Р Е Ш Е
Н И
Е № 4292
гр. Пловдив, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2625 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано
е по искова молба на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Никола
Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, представлявана от А. В. А. – И. д. и М. Т. П. –П.,
чрез юриск. К., против Т.Б.П., ЕГН:**********, адрес: *** и В.Б.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумата
от 5815.37 лева, представляваща
редовно падежирали главници за периода от 15.11.2012г.
до 15.03.2017г. включително, дължима по договор за банков кредит по Програма на ЕБВР на ЕС за
микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слабо развити
региони № ***, Анекс № ***, Анекс № *** и Анекс № *** към договора, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 522.86 - редовна лихва начислена за
периода от 15.11.2014 г. до 14.03.2017
г. включително; сумата от 3334.67 лева - наказателна лихва начислена за периода
от 06.11.2014 г. до 05.11.2017 г. включително. Прeтендират се и разноски в заповедното и настоящето производство.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен на *** Договор за Банков
кредит по Програмата на ЕБВР на ЕС за микрокредитиране на земеделски
производители и предприемачи в слабо-развити региони № Отпуснат е кредит в размер на 11 000.00 лева усвоен на 11.06.2008 г. Подписан е и Анекс № ***,
Анекс № *** и Анекс ***. Крайния срок за погасяване е 15.03.2017
г. В договора и анексите към него е уговорено кредитополучателят да заплаща възнаградителна
лихва, представляваща
стойността на банкови ресурс (СВР) за лева + 7 (седем) пункта надбавка годишно.
Лихвата се плаща месечно на 15-то число от месеца, за който се отнася.
Редовната лихва се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на
годишна база за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита. Страните са
определили отнапред размера на обезщетението в случай на забава в заплащането
на дължими вноски по кредита - наказателна
лихва, чийто размер се определя в чл. 4. от Анекс № 3, в размер на стойност на банкови ресурс
(СБР) за лева + 20 (двадесет) пункта надбавка годишно. Наказателната лихва се
дължи върху просрочената сума до окончателното погасяване. Плащането се дължи
на 76 месечни вноски, до 15 число на съответния месец от 15.12.2010 г. до
15.03. 2017 г. Длъжниците са изпаднали в
забава за месечни вноски с падежи от 15.02.2012 г. до 15.03.2017 г. Настъпило е
основание за начисляване на наказателна лихва. Вземането е претендирано по ред
на чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 17744/17 г. по което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, по който е образувано *** ***, след което е
постъпило възражение от длъжниците.
В предоставения
срок за отговор по чл.131 ГПК ответниците оспорват иска, като твърдят, че спора
е бил предмет на друго дело 6719/2014 г. на ПРС, по което е налице влязло в
сила решение. Недопустимо е претендиране
на вноски с падеж към 21.1.2013 г. , тъй като е налице сила на присъдено нещо
по отношение на тях. Претендира погасяване по давност на вземането. Оспорва
начисляването на лихвен процент съобразно общите условия на банката, поради
нищожност на това правило с оглед противоречие със Закона за защита на
потребителите.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 17744/2017 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжниците като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение
от тях, с което оспорват вземанията по заповедта. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
По
възражението на ответниците, че така предявените искове са недопустими,
доколкото между същите страни, на същото основание е воден предходен процес по
реда на чл.422 ГПК по гр.д. № 6719/2014 г. по описа на ПРС, по който е
постановено решение, влязло в сила, с което исковете на банката за предсрочно
изискуемите вноски по кредита са отхвърлени, евентуално, че са недопустими
претенциите за падежиралите вноски за лихви за периода до датата на първото
заведено заповедно производство по ч.гр.д.№ 18798/2013 г. на ПРС, а именно до
21.11.2013 г., съдът намира следното:
Видно
от приложената по делото Заповед № 11687 от 22.11.2013 г. по ч.гр.д. №
18798/2013 г. /л.65/ и приложените във връзка с нея гр.д. № 6719/2014 г. по
описа на ПРС и в.гр.д. № 256/2015 г. по описа на ПОС, се установява, че между
същите страни и във връзка със същия договор за кредит и анекси към него е
водено предходно производство, в което банката – ищец е претендирала главница в
размер на 7831 лева, предсрочно изискуема, възнаградителна редовна лихва в
размер на 1358.62 леса за периода 15.02.2012 г. до 17.07.2013 г. и наказателна
лихва в размер на 1163.03 лева за периода 15.02.2012 г. до 20.11.2013 г. В предходното
производство главницата е формирана от падежиралите вноски до датата на
твърдяната тогава предсрочна изискуемост, а именно за периода 15.02.2012 г. до
15.07.2013 г., както и предсрочно изискуем остатъка за целия оставащ период на
договора. Заявлението е било подадено в съда на 21.11.2013 г. В решенията по
делото и първата и втората инстанция са приели, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на вземането по договора за кредит, доколкото такава не е обявена редовно на
длъжниците, поради което и исковете са отхвърлени. По отношение на падежиралите
вноски, са изложени мотиви от първоинстанционния съд, че не са разграничени от
вноските, за които се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост, поради
което и изцяло са отхвърлени исковете, в това число за падежиралите до датата
на заявлението вноски и предсрочно изискуемите такива.
Съдът
счита, че факта, че предходното производство е приключило с отхвърляне на иска,
касаещ вноските, за които се е твърдяла предсрочна изискуемост, доколкото
настъпването на такава не е установено, не препятства
кредиторът да предяви нов иск - осъдителен или отново по реда на заповедното
производство и по реда на чл.422 ГПК да претендира вземанията си по същия
договор след като настъпи падежа им. В този изричен смисъл е и посоченото от
ответника Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. по описа на ВКС, I TO. Предвид което съдът приема, че искът за главница за вноските с настъпил
падеж след подаване на заявлението по предходното ч.гр.д. № .№
18798/2013 г. на ПРС, а именно след 21.11.2013 г. е допустим и за него не е
формирана сила на присъдено нещо.
Съдът
счита, обаче, че не така стои въпросът за претендираните в настоящото
производство вноски за главница, за които е настъпил падеж до датата на
подаването на заявлението по предходното ч.гр.д. №
18798/2013 г. на ПРС до 21.11.2013 г., а именно вноските от 15.11.2012 г. до
15.11.2013 г. По отношение на същите съдът намира, че е формирана сила на
присъдено нещо по предходното водено производство. Тези вноски са били с
настъпил падеж в предходното производство, за тях не се е твърдяла предсрочна
изискуемост, поради което и с отхвърлянето на иска за тях, ищецът губи правото
си да ги търси в нов исков процес. Следвало е да установява същите по основание
и размер в предходното дело.
За
претендираните вноски за главница за периода 15.11.2012 г. до 15.11.2013 г.
искът като недопустим следва да се остави без разглеждане. Съдът изчисли
размера на вноските, претендирани за този период, по реда на чл.162 ГПК, на
база представената от ищеца и неоспорена от ответниците справка за движение по
кредита на ответниците /л.12/, Анекс № *** /л.43/, в който е уговорен размера
на вноската за главница за периода 15.11.2012 г. до 15.11.2013 г. – в размер на
126 лева и ССчЕ на вещо лице Ш. /л. 152/. Съгласно заключението на вещо лице Ш.,
претендираната от ищеца главница е формирана от вноските с настъпил падеж за периода
от 15.06.2013 г. до 15.03.2017 г., а не както се твърди от ищеца от вноски с
падеж от 15.11.2012 г. до 15.03.2017 г.
Това обстоятелство не е оспорено от страните, поради което съдът приема, че
размерът на вноските с настъпил падеж до датата на подаването на заявлението
по предходното ч.гр.д. № 18798/2013
г. на ПРС, които се претендират в настоящото производство следва да се определи
от вноски с падеж от 15.06.2013 г. до 15.11.2013 г. /включително/, всяка от
които на стойност 126 лева или общия размер на вноските за този период е 756.37
лева /5 вноски х 126 лева и 1 х 126.37 лв./. За тази сума от 756.37 лева и за
периода от 15.11.2012 г. до 15.11.2013 г. иска следва да бъде оставен без
разглеждане, а делото прекратено в тази част. Следва да бъде обезсилена в тази
част издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителния лист по
ч.гр.д. № 17744/2017 г. по описа на ПРС.
Съдът
не споделя възраженията на ответниците, че са недопустими исковете за
договорна, редовна лихва в размер на 522.86 лева, начислена за периода
15.11.2014 г. до 14.03.2017 г. и за наказателна лихва в размер на 3334.67 лева,
претендирана за периода 06.11.2014 г. до 05.11.2017 г., доколкото в настоящото
производство се претендира лихва за различен период, от първоначално воденото
дело, като началния период и на двете лихви е след завеждане на заявление по
предходното ч.гр.д. №
18798/2013 г. на ПРС, заведено на 21.11.2013 г.
По същество:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени положителни установитени искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК във
вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД.
За да бъдат
уважени исковете ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на посоченото
облигационно правоотношение, усвояването на кредита от ответника, наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка
(възнаградителна лихва) и уговорка за заплащане на неустойка за забава,
забавата на кредитополучателя, като установи вземанията си и по размер за
посочените процесни периоди, както и настъпването на падежа.
Страните
не спорят, че между ищеца, в качеството на заемодател и Т.Б.П., в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за банков
кредит по Програма на ЕБВР на ЕС за микрокредитиране на земеделски
производители и предприемачи в слабо развити региони № ***, изменен с Анекс № ***,
Анекс № *** и Анекс № ***, по силата на който банката е отпуснала кредит на
ответника в размер на 11 000 лева с цел инвестиция за дейността на
последния като *** в размер на 11 000 лева, при уговорена лихва в размер
на СБР за BGN плюс 7 пункта надбавка годишно,
предвидена и наказателна лихва за забава в размер на СБР за BGN плюс 20 пункта надбавка годишно. Срокът на издължаване на договора е
удължен с Анекс № *** до 15.03.2017 г. Няма спор, че ответникът В.Б.И. се е
задължила да отговаря солидарно за вземанията по процесния договор и анексите
към него, наред с кредитополучателя. Няма спор и че реално е предадена на
кредиполучателя сумата в размер на 11 000 лева.
Ответниците не оспорват
действителността на договора за кредит и анексите към него. Следва да се
посочи, че процесният
договор за кредит се регулира от разпоредбите на Раздел ІІІ от Глава двадесет и
осма на ТЗ, ЗКИ и 33Д. Същият не попада под режима на Закона за
потребителския кредит, в чиято Глава Шеста се третират
специални предпоставки за недействителност, тъй като договора финансира
дейността на ответника Т.Б.П. в качеството му
на ***.
Като „***“ § 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, класира физически
и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за
продажба. Визираната стопанска дейност на кредитополучателя изключва качеството му
„потребител” по смисъла на чл. 9 ал. 3 от Закона за потребителския
кредит /действащ и отм./, на чл. 2 б. «Б» от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година и на § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите, които въвеждат единен критерий за определяне на субектите, чиито правоотношения тези нормативни актове регулират, а именни същите да договарят извън рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Земеделската дейност, от своя страна, пояснена с § 1 т. 25 от ДР на ЗПЗП
като производството на земеделски
продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и
развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на
земята в добро земеделско и екологично състояние, притежава
характеристиките на професионално занятие и изключва възможността
осъществяващият го стопанин да се квалифицира като „потребител”.
Изложеното по-горе е приложимо и относно солидарния длъжник
по договора, доколкото той е встъпил в дълга, такъв какъвто е уговорен от
кредитора и кредитополучателя. Солидарният длъжник отговаря за задълженията по
начина по-който отговаря кредитополучателят, поради което и по отношение на
него не са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона
за защита на потребителите.
С
оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по цитирания по-горе договор и анекси към него.
По вземането за главница
Предмет на разглежда е
дължима главница за периода 15.12.2013 г. до 15.03.2017 г., която е останала
непогасена и за която не е формирана сила на присъдено нещо с предходното
разглеждано гр.д.
№ 6719/2014 г. по описа на ПРС, доколкото съдът прие, че за периода 15.11.2012
г./15.06.2013 г. до 15.11.2013 г. /вкл./ претенциите за главница са недопустими.
Съгласно приетата и неоспорена от страните първоначална Съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава /л.152 и л.143/, вещото лице установява, че по
договора е останала непогасена главница за вноска с падеж 17.06.2013 г. до вноска
с падеж 15.03.2017 г. В Анекс № *** /л.43/ е предвидено, че за периода
15.12.2011 г. до 15.02.2017 г. страните са уговорили месечната вноска за
главница да е в размер на 126 лева, а последната вноска с падеж 15.03.2017 г.
да е в размер на 145 лева. На основани чл.162 ГПК, като взе предвид неоспорена
от ответниците справка за движение по кредита на ответниците /л.12/, Анекс № ***
/л.43/ и ССчЕ на вещо лице Ш. /л. 152/ съдът изчисли вноските за главница с
падеж от 15.12.2013 г. до 15.03.2017 г. в
размер на 5059 лева /39 вноски х 126 лева и 1 вноска х 145 лева/.
От съдебно счетоводната
експертиза се установява, че за посочения период не са постъпили плащания от
страна на ответниците. Експертизата не е оспорена и опровергана от ответниците,
поради което съдът я кредитира, като обективна и достоверна.
Настъпил е падежа и на
последното вземане по кредита – на 15.03.2017 г., поради което съдът приема, че
искът е доказан по основание и размер за сумата в размер на 5059 лева,
неплатени вноски за главница с падежи от 15.12.2013 г. до 15.03.2017 г.
Предвид
обстоятелството, че съдът намира, че процесните суми са дължими от страна на
ответниците, следва да бъде разгледано възражението на
последния за изтекла погасителна давност на вземанията, направено своевременно в отговора на исковата молба. Същото е
неоснователно. Вземанията по договор за кредит за главница се погасяват с
изтичане на 5-годишна погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД.
В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д.
№523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело
№1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
Първата
вноска за главница, за която съдът уважава иска е от дата 15.12.2013 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2017 г. не е изтекъл 5-годишен
давност срок за нито една от вноските, поради което и вземанията за главница не
са погасени по давност.
Като последица от уважаване на иска за
главница следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху главницата
за периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 07.11.2017 г. до окончателното плащане.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 522.86
лева за периода 15.11.2014 г. до 14.03.2017 г.
В
договора в чл.1.5 и анексите към него е уговорена възнаградителна лихва в размер на СБР за BGN плюс 7 пункта
надбавка годишно.
Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира договорната лихва за
процесния период възлиза в размер на търсената сума от 522.86 лева.
По
възражението на ответниците, че клаузата за възнаградителната лихва е неравноправна,
съгласно чл.143 Закона за защита на потребителите и противоречи на закона, а
именно на Закона за потребителския кредит, съдът изложи по-горе мотиви, че ЗЗП
и ЗПК са неприложими в отношенията между страните по повод на сключения между тях
договор за кредит, поради което и в тези отношения страните имат свобода да
договарят, съгласно чл.9 ЗЗД, като са ограничени от принципа на добросъвестност
и справедливост. В случая съдът счита, че клаузата за възнаградителна лихва не
противоречи и на добрите нрави. Ответниците са съгласили с размера на
възнаградителна лихва. Размерът й от 13-15 % годишно съответства на насрещната
престация на кредитора, предоставяне в заем на сума в размер на 11 000
лева за срок от 9 години.
Падежът
на всяка претендирана по делото вноска за възнаградителна лихва е настъпила още
преди подаване на заявлението в съда.
Съдът
не споделя възражението на ответниците, че доколкото кредитът бил предсрочно
изискуем към датата на образуване на предходното заповедно производство на
21.11.2013 г., именно до този момент следвало да се претендира и договорната
лихва.
Право
на кредитора-банка е да избере дали да претендира вземането си като предсрочно
изискуемо или да изчака настъпване на падежа на задълженията по договора. В
настоящото производство ищецът не се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост, а на настъпил краен срок по договора.
Ответниците
не доказаха плащане на претендираната от ищеца възнаградителна лихва, поради
което съдът намира, че искът за възнаградителна лихва е основателен в пълен
размер.
Предвид
обстоятелството, че съдът намира, че процесните суми са дължими от страна на
ответниците,
следва да бъде разгледано възражението на последните за изтекла погасителна давност на
вземанията, направено
своевременно в отговора на исковата молба. Същото е неоснователно. Вземанията
за възнаградителна лихва се погасяват с изтичане на кратка 3-годишна
погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл.111 ЗЗД. Първата вноска за
възнаградителна лихва, която се претендира е с падеж 15.11.2014 г., давността
за нея изтича на 15.11.2017 г., заявлението по чл.417 ГПК е подадено в съда на
07.11.2017 г., преди изтичане на погасителната давност. След като за най-рано
претендираната вноска за възнаградителна лихва не е изтекла погасителна давност
и за всяка следваща не е.
По отношение на наказателната
лихва:
Претендира се наказателна лихва в размер на
3334.67 лева за периода 06.11.2014 г. до 05.11.2017 г.
В
договора в чл.1.6 и анексите към него е уговорена наказателна лихва в размер на СБР за BGN плюс 20 пункта
надбавка годишно.
Съдът намира, че неустоечното съглашение между страните е
валидно възникнало, като непротиворечащо на добрите нрави. Преценката за накърняване
на добрите
нрави се ръководи от комплекс
от примерно изброени в съдебната
практика, включително и в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г., критерии: естеството на обезпеченото с неустойка задължение /парично или непарично/ и неговият размерът; наличието на уговорени
други обзпечителни способи; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума или като
процент от главницата, базата на начисляването й, вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При съпоставянето на съдържанието на
процесната клауза за неустойка, начин на изчисляване с така посочените показатели, съдът
намира, че към датата
на сключването на кредитния договор, същата е уговорена
в рамките на свободата на договаряне по начин, кореспондиращ с функциите й да гарантира и стимулира коректното
изпълнение на поетите задължения, да осигури обезщетяването на кредитора за евентуалните вреди при забава, както и да санкционира неизправния длъжник.
Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът кредитира наказателната лихва
за процесния период възлиза в размер на търсената сума от 3334.37 лева. Видно
от заключението на вещо лице Ш. наказателна лихва е начислена върху главницата
по договора за кредит, включително и за вноските за периода 15.06.2013 г. до
15.11.2013 г. вкл., отхвърлени в предходното производство по гр.д. № 6719/2014 г. по описа на ПРС и за които е формирана
сила на присъдено нещо, че не се дължат. Поради
недължимост на главното вземане за периода 15.06.2013 г. до 15.11.2013
вкл. няма как да бъде начислявана наказателна лихва
върху тези вземания. Поради което съдът счита за неоснователна претенцията за
наказателна лихва за периода от 15.06.2013 г. до 15.11.2013 г. вкл., в размер
на 613.38 лева, формирана от сбора на наказателните лихви за този период,
изчислена, съгласно таблицата представена в ССчЕ, неоспорена от страните /л.156
– 6х102.23/.
Искът
за наказателна лихва ще се уважи за сумата в размер на 2 720.99 лева
/3334.37-613.38 / и това вземане не е погасено по давност, предвид същите
съображения, изложени за вземането за възнаградителна лихва. За горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 3334.37 лева искът като
неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за
двете страни.
Ищецът е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива,
както следва –
193.46 лева – държавна такса в заповедното производство и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 222.54 лева – държавна
такса за исковото производство и 100 лева – депозит за
ССчЕ. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер
на 200 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общо разноски в заповедното производство
– 243.46 лева и общо разноски в исковото производство 522.54 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с
уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят 211.55 лева –
разноски в заповедното производство и 448.53 лева – за исковото производство.
Ответниците доказаха следните разноски –
2440 лева – платено адвокатско възнаграждение и 100 лева – платен депозит за
ССчЕ или общо 2540 лева.
Ищецът е направил своевременно възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците. Договорът за
правна помощ е сключен с двамата ответници. Съгласно чл.2, ал.5 от цитираната
Наредба възнаграждението се дължи с оглед броя на предявените претенции за
всяка една поотделно. В случая са предявени субективно и обективно съединени
искове срещу двама ответници – за главница, редовна лихва и наказателна лихва.
Минималният размер на възнаграждението по Наредбата за всеки един от ответниците
е в размер на 1384.20 лева. В случая се претендира общо възнаграждение за
двамата ответници в размер на 2440 лева. Същото е под минималния размер от
Наредбата, а и съответства на правната и фактическа сложност на делото, поради
което съдът счита, че същото не е прекомерно.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК
съразмерно с отхвърлената и прекратена част от исковете на ответниците следва
да се присъдят разноски в общ размер на 359.76 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ВРЪЩА исковата молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК ********* срещу Т.Б.П., ЕГН **********
и В.Б.И., в частта в която се иска признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца при условията на солидарност сумата в размер на 756.37 лева, редовно падежирали вноски за главница за периода от
15.11.2012 г. до 15.11.2013 г. /вкл./ по договор за банков кредит
по Програма на ЕБВР на ЕС за микрокредитиране на земеделски производители и
предприемачи в слабо развити региони № ***, Анекс № ***, Анекс № *** и Анекс № ***,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17744/2017 г. на ПРС, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 17744/2017 г. по описа на ПРС В ЧАСТТА за главница в размер на 756.37
лева по договор за банков
кредит по Програма на ЕБВР на ЕС за микрокредитиране на земеделски
производители и предприемачи в слабо развити региони № ***, Анекс № ***, Анекс
№ *** и Анекс № *** към договора.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖАТ
ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, сумата
в размер на 5059
лева, представляваща редовно падежирала
главница по договор за банков кредит по Програма на ЕБВР на ЕС за микрокредитиране на
земеделски производители и предприемачи в слабо развити региони № ***, Анекс № ***,
Анекс № *** и Анекс № ***, 522.86 лева – изискуема
редовна лихва, начислена за периода 15.11.2014 г. до 14.03.2017 г. вкл. и 2720.99 лева, изискуема наказателна
лихва, начислена за периода 06.11.2014 г. до 05.11.2017 г.вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.11.2017 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 17744/2017 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва за горницата над уважения размер
от 2720.99 лева до пълния предявен размер от 3334.67 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** и В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, сумата
в общ размер на 448.53 лева
– разноски в исковото
производство и сума в общ размер на 208.98 лева, разноски по ч. гр. д. № 17744/2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000 да
заплати на Т.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 359.76 лева – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд. В
прекратителната част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ