№ 511
гр. Пловдив , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330200316 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-0444-000338/15.12.2020 г.
на Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, Пето РУ, с което на Х. А. Б. с ЕГН
**********, с адрес **** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и се отнемат 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за недоказване на
нарушението. Отделно от това сочи, че е с дълъг професионален опит като водач на
МПС и е трудоустроен, поради което моли да не му бъде налагана глоба, а наложената
да се отмени чрез отмяната на постановлението.
Въззиваемата страна взема подробно становище по жалбата с писмото, с което
преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е
законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят Х.Б. бил диагностициран с водещо заболяване исхемична
кардиомиопатия, за което през 2014 г. му било издадено експертно решение на ТЕЛК.
1
На 20.11.2020 г. около 09:15 ч. жалбоподателят Х.Б. управлявал товарен
автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД. Движел се в гр.
Пловдив по бул. „Шести септември“. Наближавайки кръстовището с ул. „Орловец“
жалбоподателят намалил скоростта поради намиращия се там светофар за регулиране
на движението. Светофарната уредба работела в нормален режим. Жалбоподателя
обаче не спрял и завил по ул. „Орловец“ в посока административната сграда на Район
Източен на Община Пловдив. В момента движението му светофарната уредба вече
светела с червен забраняващ режим. В същото време зад него се намирал автопатрул на
Пето РУ към ОД на МВР Пловдив, с който се придвижвал полицейският служител
Н.М.. Той забелязал поведението на товарния автомобил и го последвал. Подал
светлинен и звуков сигнал. Спрял за проверка водача на автомобила и го установил
като жалбоподателя Х.Б.. Разяснял повода за проверката, на което жалбоподателят
отвърнал, че не е видял светофара и след като се е убедил, че от ляво няма автомобили,
предприел маневрата. Заявил също, че не знае за светофара. Полицейският служител
му раз яснил, че служебният автомобил разполага със система за заснемане.
За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 938883/20.11.2020 г., в който е
посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителя отразил
единствено, че няма възражения. В тридневен срок от съставяне на акта не е постъпило
писмено възражение от него.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Н.М. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, докладна записка рег. № 444р-253/07.01.2021
г., месечен график, копие на контролен талон, справка за нарушител/водач,
оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г, № 8121з-825/19.07.2019 г., №
317з-7914/20.12.2019 г. на МВР, експертно решение № 1855 от 127 от 08.07.2014 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня случая, както и
че лично е възприел движението на автомобила на жалбоподателя на червен сигнал на
светофарната уредба, доколкото се е движил непосредствено пред него. Видял
предприетия завой на забранен сигнал на светофарната уредба и извършил проверка.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават
фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на
информация.
За неоснователни се приеха възраженията на жалбоподателя за недоказаност на
фактическата обстановка поради липсата на видеозаписи на нарушението от
служебния автомобил на органите на реда. Установяването на нарушението може да
стане с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства. Липсата
на едни такива не може да обуслови отрицателен отговор за съществуването на
нарушението, особено при положение че са събрани други – в случая свидетелските
2
показания на актосъставителя. От друга страна не се твърди различна обстановка от
установената в акта и постановлението, за да съществува основание именно записа да
установи различна ситуация. Напротив, самият жалбоподател в жалбата посочва, че е
възможно нарушението.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на
очевидец и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения и в
тридневния срок не е депозирал такова. В акта е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните
указания на светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Х.Б. като водач на МПС на 20.11.2020 г. около 09:15
часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Шести септември“ и ул. „Орловец“ е
преминал на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим, което е възприето от намиращите се зад него полицейски служители,
а сред които и актосъставителят. Следователно жалбоподателят не е съобразил
движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото
му задължение за тяхното спазване.
От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на
3
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната
сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е
искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия
сигнал на светофарната уредба.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се
наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в
контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона
конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение,
доколкото настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си
последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение от същия тип. Установеното заболяване на жалбоподателя не представлява
такова обстоятелство, което да наложи приложение на института на маловажния
случай. Преди всичко то датира от 2014 г., като съгласно експертното решение
намалената работоспособност е със срок до 01.07.2017 г., след което следва да се
извърши преосвидетелстване. Отделно от това противопоказно за жалбоподателя е
само упражняването на тежка физическа работа, а очевидно той упражнява работа,
доколкото управлявания от него автомобил е собственост на друго, юридическо, лице.
По тези причини съдът прецени, че размерът на наложената глоба и целите на
наказанието няма да превишат предназначението си, като същата не е финансово
непосилна за него.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 12 предвижда
отнемане на 8 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“,
за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки които следва да се
отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки
настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има
характер на констативен административен акт.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
4
нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга страна
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а
опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0444-000338/15.12.2020 г. на
Началник сектор към ОД на МВР Пловдив, Пето РУ, с което на Х. А. Б. с ЕГН
**********, с адрес **** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и се отнемат 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5