РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Варна, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110201447 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ДОМ ЗДРАВЕЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, местност „ Траката“, ул.8-ма, №168, представлявано от управителя Д.И.З.,
депозирана чрез адв. П. Г. Ч. - АК гр. Варна против Наказателно постановление № НП-
КД-1/21.02.2024г. издадено от Изпълнителен Директор на Агенция за качеството на
социалните услуги, с което на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, на основание чл. 166
от Закона за социалните услуги, за извършено нарушение на чл. 31, ал.1 и ал.2 от
същия закон.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Излагат се
съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на НП. Сочи се,
че „ДОМ ЗДРАВЕЦ“ ЕООД е доставчик на социална услуга „Резидентска грижа“ с
целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, за която има надлежно
издаден лиценз № Л-3129-974/23.12.2021 г. със срок на валидност 22.12.2026г. Твърди
се, че неоснователно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
„ДОМ ЗДРАВЕЦ" ЕООД. Цитира се § 1, т.15 от Допълнителните разпоредби на
Закона за социалните услуги, според който „Резидентна грижа“ по чл. 15, т. 8 е
1
дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна
възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост
от индивидуалните потребности - за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на
ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на
подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот.
Изразява се становище, че неправилно, в нарушение на материалния закон АНО е
приел, че „ДОМ ЗДРАВЕЦ" ЕООД предоставя без издаден лиценз от Изпълнителния
Директор на АКСУ „резидентска грижа“ по чл.15, т.8 за целева група „пълнолетни
лица с увреждания“, тъй като дружеството имало лиценз за дейността. Санкционната
норма на чл.166 се прилагала по отношение на лицата, които предоставят социална
услуга без издаден лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на
социалните услуги. Нормата не се прилагала в случаите, когато са установени
несъответствия в стандартите за качество и критериите на предлаганата социална
услуга, какъвто е настоящият случай. Излагат се и аргументи за приложението на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.Ч., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.М., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Представя писмени
бележки със становище по делото, в които пледира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
„Дом Здравец“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, р-н Приморски, местност „Траката“, ул. „8-ма“ № 168, обл. Варна притежавало
Лиценз № Л-3129-974 издаден на 23.12.2021г. от Изпълнителния директор на
Агенцията за качеството на социалните услуги на основание чл.22, .3, т.2 и чл.31, ал.1
от Закона за социалните услуги за предоставяне на социална услуга „Резистентна
грижа“ за целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. Лицензът бил
издаден за срок до 22.12.2026г.
Във връзка с медийна публикация на роднина на потребител на услугите в „Дом
Здравец“ ЕООД, със Заповед №РД-18-77/22.01.24г. на Изпълнителния директор на
Агенцията за качеството на социалните услуги, на нарочна комисия в състав
:председател Ц. П.- началник отдел, дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на
социалните услуги“ и членове: М.С. - главен инспектор в отдел „Югоизточен“,
дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране па социалните услуги“ и Х.Х. - главен
инспектор в отдел „Северозападен“, дирекция „Контрол, мониторинг и лицензнране на
социалните услуги“ било възложено да извърши извънредна тематична проверка за
2
спазването на правата на потребителите на социална услуга „резидентна грижа“ с
целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“.
На 24.01.2024г. комисията посетила седалището на доставчика на услугата. След
запознаване с предоставената документация на място било констатирано, че трима от
потребителите на услугата в дома са лица с увреждане. Съобразно представените
Експертни решения на Териториална експертна лекарска комисия едно от лицата
било с поставена диагноза „първична глаукома“ - 100% с определена чужда помощ, а
другото лице ес диагноза „мултиинфарктна деменция“ - 95% с чужда помощ. Един
потребител бил с издадена Епикриза от „Многопрофилна Болница за Активно Лечение
– Силистра“ АД, като в посочените в нея диагнози били МКБ10: F01.3 Смесена корова
и подкорова съдова деменция и F06.2 Органично налудно шизофреноподобно
разстройство. На лицето била издадена и налична в доставчика Медицинска
характеристика на кандидат-потребител за ползване на социални услуги в общността
със становище от съответния лекар специалист - психиатър, за настаняване в
„специализирана институция: „Дом за възрастни хора с деменция“. Комисията
преценила, че и тримата установени потребители са с различни индивидуални
потребности, за задоволяването на които е необходим индивидуален подход и
съответната специализирана среда, която е различна от средата и подхода,
предоставяни в социална услуга „резидентна грижа“ за целева група „Възрастни хора в
надтрудоспособна възраст“. Поради това било прието, че възз. предоставя без издаден
лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги
социалната услуга „резидентна грижа“ по чл. 15, т. 8 от Закона за социалните услуги за
целева група „пълнолетни лица с увреждания“ по чл. 14, ал. 2, т. 4 от същия закон в
социална услуга „Дом Здравец – 2“, с адрес: гр.Варна, местност Евксиноград, ул. „14-
та“ № 55. Констатациите на комисията били описани в протокол , който бил съставен в
присъствието на управителя на доставчика и подписан от него.
При тези констатации, на същата дата -24.01.2024г. против „Дом Здравец“ ЕООД
бил съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че
дружеството предоставя без издаден лиценз от изпълнителния директор на Агенцията
за качеството на социалните услуги социалната услуга „резидентна грижа“ по чл. 15, т.
8 от Закона за социалните услуги за целева група „пълнолетни лица с увреждания“ по
чл. 14, ал. 2, т. 4 от същия закон в социална услуга „Дом Здравец – 2“, с адрес:
гр.Варна, местност Евксиноград, ул. „14-та“ № 55. Актът бил съставен в присъствието,
предявен и връчен на управителя на дружеството лице, който го подписал без
възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.
На 21.02.2024г. административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание
от вида имуществена санкция в размер на 7 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетеля и актосъставител
Ц. П., писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена
проверка; заверени за вярност копия от следните документи: Лиценз № Л-3129-974
издаден на 23.12.2021г. от Изпълнителния директор на Агенцията за качеството на
социалните услуги, Заповед №РД №3129-1-976/07.12.21г., Заповед №РД-18-
77/22.01.24г. на Изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните
услуги; Договор за предоставяне на социална услуга от 25.10.2022 г.. сключен между
„Дом Здравец“ ЕООД и В.С.М.. ЕГН **********;Индивидуална оценка на
потребностите № 47/18.10.2023 г. на В.С.М.. Индивидуален план за подкрепа №
47/30.10.23 г. на В.С.М.;Терапевтичен лист на В.С.М.; Медицинска характеристика на
3
кандндат-гютребител за ползване на социални услуги в общността Изх. № АД-25-
1834/25.10.2023 г. от Многопрофнлиа болница за активно лечение - Силистра АД на
В.С.М.. ШИ **********;Епикриза И3№ 10692/ 25.10.2023 г. от Многопрофилна
болница за активно лечение - Силистра АД на В.С.М., Договор за предоставяне на
социална услуга от 31.03.2023 , сключен между „Дом Здравец" ЕООД и С.Я.М.;
Индивидуална оценка на потребностите №24/27.09.2023 г. на С.Я.М., Индивидуална
оценка на потребностите № 24/27.03.2023 г. на С.Я.М.. Индивидуален план за подкрепа
№24 на С.Я.М.;Терапевтичен лист на С.Я.М.;Експертно решение па ТЕЛК № 90161 от
13/18.01.2023 г. на С.Я.М.; Договор за предоставяне на социална услуга от 21.08.2023
г., сключен между „Дом Здравец“ КООД и М.С.А.; Индивидуална оценка на
потребностите №38/26.08.2023 г. на М.С.А.;Индивидуален план ча подкрепа
№38/29.08.2023 г. на М.С.А.; Терапевтичен лист на М.С.А.; Експертно решение на
ТЕЛК № 91466 от 209/03.11.2022 г. на М.С.А. и други.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде Ц. П. /актосъставител/,
която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и логични от една
страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства,
поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.171, ал.1 и 2 от ЗСУ и приложената по делото
заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Тук е мястото да се посочи,
че органите на Агенцията за качеството на социалните услуги разполагат с
правомощия по извършване на самостоятелни проверки на доставчиците на социални
услуги, като от една страна видно от чл. 114, т. 2 ЗСУ в правомощията на АКСУ се
включва извършването на "проверки за съответствието с изискванията на този закон и
нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, на дейността на
доставчиците на социални услуги", а от друга съгласно чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗСУ при
осъществяване на контрола същите имат право да посещават и проверяват местата, в
които се управляват и предоставят социални услуги, без да е необходимо съдействието
на друг контролен орган. Действително в чл. 144, ал. 3 ЗСУ е предвидено контролът по
спазване на качеството от доставчиците на интегрирани здравно-социално услуги да се
4
осъществява със съдействието на представители на регионалната здравна инспекция.
Следва обаче да се има предвид, че същото е свързано именно със спецификата на
услугата и изискванията към качеството на здравната компонента от същата, а в
настоящия случай проверката е било насочена единствено към нормативно
установените предпоставки за осъществяване на дейността, като за извършването й не
са необходими специалните знания на здравните инспектори.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.Волята на АНО е
формулирана по ясен и недвусмислен начин – а именно за това, че е предоставяло
„резистентна грижа“ за целева група „пълнолетни лица с увреждане“ без издаден
лиценз.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
Не е спорно между страните, че възз. дружество притежава Лиценз № Л-3129-974
издаден на 23.12.2021г. от Изпълнителния директор на Агенцията за качеството на
социалните услуги на основание чл.22, ал.3, т.2 и чл.31, ал.1 от Закона за социалните
услуги за предоставяне на социална услуга „Резистентна грижа“ за целева група
„Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ със срок на валидност до 22.12.2026г.
Не е спорно и, че при доставчикът на услугата се е полагала резистентна грижа за
пълнолетни лица с увреждания. В дома са били настанени и са полагани резиденти
грижи за три лица : С.М. с диагноза „първична глаукома“ - 100% с определена чужда
помощ, М.А. с диагноза „мултиинфарктна деменция“ - 95% с чужда помощ и В.М. с
диагнози „Смесена корова и подкорова съдова деменция“ и „ Органично налудно
шизофреноподобно разстройство“, със становище за настаняване в „специализирана
5
институция: „Дом за възрастни хора с деменция“.
Спорно е дали с издадения лиценз дружеството е имало право да полага
резистентни грижи за лица с увреждания.
Според чл. 30 от ЗСУ частни доставчици на социални услуги могат да са български
физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, както и
физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по
законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Тези лица могат да предоставят социални услуги на територията на Република
България, но само за услугите, за които имат Лиценз и то след като такъв им бъде
издаден от Изпълнителния директор на АКСУ (съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗСУ).
В чл.14 от ЗСУ са уредени видовете социални услуги в зависимост от специфичните
нужди на потребителите и те могат да бъдат за:
1. всички деца; 2. деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето; 3.родители,
осиновители, лица, полагащи грижа за деца, кандидати за осиновители и кандидати за
приемни семейства;4. деца и пълнолетни лица с увреждания;5. пълнолетни лица в
кризисна ситуация или с потребност за преодоляване на последици от такава
ситуация;6. възрастни хора в надтрудоспособна възраст;7. лица, които полагат грижи
за пълнолетни лица.
Съгласно чл.15 от ЗСУ в зависимост от основните групи дейности видовете социални
услуги се разделят на: 1. информиране и консултиране; 2. застъпничество и
посредничество; 3. общностна работа; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за
придобиване на умения; 6. подкрепа за придобиване на трудови умения; 7. дневна
грижа; 8. резидентна грижа; 9.осигуряване на подслон; 10. асистентска подкрепа.
Съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗСУ е дейност за осигуряване на място за настаняване на
деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в
надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности - за
осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и
потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на
самостоятелен начин на живот.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че лицата, за
които се отнасят въпросните социални услуги, а именно М., М. и А. са пълнолетни
лица с трайни увреждания по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗСУ, вр. § 1, т. 25 от ДР
на ЗСУ, последната регламентираща, че „Пълнолетни лица с трайни увреждания“ са
лица с определени 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност или
вид и степен на увреждане, а предоставената им услуга е „резидентна грижа“ по
смисъла на чл. 15, т. 8 от ЗСУ, вр. § 1, т. 15 от ДР на ЗСУ. Безспорно по делото е
установено и, че възз. дружество не е притежавало лиценз за резидентна услуга
6
„пълнолетни лица с увреждания“, а за „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“.
Законодателят е въвел различни стандарти за предоставянето на социална услуга
„резидентна грижа“ по отношение на съответната целева група и изисква да бъде
издаден съответния лиценз за предоставяне на точно тази социална услуга. В този
смисъл е и изричната разпоредба на чл. 31, ал.2 от ЗСУ, която дава възможност на
доставчиците да извършват услугата само в рамките на лиценза, който притежават. В
случая се касае за предоставяне на услуга „пълнолетни лица с увреждания“, която сочи
на специфични изисквания, които са свързани с различните индивидуални
потребности на лицата с увреждания . Не може да бъде споделено разбирането във
възз. жалба, че в случая се касае за установени несъответствия в стандартите за
качество и критериите на предлаганата социална услуга. Съгласно цитирания в
жалбата чл.11 от Наредбата за качеството на социалните услуги, социалната услуга
„резидентна грижа“ се предоставя съгласно стандартите за качество и критериите за
тяхното изпълнение, определени в приложение № 10, приложение № 11, приложение
№ 12, приложение № 13 и приложение № 14. Интегрираната здравно-социална услуга
за резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания с потребност от
постоянни медицински грижи и за възрастни хора в невъзможност за самообслужване с
потребност от постоянни медицински грижи се предоставя съгласно стандартите за
качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение.
Реализирането на социални услуги от страна на Дом Здравец“ ЕООД към 24.01.2024
г. от типа резидентна грижа за „пълнолетни лица с увреждане“ без за това да е бил
издаден Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ показва, че от обективна страна
е реализиран състава на нарушението по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗСУ. Субективна страна
на деянието въобще не следва да се изследва, тъй като отговорността на юридическите
лица и едноличните търговци е обективна и безвиновна. Правилно е била определена и
санкционната норма на чл. 166 от ЗСУ която предвижда санкция за лице, което
предоставя социални услуги без Лиценз - "глоба" от 3000 до 5000 лв. или
"имуществена санкция" от 5000 до 7000 лв. – при първо нарушение.
Нарушението по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ е формално, поради което наличието или
липсата на вредни последици не може да се съобразява като основание за
квалифициране на нарушението като маловажно. От гледна точка на обществената
опасност на деянието и като се съобразят последиците от предоставяне на резистентна
услуга без лиценз особено по отношение на уязвими лица, каквито са тези с
увреждане, като се съобрази и че в дома са били установени три такива лица, то
обществената опасност на деянието не позволява квалифицирането му като маловажно
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. В хода на производството не са събрани доказателства за допуснати други
7
нарушения на разпоредбите относно предоставянето на социални услуги . АНО не е
изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на
санкцията- максималния. По преписката няма доказателства, а и твърдения,
жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че
при предходни проверки са дадени единствено предписания, в какъвто смисъл са и
показанията на св.П. има отношение единствено при преценката дали случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема,
че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 166 от ЗСУ минимум –5 000 /пет хиляди/ лева. Тук
следва да се посочи, че възз. дружество е инициирало искане за сключване на спогодба
с наказващия орган, който без мотиви очевидно е отказал да сключи спогодбата.Ето
защо съдът приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната
норма, е съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект
спрямо конкретния нарушител. Именно за това и жалбата на възз. дружество е
основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия
орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Агенцията за качеството на
социалните услуги юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
8
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1
от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно
на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 57,14 /петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки /
лева.
От стана на наказания субект не е поискано присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-КД-1/21.02.2024г. издадено от
Изпълнителен Директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на
„ДОМ ЗДРАВЕЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, местност „ Траката“, ул.8-ма, №168, представлявано от управителя Д.И.З. е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 7 000
/седем хиляди/ лева, на основание чл. 166 от Закона за социалните услуги, за
извършено нарушение на чл. 31, ал.1 и ал.2 от същия закон, като НАМАЛЯВА размера
на наложената „имуществена санкция” от 7 000 /седем хиляди/лева на 5 000 /пет
хиляди/ лева.
9
ОСЪЖДА „ДОМ ЗДРАВЕЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, местност „ Траката“, ул.8-ма, №168, представлявано от
управителя Д.И.З., да заплати на Агенция за качеството на социалните услуги сумата
от 57,14 /петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки / лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10