Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 13.03.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав :

                            

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АН Дело № 2551/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адвокат Й.Д. ***, в качеството му на упълномощен процесуален представител на К.Й.Д.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 19-1085-001762/16.07.2019 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.5, т.1 от същия закон на Д. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага аргументи за недоказаност на обвинението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 23.05.2019г., около 08.30ч., свид.Д.Ч. – младши автоконтрольор в Сектор ПП-Русе изпълнявал служебните си задължение по контрол движението по пътищата, престоявайки със служебен полицейски автомобил на бул.“Липник“ в гр.Русе, в платното за движение в посока центъра на града и на около сто метра след пешеходният светофар в района на Митница Русе. Свидетелят видял, че в същото платно и в същата посока към светофара приближава л.а.“Шевролет Авео“ с рег.№ Р 4002 КА. След като достигнал светофара, автомобила без да намали преминал и продължил движението си напред. Свид.Ч. видял, че движещият се след л.а.“Шевролет Авео“ с рег.№ Р 4002 КА, автомобил /неустановен по делото/ спрял на светофара, както и че на светофарната секция в платното за насрещно движение, към която имал видимост, бил включен червен сигнал.

Поради това и след като преценил, че в случая водача на  л.а.“Шевролет Авео“ с рег.№ Р 4002 КА е преминал на червен, неразрешаващ сигнал на светофара, свид.Ч. подал сигнал и спрял за проверка автомобила. Установил, че водач е жалб.К.Д. и й разяснил, за какво нарушение я е спрял, след което съставил против нея АУАН за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В акта К.Д. вписала, че има възражения.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на К.Д. било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

При съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителката да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната й отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което тя в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

 

При изследване на материалноправната законосъобразност на наказателното постановление обаче, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателката е ангажирана, за нарушение, което не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна.

Основанията за това са следните:

Съгласно възприетата от административните органи като нарушена разпоредба на чл.6, т.1 от ЗМВР, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Доколкото е налице прецизно текстово описание на нарушението в АУАН и НП, става ясно, че в конкретният случай се касае за несъобразяване на водача Д. със светлинните сигнали – тези на светофарна уредба.

За да е установено безспорно извършването на вмененото административно нарушение, от обективна страна следва да е установено преминаването на МПС при светещ червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването.

По мнение на Съда, от доказателствата по делото не се установи по изискуемия от закона безспорен начин, че на посочената дата, час и място К.Д. не се е съобразила със светлинните сигнали на светофарната уредба, като преминала през зона за пресичане на пешеходци – пешеходна пътека, при червен, неразрешаващ сигнал.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи само, че на посочените в НП дата и час, свид.Д.Ч., престоявал със служебен автомобил на бул.“Липник“, на около сто метра след процесният светофар. Както се установява от показанията на свидетеля, в този момент той нямал видимост към секциите на светофара, с чиито сигнали е следвало да съобразява своето поведение жалб.Д.. От същите показания става ясно, че свидетелят приел наличието на неразрешаващ, червен сигнал на светофара за жалб.Д., ръководейки се не от непосредствено възприятие на относимата към движението на жалбоподателката секция, а от светлините на секциите, към които имал видимост – пешеходният светофар в платното за насрещно движение. По мнение на Съда обаче, този способ за установяване вида на светлинен сигнал на светофарна уредба, към която не е налице директна видимост, сам по себе си навежда само едно предположение, въз основа на което е недопустимо да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по обсъжданата правна норма. Това е така, тъй като в тази хипотеза не може да бъде изключена категорично вероятността за наличие на повреда в светофара, регулиращ навлизането от посоката на жалбоподателката, която повреда да е довела до липса на синхронизация с останалите светофарни секции на светофарната уредба на кръстовището или изобщо до липса на светлинна сигнализация.

Тъй като по делото не бяха представени и не се събраха други доказателства подкрепящи възприетото от административните органи предположение, обвинението, предявено на жалб.Д. за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е недоказано по изискуемият от закона несъмнен и безспорен начин. Още повече, че след като се запознал със съдържанието на съставения срещу нея АУАН, жалб.Д. посочила собственоръчно, че има възражения.

Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност. Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административнонаказателното производство не бяха установени и представени безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществен елемент от обективната страна на състава на описаното и санкционирано по чл.6, т.1 от ЗДвП нарушение, а имено за виновно неспазване светлинните сигнали на процесната светофарна уредба от страна на жалб.К.Д..

Поради това, наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                                         

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1085-001762/16.07.2019г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП на К.Й.Д.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: