Решение по дело №45/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и взе предвид следното :

Производството пред БОС е ВЪЗЗИВНО, по реда на Глава 21 НПК, и е образувано въз основа на жалба на Н. П. И. , от с.Б., община Р. – подсъдим в първоинстанционното производство, срещу ПРИСЪДА № 2106/11.05.2010г по НОХД № 230/2010г по описа на РСР..

С атакуваната присъда подсъдимия (сега жалбодател) е признат за виновен в извършено на 14.12.2009г в района на с.К., община Б., престъпление почл.343в,ал.2 НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца, като е определено същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимия е признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за извършено на същата дата и на същото място престъпление по чл.345 НК, поради което е оправдан по това обвинение.

В жалбата се изразява несъгласие с наложеното наказание като се твърди, че същото е прекомерно тежко. Твърди се, че не е взето предвид степента на обществена опасност на деянието, и пълните самопризнания на извършителя, както и проявеното от него съжаление.

Поради това се прави искане присъдата да бъде изменена, като по отношение на наказанието бъде приложена разпоредбата на чл.55 НК.

Пред въззивният съд подсъдимия (сега жалбодател) не се явява, не се представлява, не сочи доказателства и не излага каквито и да било съображения във връзка с жалбата си.

ОП оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Пред въззивната инстанция не бяха събирани нови доказателства и не е провеждано съдебно следствие.

След като извърши собствена преценка на доказателствата събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на атакуваният съдебен акт , въззивния съд приема следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице ,в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел пълноценно съдебно следствие, в хода на което ,в условията на състезателност и с допустими процесуални способи е събрал относими към делото доказателства, след чиято задълбочена преценка е приел за установена фактическа обстановка , която се споделя изцяло и от въззивния съд . Поради това не е необходимо същата да бъде приповтаряна в цялост (най-вече в частта, касаеща обвинението по чл.345 НК, по което подсъдимия е оправдан, а не е депозиран протест). Накратко от фактическа страна се установява следното :

Подсъдимият И. е българин, български гражданин,безработен, произхожда от многодетно семейство (има още девет братя и сестри), няма сключен граждански брак, но има малолетно дете (видно от удостоверението за семейно положение – лист 38 от ДП) до момента е осъждан многократно за различни престъпления от общ характер, като са му налагани различни по вид и размер наказания , включително и наказание „Лишаване от свобода”. Същият не е правоспособен водач на МПС (не притежава свидетелство за правоуправление), но въпреки това често управлява различни МПС, за което е наказван многократно по реда на ЗДП (видно от справка за нарушител –лист 41 от ДП). С Наказателно постановление № 3575/08 от 10.11.2008г на Началника на РПУ –Р. подсъдимия е бил наказан по административен ред за нарушение по чл.177,ал.1,т.2,предл.1 ЗДвП (управление на МПС без да притежава свидетелство за правоуправление), извършено на 15.10.2008г, като му е наложено наказание „ГЛОБА”. Това НП е било връчено на подсъдимия на 16.12.2008г и е влязло в сила на 24.12.2008г.(лист 16 от ДП). Въпреки това подсъдимия продължавал да управлява МПС без свидетелство за правоуправление , като видно от свидетелството за съдимост впоследствие е осъждан още 3 пъти за престъпления по чл.343в,ал.2 НК. На 14.12.2009г полицейските служители – свидетелите Ф. и И., били дежурен автопатрУ. Около 18.30ч на главен път II-84 край с.К., община Б. същите спрели за проверка лек автомобил „Пежо ” модел „205” с транзитни регистрационни номера 092Н119, управляван от подсъдимия. При извършената проверка същите установили ,че подсъдимия не носи свидетелство за правоуправление и документите на автомобила. Поради това направили справка чрез оперативния дежурен за автомобила и водача, при която се установило ,че подсъдимия е неправоспособен водач, както и че поставените на автомобила регистрационни табели с транзитни номера са издадени за друго МПС. Поради това св.Ф. съставил акт за административно нарушение (л.6 от ДП),който е връчен незабавно на водача (подсъдимия И.) и е подписан от същия без възражения.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена и от първоинстанционния съд. Същата се доказва по категоричен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на св.Ф. и И. и писмените доказателства по първоинстанционното производство. По същество в тази й част фактическата обстановка не се оспорва и от самия подсъдим.

(Въззивният съд не обсъжда останалите доказателства, събрани в първоинстанционното производство доколкото същите се отнасят до факти, свързани с повдигнатото обвинение за престъпление по чл.345 НК, което не е обект на въззивната проверка).

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил верния извод, че деянието на подсъдимия И. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в,ал.2 НК. Касае се до управление на МПС без свидетелство за правоуправление, извършено в едногодишен срок след като дееца е бил наказан по административен ред за такова деяние.

От обективна страна са налице всички елементи от състава на престъплението – безспорно е, че на 14.12.2009г подсъдимия е управлявал МПС (лек автомобил „ПЕЖО 205” с транзитни регистрационни табели 092Н119) без да притежава свидетелство за правоуправление. Безспорно е също, че подсъдимия към момента на извършване на това деяние вече е бил санкциониран по административен ред ( с НП № 3575/08 от 10.11.2008г на Началника на РПУ –Р. ) за друго такова деяние – управление на МПС без да притежава свидетелство за правоуправление. Безспорно е също, че сега инкриминираното деяние е извършено в едногодишния срок от наказването на подсъдимия по административен ред .

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.В тази насока първостепенния съд е изложил убедителни съображения, които се споделят от въззивната инстанция.

Всъщност оплакването на подсъдимия е само относно наказанието. За така извършеното престъпление, първостепенния съд е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 НК като му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца . Това наказание е правилно определено като вид и правилно е прието ,че следва да бъде определено при условията на чл.54 НК. Безспорно е, че подсъдимия демонстрира упорито незачитане на правовия ред и непрекъснато продължава да извършва престъпления по чл.343в НК. Поради това неговото възпиране и евентуално поправяне може да бъде постигнато само чрез наказанието „Лишаване от свобода”. В случая не са налице многобройни или смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които да релевират приложението на чл.55 НК. Напротив – упоритата и нагла престъпна деятелност на подсъдимия е свидетелство за трайно изградена престъпна личност, която е необходимо да бъде изолирана за по дълъг период от време от обществото. Поради това въззивния съд намира, че първостепенния съд е подходил изключително снизходително по отношение на деянието на подсъдимия като му е наложил наказание в минимален размер. Първоинстанционният съд необосновано е надценил смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства -добро процесуално поведение (не е ясно какво означава това); признанието и изразеното съжаление. Признание действително е налице, но деянието на подсъдимия е категорично доказано и без това признание. Действително подсъдимия декларира съжаление, но неговата упоритост в извършването на този вид престъпления сочи, че това съжаление е неискрено и е само декларативно. Същевременно първоинстанционния съд в значителна степен е подценил отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства неговото съдебно минало и упоритостта в извършването на този вид престъпление, което само по себе си е предпоставка за извършване и на друго престъпление по транспорта. Необосновано първоинстанционния съд е приел като смекчаващо вината обстоятелство неправилните (според него) действия на прокуратурата, относно това, че не е внесено едно обвинение за няколкото деяния, извършени от подсъдимия по чл.343в НК , което според първоинстанционния съд е утежнило положението на подсъдимия. Очевидно тук съдът не е съобразил разпоредбата на чл.26,ал.6, предл. последно НК, както и обстоятелството, че продължаваното престъпление по принцип се явява по тежко в сравнение с реалната съвкупност от престъпления. В този смисъл – като е внесла няколко обвинителни акта срещу подсъдимия за всяко от отделните деяния по чл.343в НК,вместо едно обвинение при условията на чл.26 НК очевидно прокуратурата е избрала по благоприятния за дееца вариант. Ето защо въззивният съд намира, че поправянето на дееца би могло да бъде постигнато единствено чрез по тежко наказание, а именно такова над средния размер ,предвиден за това деяние. Поради липса на протест обаче тази неправилност на присъдата не може да бъде коригирана, а следва да бъде потвърден размера, наложен от първата инстанция.

В присъдата е определено, че наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно , при първоначален строг режим ,в затворническо общежитие от закрит тип. Първоинстанционният съд не е изложил каквито и да било мотиви в тази насока, което е негов съществен пропуск. Същият обаче не е основание за отмяна на присъдата, тъй като крайния извод е правилен и поради това този пропуск може да бъде коригиран от въззивния съд. Въззивният съд намира, че действително подсъдимия следва да изтърпи наказанието си в затворническо общежитие от закрит тип – спрямо него са налице предпоставките на чл.60,ал.1, предл.2 ЗИНЗС, тъй като същия се явява рецидивист по смисъла на §3,ал.1,т.1 от ДР на ЗИНЗС . Това му качество се определя с оглед онези от предходните му осъждания, по които е наложено наказание „Лишаване от свобода” и за които не са налице предпоставките на чл.25 НК – а именно осъжданията по НОХД 617/2002г и тези по НОХД 798/05 и НОХД № 695/2004 (които са в условията на съвкупност помежду си). А поради това са налице и предпоставките на чл.61,т.2 ЗИНЗС за определяне на първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”.

При извършената служебна проверка не се установиха други допуснати от първата инстанция нарушения, които да са основание за отмяна или за изменение на присъдата. Поради това същата следва да бъде потвърдена.

След влизане в сила на присъдата първоинстанционния съд следва по реда на чл.306 НПК относно приложението на чл.25 НК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.334,т.6 НПК във връзка с чл.338 НПК въззивния съд

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 2106/11.05.2010г, постановена по НОХД № 230/2010г по описа на РСР..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.