Номер 12304.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Николинка Чокоева
Секретар:Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20204501000356 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„П****“ЕООД С****, чрез пълномощник юрисконсулт Р. И. е
обжалвал решението, постановено по гр.д.№6910/2019г. по описа на РРС, В
ЧАСТТА, с която предявеният против К. И. П. установителен иск по реда на
чл.422 ГПК за договорно възнаграждение в размер на 80.32лв. е отхвърлен.
Излага оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на
материалния закон, подробно посочени в жалбата и иска неговата отмяна и
уважаване претенцията. Претендира разноски за тази инстанция. В останалата
отхвърлителна част решението не се обжалва и е влязло в сила.
Насрещната страна К. И. П. не е подал отговор на въззивната
жалба.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и след като
провери допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, с
оглед оплакванията, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в законния
срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
1
За да отхвърли изцяло предявените установителни искове за
главница-486.41лв., договорно възнаграждение-80.32лв. и възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги-356.22лв., представляващи неизплатени
задължения по ДПК№**********, сключен между страните, съдът е приел, че
договорът е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а кредитополучателя дължи
връщане само на главницата, на основание чл.23 ЗПК. Като е отчел, че
ответникът е получил кредит в размер на сумата 950лв., а е заплатил общо
1502.40лв., съдът е отхвърлил иска.
Решението е правилно като краен резултат.
Неправилно според настоящия състав е прието от първоинстанционния съд,
че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, поради
нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Това е така, тъй като той
съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му. В
чл.5 от ОУ, с които клиента-длъжник е запознат, са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният
процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на МС на Република България. Към
датата на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
законната лихва е 10%, при основен лихвен процент определен от БНБ към
тази дата 0. 00% плюс десет пункта отгоре. В случая определеният в договора
размер на ГПР от 49.89 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва
/50%/. Следователно посочената клауза не е нищожна на основание чл. 19, ал.
5 ЗПК. В тази връзка не се явява и прекомерен размерът на уговорената
лихва, като противоречащ на добрите нрави. Договорната лихва е
възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
2
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент,
законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка след като сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 41.17%
кредитодателят не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице
някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 – 19 от Закона за защита на
потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по-неравностойно имуществено положение. По изложените съображения
съдът намира, че клаузите за възнаградителна лихва и ГПР са действителни,
поради което ответникът дължи заплащане на договорна /възнаградителна/
лихва в претендирания размер.
Безспорно обаче ответникът е заплатил общо сумата 1502.40лв., която
надвишава дължимата сума по кредита, определена в раздел VI от договора-
1409.52лв. Следователно е погасил и дължимата главница и претендираната
договорна лихва, поради което последната претенция се явява неоснователна.
С оглед съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски не се присъждат на страните.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №716/15.06.2020г., постановено по
гр.д.№6910/2019г. по описа на Районен съд-Русе, V-ти граждански състав в
обжалваната част.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4