МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.Т.Д.,
роден на ***г.
в гр. , ***, постоянен адрес ***, „*****" ****** и настоящ адрес ***, *** гражданин, от ******, ***, ***, ***образование, ***, ***, издадена
на ***, ЕГН ********** е предявено
обвинение за това, че на 26.10.2019год. на ГКПП „Кап. Андреево" - шосе, община Свиленград, съзнателно се
ползвал от неистински официален
чуждестранен документ- *** свидетелство за управление на МПС № ***, на името на А.Т.Д., роден през ***год. в гр. , ***, като от него за самото
съставяне не може да се търси
наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК, както и за това, че на
26.10.2019год. на ГКПП „Кап. Андреево", община Свиленград дал дар-парична сума в размер на 30 евро с левова равностойност 56,67лв. на длъжностно лице, имащо
качеството на полицейски орган, а
именно на Н.Г.Р.- ***** със специфично наименование на длъжността **** „ , за
да не извърши действия по служба, а
именно да не уведоми дежурен ОДЧ на ГПУ-Свиленград за извършените от А.Т.Д.-престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК и
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП и за да извърши действия по служба
- да разпореди на ръководените от него
служители, които са на смяна на ГКПП „Кап. Андреево", да продължи пътуването си влезлият от РТурция в РБългария А.Т.Д.
с управлявания от него лек автомобил
марка „ ***" с ДКН ***като водач
на същия без валидно свидетелство за управление на МПС -престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 НК.
Подсъдимият разбира в
какво е обвинен и се признава за виновен и по двете обвинения, като не оспорва
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не
желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора за установяване
на тези факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на
направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза, производството по
делото беше разгледано по реда на глава XXVII от НК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С решение от
19.12.2018г. на Председателя на държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет, на ***** гражданин А.Т.Д. е бил предоставен хуманитарен статут, поради което той
живеел в РБългария, гр. София и говорел и разбирал български език. В
тази връзка му била издадена и карта на чужденец с хуманитарен статут № ******.
При издаването
на документа била допусната фактическа грешка. Посочено е,
че се казва А.Д.Т., вместо А.Т.Д., тоест били разместени
бащиното и фамилно име.
През 2017г.
подсъдимият Д. живеел с родителите си в ****. Тъй като нямал издадено свидетелство
за управление на моторно превозно средство (СУ на МПС), но имал практически умения по шофиране, от които искал да се ползва, решил да си набави
неистинско СУ на МПС. През 2017г. в РТурция от неустановено по делото
лице, подсъдимият Д. се снабдил със ***
свидетелство за управление на моторно превозно
средство (МПС) № *** на негово име ( А.Т.Д., роден през ***г в гр. , ***), на което било посочено, че е издадено от компетентните органи на ***, а
именно Транспортна полиция, и е
категории В и М. В действителност това СУ на МПС не било издадено от компетентните органи на ***, а само му бил придаден вид, че е издадено от тях. Подс. Д.
знаел, че документът не бил издаден
от компетентните власти на ***, при което бил и с ясното съзнание, че няма законово правно основание
да го ползва.
В Инструкция № 8121з-813
се определя реда за осъществяване на минимални гранични проверки. Съгласно чл.27
ал.З, По правило лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото
на Съюза, подлежат
на минимална гранична проверка. ***** осъществява минималната гранична
проверка, като приема документа за пътуване от преминаващото границата лице,
при което извършва установяване самоличността на лицето чрез идентификация; проверка на валидността на документа; проверка за
наличието на признаци за фалшифициране или
подправяне на документа.(чл.27 ал.1). Глава четвърта,от посочената наредба
определя ред за осъществяване на гранични проверки на пътни превозни средства. Самата проверка на
пътните превозни средства (ППС)
съгласно регламента на чл.37 включва визуална проверка на документите и на превозното средство, проверка на
документите и на превозното средство
в автоматизираните информационни системи и физическа проверка. Съгласно чл.38 ал.1 т.1, При проверка на документите
на превозните средства граничният
полицай, извършващ проверка на първа линия,
изисква от водача документ за правоспособността да управлява превозното средство. Според разпоредбите на ал.2
и 3 на чл.3 8 от Инструкцията, граничният полицай проверява документите
по ал. 1 (документ за правоспособността да
управлява превозното средство и др.) за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне и може да извърши сравнение на идентификационните номера на
превозното средство (У1М) с тези, записани в документите. В случаите, когато
бъдат установени признаци или несъответствия при проверката по ал. 2, водачът,
пътниците и превозното средство се
отклоняват за задълбочена проверка.
Описаната в предходния
абзац дейност по Инструкция № 8121 з-813 е вменена в
задълженията на свид. Н.Х.Б., който на 26.10.2019г. за времето от 20.00 часа до
08.00 часа на 26/27.10.2019г, когато е застъпил нощна смяна на ГКПП Капитан Андреево -
шосе, общ.
Свиленград. След проведения съгласно
изискванията инструктаж, съгласно определената ротация, от 20.00 часа до 23.36
часа на 26.10.2019г. бил разпределен като паспортна проверка на АРМ /автоматизирано
работно място/ № 9 на трасе
влизащи в страната леки автомобили от Р Турция. АРМ представлявало гише за проверка на документи на входящи леки коли и пътници влизащи от Република Турция в Р
България.
Към 26.10.2019г.
свид. Н.Х.Б. работил в ********. Към тази дата свид. Б. бил на длъжност *******. Свид. Б. бил
облечен с полицейска униформа, с което неминуемо бивал разпознат като
длъжностно лице -полицейски служител.
Към 26.10.2019г.
свид. Н.Г.Р. работил в *******. Към тази дата свид. Р. бил на длъжност ********".
На 26.10.2019г. като ****** свидетелят Н.Г.Р. изпълнявал
служебните си задължения на ГКПП Капитан Андреево, общ. Свиленград, осъществявайки и
ръководство на подчинените му служителите на ГПУ - Свиленград, които били на смяна на ГКПП „Капитан
Андреево" относно пропускателната дейност на хора и моторни превозни
средства. Както всички полицейски служители на ГПУ - Свиленград, така и
свид. Р. бил облечен с полицейска униформа, с което неминуемо бивал разпознат като
длъжностно лице - полицейски служител. Под ръководството му същия ден изпълнявали
служебните си задължения в ****** и свидетели Н.Х.Б., Д.В.Д. и Р.Д.Р., които също
били в полицейска
униформа.
На 26.10.2019г.
подсъдимият А.Т.Д. около 21.48ч. влезнал от Р Турция в РБългария през ГКПП
„Капитан Андреево" - шосе, общ. Свиленград с управлявания от него лек
автомобил марка Фолксваген голф с ДКН № ***** и се установил за проверка на трасе „влизащи" в
страната леки автомобили от Р Турция на АРМ № **, където свид. Б. изпълнявал
по същото време служебните си задължения. В изпълнение на задълженията си по
долуцитираните нормативни правила ***** Б. извършил проверка на представените
от подсъдимия
документ за самоличност, документите на автомобила и на представеното от
него за проверка *** свидетелство за управление на МПС № *** на името
на А.Т.Д., роден през ***г в гр. , ***.
Св. Б. проверил
представените му документи, като с паспорта и свидетелството за регистрация на
автомобила всичко било наред. Когато започнал да разглежда представеното му *** свидетелство за
управление от Д., у него възникнало съмнение, че то не отговаря на
изискванията на спесимена за този вид документи по видове защити и може би е неистинско. На
български език свидетелят Б. казал на
подсъдимия Д., че според него ***** свидетелство за управление, което му е представено, е неистинско.
Подсъдимият Д. на развален български
език казал на свид. Б. да свери номера
на ****** шофьорска книжка в превода и да се увери, че е същият и че всичко било наред. Свид. Б. наредил
на Д. да отбие колата в страни и да
изчака, а той по телефона уведомил ******- свид. Н. Р. за случая. Свидетелят Р. пристигнал на трасето на влизащи в страната автомобили,
работното място на свид. Б. и се
запознал със случая. Той взел документите от свид. Б. и завел подсъдимия в дежурната сграда, където била стаята
на експертите за изясняване на случая.
Свид. Р. дал представеното от подсъдимия *** СУ на МПС за проверка на **** свид. Д.Д.. Последният го разгледал на техниката за видовете
защити, които трябвало да притежава
документа и констатирал, че същото е неистинско, тъй като не отговаря и не съдържа изискуемите от спесимена
видове защити и защитна печатна техника. Тъй като извършеното от подсъдимия Д. осъществявало признаците на престъпление по
чл.316, вр.чл. 308,ал.2, вр. ал.1 от
НК и административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, съгласно служебните си задължения, за случая свид. Р.
следвало да уведоми дежурен ОДЧ на
ГПУ Свиленград и да разпореди на подсъдимия да остане на место и да го спре да продължи пътуването в
страната с управлявания от него лек
автомобил марка Фолксваген голф с ДКН № ****** като водач на същия без валидно свидетелство за управление на
МПС.
Свидетелят Р. извикал
подсъдимия в стаята на експертите, където било свидетелството му за управление и провел
разговор на **** език с Д., който подсъдимият очевидно разбирал. Св. Р. директно
заявил на Д., че ***** му
свидетелство за управление е неистинско и тъй
като ползването чрез представянето му пред свид. Б. е престъпление по българския наказателен закон, ще
бъде задържан за 24 часа със Заповед,
като срещу него ще се образува наказателно производство. Подсъдимият Д.
започнал да му обяснява на ****, че за пръв път пътувал с колата като водач на същата, преди това не бил управлявал
кола с тази шофьорска книжка, а
колата управлявала винаги жена му. Св. Р. отново заявил на Д., че това нямало значение и тъй като е извършил е престъпление и административно
нарушение по ЗДвП, ще бъде спрян от пътуване и задържан.
Това подтикнало
подсъдимия А.Т.Д. да вземе решение и да пристъпи към действие, давайки пари като подкуп, за да
мотивира Н.Г.Р. - ******* да не извърши
действия по служба - да не уведоми дежурен ОДЧ на ГПУ Свиленград за извършените
от А.Т.Д.
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК и административно
нарушение по чл. 150 от ЗДвП и за да извърши действие по служба - да разпореди
на ръководените от него служители които са на смяна на ГКПП Капитан Андреево да
продължи пътуването си в Република България с управлявания от него лек автомобил
марка Фолксваген голф с ДКН № ******* като водач на същия без валидно
свидетелство за управление на МПС. В изпълнение на взетото решение да даде подкуп, Д. извадил от джоба
си сумата от 30 евро представляваща: - 1 /един/ брой банкнота с номинал от 10.00
/десет/ евро със сериен номер ******;, 1 /един/ брой банкнота с номинал от 10.00 /десет/ евро със сериен номер ****** и 1 /един/ брой банкнота с
номинал от 10.00 /десет/ евро със
сериен номер ******. Тези пари подсъдимият
дал на свид. Р., оставяйки ги на на шкафа пред него и на ***** език го помолил да му направи компромис и
да го пропусне да продължи пътя си за
София. Свидетелят Р. категорично му заявил, че това няма да стане и Д. ще бъде задържан. Попитал Д. защо оставя тези пари, при което **** гражданин
отговорил, че това нарушение му било
за пръв път и помоил св. Р. да го пусне да продължи пътя си за София, като дори
казал, че веднага можел да се обади на жена си, която била в София да дойде да управлява автомобила вместо него. Св. Р. отново заявил на Д., че няма как да продължи
пътя си, а ще бъде задържан и не само
защото представя неистинска шофьорска книжка,
ами и за това, че му е дал подкуп от 30 евро. Докато се водели тези разговори в експертната стая бил и свид. Д.Д.,
който станал свидетел на разговора и
на даването на трите банкноти от по 10 евро от подсъдимия Д.. Свидетелят Р. разпоредил на св. Д. да запази
местопроизшествието, а той откарал Д. в помещение за задържане на ГКПП Капитан
Андрево - шосе, след което по телефона уведомил
оперативният дежурен ОДЧ на ГПУ Свиленград за случая.
След това на
основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР Д. бил задържан за 24 часа със Заповед УРИ
456зз-236 от 27.10.2019г. на Н.Г.Р. - ******, считано от 00.00 ч. на от 27.10.2019г.
На място дошъл
разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието, в хода на което с
огледния протокол бил иззет предмета на престъплението, а именно дадената от
подсъдимия Д. на свид. Р. сума от 30 евро представляваща: /един/ брой банкнота с номинал от 10.00 /десет/ евро със сериен
номер *****;, 1 /един/ брой банкнота с
номинал от 10.00 /десет/ евро със сериен номер *****; и 1 /един/ брой банкнота с номинал от 10.00 /десет/ евро със сериен номер *****.
Против А.Т.Д. бил
съставен АУАН № **** за това, че е управлявал автомобил марка Фолксваген голф
с ДКН №
***** без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство
а е представил неистински документ (л.113).
От приложеното по
делото банкова справка (от официалния сайт на БНБ) се установява че по фиксинг по данни
на БНБ за евро за 26.10.2019г -1,95583, което сочи. че към тази дата 30 евро са с левова равностойност 58,67 лева.
От извършената
техническа експертиза на документ по протокол № 94/30.10.2019г., по описа на ГКПП
"Капитан Андреево, от ГПУ Свиленград, се установява, че изследваното ***
свидетелство за управление на МПС с № *** на името на обвиняемия (А.Т.Д., роден ***г в гр.)
е неистински документ. Не е изготвен на защитена хартия, не съдържа изискуемите за
спесимена видове
защити и защитна печатна техника.
Така изложената фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените чрез прочитането им писмени доказателствени
средства и приложения. Тези доказателства
напълно кореспондират с направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението
фактически положения. Заради това,
направеното от подсъдимия признание на изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се счита
за изолирано от цялостния
доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано от този материал с изводимата от него
информация. Показанията на
свидетелите Б., Р., Д., Р. и В. са
конкретни и ясни относно времето, мястото и начина, при които са предприели
проверката на подсъдимия досежно представеното от него свидетелство за
управление на МПС. Първите двама са категорични и последователни в показанията и за механизма, по който подсъдимият се е опитал
да предотврати извършване на по- нататъшната проверка и относно истинността на
представеното свидетелство за урпавление на МПС, като са категорични, че действията на подсъдимия са се
изразявали в даване на парична сума -
З банкноти от по 10 евро. Със сигурност свидетелите посочват, че даването на парите е станало в
момента, когато са му разпоредили да
остане на място, за да уведомят колегите си за установявеното административно
нарушение по чл. 150 ЗДвП и престъпление
по чл. 316 вр.чл.308,ал.2вр.ал.1 НК. Тогава подсъдимият е извадил банкнотите,
като ги е оставил на шкафа пред св. Ресув, за да не уведоми дежурният ОДЧ за извършеното от него
престъпление и нарушение по ЗДвП,
както и да разпореди на колегите си да го пропуснат да продължи пътуването си в РБългария. Така представените от
свидетелите факти не само, че не разкриват каквито и да било вътрешни
противоречия или колебливост, но синхронизират с писмените
доказателствени средства за възложената им
съгласно длъжностното разписание полицейска работа.
При така
установените фактически положения следва да се приеме, че подсъдимият А.Т.Д. е
осъществил състава на чл. 304а вр. чл. 304,ал.1 НК, тъй като е дал дар, а именно
парична сума в размер 30 евро с левова равностойност 56.67 лева на длъжностно
лице, имащо качеството на полицейски орган, а именно на Н.Г.Р. - *****, със специфично
наименование на длъжността *****, за да не извърши действия по служба - да не
уведоми дежурен ОДЧ на ГПУ Свиленград, за извършените от А.Т.Д. престъпление по чл. 316, вр. чл. 308,
ал.2, вр. ал.1 от НК и административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП и за да
извърши действие по служба - да разпореди на ръководените от него служители които
са на смяна на ГКПП Капитан Андреево да продължи пътуването си влезлият от Република
Турция в
Република България А.Т.Д. с управлявания от него лек автомобил марка Фолксваген голф с
ДКН № ****, като водач на същият, без валидно свидетелство за управление на
МПС.
Въпреки, че свид. Р.
с обективни действия е показал, че не е приел дадения му подкуп и незабавно е
предприел действия по уведомяване на компетентните органи и задържане на
извършителя на престъплението, съдът прие, че престъплението е довършено, тъй като
даването / като действие / е било извършено от страна на подсъдимия, имущественият
дар е излязъл от неговата фактическа власт, въпреки, че не е бил приет от полицейския служител. Даването
на парите пряко е кореспондирало с преследваната от подсъдимия цел - св. Р.
да не сигнализира дежурния ОДЧ на ГПУ-Свиленград за извършеното от него нарушение по
чл. 150 ЗДвП и престъпление по чл.316 вр.чл.308ал.2 вр.ал.1 НК, както и да разпореди на
колегите
си да го прпуснат да продължи пътуването си в страна с лекия си автомобил..
Безспорно лицето, на
което въпросната сума е била „дадена", е длъжностно по смисъла на чл. 93 т.1
б."а" от НК, защото е изпълнявал служба в държавно учреждение. От приложените
по делото писмени доказателства се установява, че към 26.10.2019г. свидетелят Н.Г.Р. е назначен на служба
в ****** и има качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а" НК. Освен това е и
полицейски орган по смисъла на ЗМВР, което
го отнася към по-тежко квалифициращия деянието признак по чл.304а от НК. В този смисъл обективните признаци
на престъплението по чл.304, ал.1 от НК следва да се приемат за установени.
Качеството полицейски
орган се извежда и от обстоятелството, че свидетелят Р. е назначен в звено на Главна
Дирекция „Гранична полиция" на МВР и изпълнява охранителна и контролна дейност на
ГКПП Капитан
Андреево, които дейности могат да се осъществяват само от полицейски органи,
както гласи чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 2, т. З и чл. 30, т. З и т.
З от ЗМВР.
Качеството полицейски орган се извежда и от статута, който има съгласно чл.
142, ал. 1,
т. 1 ЗМВР
оперативният и униформеният
състав (в т.ч. Охранителна полиция).
В допълнение към това
следва да се посочи, че съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР - Административнонаказателна
дейност се осъществява от органите на МВР.
Правомощията на ******
на Н.Г.Р.
като служител на структура при Главна Дирекция „Гранична полиция" на МВР са
регламентирани в: Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР); Наредба за
граничните контролно-пропускателни пунктове (приета с ПМС № 104/20.05.2002г.); Инструкция № 8121
3-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, изд. от министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ, бр.
55/21.07.2015г. (наричана по-долу Инструкция №8121з-813); и длъжностната му характеристика. Сред правомощията
на свид. Н.Г.Р. са дейности по
опазване на обществения ред свързан с граничния
контрол на ГКПП Капитан Андреево. ( чл. 14, ал. 1, вр. ал. 2, т. З от ЗМВР, вр чл.102 от ЗМВР).
Съобразно чл. 2 от
Наредба за ГКПП - „ Граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) са обособени
територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на
международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни гари, летища и
пристанища за обществен транспорт, през които единствено се разрешава преминаването
на държавната граница, ако не е предвидено друго в международен
договор."
Наред с това, едно
от основните длъжностни задължения на свид. Р. е да ръководи служителите на ГПУ -
Свиленград, които са на смяна на ГКПП Капитан Андреево относно
пропускателната дейност на хора и моторни превозни средства на ГКПП Капитан
Андреево. В правомощията на ***** Н. Р. е да разпореди на ръководените от него
служители на ГКПП Капитан Андреево, които са на смяна ( дежурната смяна) да пропуснат
за преминаване
от РТурция в РБългария и обратно, хора, предметите в тяхно владение и
превозните им средства.
Съгласно чл. 15, ал.
1 от Инструкция № 8121 3-813 „Дежурната смяна се ръководи от началник на
група/смяна (командир на отделение)."
Съгласно чл. 16 от
Инструкция № 8121 з-813 „По време на дежурството на ГКПП всички служители от
групата/смяната и придадените служители са подчинени на началника на група/смяна
(командира на отделение), както и на по-висшестоящите началници, при спазване на йерархичния ред.
Разпоредбата на чл.
16 от Наредба за ГКПП повелява, че „Органите за граничен паспортно-визов контрол
на Министерството на вътрешните работи изпълняват следните задачи :т. 1.
осъществяват граничен паспортно -
визов контрол на лица и транспортните
средства, преминаващи през границата на Република България; т. 2. разкриват,
разследват и предотвратяват престъпления и нарушения против сигурността на държавната
граница
и паспортно-визовия режим на територията на граничните контролно-пропускателни
пунктове;"
Съгласно чл. 102,
ал. 1, от ЗМВР - „За осъществяване на граничен контрол полицейските органи: т. 2 извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и
превозните средства и не допускат
преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки,
ограничаващи движението им през държавната
граница;
т. 5 извършват самостоятелно проверки
в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките,
които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на
митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение
уведомяват незабавно митническите власти;"
Съгласно чл. 150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач ". А
съобразно чл. 177 ал.1 т. 2 от същия закон : „Наказва се с глоба от 100 до 300 л в.:
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, "
Видно от
разпоредбата на чл. 39, ал. З, от ЗМВР Главна дирекция "Гранична
полиция" (ГДГП) осъществена дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - З, 6 - 9 в граничната
зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове: тоест
оперативно - издирвателна; охранителна; разследване на престъпления;
информационна; контролна; превантивна; административно наказателна и
предоставяне на административни услуги.
Съгласно чл. 14, ал.
1 и ал. 2, т. З от ЗМВР охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред
и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. Дейността се
осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им и наблюдение на държавната граница и
др.
Съгласно чл. 30, ал.
1, т. 2, 3, 5 и 8 ЗМВР Контролната дейност се осъществява от органите на МВР в
случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място; гранични
проверки, проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата
изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и
при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и
документи.
Съгласно чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи. Съгласно чл.
56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на главните дирекции и на техните структури и звена са
държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1.
Съгласно чл. 57 ЗМВР полицейски органи са органите на .... Главна дирекция
"Гранична полиция".
Чл. 70, ал. 1 ЗМВР
Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице
за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и
при образувано
административнонаказателно производство; по искане на друг държавен орган за
оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. Установяването на
самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето.
От субективна страна
престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Обективните характеристики на
дейността не поставят съмнение
в това, че подсъдимият е имал представи за деянието - той е съзнавал, че дава
дар на длъжностно лице, както и че то е полицейски служител. Съпътстващите даването жестове и думи обективират осъзнатата от дееца връзка между даваната сума от 30 евро и
преследваното неизпълнение на
задълженията от изпълняващия полицейската работа служител.
При така
установените факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимият А.Т.Д.
е осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1
от НК, тъй като на 26.10.2019г.
на ГКПП Капитан Андреево - шосе, община Свиленград, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ *** свидетелство за управление на моторно
превозно средство (МПС) № *** на
името на А.Т.Д., роден през ***г в гр. , ***, като от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна
отговорност. Поде. Д. е ползвал неистинския официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство, не само като го е представил на св. Б.,
но и с това свидетелство е управлявал
МПС на граничния пункт.
От страните не се
спори по доказателствената стойност на техническата експертиза, но и съдът при
собствена оценка на доказателствата счита, че тя е изготвена добросъвестно,
компетентно и е дала изчерпателен отговор на поставените въпроси (л.64 - л.67,
ДП). Представеното от подсъдимия СУМПС е неистинско, тъй като не е изготвено
на защитена хартия, не съдържа изискуемите от спесимена видове защита и защитна
печатна
техника, което се установява и от прилжената експертна справка на л.60 ДП, относимо към
главния факт по чл. 102 от НПК. Този извод на експерта се потвърджава и от
самопризнанията на подсъдимия, че се е снабдил със СУМПС от неизвестно лице в
РТурция.
Безспорно
свидетелството за управление на моторно превозно средство представлява
официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 от НК, тъй като се издава от
съответния регламентиран орган по установен ред и форма, в кръга на службата на
съответните длъжностните лица и удостоверява
правоспособност на водач на МПС,
поради което съдът ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за осъществяване
на по-тежко наказуемия квалифициран състав на подправката на официален документ, визиран в ал. 2 на
чл. 308 от НК. Доколкото в хода на производството не е установено участие на
поде. Д. при съставянето на документа, но е установено по несъмнен начин, че същият се е ползвал от документа
-представил го е пред св. Б. с твърдения, че
същото е истинско и с настояване пред св. Р. да премине гранцата и продължи да
управлява на територита на РБългария, съдът го призна за виновен в
осъществяването на субсидиарния състав на документно престъпление, инкриминиран
в чл. 316 отНК.
От субективна страна,
подсъдимият е действал при форма на вината "пряк" умисъл - съзнавал
е, че представеното от него СУМПС е неистинско, тъй като никога не се е явявал пред
компетентните органи на *** във връзка с проверка и удостоверяване на
придобитите от него знания като водач на МПС, от чието име е бил придаден
вид, че е издадено процесното свидетелство, съзнавал е, че инкриминираното СУМПС не е
издадено от съответните оправомощени органи, съзнавал е, също така, че представя същото пред служител
на *******, като е целял да продължи да управлява лекия си автомобил и на
територията на РБългария към гр. София. Знанието на подсъдимия, че не се е явявал
пред компетентните
органи на *** във връзка с проверка и удостоверяване на придобитите от него
знания като водач на МПС и въпреки това използва неистински официален документ,
удостоверяващ този факт, обективират умисъла му и дават основание да се приеме, че
извършеното деяние е съставомерно, с оглед признаците му и от субективна
страна.
Както се посочи тези
фактически и правни изводи се установяват на база самопризнанията на
подсъдимия А.Т.Д., съпоставени с показанията на разпитаните свидетели,
изготвените експертни справки и техническа експертиза. Показанията на
цитираните свидетели са ясни и конкретни, установената при преценката им фактология е
еднозначна, а съпоставката й в отделните изложения сочи такава хронологична и
логическа последователност,
която не поставя съмнения за преднамереност или необективност. Изложените дотук
свидетелски показания на Б., Р. и Д., преки по своя характер и достоверни
поради липсата на основания за необективност, в достатъчна степен обосновават извода,
че подсъдимият съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен документ *** свидетелство
за управление на моторно превозно средство (МПС) № *** на името на А.Т.Д.
роден ***г в гр. , ***, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Причината за престъплениатя е незачитането на
установения правопорядък в държавата и стремежът за неговото преодоляване.
При определянето на
наказанията съдът отчете обществената опасност на извършените престъпления,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият Д. е ***гражданин,
***,
издадена на ***. Отегчаващи отговорността съдът намира обстоятелството, че лицето е чужд гражданин с
хуманитарен статут в РБългария, което не му е попречило да неглижира законите и правилата в държавата.
Същият е извършил две престъпления, като
едното представлява мотив за извършване
на другото, като съдът оценя поведението му като твърде дръзко, тъй като предупреждението на служителите
на ГПУ не го е възпряло за
последващо престъпление. При определяне на наказанието, като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе
предвид високата степен на
обществена опасност на престъплението „ подкуп".
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са трудовата му заетост, пълно и изначално съдействие за
разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и чистото съдебно минало.
Вземайки предвид
високата степен на опасност на деянието „активен подкуп", съвкупната преценка на
двете категории обстоятелства -смекчаващи и отегчаващи, в контекста и на степента, в
която е бил засегнат защитения обект, обосновава приложение на разпоредбите
на чл.58а ал.1 НК и чл. 54 НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятлества за престъплението по чл. 304а вр.чл.304ал. НК, като съдът
определи наказание „ лишаване от свобода" за срок от 1 / една/година и 3 / три /
месеца , което при редукцията на чл.58а, ал.1 НК наложи за срок от 10 /десет/ месеца.
Съдът наложи
кумулативното наказание „глоба" в размер на 800 лева, като съобрази размера на глобата с
обстоятелствата, че подсъдимият е трудово
ангажиран, семейството му се състои само от него, т.е. той полага грижи единствено за себе си и съобразно данните от
декларацията за семейно и материално
положене и имотно състояние.
За престъплението по
чл. 316 вр.чл. 308, ал.2 вр.ал.1 НК, законът предвижда наказание „лишаване от
свобода,, за срок до 8 години години. Вземайки предвид високата степен на опасност
на деянието, съвкупната преценка на двете категории обстоятелства - смекчаващи
и отегчаващи, в контекста и на степента, в която е бил засегнат защитения обект, също обосновава
приложение на разпоредбите на чл.58а ал.1 НК и чл. 54 НК за престъплението. Съдът
намери като отегчаващо отговорността обстоятелство високата обществена опасност
на деянието, както и че това престъпление е послужило като мотив за извършване
на престъплението „подкуп" в неговата активна форма. Налице са и
смекчаващи отговорността обстоятелства - оказване на пълно съдействие за
разкриване на обективната истина, изразено съжаление и чисто съдебно минало, което
оправдава налагане
на наказание при условията на чл. 54 НК и превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно „
лишаване от свобода „ за срок от 12 месеца, което при редукцията на чл. 58а, ал.1 НК бе намалено на 8/ осем / месеца.
На осн.чл.23, ал.1 НК
съдът определи едно общо наказание измежду двете наложени такива на поде. А.Т.Д. със
снета по делото самоличност, а именно по-тежкото от тях „ лишаване от свобода „ за срок
от 10
месеца.
Съдът намери, че
следва изпълнението на наказанието да бъде отложеното за срок от 3 години, тъй като са
налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК. Наложеното наказание „лишаване от
свобода,, е за срок от 10 месеца, подсъдимият не е бил осъждан за престъпление
от общ характер с наказание „ лишаване от собода", като така ще бъдат
постигнати целите на генералната и най- вече лична превенция, заложени в чл. 36 НК. Настоящият
състав е на мнение, че така наложените наказания ще бъдат в състояние да
изпълнят преследваните от закона цели, като респектират подсъдимия към
възможностите на държавата да санкционира този род прояви и в същото време окажат необходимия
генерален превъзпитателен и възпиращ ефект
по отношение на останалите граждани.
На осн. чл.23, ал.3 НК
съдът присъедини към така определеното общо наказание „лишаване от свобода,, за срок от
10 /десет/ месеца, изпълннието н акоето бе отложена по реда на чл. 66,ал. 1 НК,
наказанието „глоба,, в размер на 800/осемстотин/ лв.
На основание чл.307а
от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а
именно 3 бр. банкноти с номинал от 10 евро, всяка от тях със серия и номер №№
*****, *****, ***** .
Съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство 1 бр. ***
свидетелство за управление на МПС № *** на името на А.Т.Д., роден през ***год. в гр. , ***, което
постанови да се изпрати на О Д на
МВР- Хасково.
На осн. чл. 189, ал.З НПК осъди подсъдимия А.Т.Д. със
снета поделото самоличност да заплати 50 лв. разноски, направени на ДП по
сметка на ГД „ ГП" МВР-РДГП Елхово.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Съдия: