение № 50151 от 19.10.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о.).
Ответникът е представил Програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на (име) 2012-2016 г. / Програмата/ и Решение № 38/08.02.2018 г. на
(име) за продължаване изпълняването на точка VI (Мерки по изпълнение на целите) от
програмата, справки за дейността и годишни отчети на ОП (име). Съгласно Раздел III, т. 1 от
Програмата безстопанствените кучета създават риск от ухапване и застрашават живота и
здравето на хората, като животните са преносители на болести, опасни за човека – бяс,
ехиникокоза / кучешка тения/, бруцелоза, микроспория, демодекоза и др. В раздел VI от
Програмата са разписани мерките по изпълнение на заложените цели за постоянен и строг
контрол върху размножаването на безстопанствени кучета и драстично намаление на
популацията им, а именно кастрация, обезпаразитяване и евтаназия на неизлечимо болни и
агресивни безстопанствени кучета. Действително нито Закона за защита на животните, нито
Програмата предвиждат постигането на резултат пълна липса на безстопанствени кучета на
територията на (име), но ответникът носи задължение да осигури безопасността на
гражданите, респ. носи отговорност за причинени вреди в резултат на нападение на
агресивни животни, които съгласно Програмата подлежат на евтанизиране. Съдът намира,
че по делото липсват доказателства относно предприетите от ответника мерки по
установяване и евтанизиране на агресивни безстопанствени кучета, като в представените по
делото отчети единствено лаконично е отбелязано, че мярката „евтаназия“ се прилага при
условията на чл. 51 ЗЗЖ и какви са трудностите при нейното изпълнение. Съдът констатира,
че ответникът не е създал ясен механизъм за установяване на агресивни безстопанствени
животни и такива, за които е налице във висока степен възможност да проявят агресия като
например женски кучета, обгрижващи малките си, и тяхното залавяне, с което би се
предотвратило възникването на инциденти било с физически лица, било с домашни
животни. От изложеното следва, че Общината не е предприела адекватни мерки в
съответствие с правомощията си по чл. 50 и чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ, финансовите и
организационни си възможности за предотвратяване на агресивно поведение на
безстопанствени кучета към хора, независимо от вида на тези мерки, както и че е
предприела изпълнението им.
От изложеното следва, че спорът по делото се концентрира върху обстоятелството дали
ищцата е била нападната и ухапана именно от безстопанствено куче, и дали в резултат на
инцидента е търпяла описаните в исковата молба болки и страдания.
За установяване на възникване на описаното в исковата молба събитие са събрани гласни
3
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. С., която разкрива, че заедно с ищцата
са колежки и работят в гр. (АДРЕС) в близост до Южен парк, където се разхождали всеки
ден в обедната почивка. Свидетелката сочи, че през май месец 2022 г. от разстояние около
70-100 м лично възприела как средно голямо, черно, високо до коляното куче скочило върху
гърба на ищцата и скъсало жилетка й, а когато Т. М. се приближила към нея от крака й
течала кръв. Д. С. разкрива, че кучето не е имало каишка и наоколо не е имало човек,
легитимиращ се като негов собственик, като в допълнение свидетелят отбелязва, че
животното е било с малки кученца. Свидетелката сочи, че непосредствено след инцидента
ищцата се отправила към Правителствена болница, а кучето заедно с малките си останало
под пейка в парка. Д. С. разкрива, че след събитието Т. М. се обадила на ОП (име) откъдето
узнала, че вече били получени няколко сигнала за нападнати лица в района от същото куче.
Свидетелката сочи, че след инцидента не е виждала повече агресивното животно в парка.
Съдът цени събраните гласни доказателствени средства като последователни, логични и
разкриващи непосредствено възприети от свидетеля обстоятелства свързани с възникване на
събитието, предприетите от ищцата непосредствено след инцидента действия по
сигнализиране на компетентните общински служби за наличието на агресивно
безстопанствено животно, по търсене на медицинска помощ, както и търпените от
пострадалата болки и страдания, които ще бъдат разгледани по-нататък в изложението.
Съгласно § 1, т. 6а от ПЗР на Закона за ветеринарномедицинската дейност (нова - ДВ, бр.
13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) „безстопанствено животно“ е животно, което няма дом
и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е
отговорно за него. Предвид изложеното и с оглед събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. установяващи, че кучето нападнало
ищцата е било без нашийник, само в парка заедно с малките си кученца и въпреки
проявената агресия на мястото на инцидента не е имало човек, който да се легитимира, че е
стопанин на кучето, съдът намира, че животното проявило агресия е безстопанствено / в
този смисъл Решение № 262 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., IV ГО/. В
допълнение фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик са
положителни и подлежат на доказване чрез всички допустими по ГПК доказателствени
средства / Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о./. От
изложеното следва, че в доказателствена тежест на ответника е да установи, че агресивното
животно има стопанин, като по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази
насока. Обстоятелството, че ищцата не е разпознала с категоричност заловеното от ОП (име)
безстопанствено животно не освобождава ответника от отговорност доколкото от събраните
по делото доказателства по категоричен начин се установява, че кучето нападнало ищцата е
било безстопанствено, поради което дали то е било единственото безстопанствено животно,
обитаващо в този момент Южния парк, респ. дали то е било заловено след настъпване на
инцидента е без правно значение за крайните изводи по спора. В допълнение следва да бъде
отбелязано, че ответникът очевидно не е взел необходимите мерки за предотвратяване на
настъпването на инцидент в района с участието на безстопанствено куче доколкото
подадения от ищцата сигнал за наличие на агресивно животно в сочената част от Южния
парк не е първи, а имало и други пострадали лица.
За установяване на претърпените от ищцата вследствие на инцидента физически
страдания е приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът цени като обективно и
компетентно дадена. Вещото лице след анализ на представената по делото медицинска
документация поддържа, че получената от ищцата на 17.05.2022 г. травма е с характерни
вид, форма и морфология, които дават основание да се приеме, че е причинена от
въздействие на кучешки зъб/и при ухапване от куче. Експертът разяснява, че подобни
травми водят до изявени болки, страдания, временни функционални смущения, като при
благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на развитие на тежки усложнения
обичайно възстановяването настъпва за около 3-4 седмици. От заключението се установява,
че при травмите вследствие ухапване от куче много често настъпва възпалително
усложнение, поради задължително бактериално замърсяване, съпътстващо нараняване
проникващо в дълбочина на меки тъкани на подкожието, поради което е налице сравнително
4
по-продължителен от средностатистическия възстановителен процес. Вещото лице
разяснява, че от представената по делото медицинска документация се установява, че при
получената от ищцата травма две седмици след възникване на инцидента е констатирано
възпаление, като по този повод и с цел по-бързо възстановяване на разкъсно-контузната
рана при наличие на отоци са препоръчани специализирани масажи. От експертизата се
установява, че липсват данни към момента на приключване на съдебното дирене да има
трайни последици от травмата с изключение на малък белег от раната в областта на лявата
подбредрица.
За установяване на търпените от ищцата вследствие на процесния инцидент болки и
страдания са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ф. П /
годеник на Т. М./. Свидетелят сочи, че вечерта след инцидента ищцата била много
разстроена от случилото се и изпитвала силни болки в левия крак. Ф. П разкрива, че
пострадалата над месец след инцидента била у дома, трудно се придвижвала и не можела
сама да се изкъпе. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че в
резултат от процесното събитие ищцата започнала силно да се страхува от кучета, като до
инцидента не е изпитвала подобен страх. Съдът намира показанията на свидетеля за логични
и последователни, като разкритата от лицето фактическа обстановка намира опора и в
останалите събрани по делото доказателства, а именно приетата съдебно-медицинска
експертиза и показанията на свидетелката С., която също сочи, че ищцата отсъствала дълго
от работа след инцидента, както и че започнала да изпитва силен страх от кучета, и се
притеснявала да излиза сама навън.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими
към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен
еквивалент / така Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, Решение № 95 по гр.
д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, Решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. №
40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този
принцип.
При определяне на размера на обезщетението следва да бъдат взети предвид и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към м. май 2022 г. Връзката между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението, е израз именно на критерия на
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и
време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите / в този смисъл Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на
ВКС/. През 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 9008 лева, а
средногодишният разход – 8389 лева по данни на Националния социологически институт.
Предвид изложеното при съобразяване на търпените от ищеца физически страдания
за период около месец, както и емоционалното отражение на събитието в съзнанието на
пострадалата, която вследствие на инцидента трайно променила отношението си към
кучетата, като започнала да изпитва изключително силен страх от тях до степен, пречеща й
спокойно да се придвижва сама навън и да се среща било с безстопанствени, било с
домашни животни, съдът намира, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди
следва да бъде определено в размер на 2400 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 4000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
5
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищцата съдебни разноски съразмерно на уважената част
от исковата претенция. Направените от ищцата съдебни разноски възлизат общо в размер на
1260 лева, от които сумата в размер на 160 лева внесена държавна такса за разглеждане на
спора, 300 лева депозит за вещо лице и 800 лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение по Договор за правна помощ и съдействие от 28.07.2023 г. Направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно, тъй като
минималният адвокатски хонорар с оглед цената на иска и броя на проведените открити
съдебни заседание съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение в редакцията, действаща към
момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, възлиза на 950 лева.
Предвид изложеното по съразмерност на уважената част от исковата претенция в тежест на
ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 756 лева.
Независимо от изхода по спора на ответника не се следват разноски по чл. 78, ал. 3
ГПК, тъй като страната не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (име), с адрес в гр.(АДРЕС), да заплати на Т. Г. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. (АДРЕС) на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2400 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
ухапване по крака от безстопанствено куче на 17.05.2022 г. в района на Южен парк, вход-
изход откъм (име), ведно със законна лихва за забава от датата на увреждане до погасяване
на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 4000 лева.
ОСЪЖДА (име), с адрес в гр. София, ул. (АДРЕС), да заплати на Т. Г. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 756
лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6