№ 865
гр. Варна , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД – Варна,
подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260044/12.01.2021 г. по гр. дело
№ 5675/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от И. И. И. от гр. Долни
чифлик, Варненска област против дружеството–въззивник отрицателен установителен иск и
е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът И. И. И. от гр. Долни
чифлик не дължи на ответника „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, сумата от 1633, 46 лева, представляваща стойността на начислено
количество ел. енергия за периода 11.02.2017 год. – 14.05.2020 год. за обект с аб. №
**********, находящ се в гр. Долни чифлик, Варненска област, ул. Въча № 1, за която сума
е издадена фактура № **********/27.05.2020 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предвидените в ПИКЕЕ
условия за допълнително начисляване на количество ел. енергия по партидата на ищeца за
процесния период. Твърди се, че сумата от 1633, 46 лева съставлява стойността на реално
потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни отчети
поради извършена намеса в софтуера на електромера. При извършена на 14.05.2020 год. от
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищeца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски
отчет регистър (1.8.4) са установени 8643 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на
ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не
са заплатени. При това положение е налице хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни
1
разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец И. И.
И. от гр. Долни чифлик, обл. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита,
че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявен от И. И. И. от гр. Долни
чифлик, обл. Варна срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е,
отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1633, 46 лева, представляваща стойността на
начислено количество ел. енергия за периода 11.02.2017 год. – 14.05.2020 год. за обект с аб.
№ **********, находящ се в гр. Долни чифлик, Варненска област, ул. Въча № 1, за която
сума е издадена фактура № **********/27.05.2020 год.
В исковата си молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за горния обект на
потребление. При проверка на сметката си за потребена ел. енергия установил, че дължи на
ответното дружество сумата от 1633, 46 лева вследствие на извършена корекция на сметката
му за електроенергия за периода 11.02.2017 год. – 14.05.2020 год. за гореописания обект на
потребление. Ищецът оспорва дължимостта на горната сума, като излага следните
съображения и доводи: оспорва законосъобразността на корекционната процедура, тъй като
е извършена едностранно, в негово отсъствие, респ. в отсъствието на негов представител; не
е потребявал начисленото му количество ел. енергия за посочения период; липсва законно
основание за извършване на едностранна промяна на сметките на потребителите от страна
на енергоразпределителните дружества; оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата;
ответното дружество няма лиценз за доставка на ел. енергия, а само за пренос и
разпределение на ел. енергия, поради което и няма право да получи цената за продадена
(доставена) стока; не е констатирано виновно поведение на ищеца, респ., на негов
представител, поради което и липсва законно основание за извършване на едностранна
корекция в сметката му за ел. енергия; начисленото количество ел. енергия не е реално
потребено.
По тези съображения счита, че не дължи на ответника горната сума и настоява искът
му да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който
дружеството оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесната сума се дължи на
основание подзаконов нормативен акт, а именно: Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, изд. от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019
год. Навежда, че е извършена проверка на средството за измерване, измерващо доставяната
до обекта на ищеца ел. енергия, при която са спазени изискванията на ПИКЕЕ. За
проверката е съставен констативен протокол, който отговаря на изискванията на ПИКЕЕ.
Установено е, че в невизуализиран регистър 1.8.4 има натрупани количества ел. енергия.
Метрологичната проверка от БИМ е констатирала наличие на преминала ел. енергия от 8643
кВтч в невизуализиран регистър 1.8.4 (тарифа Т4), при което и на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ е начислено процесното количество ел. енергия за обекта на ищеца, чиято стойност
той дължи на ответното дружество, съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му,
ведно с присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
2
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Въча № 1, с аб. № **********.
От КП № 5100575/14.05.2020 год. е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
(СТИ) с фабр. № 1114 0216 6689 0574,
монтиран на обекта на потребление на ищеца в гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Въча № 1,
с аб. № **********, при която са снети показанията на СТИ по следните тарифи: 1.8.1 –
012213 кВтч; 1.8.2 – 009420 кВтч; 1.8.3 – 000000 кВтч; 1.8.4 – 8643 кВтч и 1.8.0 – 30275
кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен
в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 560781 и изпратен за експертиза в БИМ.
Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в присъствието на един свидетел, живущ
на същия адрес – Златин И. И., подписал протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 365/19.05.2020 год., при софтуерно „четене“ на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер – ISKRA
ME 162 – трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Според метрологичната експертиза
действително потребената ел. енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т4
– 8643 кВтч; при дневна часова зона, електромерът не отчита ел. енергия на тарифи 1 и 2.
Електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергията.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 8643 кВтч за периода 11.02.2017
год. – 14.05.2020 год. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ.
За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
**********/27.05.2020 год. за сумата от 1633, 46 лева.
От протокол № 11203855/10.02.2017 год. (л. 47 от делото на РС- Варна) е видно, че на
посочената дата на обекта на ищеца с аб. № **********, е монтиран електромера с
фабричен номер 1114 0216 6689 0574, с нулеви показания на дневна и нощна тарифи.
От заключението съдебно – техническата експертиза, изслушано в първата инстанция,
се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка
през 2016 г., като метрологичната му годност е шест години, изтича 2022 год. и към момента
на проверката на дата 14.05.2020 год. е в срок на метрологична годност. Констатираното в
невизуализираната тарифа 1.8.4 количество ел. енергия е преминало през измервателната
схема на СТИ, респ. е измерено от електромера и след това вследствие на извършена
софтуерна намеса в програмата за параметризация на електромера, част от потребеното от
обекта количество ел. енергия е регистрирано и в невизуализирания регистър 1.8.4.
Наличието на данни, записани в регистър 1.8.4 на процесния електромер се дължи на
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния
уред и по точно – в тарифната схема. В случая е измерена цялата потребена от обекта на
ищеца ел. енергия от електромера с фабричен номер 1114 0216 6689 0574. Начисленото
количество ел. енергия от 8643 кВтч е точно остойностено, в съответствие с утвърдените от
КЕВР за процесния период цени на ел. енергията.
От показанията на свидетеля Й.В., служител в ответното дружество, ценени съобразно
3
чл. 172 ГПК, се установява следното: Свидетелят е бил част от екипа, извършил проверка на
процесния електромер, съставил е констативния протокол за проверката. При проверката
установили, че има натрупани количества ел. енергия в невизуализиран регистър, което
наложило и подмяната му. В присъствието на млад мъж, живущ на адреса, сверили
показанията на електромера, демонтирали го, поставили го в безшевна торба и я
пломбирали, а свидетелят подписал протокола.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила
от 04.05.2019 год., възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична
експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване.
ПИКЕЕ са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвидената в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно – че устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството
за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от 01.07.2007г., крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е предвидено, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. Преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на метрологична
проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на сметка при
неточно измерване или неизмерване ел.енергия, вкл. и при измерена в невизуализирани
регистри ел. енергия. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на проверки
по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2 (какъвто не е настоящият
случай) операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал. 2 на чл. 49
ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на протокола – констативният протокол по ал. 1 се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се
4
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и един свидетел, който не е
служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв.
В чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е установен и срокът на корекцията, а именно за период след
монтажа на СТИ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая ответникът,
чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на ел. енергия на ищеца в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ.
Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за
това е съставен протокол, отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно –
подписан е от съставителя и от един свидетел, който не е служител на оператора.
В тази връзка следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се основава на
единствено на констатациите, вписани в протокола за извършената на дата 14.05.2020 год.
проверка, а и на тези, отразени и в протокола от метрологичната експертиза, в съответствие
с изискването на чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ.
В конкретния случай, отразеното в КП от 14.05.2020 год. количество ел.енергия в
невизуализирания регистър 1.8.4 – 8643 кВтч е потвърдено от метрологичната експертиза на
БИМ, РО Варна, както и от заключението на вещото лице по СТЕ. Що се касае до периода
на корекцията, то предвид представения по делото констативен протокол от дата 10.02.2017
год. за монтаж на електромера с фабр. 1114 0216 6689 0574, съдът намира, че периодът на
корекцията е определен в съответствие с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ. В тази връзка е взето предвид,
че е спазена и процедурата на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ и ищецът е уведомен за извършената
корекция, съгласно представените доказателства на л. 42 и 43 от делото на РС-Варна.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата от 1 633, 46 лева.
Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметката му за ел.енергия
за минал период са неоснователни. Както бе посочено по – горе, основанието за коригиране
на сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, който са нормативни актове и са задължителни за
страните.
Доводите на ищеца, че коригирането на сметките на потребителите за ел. енергия
само въз основа на евентуално неточно измерване на доставената ел. енергия от средство за
търговско измерване, което е собственост на електроразпределителното дружество, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, било недопустимо, съдът намира за
неоснователни. Въпросът за виновно поведение на потребителя би бил относим при
реализиране на отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а
настоящият случай не е такъв.
Доводите, че ответното дружество няма лиценз за доставка на ел. енергия, а само за
пренос и разпределение на ел. енергия, поради което и няма право да получи цената за
продадена доставена стока, са неоснователни. В чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ е предвидено, че в
случаите на преизчисляване на количествата ел. енергия по реда на Раздел ІХ – ти от ПИКЕЕ, именно операторът
на електроразпределителната мрежа (в случая ответникът по иска „Електроразпределение – Север“ АД-Варна), а
не крайният доставчик, издава фактура и ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата дължимата
сума.
Доводите на ищеца, наведени в отговора му на въззивната жалба, че отчетът по незаявена от потребителя
тарифа е в противоречие с нормите на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 ЗЕ, които предвиждат зоново в
денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както е и в настоящия случай,
поради което и начисляването на количествата ел. енергия, установени в скрития регистър 1.8.4 е
5
незаконосъобразно, също са неоснователни. В случая отчет по незаявена от потребителя тарифа, както твърди
ищеца, няма, а е налице измерена по реда и при условията на ПИКЕЕ ел. енергия в невизуализиран (т. е., в
неактивиран за търговски отчет) регистър в резултат на софтуерна намеса в измервателната схема на електромера,
в резултат на която намеса, д ействително потребяваната ел. енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа – в този смисъл е и протоколът от извършената от БИМ РО Варна
метрологична експертиза, обсъден по – горе, който протокол съставлява официален
удостоверителен документ съгласно чл. 179 ГПК. Съдържащите се в него факти не са
опровергани от ищеца по надлежния процесуален ред, поради което и протоколът за
извършената от БИМ РО Варна метрологична експертиза се ползва с материална
доказателствена сила относно засвидетелстваните в него факти.
Доводите, че издадените от КЕВР ПИКЕЕ излизат извън законовата делегация,
предоставена на комисията с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, са неоснователни. Съгласно чл. 83, ал. 1, т.
6 от ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Според ал. 2 на чл. 83 от ЗЕ правилата по ал. 1, т. 6 се приемат от комисията по
предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и
комисията на интернет страниците им.
От анализа на чл. 83, л. 1, т. 6 от ЗЕ следва, че законовата делегация, предоставена на КЕВР относно
правилата за измерване на количествата електрическа енергия включва и реда и начините за преизчисляване на
количествата електрическа енергия, т. е., включва и процедурата по която се установяват случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване – в
тази връзка е и чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ, според която с правилата за измерване на ел.
енергия се определят и условията и редът за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно, неточно измерена ел. енергия. Поради това и доводите, че при издаване на
ПИКЕЕ КЕВР е излязъл извън законовата делегация, предоставена и с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
́
са неоснователни.
Наведените от ищeца доводи в отговора на въззивната жалба, че ПИКЕЕ нямат
обратно действие, поради което и операторът на електроразпределителната мрежа не е имал
материалноправно основание да начислява допълнителни количества ел. енергия по реда и
при условията на ПИКЕЕ за периоди от време преди 04.05.2020 год., съдът счита за
неоснователни. Обратно действие на закона е това, при което новоприет нормативен акт,
регулиращ материални правоотношения, се прилага към правоотношения, които вече са
приключили, т. е., към правоотношения, чийто фактически състав вече е бил осъществен. В
случая не е налице обратно действие на ПИКЕЕ, в сила от 04.05.2019 год., а е налице
уреждане по нов начин на заварени, съществуващи правоотношения, чийто фактически
състав не е реализиран изцяло. Подобно правно явление е наричано в правната доктрина
„несъщинско обратно действие на закона“.
Цитираната от ищеца в исковата му молба и в отговора му на въззивната жалба
съдебна практика, с която той обосновава недължимостта на процесната сума, е
неприложима в настоящия случай. Цитираните решения на ВКС на РБ са постановени при
друга нормативна уредба и се отнасят до неравноправния характер на клаузите в
сключените с потребителите на ел. енергия договори при общи условия, уреждащи
възможността електроразпределителните дружества и доставчиците на ел. енергия да
коригират едностранно сметките на потребителите за ел. енергия за минал период.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
6
процесната сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изложеното налага обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с
което искът да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на въззивника – ответник следва да се присъдят разноските за двете инстанции.
Възраженията на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение за всяка от инстанциите са основателни. Делото не се отличава с фактическа
или с правна сложност, в първата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание,
във въззивната - също, поради което и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
в размер на по 816 лева за всяка инстанция е прекомерно от гледище на изискванията на чл.
78, ал. 5 ГПК. Същото следва да бъде намалено на 700 лева – по 350 лева за всяка
инстанция, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260044/12.01.2021 г., постановено по гр. дело № 5675/2020 год. по
описа на РС-Варна, вкл. и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. И. ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, обл. Варна,
ул. Въча № 1 срещу „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е
отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът И. И. И. ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, обл. Варна не дължи на ответника
„Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 1
633, 46 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за периода
11.02.2017 год. – 14.05.2020 год. за обект с аб. № **********, находящ се в гр. Долни
чифлик, Варненска област, ул. Въча № 1, за която сума е издадена фактура №
**********/27.05.2020 год.;
ОСЪЖДА И. И. И. ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, обл. Варна, ул. Въча № 1,
да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 913 лева (деветстотин и тринадесет лева) – разноски за двете
инстанции, от които: 213 лева – такси и разноски за производството и 700 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за всяка една от двете инстанции, намалено от
съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, до установения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8