№ 44
гр. Русе, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100546 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД във вр.чл.74 от ЗС
вр.чл.72 от с.з.
Ищецът Й. К. Й. твърди, че В. В. Й. заявявала, че била собственик на
недвижим имот: жилищна сграда- еднофамилна, на един етаж с
идентификатор № 84049.501.853.1 с площ 100 кв.м., гараж с идентификатор
№ 84049.501.853.2 с площ от 37 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор 84049.501.853.3 на един етаж с площ от 41 кв.м., всички
построени в имот с идентификатор 84049.01.853 с адрес: с.Щръклево,
Русенска област, ул.“ П.К.“ ***. С ответницата живели на семейни начала
двадесет и четири години в притежаван от него жилищен имот, находящ се в
гр.Русе, ул.“П.“ ***, вх.1, ет.4, който придобил през 1982 г. преди
съвместното им съжителство. Живеели като семейство и имали син. Имал
сключен трудов договор с УЛА ЕООД-Варна като заемал длъжността
корпусник и извършвал корабостроителна дейност на територията на Р
Германия. Получаваният от него доход възлизал на 1700-1900 евро месечно, с
които средства изцяло покривал нуждите на семейството си. Ответницата
работела в шивашка фирма и получавала доходи около минималната работна
заплата. Счита, че през времето на съвместното им съжителство били
задружни като семейство. През 2015 г. предложил на ответницата да закупят
1
недвижим имот в някои от близките села като причините за това били
няколко. Майките им били вдовици, в напреднала възраст, всяка от тях
живеела сама- неговата в с.Сеслав, а нейната в с.Тръстеник. За тях било
удобно да ги съберат да живеят заедно, за да не бъдат сами, а и за да им е по-
лесно да им помагат и да се грижат за тях. Имали желание и след
пенсиониране да живеят в този имот. Ответницата се съгласила. През 2016 г.
майката на ответницата се разболяла и се преместила да живее при тях в
гр.Русе, тъй като се нуждаела от ежедневни грижи. Всички разходи по
обгрижването й, както и за погребението и надгробната й плоча били поети от
него. Междувременно извършил ремонт на къщата в с.Тръстеник като вложил
1500 лв. Изградил и покрива на старата къща, за което заплатил 800 лв. След
като с ответницата постигнали съгласие да закупят имот в близките села, се
свързал с познати и скоро им предложили процесния имот. Заедно с
ответницата го огледали и заедно решили да го закупят независимо, че бил в
много лошо състояние- сградите се нуждаели от основен ремонт.
Предоставил по- голямата част от продажната цена. Средствата били от
банков кредит, спестявания и средства, предоставени от майка му. Сумата за
капарирането на имота при сключване на предварителния договор в размер на
3000 лв. била предоставена от него близък, тъй като бил извън страната. Дал
парите за закупуване на имота, тъй като знаел, че го купуват за двамата. Това
била и причината майка му и ответницата да живеят в имота. След
закупуването му предприел сериозни ремонти в него, които продължили до
есента на 2018 г. Заплатените от него разходи за ремонтни дейности
възлизали на 80 000 лв. Ремонтите били заплащани с негови средства,
участвал лично с труда си, бил подпомаган от негови близки. Предоставил на
ответницата пълномощно за разпореждане с личните му средства, в т.ч. и
средствата по банковите му сметки, за да може при отсъствието му да
заплаща закупените материали, труда и транспортните разходи. В процесният
имот извършил множество СМР. Покривът на жилищната сграда бил в лошо
състояние, имало течове. По тази причина извършил основен ремонт на
покрива като измазал и комините тела. Измазани били капаците на целия
покрив, на северната страна било подменено всичко като били поставени
дървени плоскости, положена била мушама, сменени шипки и пренаредени
керемиди. От южната страна на покрива бил направен частичен ремонт-
измазани били капаците, изцяло пренаредили циглите, подменил изгнилите
2
улуци. Къщата била облицована с камък и влизала влага в стаите. По тази
причина изцяло ги подменил, сменил и скобите за тях, закупил и 5 бр.
водосточни казанчета, 5 бр. водосточни тръби, 20 бр. скоби за водосточни
тръби. Ремонтът на покрива възлизал на 5200 лв. Къщата била на септична
яма, разположена под гаража и в непосредствена близост до жилищната
сграда. Ямата не била облицована и започнала да поддава, в резултат на което
стените на гаража били напукани, както и едната стена на къщата. Поради
тази причина изградил нова септична яма, която била облицована с камъни, за
да не се събаря пръстта и да не пропуска. Отвел мръсните канали на банята,
тоалетната и кухнята към новата септична яма, подменил изцяло тръбите с
нови от PVC, тъй като старите били изгнили. За тези ремонти дейности
заплатил сумата от 1600 лв. На всяко едно от помещенията в къщата бил
извършен основен ремонт. В хола шпакловал и боядисал тавана с площ 15.60
кв.м.,шпакловал и боядисал стените с обща квадратура 30 кв.м., на пода
поставил подложка за ламинат и ламинат – 8 мм, изцяло ремонтирал
прозорците и дървената дограма, както и вратата. Закупил нова холова
гарнитура и нова секция. В спалнята шпакловал и боядисал тавана с площ
13.68 кв.м., стените с площ 30 кв.м., махнал стария ламинат, направил замазка
на пода, поставил подложка и ламинат, ремонтирал прозорците и дограмата,
вградения гардероб. В другата спалня извършил аналогични ремонтни
дейности. В кухнята шпакловал и боядисал тавана- 12 кв.м., стените- 25 кв.м.,
премахнал стария ламинат, направил замазка на пода, поставил подложка и
ламинат- 10 мм, поставени били два PVC прозореца и две ПВЦ врати,
монтирано било ново кухненско оборудване- горни шкафове със ширм, долни
шкафове с плот и мивка. В банята била излята замазка на пода и поставен
теракот, стените и тавана били шпакловани, стените били изцяло с поставен
фаянс, поставен бил окачен таван, поставени ПВЦ врата и прозорец В банята
вградил душ кабина, горен шкаф с огледало и долен шкаф с мивка. На килера
била извършена шпакловка и боядисване на тавана и стените, излята замазка
на пода и поставен теракот, била поставена ПВЦ врата. Шпакловал и
боядисал тавана и стените на пералното помещение, замазка и теракот на
пода, а на стените на височина 1.5 м. поставил фаянс, ремонтирал дървената
врата. В коридора също шпакловал и боядисал тавана и стените, излял
замазка на пода и поставил теракот, монтирал нова входна метална врата и
порт- манто. На верандата монтирал ламперия на целия таван гравирана,
3
колоните също били облечени с ламперия, извършено било обшиване с
найлон. На лятното барбекю бил изцяло ремонтиран покрива, сменени били
12 греди, 2 бр. пачки шипки, поставени били 180 нови керемиди, бил излят
бетон, изградени стени с тухли и на тавана била поставена дървена ламперия,
поставени били и улуци. В лятната кухня бил ремонтиран пода- замазка,
подложка и ламинат, на тавана бил поставен гипсокартон, тавана и стените
били шпакловани и боядисани, поставил ПВЦ врата и прозорец. В гаража
също извършил ремонтни дейности- върху бетонната плоча поставил черна
хартия за изолация на тавана, който течал, стените и трегерите били измазани
с варов разтвор, върху подът излял бетон, поставил две метални врати. В
мазата от 35 кв.м. излял бетон на пода, били измазани стените и трегерите с
варов разтвор, поставени били два ПВЦ прозореца и ПВЦ врата. Ремонтирал
и външната тоалетна като била повдигната височината й с четири реда тухли,
излята плоча на покрива, измазана изцяло. В имота имало селскостопанска
постройка от 72 кв.м., която била стара и порутена и я изградил отново.
Основите били изцяло изкопани, налети били бетон и желязо, постройката
била изградена с нови тухли, с положен бетон по цели под. Поставени били
две метални врати, един брой единична метална врата и един брой дървена
врата, поставил керемиди по целия покрив, а около постройката излял бетон.
За ремонта само на тази постройка заплатил сумата от 8000 лв. На имота била
поставена външна метална врата- изградена от 3 бр. метални двойни врати, с
бетонови колони, над тях изградил покрив, тип арка. Около къщата положил
бетон от 126 кв.м. с дебелина 10 см., поставил 60 м. оградна метална мрежа.
Засадил седем броя плодни дръвчета. Ремонтните дейности започнали от
закупуването на имота и продължили до есента на 2018 г. Всички СМР
извършвал, считайки имота за общ с ответницата, тъй като бил закупен с
общи средства и с намерение да го ползват съвместно. Искал да създаде
удобство за семейството си. Счита, че с извършените от него СМР стойността
на имота се увеличила с 80 000 лв. След раздялата им с ответницата имал
право да получи стойността на действително направените от него разноски по
запазването на имота, както и сумата, с която се е увеличила неговата
стойност в размер на 80 000 лв. Претендира съдът да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 40 934 лв.,
частично от 80 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота в
резултат на извършените от него полезни разноски и стойността на
4
извършените необходими разноски, ведно със законната лихва от завеждане
на иска до окончателното плащане, както и разноските за производството.
Иска да му бъде призната право на задържане.
Ответницата В. В. Й. оспорва основателността на иска по изложените в
отговора съображения. Признава, че с ищеца са живели на семейни начала
повече от 20 години, както и че от съвместното им съжителство имали син.
Оспорва твърдението, че имотът бил закупен със средства на ищеца. Твърди,
че същият бил закупен изцяло с нейни лични средства, а по договорка с
ищеца допуснала него и майка му в имота като полагала грижи за нея.
Оспорва и твърдението, че ищецът сам и с негови средства извършил
описаните в исковата молба СМР. Твърди, че цялостния ремонт в имота бил
извършен от нея с нейни лични средства. Тя организирала ремонтните
дейности, ангажирала майстори, закупувала материали и плащала труда и
транспортните разходи. Признава, че в имота по инициатива на ищеца са
извършени СМР, но не във вида и обема, посочени в исковата молба. Прави
евентуално възражение за прихващане с дължимото от ищеца обезщетение за
лишаване от ползване на имота в размер на 200 лв. месечно, считано от
15.11.2018 г.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Й. К. Й. и В. В. Й. са живели на семейни начала двадесет и четири години
в притежаван от мъжа жилищен имот, находящ се в гр.Русе, ул.“П.“ ***, вх.1,
ет.4. Съвместното им съжителство продължило до есента на 2018 г. До тогава
живели като семейство и имали син. По време на фактическото съжителство и
двамата работели по трудово правоотношение като получавали около
минималната работна заплата. За периода 05.05.2015 г.- 09.08.2015 г. и
21.02015 г.-23.12.2015 г. Й. К. Й. е бил командирован във Франция и е
получавал командировъчни пари около 1900 евро месечно. За времето от
12.01.2016 г. до 24.10.2018 г. е бил командирован в Р Германия и е реализирал
допълнителни доходи около 1900 евро месечно. Парите били превеждани по
банкова сметка, от която В.Й. можела да тегли суми с пълномощно, оттеглено
на 26.10.2018 г.
През 2015 г. страните решили да закупят имот в близко село до гр.Русе,
където да гледат възрастните си майки и където да живеят след
5
пенсиониране. Й.К. се свързал с познати- св.Ц.К. и нейния съпруг и с тяхно
съдействие им предложили процесния имот. Заедно с ответницата го
отгледали и заедно решили да го закупят независимо, че бил в много лошо
състояние- сградите се нуждаели от основен ремонт. Недвижимият имот бил
закупен от В. В. Й. с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт
№21/20.08.2015 г., т.IV, рег.№ 4898, дело № 428/2015 г. на нотариус- рег.№
414 на НК, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 11016/20.08.2015 г., акт №7, т.29, дело
№ 5653/2015 г. за сумата в размер на 35 000 лв.
В периода от м. август 2015 г. до есента на 2018 г. били извършени
множество и различни по вид СМР в жилищната сграда, мазата под нея,
гаража с лятната кухня и изграждането на нова стопанска постройка на
мястото на старата такава. В жилищната сграда в спалните, дневната и
кухнята стените и таваните са били шпакловани и боядисани, на пода е бил
положен ламинат, в кухнята е била монтирана ПВЦ външна дограма /врата и
два прозореца/, поставено нова интериорна вътрешна врата. В сградата е бил
изграден санитарен възел с положен теракот на пода, фаянс по стените,
окачен тава и ПВЦ дограма- врата и малък ПВЦ прозорец за вентилация,
монтиран бил моноблок. В пералното помещение е бил поставен теракот на
пода, частичен фаянс по стените, малък ПВЦ прозорец и дървена врата, в
килера също е бил положен теракот, а тавана и стените са били шпакловани и
боядисани. В коридорите също тавата и стените са били шпакловани и
боядисани, поставен теракот на пода. Била е монтирана външна метална
входна врата, до която има веранда с облечени с дърво колони, монтиран
дървен парапет, сменена покривна конструкция и обшита с дърво, оградена
от две страни с дърво. Бил е извършен ремонт на покрива, били са монтирани
улуци и водосточни тръби. В мазата също са били извършени СМР- положена
бетонова настилка, измазани стоманобетонова колона и греди. В имота е била
корегирана и канализацията на сградата като тази през гаража е била затапена,
изградена е нова, която е отведена ад къщата в нова септична яма. На мазата
са били поставени нови малки ПВЦ прозореца- 3 бр. СМР са били извършени
в гаража и лятната кухня зад него- поставена бетонова настилка, измазани
стени, нова метална врата, облицовани греди с гипсокартон, положена
хидроизолация, лятната кухня е била измазана, шпаклована и боядисана, на
пода бил частично монтиран ламинат, а в другата част бил положен теракот,
монтирана външна ПВЦ дограма- врата и прозорец. Пред кухнята било
6
изградено покрито пространство с дървена конструкция, покрита с керемиди
и обшита страна с дърво. Около къщата били изпълнени бетонови пътеки,
част от оградата била премахната и на нейно място били обособени две врати-
за пешеходци и за автомобили като били изградени три стоманобетонови
колони, върху които била монтирана дървена конструкция, покрита с
керемиди. В двора на мястото на съществуващата стопанска сграда била
изградена нова, в незавършен вид. Била изградена на ивични основи, с
носещи тухлени стени, стоманобетонови колони и пояси, с дървена покривна
конструкция, обшита с ОСБ плоскости и покрита с керемиди, оградната
мрежа била подменена изцяло.
СМР в имота били организирани от Й.Й.. Същият ангажирал майстори,
закупувал материалите, заплащал труда им, участвал с личен труд, ползвал
помощта на свои близки и приятели. По време на ремонтите В.Й. също
посещавала имота и заплащала на майсторите малки суми.
Установено е, че е бил извършен ремонт на покрива поради констатирани
течове и е била изградена нова септична яма, тъй като старата започнала да
поддава.
Изложените факти съдът приема за установени въз основана на
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
показанията на св. Ц. К., св.Й. Д., св.Р.Р., св.М.Ц., св.Н.М., св.С.С., както и с
приетите по делото експертизи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са подробни, логични, последователни, сочат непосредствено
възприети факти, показанията им кореспондират с писмените доказателства и
приетите експертизи и не се опровергават от други доказателства по делото.
С приетите по делото експертизи се установява, че описаните в исковата
молба СМР са извършени и съществуват в имота. Вещите лица са посочели
подробно по вид и стойност извършените в имота СМР. ВЛ А.М. е дала
заключение, че в резултат на извършените в имота необходими и полезни
разноски същият е увеличил стойността си със сумата от 36 400 лв. съгласно
допълнителното заключение. Посочено е също, че стойността на
необходимите разноски възлиза на 3790 лв., а стойността на разходите за
изграждането на новата стопанска сграда е 17 880 лв.
7
Съгласно заключението на в.л. К. увеличената стойност на имота в
резултат на извършените СМР възлиза на 26 234 лв. Посочената стойност
вещото лице е обосновало на основа на реално сключени сделки.
Установи се също, че след ремонтиране на покрива и част от
помещенията на жилищната сграда, в имота се установила да живее майката
на Й.Й., която с влязло в сила решение по гр.д.№ 8033/2018 г. на РРС е била
осъдена да предаде държането му на ответницата.
С нотариална покана, връчена на 31.10.2018 г. В.Й. е поканила Й.Й. и
неговата майка- Ц.К. да й предадат имота в двуседмичен срок, а ако не го
сторят- за й заплащат обезщетение в размер на 200 лв. месечно.
В.Й. е била въведена във владение на имота с протокол за въвод във
владение на недвижим имот на 11.03.2020 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за извършени в чужд имот
необходими разноски и подобрения с правно основание чл.59 от ЗЗД във
вр.чл.74 от ЗС, вр.чл.72 от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗС, респ. чл.74 от с.з., за да
възникне правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот в
процеса следва да се установи наличието на следните предпоставки: да са
извършени подобрения в чужд имот под формата на влагане на труд и
средства, в резултат на които е подобрена функционалната характеристика на
недвижимия имот като обект на правото на собственост; извършените
подобрения да са увеличили неговата стойност ( т. е. без тяхното
съществуване стойността на недвижимия имота би била значително по-
ниска); подобрителят на чуждия имот да има качеството на добросъвестен
владелец по см. на чл. 70, ал. 1 от ЗС към момента на извършване на
подобренията, респ. ако владелецът не е добросъвестен, собственикът на
имота да е знаел за извършените подобрения и да не се е противопоставял на
тяхното осъществяване.
Цитираните разпоредбите регулират правоотношенията, породени от
неоснователното обогатяване на собственика с подобренията и необходимите
8
разноски за запазването на вещта, извършени само от владелеца. Тези
разпоредби не намират приложение по отношение на лицата, които не
упражняват владение.
Съгласно задължителните указания, дадени в ППВС №6/74 г. при
разрешаването на въпроса дали едно лице има качеството на владелец или е
държател на вещта, следва да изхожда от законната презумпция, изразена в
чл. 69 от ЗС, че до доказването на противното този, който държи вещта, я
държи като своя и следователно я владее. В ППВС е посочено също, че
неправилно се взема категорично становище, че при наличността на породени
правоотношения от договор (като договор за наем, за заем, за прослужване и
др.) или от друг правен акт, с който не се отстъпват правомощия,
произтичащи от право на собственост или от ограничено вещно право върху
вещта, упражняващият фактическата власт е държател, а не владелец на
същата вещ. Наличието на такива договори или други юридически актове не
освобождава съда от задълженията да провери дали вещта не се владее от
лицето, упражняващо фактическата власт. За разкриване на обективната
истина е необходимо съдилищата да изследват дали чрез фактическата власт
се упражнява само субективното право, породено от тези договори или други
юридически актове, или, излизайки извън рамките на това субективно право,
лицето, което държи вещта, не е започнало да упражнява за себе си действия,
за които е оправомощен носителят на правото на собственост или на
ограниченото вещно право върху тази вещ. Тези действия трябва да бъдат
изявени и по отношение на собственика (съсобственика).
В настоящият случай съдът приема, че ищецът има качеството на
владелец по смисъла на горепосочените разпоредби на закона.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че към
момента на придобиване на процесния недвижим имот страните по делото са
живеели на семейни начала- имали са общо домакинство и син, за който са
полагали грижи. С показанията на разпитаните по делото свидетели
категорично се установи, че решението да закупят имота е било общо на
двамата като целта е била да настанят възрастните си майки в него, за да
могат по- лесно да се грижат за тях, а след пенсионирането си да живеят
заедно там.
По делото се установи, че ищецът е считал имота за общ на семейството
9
и затова е предприел извършването на СМР за запазването му и за създаване
на добри условия за живот. Същият със свои средства и труд е предприел
извършването на ремонтните дейности, описани в исковата молба. Установи
се, че ищецът е ангажирал майстори, близки и познати за извършването на
ремонтите в имота, заплащал е материалите и труда, лично е участвал, когато
и бил в България. Тези действия сочат, че установената от него фактическа
власт е с намерение да се свои вещта.
Фактът, че недвижимият имот е закупен от ответницата по време на
фактическото съжителство на страните, дава основание да се приеме, че
ищецът е получил владението със съгласието на собственика, а не е
установено самоволно. С оглед на това съдът приема, че ищецът към момента
на извършване на ремонтните дейности в имота е имал качеството на
владелец, упражняващ фактическата власт със съгласието на собственика и с
намерението да го свои.
Установеното от ищеца владение е недобросъвестно, но доколкото
същото е със съгласието на собственика, който не се е противопоставил на
извършените СМР на основание чл.74, ал.2 от ЗС на ищеца следва да се
признаят правата, визирани в чл.72 от с.з. Същият има правото на получи
стойността на извършените от него необходими разноски, както и на
подобренията.
По делото се установи по категоричен начин, че веднага след
закупуването на имота ищецът е организирал ремонта на покрива, поради
наличието на течове като стойността на извършените СМР на покрива
възлизат на 3790 лв. съгласно допълнителното заключение на ВЛ М., първи
вариант. Съдът приема това заключение, тъй като с показанията на св.Д., св.
К., св.Р. и писмените доказателства се установи, че за ремонта са закупени
керемиди, втора употреба. Няма доказателства по делото в подкрепа на
твърдението на ответницата, че са ползвани керемиди от старата къща, което
дава основание на съда да приеме стойността, посочена във вариант първи от
допълнителното заключение на ВЛ М..
Направените от ищеца разходи, свързани с ремонта на покрива на
къщата, имат характер на необходими разноски, които същият има право да
получи на основание чл.72, ал.2 от ЗС.
Установи се, че останалите СМР, подробно описани в исковата молба, са
10
действително извършени в имота и съществуват в момента. На база на
свидетелските показания и писмените доказателства, съдът приема, че същите
са извършени с лични средства и труд на ищеца.
По делото се установи по категоричен начин, че ищецът е работил по
трудово правоотношение като за дълъг период от време е бил командирован
първоначално във Франция, а след това в Германия, за което е получавал и
командировъчни пари- около 1900 евро месечно. Получаваните от него суми
са били превеждани по банковите му сметки като ответницата е разполагала с
пълномощно и е извършвала теглене на парични суми от сметките му.
Реализираните от ищеца доходи значително надхвърлят доходите,
получавани от ответницата, което дава основание да се приеме, че за
извършените СМР са вложени негови средства, както и средства, дадени от
негова майка, които същата е получила от продажба на собствени имоти, в
който смисъл са и показанията на св.К., Д., Р.. Индиции за това се съдържат и
в показанията на св.В. Й.. От показанията на този свидетел може да се
обоснове извод, че ответницата и синът на страните са били с ограничени
финансови възможности- след раздялата на страните тя и синът им са живели
при лоши битови условия, не са правили ремонт на къщата, а необходимите
битови уреди са им предоставени от родственици.
С показанията на св. Д., св.К., св.Р., св.Ц., св.М. се установи по
категоричен начин, че ремонтите в имота са извършвани изцяло от ищеца-
той създал организация, ангажирал майстори, на които плащал, закупувал
материали, участвал с личен труд, получавал помощ от приятели. По делото
липсват доказателства, които да оборват показанията на тези свидетели, както
и доказателства, които да установяват, че в ремонта на имота ответницата е
вложила свои лични средства и труд. Представените от нея доказателства за
получен кредит, както и за доходи от продажба на нейни имоти датират от
2018 г., когато ремонтите в имота вече са били извършени, поради което не
може да се приеме, че са вложени в СМР.
С приетите по делото експертизи се установи, че в резултат на
извършените СМР, които имат характер на подобрения, стойността на имота-
собственост на ответницата, се е увеличила. Съгласно допълнителното
заключение на ВЛ М. увеличената стойност на имота е 36400 лв., от която
сума са приспаднати необходимите средства за отстраняване на щетите в
11
имота, получени при демонтирането на кухненските шкафове и климатик.
Тази стойност вещото лице е извело от офертните цени на имотите, а не е
определена на база реално извършени сделки. Поради това посочената
стойност на подобренията е била оспорена и за установяване й е назначена
нова експертиза. ВЛ К. е посочила, че увеличената стойност на имота в
резултат на подобренията възлиза на 26234 лв.
Съдът приема заключението на ВЛ К. относно увеличената стойност на
имота, тъй като същото е обосновано при съобразяване на реални пазарни
стойности.
Изложеното дава основание да се приеме, че в процеса са установени
предпоставките, обуславящи основателността на предявеният иск. Същият е
основателен до размер на 30 024 лв., която сума е формираната от
увеличената стойност на имота и стойността на извършените необходими
разноски. Над тази сума до заявеният размер 40 934 лв. искът е
неоснователен.
Ответницата е направила възражение за прихващане със сумата от 2600
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода
15.11.2018 г.- 16.12.2019 г.
Съдът намира възражението за основателно.
По делото се установи, че ищецът и неговата майка са обитавали
процесния недвижим имот до 11.03.2020 г., когато ответницата е въведена във
владение от съдебен изпълнител. Установи се също, че страните са се
разделили през есента на 2018 г. като мъжът е останал в семейното жилище-
негова лична собственост, а ответницата и синът им се установили на
квартира. Прекъсването на семейната връзка между страните и
преустановяване на съвместното им съжителство са факти, които прекратяват
основанието на ползване на имота от страна на ищеца. Същият е бил поканен
да предаде на ответницата имота с нотариална покана, връчена на 31.10.2018
г. След изтичането на указания в поканата срок, считано от 15.11.2018 г.
ищецът дължи на ответницата обезщетение за лишаване от ползването. За
процесният период размерът на дължимото обезщетение възлиза на 2600 лв.
съгласно приетата по делото експертиза на ВЛ М.. С оглед на изложеното
съдът приема възражението за основателно и същото следва да бъде уважено.
12
След извършване на прихващане с дължимото от ищеца обезщетение за
лишаване от ползване, предявеният от него иск се явява основателен и следва
да бъде уважен в размер на 27 424 лв., а в останалата част над тази сума
следва да се отхвърли.
Ищецът е направил искане да му бъде признато право на задържане по
реда на чл.72, ал.3 от ЗС.
Правото на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС е акцесорно, обезпечително
право на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник – Тълкувателно
решение № 48/3.04.1961 г. на ОСГК на ВС. То е самостоятелно, макар
съществуването му да е обусловено от наличието на непогасено вземане за
подобрения или разноски и последиците от упражняването му са две: отлага
изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото
съдебно признато вземане и дава привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД за
предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ.
Правото на задържане следва да се релевира изрично от владелеца чрез
възражение и е свързано с вземането за подобрения, предявено по общите
правила чрез иск или възражение.
Правото на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС е защитно средство, чрез което
се цели отлагане изпълнението на задължението за връщане на вещта и се
обезпечава вземането за необходими разноски и/или подобрения. Поради това
същото може да бъде предявено само по иск за предаване владението на
съответната вещ.
В настоящият случай такъв иск не е предявен, поради което е
недопустимо самостоятелно предявяване на право на задържане. Тази
недопустимост следва да се обоснове с липсата на правен интерес.
Предвид недопустимостта на искането, съдът не дължи произнасяне по
него.
Разноските за производството следва да се определят съобразно
правилата на чл.78 от ГПК.
За производството ищецът е направил разноски в общ размер на 3440 лв.,
представляващи платени държавни такси депозит за вещи лица и адв.
възнаграждение в размер на 1000 лв. Ответницата е направила разноски в
общ размер на 1840 лв., от които 1680 лв. адв. възнаграждение с вкл. ДДС.
13
Предвид уважената част от иска ищецът има право на разноски в размер
на 2305 лв., а съобразно отхвърлената част- ответницата има право на
разноски в размер на 607 лв. След извършено служебно прихващане в полза
на ищецът следва да се присъдят разноски в размер на 1698 лв. за
производството.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Й., ЕГН ***** от с.Щръклево, Русенска област да
заплати на Й. К. Й., ЕГН ********** от гр.Русе сумата в размер на 27 424
лв., представляващи стойността на извършените от него необходими
разноски и подобрения в собствения й недвижим имот: жилищна сграда-
еднофамилна, на един етаж с идентификатор № 84049.501.853.1 с площ 100
кв.м., гараж с идентификатор № 84049.501.853.2 с площ от 37 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор 84049.501.853.3 на един етаж с площ
от 41 кв.м., всички построени в имот с идентификатор 84049.01.853 с адрес:
с.Щръклево, Русенска област, ул.“ П.К.“ *** след извършване на прихващане
с дължимото от него обезщетение за лишаване от ползване за периода
15.11.2018 г.- 16.12.2019 г. в размер на 2600 лв., ведно със законната лихва,
считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер
на 1698 лв. разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му част над сумата от
27424 лв. до размер на 40 934 лв., частично от 80000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14