Номер 11622.10.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Търговище
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Секретар:СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20203500500231 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София,
ЕИК ********* против решение №260038/17.07.2020г., постановено по гр.д.№805/2019г. на
Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против ответника С. С.
Д. от гр.Търговище установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422, ал.1 във
вр.чл.415, ал.1 от ГПК за сумата 3 134.93 лв., представляваща неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит №**********/29.07.2015 г. и договорно възнаграждение в
размер на 786.96 лв. за периода 05.08.2016г.-05.08.2017г., за което е издадена заповед по
чл.410 от ГПК за изпълнение №71/25.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№137/2019г. по описа
на Районен съд-Търговище.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител
на въззиваемата страна-адвВ.А. от АК-Търго-вище оспорва основателността на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове чл.422 от ГПК за сумата 3 134.93 лв., представля-ваща
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №300068 7246/29.07.2015г. и
1
договорно възнаграждение в размер на 786.96 лв. за периода 05.08.2016г.-05.08.2017г., за
което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №71/25.01.2019г., постановена по
ч.гр.д.№137/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, са обосновани с неизпълнение на
договора от кредитополучателя.
Назначеният особен представител на ответника-адвВ.А. от АК-Търговище оспорва
исковете с възражения за нищожност на договора за потребителски кредит.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното:
Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №300068
7246/29.07.2015г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответника в размер на 4 800
лв. за 24 месеца, с краен срок за връщане 05.08.2017г., при ГПР 49.90 %, ГЛП 41.17 %,
договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 3 600
лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 10 721.76 лв.Съгласно
приложеното извлечение по сметка от 02.05.2019г., направените от кредитополучателя
плащания са в общ размер на 4 849.87 лв.
Заемодателят претендира дължимост на сумата по кредита и договорната лихва, като
следва да се прецени дали е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, допускаща ГПР по
кредита петкратно да надвишава законната лихва.
Видно от договора, обаче, стойността на допълнителния пакет услуги в размер на 3
600 лв.(значителна, съпоставимо с размера на основното задължение) не е включена в
годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от
49.90%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожна-
чл.19, ал.5 от ЗПК. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен
реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ответникът
следва да върне само получената главница от 4 800 лв., която е заплатил изцяло, връщайки
сума в общ размер на 4 849.87лв.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част е
постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
` Въз основа на изложените съображения, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260038/17.07.2020г., постановено по гр.д. №805/2019г.
по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени предявените от
ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против ответника С. С.
Д. от гр.Търго-вище, ЕГН:********** установителен иск за съществуване на вземане по чл.
422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК за сумата 3 134.93 лв., представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит №**********/ 29.07.2015г. и договорно
възнаграждение в размер на 786.96 лв. за периода 05.08.2016г.-05.08.2017г., за което е
издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №71/25.01.2019г., постановена по ч.гр.д.
№137/2019г. по описа на Районен съд-Търговищ, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3