Номер 2822.10.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
Секретар:Петя Е. Помакова Нотева
Прокурор:Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20202000600203 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор Йордан
Дичев.
Подсъдимият Д. С., редовно призован се явява лично конвоиран от
служители на ОД „Охрана“-Бургас и заедно със служебния си защитник адв.
М. Г..
Гражданският ищец М. Д., редовно призована, не се явява.
На прокурора е връчен препис от допълнението към въззивната жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
След като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на
страните и съобрази, че явяването на гражданския ищец М. Д., която е
редовно призована и не е посочила уважителни причина за отсъствието си не
е задължително счита, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Г.: Няма да соча доказателства.
Съдът счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото въззивно
производство е образувано пред Вас по подадената бланкетна жалба от страна
на служебния защитник на подсъдимия С. и впоследствие постъпило
допълнение към нея по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК.
В подадената жалба се твърди само един порок на атакуваната
първоинстанционна присъда на Ямболския окръжен съд, а това е явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и се иска
изменение на същата в осъдителната част, имам предвид
наказателноосъдителната част, с намаление размера на наложеното
наказание /то е 15 г. лишаване от свобода, т.е. равно на специалния законовия
минимум предвиден по ал. 1 на чл. 116 от НК/.
Второто искане, което е депозирано с въззивната жалба е за отмяна на
осъдителната гражданска част на присъдата, с която първата инстанция е
присъдила обезщетение за неимуществени вреди на ищцата М. Д. в размер на
5000 лева, като майка на убитата. С допълнението по реда на чл. 320, ал. 4 от
НПК се прави доуточнение и по отношение на обстоятелствената част на
въззивната жалба. Твърденията са, че присъдата не само е явно
несправедлива, но тя е постановена и при нарушение на материалния закон,
т.е. въздигнато е още едно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК и намек за наличие на третото такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй
като се казва, че липсват безспорни и категорични доказателства за
установяване на определени факта и обстоятелства по делото, което при
условие, че същото е протекло в първоинстанционното си производство по
реда на съкратеното такова, е малко странно твърдение. Независимо от
всичко, коригираме петитума, като се иска вече отмяна на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт по реда на чл. 334, т. 2 от НПК в частта, в
която подсъдимият е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл
2 от НК, или става дума за квалифициращото обстоятелство „особено
мъчителен начин за убития“, като се иска в тази част след отмяната на
първоинстанционната присъда той да бъде признат за невинен и оправдан,
като заедно с това се иска изменение на наказателноосъдителната и
гражданскоосъдиталната част на присъдата, като в първата част – говоря за
санкционната и наказателна част, да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
2
т. 1 от НПК като на основание на това, да се намали размерът на наложеното
на подсъдимия наказание лишаване от свобода под специалния минимум
предвиден по текста, по който той е признат за виновен и осъден. Тук следва
да имаме предвид, че не става въпрос за явна несправедливост на наложеното
наказание, а за нарушение на материалния закон, тъй като в рамките на
предвидената санкция по текста, по който подсъдимият е признат за виновен
и осъден, наказанието е определено точно, то е в рамките на минимума. Или,
казано по друг начин, твърди се нарушение на материалния закон,
неправилно отказано от съда приложение на възможността предвидена от
законодателя по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, да се слезе под минимума при
наличие на многобройни и изключителни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Моето становище е, че искането по жалбата е неоснователно, поради
което следва да се приеме, че атакуваният пред Вас първоинстанционен
съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен, и поради това Ви моля
по реда на чл. 338 от НПК да потвърдите обжалваната присъда и в
наказателната и в гражданската част.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, спрямо подзащитния ми Д. С. е
наложено наказание от петнадесет години лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим за извършено от него престъпление с
правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 от НК, а именно че
деянието, което същият е извършил е с особена жестокост и по особено
мъчителен за убития начин.
Считам, че така определеното наказание е явно несправедливо по своя
размер, а освен това е постановено и при нарушение на материалния закон,
чиито доводи пространно съм изложила в допълнението си към бланкетната
жалба-първоначална, така че няма да преповтарям съдържанието на
допълнението. Искам само да акцентирам няколко елемента.
Когато първоинстанционният съд е постановил своята осъдителна
присъда за извършване на деянието от подзащитния ми по особено мъчителен
за убития начин, същият се е задоволил само с факта, че пострадалата В. не е
разбирала случващото се с нея и с това се е задоволил да приеме, че същата е
убита по особено мъчителен за нея начин. Това доказателство обаче не
намира своята опора в съдебномедицинската експертиза на съдебния лекар д-
р Т. Ч., от което безспорно след неговото подробно изчитане се установява,
че пострадалата не е изпитвала непрекъснати и силни продължителни болки и
страдания от категорията на такива, че да се приеме, че убийството е
извършено по особено мъчителен за нея начин. Напротив, нанесените удари
на същата - първоначално силен удар в областта на главата с брадва, води до
единствения правилен извод според мен, че още от този удар пострадалата Н.
В. е изпаднала в безсъзнателно състояние и при следващите един или два
3
удара нанесени от подзащитния ми, същата не е била в съзнание, за да
изпитва такива силни и продължителни болки и страдания. Говорим за един
кратък промеждутък от време за нанасяне на тези удари. Поради това считам,
че въз основа на богатата константна съдебна практика на съдилищата, която
съм изложила в допълнението си към жалбата, би следвало да се приеме, че
деянието от Д. С. по настоящото дело не е извършено по особено мъчителен
за пострадалата начин, и е допуснато с такова наказание определено и при
квалифициращият състав на чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК допуснато е
нарушение на материалния закон прилагайки тази разпоредба без да има
опора в събраните и приложени по делото доказателства, поради което моля в
тази част на наказателноосъдителната присъда, подзащитният ми да бъде
оправдан.
Доколкото липсата на този квалифициращ състав не намира опора в
доказателствата, в синхрон със събраните изключителни и многобройни
според мен обстоятелства, които намалят неговата мотивация да извърши
това престъпление, а именно същият още от първата секунда разказва на
сестра си какво е извършил и подава телефон, за да може тя да се обади на
полицията по негово изрично настояване. Забележете, подсъдимият въпреки,
че има възможност да се укрие, тъй като самото престъпление колкото и да е
жестоко, се извършва на четири очи между него и пострадалата, той не бяга,
не се крие от полицията, а е допринесъл да бъде веднага същото разкрито и
да докаже, че той е автор на това престъпление. Нека се отнесем с
необходимото внимание и към много важният елемент, как непрекъснато,
самата пострадала със своите обидни думи „умряло куче, алкохолик, без мен
не можеш да живееш“, тя също е предизвикала тази негова гневна реакция с
последващите резултати.
Освен това, в първата съдебна инстанция преди постановяване на
присъдата, подзащитният ми изрази своето критично отношение към
извършеното от него и цитирам неговите думи „ако мога да върна времето
назад, няма да повторя същото“. Всички тези смекчаващи вината му
обстоятелства в синхрон с факта, че липсва квалифициращият състав при
извършване на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл 2 от НК, а именно, че е
убита по особено мъчителен за нея начин, считам че може да се възползваме
и да се приложи нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно да определите
наказанието под минимума от визирания в чл. 116 от НК минимум от
петнадесет години лишаване от свобода. Поради това ще Ви моля в тази част
от присъдата същият да бъде оправдан и съответно да определите по-ниско
наказание.
Досежно гражданскоосъдителната част на присъдата,
първоинстанционният съд определи със своята присъда граждански иск в
размер на 5000 лева за получените в резултат на убийството на дъщеря
болки и страдания на гражданския ищец М. Д., която според мен само се
4
нарича майка. Считам, че този размер е прекалено завишен и несправедлив,
тъй като отново не се подкрепя от доказателствата събрани и приложени по
делото тази М. Д. да проявявала някакви майчински грижи и чувства към
дъщеря си Н. В., защото считам, че не е достатъчно само да родиш едно
същество и да го изоставиш и само с това да се наричаш майка.
В залата се явява гражданският ищец М. В. Д. .
АДВ. Г.: Да си майка е не само понятие, то е призвание и отговорност.
Отговорност е да изтърпиш първите болезнени колики на бебето, да
посрещнеш с трепет първите стъпки, да изстрадаш поникването на първите
зъбки, да споделяш с дъщеря си първите трепети свързани с любовта,
надеждата че разочарованията ще са по-малко отколкото красивите моменти,
да посрещаш радости и болки редом, заедно и винаги по чедото си, а не да го
родиш, да изоставиш в дом за сираци в един град, после в друг град и така 35
години да не видиш дъщеря си, да не се интересуваш за нея. Да, наистина,
среща между майката М. В. и и дъщерята Н. В. има, но тя е единствено и само
по инициатива на дъщерята. След като е издирила майка си в с. И., обл. Ш., Н.
е отишла да я види, но е била страшно разочарована от тази среща и го е
споделила с подзащитния ми С., затова и при следващата среща, тя го кани да
бъде с нея не за друго, а именно за да се убеди той колко са алчни по нейните
думи нейните роднини. За мен действително е доказана тази алчност, не
заради друго, а от факта, че при разпита си в предходно съдебно заседание,
М. В. съобщи, че нямала средства, имала четири деца и не можела да
организира погребението на Н.. Н. е погреба Общината, но не там е алчността
на нейните роднини. Когато една майка проявява чувства, загриженост и
някаква обич, не е необходимо тя да организира погребението, но поне да
присъства – нямала средства. Това беше оправданието на М. В., защо не е
била на погребението на дъщеря си, но както виждате днес идва, намерила е
средства. В Ямбол също дойде пред Окръжен съд и също намери средства, не
за друго, а само и единствено за да предяви граждански иск 120000 лева.
Граждански иск, който като майка би следвало да получи, но след като е
изпитала болки и страдания от своето чедо, за което тя е милеела. Няма
такова нещо, не е събрано доказателство и приложено по делото, че има
някаква обич и привързаност на майката към дъщерята. Когато човек иска да
направи нещо, той намира време, средства и начин, а когато не иска да
направи – намира оправдание и за мен оправданието, че няма средства да
присъства на погребението на дъщеря си е достатъчно показателно за липсата
на каквито и да е майчински чувства и грижи на М. В. към дъщеря ѝ Н..
В този смисъл моля да занижите размера на присъдените 5000 лева
граждански иск за неимуществени болки и страдания до размера, който
съдебната практика – богата и константна в тази насока е, да бъде същият
определен на 1000 лева единствено и само, защото е родила това дете.
5
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Съдът връчва на гражданския ищец препис от допълнението към
въззивната жалба на гражданския ищец М. Д..
ГРАЖДАНКСКИЯТ ИЩЕЦ М. Д.: Искам съдът да потвърди
присъдата, да остане обезщетението, което ми даде Ямболския окръжен съд,
да остане обезщетението от 5000 лева.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от моя защитник. Аз я приех в
дома си като човек, да не спи по улиците, а тя започна да се чувства като
собственик и започна да си налага нейното. Тя е на принципа „аз ще правя
каквото искам, пък да става каквото ще“. Най-много ме хвана яд, че едва ли
не сестра ми беше длъжна да ѝ става слугиня, да и пере дрехите.
Съжалявам много. Моля да ми намалите наказанието. Признал съм си
вината. Съдействал съм, не съм се укривал.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Искането по въззивната жалба така
както е формулирано за наказателноосъдителната част има формална, начална
неоснователност, тоест най-вероятно от Вас се иска изменение на
първоинстанционния съдебен акт, който е обжалван в тази част по чл. 337, ал.
1, т. 2, 3 и ал. 3 от НПК. Тоест, иска се приложение на закона за същото
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, оттам намаление на
наказанието, но тези две неща са свързани с повтаряне на възможностите,
които има съдът по чл. 116, ал. 1 от НК, няма значение дали ще отпадне
едното квалифициращо обстоятелство по т. 6, на ал. 1 на чл. 116. Размерът,
който е предвидил законодателят по най-леката алтернатива на санкцията е
петнадесет години.
Исканото приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, свързано с твърдяно
нарушение на материалния закон, а не явна несправедливост на наложеното
наказание изисква да се установи многобройни и изключителни смекчаващи
вината обстоятелства. Аз също много мислих на тази тема и според мен,
единствената възможност е да се говори за една гранична хипотеза, която
съдът е отказал да приеме – квалификация по чл. 118 от НК, но той много
добре е аргументирал този си правен извод и в тежест на защитата беше да
докаже, че това е налице, защото други многобройни и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, при това съдебно досие, което има
подсъдимият, не са налице.
По отношение на гражданскоосъдителна част - в подадената въззивна
бланкетна жалба се иска отмяна на осъдителния диспозитив изцяло, а в
допълнението се иска и днес в съдебно заседание намаление до 1000 лева,
тоест, кое е искането в крайна сметка на защитата.
6
ДУПЛИКА НА АДВ. Г.: Изобщо по принцип искам отмяна. Ако Вие
сметнете категорично, че няма достатъчно доказателства на това, което казах
по пространствено, искам да бъде отменен изцяло гражданският иск, но все
пак, има богата практика, че в размер на 1000 лева е допустимо да бъдат
присъдени, само защото е родила това дете. Затова направих алтернативно
искане с размер на 1000 лева.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА на ПОДСЪДИМИЯ: Признавам се за виновен,
съжалявам много. Ако можеше да се върне всичко, нямаше да стане така.
Искам парите да бъдат намалени.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7