РЕШЕНИЕ
№ 1657
гр. Бургас, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120104945 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Юробанк България”
АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от * – изпълнителни
директори, чрез пълномощника адв. *, със съдебен адрес: * срещу И. И. В., ЕГН:
**********, адрес: *, като наследник на * И.а Т., с която се иска от съда да приеме за
установено, по отношение на ищеца, че ответникът му дължи следните суми: 1256 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението; 114,33 лв. – договорна лихва, дължима за
периода 21.06.2020г. – 21.03.2021г.; 498,69 лв. – мораторна лихва, дължима за периода
21.06.2020г. – 26.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. 5062/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и * И.а Т. е бил сключен
Договор за банков кредит №OV84728 за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка от 13.01.2020г. с разрешен кредитен лимит от 1256 лв. и краен срок за ползване и
погасяване до 21.03.2021г., на която дата е настъпил падежа на последната погасителна
вноска. Сочи се, че до длъжника е била изпратена ПДИ, като в хода на връчването й е
установено, че кредитополучателката е починала. Направени са справки в НБД, от които са
установени наследниците на лицето – И. Х.Х., който е депозирал отказ от наследство.
Поради това е пристъпено към уведомяване на наследниците от следващ ред – Е. И. В. и И.
1
И. В.. Е. И. В. също е депозирал отказ от наследство. И. И. В. не е извършил отказ от
наследство и е получил ПДИ, с която му е даден срок за доброволно изпълнение, каквото до
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е имало.
Правния си интерес от предявяване на настоящите установителни искове ищецът
обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК по ч. гр. д. 5062/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на
дадените указания от заповедния съд.
Така предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, вр.
чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения за особен представител адв. Г., с който предявеният иск
се оспорва като неоснователен. На първо място се сочи, че липсват доказателства за това, че
ответникът е наследник на кредитополучателката. На следващо място се сочи, че не става
явно кога и на какви части е усвоен кредитът, как са изчислени лихвите. Твърди се, че
ответникът не е надлежно уведомен за изискуемостта на кредита, както и че не е
осъществено надлежно връчване на ПДИ. На последно място се заявява, че длъжникът не е
надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост.
В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Изразил е становище по хода на
делото и по доказателствата с нарочни молби, депозирани преди насрочените открити
съдебни заседания.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения по реда на
чл.47 от ГПК особен представител адв. Г., която оспорва предявените искове и претендира
отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.08.2023 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 417 ГПК срещу
ответника за заплащане на следните суми: 1256 лева – главница за периода 22.03.2021г. –
26.07.2022г.; 114,33 – възнаградителна лихва, дължима за периода 21.06.2020г. – 21.03.2021г.
498,69 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 21.06.2020г. – 26.07.2022г., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и
направените съдебно-деловодни разноски в общ размер от 397,38 лв., включващи държавна
такса от 37,38 лв., както и 360 лв. – адвокатски хонорар.
На 05.08.2023 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед №2393 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №5062/2023 г. по
описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – ищец в
настоящото производство, претендираните със заявлението суми, както и съдебно-
деловодните разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
2
поради което Районен съд - Бургас с Разпореждане №7869/26.07.2023 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Със същото разпореждане съдът е
спрял изпълнението по ИД №20238040400116 по описа на ЧСИ Д.Н..
В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника
настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По
настоящото производство е приложено ч. гр. д. № 5062/2023 г. по описа на БРС.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на
пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки /юридически факти/: наличието на валидно сключено облигационно
правоотношение между ищеца и лицето * И.а Т. по договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №OV84728, параметрите на договора, изпадането на
кредитополучателя в забава и периода на забавата, изискуемостта на вземанията по
договора за кредит; размерите на претендираните главница и лихви; качеството на
наследник на ответника И. В. И. на кредитополучателката по договора * И.а Т..
По делото е представен Договор №OV84728 за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка от 13.01.2020г., сключен между ищеца и * И.а Т., видно от който
кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит под формата на
овърдрафт по негова разплащателна сметка, посочена в договора, като размерът на кредита,
който кредитополучателят може да ползва под формата на разрешен овърдрафт е в размер
до 1256 лв.
Представен е констативен протокол от 13.05.2022г. на ЧСИ С.Я. с район на действие
СГС, видно от който, при опит за връчване на ПДИ до * Т. тя не е била намерена и след
направена справка в НБД е било установено, че същата е починала. Приложена е и
направената справка от ЧСИ С.Я. в НБД, от което е видно, че кредитополучателката е
починала. В справката са посочени наследниците й – И. Х.Х. – син; И. И. В. – брат и Е. И. В.
– брат.
ПДИ е изпратена до наследника от първи ред – син на кредитополучателката * Т. и му е
връчена чрез неговата съпруга на 02.06.2022г. Същият е депозирал отказ от наследство,
видно от представеното по делото съдебно удостоверение от 27.08.2021г.
ПДИ са връчени до наследниците от следващ ред – братята на кредитополучателката – И.
И. В. и Е. И. В., получени от последния и за двамата. Е. И. В. е депозирал отказ от
наследство, видно от представеното под делото съдебно удостоверение от 27.09.2021г.
Представено е извлечение от счетоводните книги, в което е посочен размерът на дълга по
компоненти.
По делото е изискана и изготвена служебна справка, от която се установява, че за
периода *. – 27.09.2023г., няма вписано обстоятелство лицето И. И. В. – настоящият
ответник да е направил прием/отказ от наследството, оставено от * И.а Т., починала на *.
3
С протоколно определение от 23.04.2024г., съдът указал на ищеца, че следва в срок до
следващото съдебно заседание да представи удостоверение за наследници за починалото
лице * Т.. Ищецът е бил редовно уведомен за това съдебно заседание, изпратен му е и
препис от протокола, но така дадените указания не са изпълнени от него и по делото не е
представено такова удостоверение.
По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не
е оспорено от никоя от страните. От заключението се установява, че към 26.07.2022 г. по
кредита е останала непогасена главница от 1 256,00 лв.; непогасена възнаградителна лихва
от 114,33 лв., начислена по вноски с дати на падеж 21.05.2020 г. - 21.03.2021 г.
Според заключението размерът на мораторна лихва - 498,69 лв. за периода
21.06.2020 г. - 26.07.2022 г. е определен по следния начин: начислена е мораторна
лихва за периода 14.02.2019 г. - 26.07.2022 г. в размер на 498,71 лв., платени са 0,02 лв.,
остават неизплатени мораторни лихва 498,69 лв. за периода 21.06.2020г. - 26.07.2022 г., като
според вещото лице тези изчисления не са верни, тъй като е начислявана лихва от 14.02.2019
г., т.е. преди срока на договора, който е сключен на 13.01.2020 г. Според заключението
мораторната лихва върху неизплатената главница от 1 256,00 лв. за процесния период от
21.06.2020 г. до 26.07.2022 г., възлиза на 267,26 лв. Вещото лице е дало отговор какъв е
размера на дълга и към 03.04.2022г. /датата на представеното с исковата молба извлечение от
счетоводните книги/, видно от който размерите на главницата и възнаградителната лихва са
идентични, а този на мораторната лихва е 238,30 лв. за периода 21.06.2020 г. - 03.04.2022 г.
Вещото лице е дало отговор и на въпроса какви непогасени просрочия /с какви падежи и
в какъв размер/ са били формирани по Договора за банков кредит към 21.03.2021 г. - датата
на падежа по договора/. Според заключението след 26.07.2022 г., в системата на банката
няма данни за постъпление на суми за погасяване на задълженията по кредита.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че по делото се установи наличието
на необходимите за уважаване на иска предпоставки. От представените писмени
доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца
и лицето * И.а Т. по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№OV84728, параметрите на договора, изпадането на кредитополучателя в забава и периода
на забавата, изискуемостта на вземанията по договора за кредит; размерите на
претендираните главница и лихви.
Установи се и качеството на наследник на ответника И. В. И. на кредитополучателката
по договора * И.а Т.. Действително по делото не беше представено от ищеца удостоверение
за наследници, въпреки, указанията на съда в тази насока. Въпреки това обаче, от
приложените справки от НБД, от съдебните удостоверения за откази от наследство,
направени от другите двама наследници, както и от служебно изисканата и изготвена
справка за наличие на отказ/прием на наследство от страна на настоящия ответник, се
установи обстоятелството, че същият е наследник на кредитополучателката по договора – *
Т..
4
С оглед гореизложеното, предявените искове за главница и възнаградителна лихва са
основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Искът за мораторна лихва следва да бъде частично уважен, за сумата от 267,26 лв., така,
както е изчислено от вещото лице за процесния период от 21.06.2020 г. до 26.07.2022 г. За
разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 498,69 лв., т.е. за сумата от 231,43
лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като се установи, че това е
размерът на лихвата, начислен за период, който не попада в исковия такъв, доколкото е
преди датата на сключване на ДПК.
По отношение на разноските, при този изход на делото и двете страни имат право на
присъждане на разноски. Ответникът не е ангажирал доказателства за реално извършени
такива, поради което не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изхода на спора, ищецът има право на
сторените в заповедното и в исковото производство разноски, в общ размер от 1353,27 лв., а
именно: 348,17 лева, сторените в заповедното производство разноски, от които: 37,38 лева за
държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение /съобразно уважената част от
исковете/, а в настоящото производството сумата от 1005,10 лв. /съобразно уважената част
от исковете/, от които: – държавна такса в размер на 112,86 лева, депозит за назначаване на
особен представител 250 лева, депозит за експертиза в общ размер от 200 лв., адвокатски
хонорар – 584,28 лв., които следва да се понесат от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. И. В., ЕГН:
**********, адрес: *, дължи на „Юробанк България” АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от * – изпълнителни директори, следните суми: сумата от
1256 лв., представляваща главница, дължима по сключен между страните Договор за банков
кредит №OV84728 за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 13.01.2020г.;
сумата от 114,33 лв. – договорна лихва, дължима за периода 21.06.2020г. – 21.03.2021г.;
сумата от 267,26 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 21.06.2020г. – 26.07.2022г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 5062/2022 г. по описа
на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН: **********, адрес: *, да заплати на „Юробанк България” АД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от * – изпълнителни
директори, сумата от 1353,27 лева - разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6