Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.12.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13/2020г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане за заплащане на мобилни услуги, по чл.422 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за установяване
на вземане за лизингови вноски и по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за
установяване на неустойка.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: …, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „М.”
…, Бизнес Парк София, сграда 6, действащ
чрез пълномощника адв.Ц., против М.М.М. ЕГН:**********, с адрес: ***, п.к. 6450, ул. „…” № …, в която се сочи,
че между М.М.М. и „Теленор България” ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл” ЕАД) били сключени
следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.04.2018 г. Съгласно договора на клиента бил
предоставен мобилен номер **********, със стандартна
месечна абонаментна такса 14.99 лв. с вкл. ДДС или 12.49 лв. без вкл. ДДС; Договор за мобилни
услуги № ********* и Договор за лизинг от 28.04.2018 г. Съгласно договора
за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер ….., (със стандартна
месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС) и
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black. Предоставянето на устройството било уредено
от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 219.77
лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1
от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши една
първоначална лизингова вноска в размер на 105.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата
на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 4.99
лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Ответникът
не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в
периода м. май 2018г. - м. август 2018г. Във всяка от фактурите били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени
между него и клиента.
Фактура №
**********/15/05/2018 г. била издадена за отчетния период 15/04/2018-14/05/2018
г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер **********
месечна
абонаментна такса 12.49 лв., както и ползвани услуги 29,83 лв. (Международни разговори), които били в общ размер на
42.32 лв. без ДДС - 50.78 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер …. месечна абонаментна такса
40.45 лв. без ДДС - 48.54 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black -
4.99 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, била 104.31 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 29.33 лв., претендираната
сума по фактурата била 74.98 лв.
Фактура №
**********/15/06/2018 г. била издадена за отчетния период 15/05/2018-14/06/2018
г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен
номер … месечна абонаментна такса
12.49 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които били в общ размер на
13.24 лв. без ДДС - 15.89 лв. с вкл. ДДС. За мобилен номер …. месечна абонаментна такса 25.82
лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които били в общ размер на 26.57 лв.
без ДДС - 31.88
лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black - 4.99 лв. c вкл.
ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, била 52.76 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България” ЕАД и М.М.М., при условията на които били ползвани
процесните номера …. и …., по вина на потребителя поради изпадането й в забава,
операторът издал фактура № **********/15/08/2018г., включваща задължения за
заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 345.87 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставения с договора за лизинг мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black в
общ размер на 104.79 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет и една неначислени лизингови
вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги.
Размерът и основанието за възникване
на задължението за неустойка за номер ********** били уредени в т. 11 от
Договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2018 г. Размерът и основанието
за възникване на задължението за неустойка за номер …. били уредени в т. 11 от
Договор за мобилни услуги № ********* от 28.04.2018 г. Съгласно посочените клаузи в
случай на предсрочно (за номер …. - преди 04.04.2020 г. и за номер ……-преди
28.04.2018г.) прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до
края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал
и: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия
срок от датата на прекратяване до края на договора; 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок от датата на прекратяване до края на договора за мобилни услуги.
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер ….. възлизала на 37,47 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 12,49 лв. без вкл. ДДС всяка).
Размерът на неустойката за номер …. възлизала на 308,40 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (по 25,82 лв. без вкл. ДДС всяка) или 77,46 лв. без вкл.
ДДС, ведно с добавена част от разликата в размер на 230,94 лв. без вкл. ДДС
между стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2017 Black без отстъпка съгласно
актуалната към 28.04.2018 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която бил сключен Договор за
лизинг от 28.04.2018 г., съответстваща на оставащия период от датата на
прекратяване на договора за мобилни услуги до изтичане на първоначално
уговорения между страните срок на действие. Общата сума начислена във фактурата
била 450.66
лв.
Изискуемостта
на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването й.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД било депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК до Районен съд - Харманли, въз основа на което било образувано
частно гражданско дело № 951/2019 г. и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство,
в законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
С оглед
гореизложеното, моли да се
постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 951/2019 г. по описа на Районен съд - Харманли против длъжника -ответник
М.М.М. с ЕГН **********, както следва: 578,40 лв. (петстотин седемдесет и осем
лева и четиридесет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно фактура № **********/15/05/2018г., фактура № **********/15/06/2018г. и
фактура № **********/15/08/2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноските по заповедното
и по настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника М.М. и
назначения особен представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
„Теленор България”
ЕАД
и ответника М.М. са сключени следните договори: Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.04.2018 г., с който й бил предоставен мобилен
номер …, със стандартна месечна абонаментна такса
14.99 лв. с ДДС, Договор за мобилни услуги № ********* от 28.04.2018г., с който й бил предоставен мобилен телефонен номер ….. със стандартна
месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС и Договор за лизинг от 28.04.2018г., с който й бил предоставен мобилен телефонен
апарат SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black срещу заплащане на обща
лизингова цена от 219.77 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, първата от които в размер на 105
лв., а следващите в размер на 4.99 лв. Съгл. чл.4 от договора с
подписаването на договора ответникът потвърждава, че ищецът му е предал
устройството.
Горепосочените обстоятелства се
потвърждават от приетите като доказателства договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2018г., договор за мобилни услуги № ********* от 28.04.2018г., Договор за лизинг от 28.04.2018г., запис на заповед от
28.04.2018г., Общите Условия на „Теленор
България” ЕАД, ОУ на договор за лизинг.
Приложено е ч. гр. д. №951/2019 г. по описа на Районен съд
– Харманли, по което е
издадена Заповед за изпълнение № 515/25.09.2019г. срещу длъжника М.М. за сумата от 578.40 лв. –
главница, дължима по Договор
за мобилни услуги № ********* от 04.04.2018г., Договор за мобилни услуги № ********* от
28.04.2018г., Договор за лизинг от 28.04.2018г., запис на заповед от
28.04.2018г., ведно със законната лихва от 18.09.2019г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на общо 385 лв. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в
1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422
от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
От заключението
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че издадените срещу
ответницата фактури, с изключение на фактура № **********/15.08.2018г. (тъй
като същата е за неустойка и не начислява ДДС), присъстват в дневника на
продажбите. Вещото лице е посочило, че дължимите суми по фактура
№**********/15.05.2018г. е 74.98 лв., по фактура №**********/15.96.2018г. е
52.76 лв., по фактура №**********/15.08.2018г. е 450.66 лв., включваща обща
стойност на неустойката за двата телефонни номера и дължими лизингови вноски,
или общата дължима сума към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 17.09.2019г. е изчислена от вещото лице на 578.40 лв. В заключението е
отразено също, че начисленията за потребени далекосъобщителни услуги по фактура
№**********/15.05.2018г. и фактура №**********/15.96.2018г. са извършени
съгласно цените, посочени в „Ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 28.04.2018г.” Съгласно експертизата общата стойност на
дължимата неустойка е 345.87 лв., от които 308.40 лв. за мобилен номер
********** и 37.47 лв. за мобилен номер **********, а броят на незаплатените
лизингови вноски е 21 броя по 4.99 лв.
или общо 104.79 лв. Тези изводи се подкрепят и от представените заверени
преписи от горепосочените фактури.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените
кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на
парични вземания са
допустими, като е налице
правен интерес от предявяването им, което се доказа
и от приложеното ч.гр.д.№ 951/2019г. по описа на РС-Харманли, по което
има издадена срещу ответника Заповед № 515/25.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 578.40 лв. – главница, дължима по Договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2018г., Договор за мобилни услуги № ********* от
28.04.2018г., Договор за лизинг от 28.04.2018г., запис на заповед от
28.04.2018г., ведно със законната лихва от 18.09.2019г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на общо 385 лв. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в
рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното възникване
на задължението на ответника, размера на същото и
основанието за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От събраните по делото доказателства (договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2018г., договор за мобилни услуги № ********* от 28.04.2018г.) се установява, че действително отв.М.М. е сключила с ищеца „Теленор
България” ЕАД договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2018
г., с който й бил предоставен мобилен номер …., със стандартна месечна абонаментна такса
14.99 лв. с ДДС и срок на действие 12 месеца, както и договор за мобилни услуги № ********* от 28.04.2018г., с който й бил предоставен мобилен телефонен номер ********** със стандартна
месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС и срок на
действие 24 месеца.
Също така от представения по
делото договор за
лизинг от 28.04.2018г. се установява, че ищецът, като
лизингодател, е сключил с отв.М.М., като лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване мобилен телефонен
апарат SAMSUNG
Galaxy J3 2017 Black срещу
заплащане на обща лизингова цена от 219.77 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски. С подписването на договора (чл.4) се потвърждава, че
ответникът е получил мобилното устройство, предмет на договора, т.е. доказва
се, че ищецът е изрядната страна по този договор, изпълнила задълженията си по
него.
Ищецът претендира главница в общ
размер на 578.40 лв., дължима по горепосочените договор за мобилни услуги и договор за лизинг. От
неоспореното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът има непогасени задължения спрямо ищеца, възлизащи,
както следва: по фактура
№**********/15.05.2018г. - 74.98 лв., по фактура №**********/15.96.2018г. -
52.76 лв., по фактура №**********/15.08.2018г. - 450.66 лв., включваща обща
стойност на неустойката за двата телефонни номера и дължими лизингови вноски,
или общата дължима сума към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 17.09.2019г. е изчислена от вещото лице на сумата от 578.40 лв. Всички
фактури са с настъпил падеж към датата на заявлението по чл.410 ГПК.
Липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на ответника. В тежест на ответника бе да докаже плащане на
претендираните суми. Подобни твърдения и доказателства в тази насока не са
ангажирани от ответника, поради което исковете за горепосочените суми от 127.74
лв. (74.98 лв. +52.76 лв.) – неплатени далекосъобщителни услуги и 104.79 лв. –
неплатени лизингови вноски като основателни следва да се уважат, доколкото
падежът по горепосочените фактури е настъпил, т.е. вземанията са изискуеми, а
плащане не е последвало от страна на ответника. От своя страна неплатените
лизингови вноски са дължими и съгласно предвиденото в чл.12 ал.2 от ОУ на
договора за лизинг, според който месечните лизнгови вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги. Безспорно в
случая се установи, че ответникът има неизпълнени задължения по договора за
мобилни услуги, вследствие на което и съгласно предвиденото в Общите Условия
на „Теленор
България” ЕАД и договора за мобилни услуги (чл.11), процесният
договор за мобилни услуги е прекратен предсрочно и едностранно от страна на
ищеца. Това обосновава и предсрочната изискуемост на всички неизплатени до края
на срока на договора лизингови вноски в размер на 104.79 лв. Гореизложеното обосновава
уважаването на исковете по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на далекосъобщителни услуги в размер на 127.74 лв. и по чл.422 от ГПК, вр.
чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащане на
лизингови вноски в общ размер на 104.79 лв. като доказани по основание и размер.
Като законна
последица и доколкото е отправено такова искане следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, каквато законна лихва на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е
присъдена и със заповедта за изпълнение.
С горепосочените
договори за мобилни услуги
(чл.11) страните са уговорили още и че при прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина на потребителя, физическите лица дължат неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на срока, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Съгл. същата разпоредба в тези случаи се дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при
предоставянето му, каквато съотвества на оставащия срок на договора. С оглед неизпълнение на
задълженията на ответника и съгласно предвиденото в Общите
Условия на „Теленор България” ЕАД и
договорите за мобилни услиги (чл.11) са
прекратени предсрочно и едностранно от страна на
ищеца процесните договори за мобилни услуги, като на
основание клаузите на договорите са начислени
неустойки в трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти, възлизащи
общо на 345.87 лв., от които 308.40 лв. – неустойки за номер ********** /3 бр.абонаментни
такси х 25.82 лв. =77.46 лв. и 230.94 лв.- разлика между стандартната цена на
устройството и заплатената при предоставянето му/ и 37.47 лв. – неустойка за
номер ……. / 3 бр.абонаментни вноски х 12.49 лв./. Така дължимите суми
се потвърдиха и от неоспореното заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
поради което и предвид разпоредбата на чл.92 от ЗЗД следва да се установи
дължимостта на същите.
По
разноските:
С оглед
указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва
с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе
и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за
същите съобразно уважеността на иска, доколкото тези разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в
размер на 25.00 лв. за държавна такса и
360 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото
исково производство разноски в размер на общо 835 лв. за държавна такса,
възнаграждения за вещо лице и особен представител и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
По
предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.
79 ал.1 от ЗЗД, по чл.422 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр.
чл.79 от ЗЗД и по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника М.М.М. ЕГН:**********, с адрес: ***, п.к. 6450, ул. „….” № …. съществуването на вземанията на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: …., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „…” ….,
Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от изпълнителния директор Джейсън
Кристос Кинг, действащ чрез пълномощника адв.З.Ц., за сумата от общо
578,40
лв. (петстотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки), от които 127.74
лв. – задължения за далекосъобщителни услуги, 104.79 лв. – задължения за
лизингови вноски и 345.87 лв. – задължения за неустойки, дължима по договор за мобилни услуги № ********* от 04.04.2018г., договор за мобилни услуги № ********* от 28.04.2018г.
и Договор за лизинг от 28.04.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението на
18.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 515/25.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 951/2019г. по описа на PC- Харманли.
ОСЪЖДА ответника М.М.М.
ЕГН:**********,
с адрес: ***, п.к. 6450, ул. „…” № ….2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:…., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „…”…, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван
от изпълнителния директор Джейсън Кристос Кинг, действащ чрез пълномощника адв.З.Ц., разноските по настоящото
дело в размер на общо 835 лв. за държавна такса,
възнаграждения за вещо лице и особен представител, както и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника М.М.М. ЕГН:**********, с адрес: ***,
п.к. 6450, ул. „…” № …., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК:…, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „…” …., Бизнес
Парк София, сграда 6, представляван от изпълнителния директор Джейсън Кристос
Кинг, действащ чрез пълномощника адв.З.Ц., разноските по ч.гр.д.№ 951/2019г. по
описа на PC- Харманли в размер на 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: