№ 623
гр. Русе, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201294 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. И. И., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 22-3393-000318/28.06.2022г. на
Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на И. било наложено наказание
“Глоба” в размер на 20лв., а за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.185 от с.з. му било наложено наказание “Глоба” в размер на
20.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован се явява лично и моли Съда да
отмени наказателното постановление, с аргументи за липса на елементи от
обективната и субективната страна на състава на нарушенията.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 07.06.2022г., около 16.00ч. жалб.И. И. спрял управляваният от него
л.а. „Нисан Алмера“ с рег.№ Р 3830 ВН в кръстовище с кръгово движение на
ул.“Независимост“, пред „Дом на културата“, до паметник „Альоша“. След
това жалбоподателят напуснал автомобила и се отправил в неизвестна посока.
В тази зона на улицата действал пътен знак В28 "Забранено е паркирането".
Малко по-късно, покрай мястото преминал специализиран репатриращ
автомобил на Общинско предприятие „Комунални дейности“. Служителите
видели, че автомобила на жалбоподателя е паркиран в нарушение на
правилата за движение по пътищата и предприели действия по репатриране. В
този момент жалб.И. се върнал при автомобила си и пред служителите
оспорил, че не е паркирал на забранено място, като отказал да заплати глоба с
фиш. Тогава служителите от Общинско предприятие „Комунални дейности“
се обадили във Второ РУ на ОД МВР-Русе и поискали съдействие. Малко
след това, на мястото пристигнал полицейски патрул на Второ РУ-Русе. След
като изяснил фактическата обстановка въз основа огледа на мястото на
нарушението, обясненията на жалб.И. и на служителите от „Комунални
дейности“, свид.К. Т. – полицейски служител в управлението преценил, че
жалб.И. е извършил нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като паркирал
автомобила си, без да се съобрази с въведената забрана с пътен знак В28. При
проверката документите на жалбоподателя и на управлявания от него
автомобил, свид.Т. установил, че автомобилът не бил представен в срок за
проверка на техническата му изправност. Поради това, за тези две нарушения
свид.Т. съставил против И. И. АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО за
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП
наложил на И. наказание “Глоба” в размер на 20.00лв., а за нарушението по
чл.147, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП - наказание “Глоба” в размер на
20лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
2
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
По отношение на нарушението по т.1 от НП:
При издаване на наказателното постановление в тази му част, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че жалб.И. И. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, съобразно който участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
От неоспорените показания на свид.К. Т., съчетани с приобщената по
делото саморъчна скица от жалб.И. се установява, че на 07.06.2022г., около
16.00ч. жалбоподателя паркирал управляваният от него л.а. „Нисан Алмера“ с
рег.№ Р 3830 ВН в кръстовище с кръгово движение на ул.“Независимост“,
пред „Дом на културата“, до паметник „Альоша“, в зоната на действие пътен
знак В28 “Забранено е паркирането”. Становището на жалб.И., че паркирал
извън зоната на действие на знака, тъй като между знака и паркираното МПС
имало кръстовище, образувано от пътя на кръговото кръстовище и
пешеходната алея на „Парка на младежта“, е неоснователно и в противоречие
със закона. Съобразно чл.50, ал.1 от ППЗДвП, забраните, въведени с пътни
знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище
или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна
табела Т2. Според легалното определение на §6. т.8. от ЗР на ЗДвП
"Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се
или се събират на едно ниво, а според т.1 на същия параграф, "Път" е всяка
земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците. Т.е., за да е налице кръстовище, изключващо след
себе си действието на знака В28, е необходимо наличието на пресичане,
3
разделяне или събиране на едно ниво на поне два пътя. В конкретният случай,
такива съчетания на два пътя не е налице. Пешеходните алеи на „Парка на
младежта“, на които се позовава жалбоподателя и твърди, че образуват
кръстовище с пътя на кръговото кръстовище, завършват точно до пътното
платно на кръговото кръстовище, без да се пресичат с него, след което върху
това пътно платно са очертани и сигнализирани две пешеходни пътеки. Тези
обстоятелства категорично изключват наличието на кръстовище в описаната
зона, което да води до отпадане действието на процесният пътен знак В28.
Освен това, от показанията на свид.Т. се установява, че последният пътен
знак В28 бил поставен отляво по посока движението в кръговото кръстовище
и на около 30-40м., преди мястото, където жалб.И. бил паркирал. Заявява, че
след този пътен знак, до автомобила на жалбоподателя няма друго
кръстовище, както и липсва пътен знак, отменящ действието на знак В28.
Това междувпрочем се потвърждава и от представената и приобщена от Съда
саморъчна скица на мястото, изготвена от жалбоподателя и предявена на
свид.Т..
От изложеното дотук става ясно, че съставът на нарушението по чл.6,
т.1 от ЗДвП, а именно несъобразяване на поведението с пътен знак В28 е
осъществено от обективна и субективна страна от жалб.И. И., в качеството му
на участник в движението.
Така установеното налага извода, че правилно и законосъобразно,
отговорността на жалб.И. И. била ангажирана за нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП, както и правилно била приложена относимата за това нарушение
санкционна норма на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Поради това, в тази му част обжалваното НП се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението по т.3 от НП:
При издаване на наказателното постановление и в тази му част не са
4
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
предпоставка за отмяна на НП в тази част, само на това основание.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че съставът на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е осъществен от
обективна и субективна страна от И. И.. Съобразно цитираната правна норма,
регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и
пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел,
с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените
сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност.
Става ясно от показанията на свид.Т., че при прегледа на документите
на автомобила, управляван и собственост на жалб.И. И., е констатирал, че
автомобила не бил представен в срок за проверка на техническата му
изправност. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя, който
твърди в своя защита, че поради натовареният си служебен график не е имал
възможност да изпълни задължението си. Т.е. безспорно е, че тази
нередовност била известна на жалб.И. И., но въпреки това, той управлявал
превозното средство по улиците на гр.Русе.
Изложеното дава основание на Съда да приеме, че деянието на жалб.И.
осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Действително, за това нарушение относимата санкционната разпоредба
е тази на чл.181, т.1 от ЗДвП /предвиждаща административно наказателна
отговорност за собственика на МПС или длъжностно лице, което не го
представи в законоустановения срок за технически преглед/, но доколкото е
установено извършването на нарушението, а АНО е приложил по леко-
наказуем закон, то това е по-благоприятно за нарушителя и Съдът не
разполага с възможност за изменение на НП в тази насока /по аргумент от
чл.63, ал.7 от ЗАНН/.
Поради това, като правилно и законосъобразно, наказателното
постановление и в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
5
По делото АНО се представлявал от упълномощен процесуален
представител – гл.юрисконсулт Г.Д.. В хода на съдебните прения, Д.
претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 150лв.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно ал.4 и ал.5 на цитираната правна норма, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Чл.27е от тази наредба указва, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. В конкретният случай, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, това, че същото е приключило в
едно съдебно заседание, при липса на съществени спорни обстоятелства,
Съдът намира, че на АНО следва да бъде присъдено възнаграждение в
минимален размер, а именно 80лв. В останалата му част, до сумата от 150лв.
искането следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
При така изложеното, понастоящем И. И. следва да бъде осъден да
заплати на ОД на МВР-Русе разноските за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 80.00лв.
Поради това и на основание чл. 63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-3393-
000318/28.06.2022г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което
за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на И. И.
И., от гр.Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на
20лв., а за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП
6
му било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв.
ОСЪЖДА И. И. И., от гр.Русе, ЕГН-**********да заплати на ОД на
МВР-Русе, направените от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00/осемдесет/лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на гл.юрисконсулт Г.Д. от АК
Русе, за присъждане на разноски над сумата от 80/осемдесет/лв. - до 150/сто и
петдесет/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7