№ 456
гр. Видин, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20211320100938 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.
к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против В. Б. М. от гр.
******, ул. ******, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл.
422 ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни
отношения по силата на които ищецът е предоставил паричен кредит на
ответника по договор за потребителски револвиращ кредит с номер CARD-
14818760 от 12.10.2017 г. /дата на първа трансакция/. На 21.12.2016 г. между
кредитора и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта PLUS-14292573. Посочено е, че револвиращия кредит се
погасява без погасителен план. Поддържа се, че на 01.03.2019 г. ответницата е
преустановила обслужването на заема, поради което кредитната карта е
1
блокирана. Дължимата главница е 1147.54 лева, дължимата възнаграждителна
лихва е в размер на 8.18 лева, мораторната лихва е в размер на 56.65 лева за
периода от 01.04.2019 г. до 11.02.2020 г.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
419/2020 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 1147.54 лева – главница по договора за кредит, 8.18 лева –
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2019
г. до 12.09.2019 г., 56.65 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 01.04.2019 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
При условията на евентуалност за исковите суми е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът, чрез назначения особен представител не е подал отговор
на исковата молба в законния месечен срок.
В съдебно заседание назначеният особен представител на ответника се
е явил и е изразил становище за отхвърляне на исковете поради
неоснователност на същите.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
съдебно-икономическа експертиза, приложено е ч.гр.д. № 419/2020 г. по
описа на РС - Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на ВдРС, по което на 27.02.2020 г.,
2
срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 293-РЗ/27.02.2020 г. за сумата в размер на 1147.54 (хиляда сто
четиридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки) лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда –
21.02.2020 г. до окончателното изплащане, 8.18 (осем лева и осемнадесет
стотинки) лева – възнаградителна лихва за периода от 12.09.2018 г. до
01.03.2019 г., 56.65 (петдесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки) лева –
мораторна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 11.02.2020 г., както и съдебни
разноски в размер на 25.61 (двадесет и пет лева и шестдесет и една стотинки)
лева за платена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника, за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на
ВдРС, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
Съгласно, сключен договор на 21.12.2016 г. между ищеца, като
кредитор и ответника, като кредитополучател за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-14292573 и приложение към договора CARD-
14818760 – дата на активиране на картата 12.10.2017 г. е отпуснат на
ответницата револвиращ кредит с максимален кредитен лимит до 10 000 лева.
След усвояване на суми по кредитната карта, чийто лимит бил 1000 лева
кредитополучателят следва да заплаща месечна погасителна вноска, която е
променлива вЕ.чина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Кредиторът издава месечно извлечение до 15-то число на
месеца и следва период, в който кредитополучателят е длъжен да направи
погашение по усвоения кредит до 1-во число на месеца, следващ издаването
на извлечението най-малко в размер, посочен в тарифата. Годишният процент
на разходите е фиксиран на 44.90 % и лихвения процент е фиксиран за срока
на договора, като е посочен в него в размер на 35 %.
Кредитния лимит представлява револвиращ потребителски кредит,
който кредитополучателят усвоява посредством всякакви трансакции –
3
теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и
др. Уговорено е, че кредитополучателят може да извършва трансакции
/операции/ чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит, като всяка
трансакция с кредитна карта представлява усвояване на договора за
револвиращ потребителски кредит, като договорът е безсрочен, както и че за
ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна
лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на
кредитния лимит, видно от чл. 14 от Приложението към Договор за
потребителнки кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 14292573, CARD – 14818760.
Приложена е последна покана и обратна разписка до ответника,
удостоверяваща получаването на съответната пратка.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза е дало заключение, от което се установява, че дължимите се:
главница, възнаградителна и мораторна лихва, са в претендираните от ищеца
размери в исковата молба.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените
задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към
предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл.
422 от ГПК, в което производство ищецът следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответникът
дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната
заповед за изпълнение.
Така предявеният иск е във вр. с чл. 240 ЗЗД и е допустим, а по
същество и основателен по следните съображения:
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е
възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за револвиращ
кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален кредитен
лимит 1000.00 лв., който ответницата активира на 12.10.2017 г. В договорът
за потребителски кредит, към който е и Приложение за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
4
CARD-14818760 фигурира подписа на ответницата, като същият не е оспорен.
Съгласно Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
за кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, съобразно усвоената сума, като при данните по делото
/заключението на вещото лице/ е безспорно, че ответницата е направила
последно плащане на 29.12.2018 г.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал
възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението
на задълженията си по него.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК:
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Настоящият договор е в предвидената в чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера на лимита,
месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при
предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не
намира приложение. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и
нарушаване принципа на добросъвестност, водещ до неравновесие между
правата и задълженията, като договорените клаузи не противоречат на
посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи. В
договора са посочени размера на кредитния лимит, погасителната вноска, с
които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в
качеството на кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени
доказателства за сключването на договора и предоставената сума, усвоена
чрез активиране на кредитната карта от ответника. Същият е направил
последно плащане на 29.12.2018 г., след което е преустановил обслужването
на кредита.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по
договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне
уговорения размер на заема на ответницата, кояо обаче от своя страна не е
изпълнила поетото насрещно задължение да погаси при съответните условия
по договора всички дължими се месечни вноски по кредита.
5
Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на
ответника по процесния договор не се ангажираха, поради което и с
установеното съдът приема, че същият е неизправна страна.
По делото се установи, видно от приложената разписка, че ответницата
е уведомена за задълженията си.
Поради гореизложеното, предявеният установителен иск се явява
основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен като се признае
за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в
размер на 1147.54 лева – главница по договора за кредит, 8.18 лева –
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2019
г. до 12.09.2019 г., 56.65 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 01.04.2019 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
С оглед изхода на делото ответницата следва да понесе направените
от ищеца разноски в настоящето производство в общ размер на 550.00 лева
/50.00 лева - платена държавна такса, 300.00 лв. - такса за особен
представител, 100.00 лева - депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
ЗПП, в размер на 100.00 лева/.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
В случая разноските по ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на ВдРС са в
общ размер от 75.00 лева /25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение/ и която сума ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. М. от гр.
******, ул. ******, ЕГН **********, че дължи на „БНП ПАРИБА
6
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14
следните суми: 1147.54 лева – главница по договора за кредит, 8.18 лева –
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2019
г. до 12.09.2019 г., 56.65 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 01.04.2019 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на РС - Видин
– 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА В. Б. М. от гр. ******, ул. ******, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А , Париж” чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 сумата в общ размер от 75.00 лева /25.00 лева за платена
държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/ - направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 419/2020 г. по описа на РС-
Видин.
ОСЪЖДА В. Б. М. от гр. ******, ул. ******, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А , Париж” чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 сумата в общ размер на 550.00 лева, направени в настоящето
производство разноски за: 50.00 лв.-платена държавна такса, 300.00 лева -
такса за особен представител, 100.00 лева - депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП, в размер на 100.00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се
приложи препис по ч.гр.д. № 419/2020 г. по описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
7