РЕШЕНИЕ
№ …………..……../06.12.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50
с-в, в открито заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря
Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 13105 по описа за 2020 г.
по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Б.К.А., с която е предявен иск с правно
основание чл.127, ал. 2 от СК срещу М.С.М. с която се иска предоставяне на
родителските права по отношение на детето *
М.С.,
роден на *** г. на ищеца, определяне местоживеене на детето при майката на
нейния адрес, за осъждане на бащата да заплаща в полза на детето чрез неговата
майка ежемесечна издръжка в размер на 155 лева, с падеж до 25 число на месеца,
за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.10.2020
г./, и определяне на режим на лични
отношения на детето с бащата.
Твърди се в искова молба, че
страните са родители на родено от съвместното им съжителство дете *
М.С.,
роден на *** г. Навежда
се твърдения за конфликти между родителите и нанесено физическо насилие от
бащата към майката. Излага подробни съображения за наличие на пороци на бащата
и невъзможност за съвместно съжителство между родителите. Сочи се, че бащата
отказвал да ѝ върне детето, при което то се отглеждало известно време от
родителите му, но след сигнал в социалните служби било настанено в дома в кв. *. От около две години детето живеело
заедно с майка си и новият ѝ съжител и се отглеждало в подходящи условия.
Настоява се, че режима на лични отношение следва да се осъществява в присъствие
на майката, тъй като детето не се е срещало отдавна с баща си. Сочи се, че
бащата не дава издръжка и претендира такава.
В открито съдебно заседание
ищцата лично и чрез процесуален представител поддържа иска и моли за
уважаването му.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез особен
представител, с който се изразява становище за допустимост на иска. Намира за
основателна претенция при доказаност на изложените в исковата молба твърдения,
за които ще изложи съображения по същество на спора.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез особен
представител, поддържа отговора на исковата молба и счита иска за основателен.
Конституирана
по реда на чл.15 ЗЗДт „Дирекция социално подпомагане” – гр. *
депозира социален доклад, в който излага подробно становище по същество на
спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от
приобщеното удостоверение за раждане на детето *
М.С.,
роден на *** г., негови
родители са Б.К.А. и М.С.М..
Не е спорно между страните, че родителите понастоящем са във
фактическа раздяла.
Видно от приобщения социален доклад межд детето * и неговата майка Б.А. е изградена
силна емоционална връзка, като последната разчита на финансовата подкрепа на
своя фактически съжител понастоящем. Полагат се адекватни грижи за детето и се
отглежда в подходяща социално-битова среда. Сочи се, че режимът на лични
отношения следва да се съобрази с възрастта на детето, така че да поддържа
връзка и с двамата си родители. А. не възпрепятства контактите на бащата с
детето.
По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля *, от които се установява, че
бащата не се интересува от детето и не дава издръжка за него. Детето се
отглеждало от майка му. В грижите на детето участвал фактическия съжител на Б.,
който ги подкрепял и финансово. Б. не работела, като се грижела за детето.
Нямала друго дете.
При изслушване на родителя Б.А. в съдебно заседание
последната споделя, че детето й е привързано към нея и тя се грижи за него.
Желае контактите на бащата с детето да са в присъствие на майката, тъй като се
притеснява да не го вземе при него. Бащата се срещал с детето, но тя го водела
при него. Последната им среща била преди два месеца. Не получавала никакви
доходи.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест
на ищеца е да докаже, че притежава
необходимите родителски качества да полага непосредствените грижи за
малолетното дете, както и че преките и
непосредствени грижи се полагат от нея и че е създала условия за отглеждане на
детето.
Съобразно трайната съдебна
практика съдът решава въпросите за предоставяне на родителските права,
местоживеенето и режима на лични отношения, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности/в този смисъл Постановление №1 от 12.11.1974год.по
гр.дело №3/1974год. на Пленума на ВС/. Основната
цел е да се организират родителските функции по начин, който най - пълно
отговаря на интересите на детето.
При анализа на събраните по делото
доказателства се налага извода, че майката притежава необходимите
възпитателски качества и родителски капацитет. Майката полага непосредствените
грижи за детето и се интересува от неговите потребности и се стреми да му
осигури необходимия за правилното му отглеждане стандарт. Осигурила му е дом,
според възможностите си и полага усилия за отглеждането им. Следва да се отчете
и желанието на майката да отглежда детето си.
С
оглед изложеното в интерес на детето е
да остане да живее при майка си, която да полага и в пълен обем отговорността
от упражняваните родителски права. В тази връзка и искането на ищцата
следва да се уважи, като се постанови детето да живее при нея, като на същата
се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето.
При преценката какъв режим е най –
подходящ и би защитил най – добре интересите на децата, съдът следва да вземе
предвид тяхната възраст, пол, емоционална привързаност, битови условия и т.н.,
така че определеният режим да отговаря в максимална степен на потребностите на
детето от контакт с двамата родители.
Настоящият състав намира, че следва да
бъде определен такъв режим на личен контакт между бащата и детето, чрез който
от една страна да не се прекъсва връзката между тях, а от друга – да е
задоволена в максимална степен потребността на детето и от двамата родители.
Ето
защо подходящ би бил режим на лични контакти, при който бащата да взема
детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00часа до 14.00часа в
присъствието на майката. Съдът намира, че детето се нуждае от адаптивен период,
тъй като от ангажираните гласни доказателства посредством разпита на свидетеля *, които съъдт кредитира изцяло като последователни и непротиворечиви, в
т.ч. от изслушване на майката в с.з., се установи, че детето се вижда рядко с
баща си, а освен това са налице съображения за опасност детето да не бъде
върнато в дома на майката. Доколкото не са ангажирани доказателства за
социално-битовите условия и възможностите на бащата да отглежда детето в
подходяща среда съдът намира, че понастоящем не следва да се определя разширен
режим на лични отношения, в това число и с преспиване в дома на бащата.
Отделно, бащата при желание винаги може да сезира съда с искане за изменение на
определения режим на лични отношения и да докаже своите възможности детето да
остава за по-дълъг период от време при него и без присъствие на майката. Освен
това, при взаимни уговорки между страните и доброволно уреждане на тези въпроси
между родителите, детето няма пречка да остава в дома на баща си, когато
емоционалната връзка между тях бъде възстановена.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК
всеки родител е длъжен да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Родителите са длъжни да издържат своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Ирелевантно в случая е обстоятелството за
епизодично давани на детето парични суми, каквито се установи от гласните
доказателства. Същите са обикновен дар и нямат характера на издръжка, която се
престира периодично, постоянно и е определена по размер.
Предвид обстоятелството, че детето ще бъде
отглеждано от единия родител, то другият следва да участва в неговата издръжка,
като последната трябва да се определи при спазване на изискването на чл.142 от СК.
В случая се претендира издръжка от 170лв.,
т.е. в размер близък до минималната такава /към датата на приключване на
съдебното дирене - 162,50лв./, поради което съдът намира, че същата следва да
бъде присъдена в претендирания размер.
По изложените съображения искът се
преценява за основателен в размер на 170лв.
Следва да бъде постановено и предварително
изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка, на основание чл.
242, ал.1 от ГПК.
С оглед уважаване на предявените
искове, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна
такса, върху присъдения размер на издръжките в полза на съда в
размер на 244,80лв., както и разноските за особен представител в размер на
300лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, или общо в размер на 544,80лв.
Ищцата не е претендирала разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето *
М.С.,
ЕГН **********, роден на *** г., на майката Б.К.А., ЕГН **********, с дарес гр. *, като определя местоживеенето на детето
да е при майката на нейния адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата
М.С.М.,
ЕГН **********, с детето Данаил М.С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10.00часа до 14.00часа в присъствието на майката Б.К.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща в полза на
детето * М.С., ЕГН **********, роден на *** г., чрез неговата майка и законен представител Б.К.А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 170 лв. (сто и седемдесет лева), с падеж до 25 число
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/14.10.2020 г./ до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка – на основание чл.
242 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 544,80 лв. (петстотин четиридесет и
четири лева и осемдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: