Решение по дело №941/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 641
Дата: 12 юни 2018 г. (в сила от 12 юни 2018 г.)
Съдия: Величка Асенова Цанова
Дело: 20181100600941
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 22 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

 

 

при участието на секретаря Албена Арсова, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.ч.х.д. № 941 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 05.04.2017 год. по НЧХД № 19235/12 год. на СРС,НО,12 състав,подс.Т. Ж.А. е признат за виновен в това,че на 09.10.2012 год.,около 19.00 ч.,в гр.София,в съучастие като извършител с Н.Ж.А.-извършител,нанесъл удари с юмрук по тялото на А.А.Р.,с което му причинил лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,поради което и на основание чл.130,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК е осъден на пробация с пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и три месеца с периодичност два пъти седмично,задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и три месеца и включване в програми за обществено въздействие за същия срок.

Със същата присъда подс.Н.Ж.А. е признат за виновен в това,че на 09.10.2012 год.,около 19.00 ч.,в гр.София,в съучастие като извършител с Т. Ж.А. -извършител,нанесъл удари с юмрук по тялото на А.А.Р.,с което му причинил лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.130,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Подс.Т. А. е осъден да заплати на А.Р. сумата от 900 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението,ведно със законната лихва от 09.10.2012 год.,както и направените по делото разноски в размер на 40 лв.,като за разликата до 10 000 лв.искът е отхвърлен като неоснователен.

Подс.Н.А. също е осъден да заплати на А.Р. сумата от 900 лв. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва от 09.10.2012 год.,като за разликата до предявения размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

Подсъдимите са осъдени да заплатят по 50 лв.ДТ върху уважените граждански искове и по 5 лв.ДТ за служебното издаване на изпълнителните листове.

Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към  нея от защитникът на подсъдимия Т. А. с доводи,че е неправилна и незаконосъобразна,в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-неприет отвод.Излага съображения,че обвинението не е доказано и прави искане  за оправдаването му и отхвърляне на гражданския иск.Допълнение към жалбата е постъпило и след образуване на въззивното производство,в което се излага,че са налице процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствената съвкупност и превратно тълкуване на доказателствата по делото.На последно място се твърди,че липсата на обсъждане на изложените от защитата доводи в пледоарията пред съда,представлява липса на мотиви и е самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Жалба в този смисъл е постъпила и от защитникът на подс.Н.А.  с искане присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.В допълнение към нея излага,че съдебният състав не е бил безпристрастен и обективен и е бил длъжен да се отведе,каквото искане е било направено.Твърди ,че съдът неправилно е приобщил показанията на св.Е.И. по реда на чл.281,ал.1,т.4 от НПК и е отхвърлил доказателствените им искания.Отделно от това  поддържа,че съдът тенденциозно и пристрастно е обсъдил доказателствата.Прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск.

Недоволен от присъдата е останал и гражданския ищец Р.,който чрез повереникът си е депозирал жалба в частта относно определените наказания на двамата подсъдими,които намира за несправедливо леки предвид завишената степен на обществена опасност на подсъдимите и на деянието.Намира за справедливо наказание по отношение на подс.Т. А.  не по-малко от една година лишаване от свобода,като прави искане и за увеличаване на наложената на подс.Н.А. глоба около максималния размер от 5000 лв.Моли да бъдат уважени в пълен размер и предявените граждански искове.

Срещу тази жалба и постъпил отговор от защитникът на подс.Т. А.,с доводи,че е неоснователна.

 В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа жалбата,като намира присъдата за правилна и законосъобразна в частта,с която са признати за виновни по повдигнатото им обвинение,но твърди,че е дадена неправилна оценка на обществената опасност на деянието и на дейците,което е довело до определяне на необосновано ниски наказания и несправедливо обезщетение.В този смисъл твърди,че деянието е извършено в съучастие,подсъдимите не изказват съжаление от случилото се и изграждат неправдоподобна защитна версия,като по отношение на подс.Т. А. съдът не е отчел,че не са постигнати целите на наказанието по предходното му осъждане.Ето защо моли  първоистанционната присъда да бъде потвърдена в осъдителната й част и изменена в частта относно наложените наказания и гражданските искове,които следва да бъдат уважени в пълен размер.

Защитникът на подсъдимите поддържа жалбите и допълненията към тях,като поддържа,че съдът не е изпълнил задължението си да провери събрания от частния тъжител доказателствен материал и от друга страна неправилно е неглижирал показанията на повече от 5 свидетели,които са видели подс.Т. А. на друго място по време на извършване на престъплението.

Подс.Т. А. отрича да е извършил престъплението и моли присъдата да бъде отменена.

Подс.Н.А. много моли да бъде оправдан,защото не е присъствал на този абсурд.Иска да бъде оправдан,защото тогава не е бил на това място.

Съдът, като обсъди доводите в жалбите и допълненията към тях, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

През 2012 год.частният тъжител и граждански ищец /ЧТ и ГИ/ А.Р. *** заедно със съпругата си П.Р.и дъщеря им.

На 09.10.2012 го Р. се прибрал от работа около 16.30 ч. и неговата съпруга му разказала за пререкания,които имала по повод място за паркиране пред кооперацията им с наемателя на кафето пред блока им,след което тя излязла.

Около 18.30 ч. П.Р.се прибрала в дома им видимо разстроена,като разказала на съпруга си,че двама от собствениците на кафето,единият от които им бил съсед,се нахвърлили срещу нея с викове пред входа на кооперацията за това,че си е позволила да прави забележки на наемателят им,както и че я заплашвали,псували и това станало в присъствието на съседката им Е.И..

В резултат на чутото ЧТ и ГИ слязъл пред кооперацията,където се намирали двамата подсъдими.Тъжителят им поискал обяснение за случилото се,както и да не се саморазправят със съпругата му,при което подсъдимите му се нахвърлили.Н.А. нанесъл удар с юмрук в лицето на Р.,а Т. А. също му нанесъл удари и го хванал откъм гърба,при което Н.А.,който бил в лице с тъжителя,продължил да му нанася удари по тялото.ЧТ успял да се освободи и избягал към входа на кооперацията.Прибрал се в домът си,като по себе си имал следи от кръв.Виждайки това,съпругата му се обадила на тел.112,като съобщила за случилото се и поискала да бъде изпратен екип на Спешна помощ.

Същият ден ЧТ и ГИ посетил „Пирогов”,където му било издадено медицинско направление от същата дата.

На следващият ден-10.10.2012 год.,му било издадено СМУ,според което са установени разкъсно контузна рана и подкожен хематом в областта на дясната вежда,кръвонасядания по клепачите на дясното око,в областта на лявото слепоочие и вляво на корема.Отразено е в същото,че тези трамвматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по начин и време,съобщени от пострадалия и са му причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

От заключението на допуснатата и приета в хода на съдебното следствие СМЕ съдът е приел за установено,че на Р. са причинени посочените травматични увреждания,като кръвонасяданията  са му причинили болка и страдание по смисъла на чл.130,ал.2 от НК,а контузията с хематом и рана на дясната вежда в съчетание с кръвонасядането на клепачите на дясно око и травмата на корема с изявено кръвонасядане на кожата сами за себе си и в съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Според експертите подобни увреждания се дължат на действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи предмети и съгласно тяхната характеристика и локализация са получени от отделни травматични въздействия и добре отговарят да са получени по време и място,съобщени от пострадалия,а именно:при нанесени удари с юмруци в лицето,главата и коремната област на 09.10.2012 год.Вещите лица са дали заключение още, че липсата на други установени и описани наранявания не изключва възможността на пострадалия да са нанесени повече травмиращи въздействия,но поради това,че са били с по-малка сила и през дрехи е възможно да не са довели до изява на верифициращи се увреждания.Последиците от подобни на описаните мекотъканни увреждания отшумяват за около 2-3 седмици,а от раната на веждата би следвало да е останал белег за цял живот.

В СРП е било образувано ДП № ЗМ 2551/12 год. по описа на 03 РУ СДВР,пр.пр. № 33481/12 год. ,като с постановление от 29.10.2013 год. досъдебното производство е било прекратено срещу обв.Н.А. за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и срещу обв.Т. А. за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.1 във вр. чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 и по чл.144,ал.3 във вр. с а.1 от НК.

Съдът е приел горната фактическа обстановка от показанията на св.Е.И.-очевидец,дадени пред друг съдебен състав и приобщени на основание чл.281,ал.1,т.4 от НПК,тези на св.П.Р.,частично от показанията на св.К.С.,С.В.,В.Л.,П.П.,справки за съдимост,СМУ и СМЕ,постановление на СРП,справка от тел.112.

Решаващият съд условно е разделил свидетелите на две групи,като в едната от тях е поставил П.Р. и Е.И.,а в другата-К.С.,С.В.,В.Л. и П.П.,като е приел,че численото превъзходство на вторите не влияе на установеността на фактите,че на посочените дата и място между подсъдимите и П.Р. е имало спор,който е прераснал в скандал,на който присъствала св.Е.И.,както и че след прибирането й в домът им Р. слязъл пред блока,за да потърси обяснение за случилото се,където му били нанесени удари от подсъдимите,очевидец на което и станала св.Иванова,за която няма индиция за заинтересованост от изхода на делото,тъй като е била съсед както на тъжителя,така и на подс.Т. А..

Съдът е приел за спорно по делото дали на мястото на инцидента е присъствал подс.Т. А. и дали е имало нанесени удари от подсъдимите на ЧТ.Намерил е отговорът на тези въпроси в показанията на св.Е.И.,която е била категорична,че след скандала между П.Р. и подсъдимите,тя се прибрала в къщи с детето си и цялата треперела,заключила вратата и отишла да прозореца да дръпне завесите,както и да се обади на съпругът си.Съдът е цитирал дословно заявеното от свидетелката,която е разказала следното: „Отсреща има тротоар.На този тротоар видях как Т. държеше обвинителя през врата.Беше го хванал през врата с ръка.Срещу обвинителя стоеше Н. и го удряше с юмруци.Т. беше зад тъжителя и с ръката си го държеше през гушата.Видях Н.да го удря с юмрук в лицето и в областта на главата и тялото.Отворих вратата да отида до съпругата на обвинителя.Набрах съпруга си по телефона и в същото време обвинителят вече се качваше по стълбите,целият облян в кръв и със скъсана тениска.Дясната му вежда беше страшно сцепена.Виждаше се нещо като кост.”Свидетелката също така е заявила по категоричен начин,че при нанасяне на ударите от подсъдимите били само тримата-двамата подсъдими и Р.,докато при самия скандал със съпругата на ЧТ пред блока е имало и други хора-човека,който бил наемател на заведението,детето на Т.,В.Л..В подкрепа на тези показания съдът е ценил тези на св.П.Р. ,съдебно-медицинската експертиза,справка от тел.112.

Първостепенният съд не е дал вяра на показанията на св.К.С.,С.В.,В.Л. и П.П.  в частта,в която отричат,че на инкриминираните време и място е бил Т. А. и че разправията след прибирането на съпругата на ЧТ продължила само между Н.А. и ЧТ ,но без физическо съприкосновение.Изложил е в тази насока,че не е установено за кой времеви отрязък са дадените от тези свидетели показания,тъй като същите несъмнено потвърждават за скандал с П.Р. по повод паркиране на автомобил,сочат присъстващите лица,между които не е бил Т. А.,но те са относими досежно разправията в промеждутъка от 16.30 ч. до 19.00 ч.,като в първия час е направената забележка от Р.за паркирането от наемателя,впоследствие разправията й с подсъдимите в около 18.30 ч.,а до физическата саморазправа между страните се е стигнало около 19.00 ч. и при това положение е напълно допустимо посочените свидетели да не са възприели удари и да не са видели подс.Т. А.,въпреки твърденията им,че са видели разправия между Н.А. и ЧТ.Съдът е противопоставил на заявеното от тези свидетели показанията на Е.И.,която е била категорична,че двамата подсъдими са нанасяли удари на тъжителя и не е имало други лица.

Съдът е кредитирал като компетентно изготвено съдебно-медицинското заключение на пострадалия,а от справката от тел.112 е приел за установени,че на инкриминираната дата,за времето от 18.30 ч. до 19.30 ч. са постъпили обаждания от лице,представило се за П.Р.-в 18.39 ч. и в 19.46 ч. по повод настъпил инцидент в гр.София,на бул.”***********.

Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал прецизно събраните по делото доказателства,като е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена съвкупност.В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се съгласява изцяло.

С оглед на това въззивния съд счита за неоснователни доводите във въззивната жалба за доказателствен дефицит на тезата на частния тъжител,за превратен анализ на събраните по делото доказателства и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приобщаването им.

На първо място, правилно в основата на изводите си по фактите съдът е поставил показанията на св.Е.И.,която по един недвусмислен начин установява както обстоятелствата по разразилия се скандал между подсъдимите и П.Р.по-рано през деня,по време на който е била наричана „кучка” и „руска курва” от Т. А.,който я заплашвал и замахнал с ръка да я удари,след което тя си тръгнала разтреперана,последвана от св.В.Л./която живеела с Т. А. към този момент/ и която казала на П.Р.:„Кучко,какво си въобразяваш?” и я напсувала на майка,така и тези,предмет на обвинението в частната тъжба.Свидетелката е заявила пред съда,че е видяла на отсрещния тротоар Т. А. да държи ЧТ през врата,като го бил хванал през врата с ръка,а срещу него бил подс.Н.А.,който го удрял с юмруци в лицето и в областта на главата и тялото.Възприела след това и състоянието на частния тъжител,който се качвал по стълбите целия облян в кръв,със скъсана тениска,а дясната му вежда била страшно сцепена,виждало се нещо като кост.Впоследствие дошли линейка и полиция по подадения от П.Р.сигнал.Свидетелката И.освен това е дала сведения,че след този случай взаимно са се подкрепяли със семейството на ЧТ,като самата тя е била заплашвана от Т. А.,който разбрал,че тъжителя ще го съди и й казал:”Ще видиш какво ще се случи,само посмей.”И.забелязала и това,че ЧТ е силно притеснен и употребявал алкохол,за да може да заспи,а неговата съпруга била с предписана терапия за успокоение.В подкрепа на сведенията,дадени от тази свидетелка са показанията на св.П.Р.,за които няма основание да се приеме,че са недостоверни единствено и само по причина,че е съпруга на пострадалия.Това е така ,защото е видно ,че разказа й за обстоятелствата по скандала й с двамата подсъдими напълно се подкрепя от заявеното от св.Е.И.,а по отношение на нанесения на съпруга й побой от подсъдимите сведенията,които дава са производни от тези на св.И.и съпругът й,между които не се наблюдават каквито и да е противоречия.

В противовес на горното са дадените от св.С.В. сведения,според която конфликта в ранния следобед е бил предизвикан от съпругата на ЧТ,която е била пияна,с бутилка мента в ръка,изритала е стол и по този начин е търсила обяснение  за паркираната през заведението кола,след което се прибрала в апартамента си и извикала ЧТ.Същият слязъл,като държал в ръката си нож или пистолет,напсувал собственика на кафето и започнал да заплашва седящия от другата страна Н.А.,че ще му направи черен живота.

От своя страна В.Л. /живуща на семейни начала с Т. А./ твърди,че П.Р.е държала малка мента в ръката си и е изглеждала видимо пияна.Казала на наемателя веднага да си махне колата,ритнала демонстративно едно черно столче и след като наемателя й културно я помолил да се успокои,тя се прибрала.След това обаче излязъл ЧТ,който започнал да псува Н.А. на руски и също бил видимо пиян,а Н. се опитал да го успокои,като това продължило около 6-7 минути без да има агресивно поведение от страна на Н.А..След това Р.се прибрал.На мястото били св.П.П.,С.В. и наемателя К.С..Не забелязала два дни по-късно наранявания по тъжителя.

Последният е дал показания,че бил паркирал автомобила пред заведението,при него дошла девойката /отнесено към П.Р./ и започнала да се кара с него по този повод,като скандалът преминал в ритане на малки столчета.След известно време се появил съпругът й,който започнал да го псува на руски,като едната му ръка била вътре в джоба,а другата свита в юмрук.Подс.Н.А. говорел по телефона от другата страна на улицата и дошъл да го защити,без да удря никой.Отрича Т. А. да е бил там.

Св.П.от своя страна също твърди,че е бил в кафето,когато е влязла П.Р.,видимо подпийнала,с бутилка алкохол в ръка.Попитала на кого е джипа навън и след като разбрала,започнала да крещи.След това излязла набързо,като ритнала една табуретка.Започнала да псува и подс.Н.А. се опитал да я успокои,но тя го заплашила с баща си и се прибрала.След около 4-5 минути се появил съпругът й,който започнал да псува Н.А. на руски и да го заплашва,а последният се опитвал да го успокои.След това ЧТ се прибрал,а Т. А. не бил там.Твърди,че удари не е имало,като Н. е бил пред заведението,говорейки по телефона и се е опитвал да успокои ЧТ.

Прочитът на тези показания дава основание и на този съдебен състав да приеме,че те са недостоверни и като такива не са от естество да формират фактически изводи в полза на защитата.Това е така ,защото са схематични,при липса на конкретика и при наличие на противоречия между тях,което ги прави негодни да обосноват изводи по фактите в исканата от защитата посока.Нито един от свидетелите не дава яснота за датата на събитията,за които разказва,нито един от тях не сочи детайли как именно подс.Н.А. се е опитвал да успокои частния тъжител и къде точно се е намирал този подсъдим,като се има предвид,че св.С.твърди,че той е бил от другата страна на улицата, св.В.твърди,че е седял от другата страна,св.Л.не казва къде точно се е намирал Н.А.,когато е дошъл Р.,такива не дава и св.П..Основното обаче,което следва да се подчертае е,че нито един от свидетелите не твърди как именно е протекъл конфликта между ЧТ и Н.А.,като се изключат отправените от първия псувни,какви именно са били действията на последния,насочени към успокояване на частния тъжител,от което следва ,че заявеното от тях е с цел единствено да осигури по-благоприятен резултат за подсъдимите,още повече,че от така дадените им показания не би могло да се намери и логично обяснение защо,при условие че нищо не се е случило, съпругата на ЧТ е подала сигнал на тел.112,на който се е отзовал полицейски патрул.

Следва да се отбележи и това,че само св.П.и С.твърдят,че подс.Т. А. не е бил там,докато останалите двама не дават сведения в тази насока,поради което и като обобщение,показанията им,преценени наред с тези на св.Е.И.,които се отличават с хронологична подреденост,конкретика и последователност,се явяват недостоверни.От нарочен коментар се нуждае и заявеното от св.Л.,че два дни по-късно е видяла частния тъжител,но по него не е имало никакви следи от наранявания,което влиза в ярко противоречие с установеното от СМУ и съдебно-медицинската експертиза,както и с разясненията на експерта в съдебно заседание относно получените увреждания и времето за отшумяването им,които категорично опровергават твърденията й.

С оглед на това,като се имат предвид показанията на св.Е.И.,тези на св.П.Р.,преценени в съвкупност с писмените доказателства-справка от тел.112,че последната два пъти се е обадила за помощ и заключението на съдебно-медицинската експертиза,то и този съдебен състав приема за установени по несъмнен начин времето,мястото и механизма на извършване на престъплението,както и неговите автори.

Защитата остро възразява срещу приобщаването на показанията на св.Е.И. от страна на първостепенния съд,като твърди,че са нарушени процесуалните правила за това.Изтъкват се аргументи,че не са били налице основанията за прочитане на показанията й по реда на чл.281,ал.1,т.4 от НПК,тъй като свидетелката не била обявена за общодържавно издирване и не били събрани данни дали не е починала.

В отговор на това следва да се изтъкне,че в съответствие с правилата на НПК решаващият съд е приобщил показанията на св.Е.И. посредством процесуалната техника на чл.281,ал.1,т.4 от НПК  и ги е поставил в основата на фактическите си изводи.

Според цитираната разпоредба показанията на свидетел,дадени по същото дело пред друг състав на съда се прочитат,когато свидетелят не може да бъде намерен,за да бъде призован или е починал.

Видно е от протокол от с.з.,проведено на 03.04.2014 год.,че св.Е.И. е дала показания пред друг състав на съда,а след като съдебното следствие е започнало отначало от състава,постановил присъдата,последният е положил всички усилия ,за да установи местонахождението на св.И.и да я призове,което е останало без резултат.Събрани са данни за адресите,на които е пребивавала тази свидетелка,както и такива за най-близките й роднини-справка по Наредба №14,но същата не е била установена на тях,видно от приложените съобщения и докладни записки към тях,поради което и изцяло в съответствие с цитираната по-горе разпоредба съдът е приобщил показанията й към доказателствената съвкупност по реда на чл.281,ал.1,т.4 от НПК.Следва да се отбележи,че хипотезите за установяване на местонахождението на свидетел и тези за щателно издирване на подсъдим по смисъла на чл.269,ал.3 от НПК са съвсем  различни,като в първия случай законодателят не е поставил изискване за предприемане на щателно издирване,предпоставящо и обявяването за общодържавно издирване,поради което и като не е сторил това,първостепенния съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила.

С оглед на правилно установената фактическа обстановка, правилни и законосъобразни се явяват правните изводи на първостепенния съд,че от обективна и субективна страна подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл.130,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,като от обективна страна на инкриминираните дата и място,в съучастие като съизвършители,са нанесли удари с юмруци по тялото на А.Р.,с което са му причинили лека телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,а от субективна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл за всеки един от подсъдимите,тъй като са съзнавали неговия общественоопасен характер,предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици и са искали настъпването на резултата.

Несъмнено са установени травматичните увреждания,получени от пострадалия,които представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК,причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимите  и получените от ЧТ увреждания ,както и механизма на получаването им.

Налице е и общност на умисъла между двамата подсъдими,тъй като всеки един от тях е  участвал в изпълнителното деяние със съзнанието,че  нанесените удари са от естество да причинят на ЧТ описаните увреждания и заедно са целели настъпването на общественоопасните последици.

Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата,че съдът не е бил безпристрастен и обективен при разглеждане на делото,поради което е бил длъжен да се отведе на основание чл.29,ал.2 от НПК.

Сочи се в тази насока,че в с.з. на 07.06.2016 год. при поименното повикване не са се явили частния тъжител и поверениците му,в който случай съдът е бил длъжен да прекрати наказателното производство  на основание чл.271,ал.4 във вр. с чл.24,ал.4,т.5 от НПК,а не да изчаква да се яви повереника на ЧТ,който е влязъл в съдебната зала със закъснение и не е представил никакви доказателства за това.Изтъква се,че въпреки поискания отвод за това,съдът не го е уважил .

Поискан е отвод и за това,че съдът предварително е разкрил вътрешното си убеждение с оглед демонстрираното поведение по време на съдебното заседание ,проведено на 16.01.2017 год.,но той отново не е бил приет.Изложено е в молбата за отвод ,че е проведен разговор между защитникът на подсъдимия Т. А. и съпругите на двамата подсъдими,които му предали,че съпругата на ЧТ им е заявила,че ще загубят делото,тъй като адвокатката на ЧТ и съдийката са учили заедно и са близки.

На следващо място се излага,че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,ограничило правото на защита на подс.Н.А.,като е отхвърлил искането за извършването на очни ставки между св.Е.И. и подсъдимия,както и такива между Е.И. и свидетелите на подсъдимите.

Въззивният съд счита,че при разглеждане на делото не са били налични основанията на чл.29,ал.2 от НПК за отвеждане на съдебния състав.

Видно е от протокола за проведено с.з. на 07.06.2016 год.,че на именното повикване в 11.05 ч. не са се явили ЧТ и поверениците му,поради което и защитниците са поискали прекратяване на наказателното производство на основание чл.271,ал.4 от НПК,но в хода на произнасянето по така направеното искане в залата се е явил повереникът на ЧТ в лицето на адв.М.,поради което и съдът е оставил искането за прекратяване без уважение.

Така протоколирани,действията на съда по никакъв начин не сочат на каквито и да е основания за отвод,тъй като в съответствие с процесуалните правила,като се има предвид междувременното явяване на повереникът на ЧТ в съдебното заседание,съдът е отказал да прекрати наказателното производство.

Не са налице основания за това и с оглед твърдяното от защитата разкриване на вътрешното убеждение на съда в с.з.,проведено на 16.01.2017 год.,тъй като съставения протокол за последното не съдържа каквито и да е изявления на съда в тази насока,нещо повече,съдът изобщо не е дал ход на делото поради липса на преводач на плоскостта на изявлението на подс.Т. А.,че държи на участието на такъв в процеса.Относно твърденията на защитата в лицето на адв.П. за предаден му разговор от страна на съпругите на подсъдимите със съпругата на ЧТ в посочения по-горе смисъл,въззивния състав счита подобно искане за отвод за напълно несъстоятелно и направено с цел шиканиране на процеса,тъй като обективни данни за това няма,а съмненията за предубеденост,при липса на обективни предпоставки за това,не представляват основание за отвеждане на съдебния състав.

Отхвърлянето на определени доказателствени искания също не представлява основание за отвод,тъй като съдът е в правомощията си да допусне или не определено доказателствено искане с оглед процесуалната фаза на процеса и събраните доказателства.В конкретния случай искането за поставяне в очна ставка на св.Е.И. с подсъдимите и със свидетелите,посочени от тях,основателно е отхвърлено от съда,като се има предвид обстоятелството,че въпреки положените усилия и многократното отлагане на делото,свидетелката не е била намерена на установените по делото адреси.

Твърди се още,че по същество в акта на съда липсват мотиви,тъй като не е отговорил на доводите на защитата,изтъкнати в хода на съдебните прения.

Въззивният съд счита и тези доводи за несъстоятелни,тъй като постановения съдебен акт отговаря на стандартите,заложени в чл.305,ал.3 от НПК,като в мотивите си съдът е посочил установените обстоятелства,въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.Изложил е и съображения защо е приел с доверие показанията на част от свидетелите,а други е отхвърлил.Съдът е отговорил и на доводите на защитата относно механизма на причиняване на телесната повреда,в която насока е изложил съображения ,осланяйки се на експертните знания на вещото лице.

При индивидуализация на наказанията на подсъдимите съдът е съобразил подбудите за извършване на престъплението-създадена конфликтна ситуация между съпругата на ЧТ и подсъдимите,отегчаващото отговорността обстоятелство за подс.Т. А.-предходно осъждане по НОХД № 2456/10 год. на СРС,по което му е наложено наказание пробация,липсата на отегчаващи такива за подс.Н.А.,обществената опасност на деянието,определена като типична за този вид престъпления и като е ценил изтеклия период от време от датата на деянието,  е наложил на подс.Т. А. наказание пробация ,като на основание чл.42а,         ал.2 от НК е определил пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично,задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в програми за обществена въздействие,всички за срок от по една година и три месеца.

По отношение на подс.Н.А. съдът е приложил разпоредбата на чл.78 а от НК с оглед предпоставките за това-деецът е пълнолетен,за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация,не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност,от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди,поради което го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Въззивният съд счита,че така наложените наказания не са от естество да постигнат заложените в чл.36 от НК цели и най-вече тези на специалната превенция-за поправяне и превъзпитание на подсъдимите,в който смисъл намира въззивната жалба на частния тъжител за основателна и съображенията за това са следните:

Първостепенния съд правилно е съзрял подбудите за извършване на престъплението в създадената преди това конфликтна ситуация между съпругата на частния тъжител и подсъдимите,правилно е отчел и като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на подс.Т. А.,видно от справката му за съдимост,според която за престъпление по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и във вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК –квалифицирано хулиганство,извършено на 14.01.2008 год. ,е осъден на пробация за срок от две години.Видно е още от тази справка,че той има и второ осъждане-по НОХД № 110/15 год.,за престъпление по чл.343в ,ал.2 във вр. с ал.1 от НК,извършено на 10.06.2013 год.,за което отново му е наложена пробация и което осъждане,макар и да е последващо настоящото деяние,то същото е ценно като информация относно личността на подсъдимия Т. А.,по отношение на който очевидно наложеното му преди това наказание пробация не е постигнало целта си.

Подс.Н.А. към момента на извършване на престъплението е бил реабилитиран за престъпление по чл.198,ал.1 от НК,извършено на 14.02.2005 год.,за което по НОХД № 55/06 год. на СРС му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с тригодишен изпитателен срок,което също следва да се цени като отрицателна характеристична данна,като тук след да се припомни,че реабилитацията заличава факта на осъждането и последиците от него,но не и факта на извършване на деянието,което има значение при преценка степента на обществена опасност на дееца.

Съдът освен това не е ценил като отегчаващо отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими това,че деянието е извършено в съучастие,посредством нанасянето на многобройни удари с юмруци,които са причинили на пострадалия освен съставомерната телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК,то и болка и страдание от получените кръвонасядания по челото и лявото слепоочие.

Макар и подбудите за извършване на престъплението да произхождат от създадената преди това конфликтна ситуация по повод на паркирана кола,за която П.Р. си е позволила да изрази недоволството си,не следва да се пренебрегва и установеното от св.Е.И.,че по време на тази конфликтна ситуация двамата подсъдими са псували съпругата на частния тъжител,като подс.Т. А. дори е замахнал да я удари и това е станало в присъствието както на 4- годишното дете на свидетелката,така и на 2-годишното дете на подсъдимия,което говори за пълно незачитане на установените в обществото правила.

С оглед на така изложеното  и като се има предвид действително дългия период от време ,изминал от извършване на престъплението до постановяване на присъдата,то въззивният съд счита,че за постигане на целите на наказанието и най-вече тези на специалната превенция, на подс.Т. А. следва да бъде наложено по-тежкото по вид наказание,предвидено в санкционната част на чл.130,ал.1 от НК,а именно:лишаване от свобода за срок от шест месеца,чието изтърпяване следва да бъде отложено за срок от три години,като за да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид,че подс.Т. А. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,наложеното му наказание е под три години и за постигане на целите на генералната и специалната превенция не се налага изолирането му от обществото.

По отношение на подс.Н.А. също са налице основания за увеличаване на размера на глобата над средния такъв,а именно:3500 лв. с оглед на доминиращите отегчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на гражданските искове съдът изцяло споделя съображенията относно тяхната основателност по същество,тъй като са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД.

Досежно присъдения размер от по 900 лв. обаче,преценен на плоскостта на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД,съдът намира,че така присъденото обезщетение е несправедливо занижено.Установено е по делото,че на частния тъжител са нанесени многобройни удари с юмруци от страна на двамата подсъдими,които освен,че са му причинили телесни увреждания,реализиращи медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,неопасно за живота,са налице и такива,които са му причинили болка и страдание,а от раната на веждата ще му остане белег за цял живот.Последното,наред с установеното от св.Е.И.,че частния тъжител се е притеснявал да излиза след случилото се и че са възникнали проблеми със съня му,дава основание на настоящия съдебен състав да уважи частично жалбата на последния и да увеличи размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 900 лв. на 1500 лв. за всеки един от подсъдимите.

С оглед на горното атакуваната присъда в посочените части следва да бъде изменена,а в останалата част,като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ИЗМЕНЯВА присъда,постановена на 05.04.2017 год. по НЧХД № 19235/12 год. на СРС,НО,12 състав ,като отменява същата в частта,с която подс.Т. Ж.А. е осъден на пробация с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и три месеца с периодичност два пъти седмично,задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок и включване в програми за обществено въздействие за срок от една година и три месеца,вместо което го  ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ месеца,считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта,с която на подс.Н.Ж.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.,като УВЕЛИЧАВА последната на 3500 лв.

ИЗМЕНЯВА присъдата в частта,с която подс.Т. Ж.А. и Н.Ж.А. са осъдени да заплатят на частния тъжител А.А. Р.по 900 лв. всеки един от тях обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението,като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението на 1500 лв. за всеки един от подсъдимите.

ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта относно ДТ съобразно уважените граждански искове,като  ОСЪЖДА подс.Т. Ж.А. и Н.Ж.А. да заплатят и допълнителна ДТ по 24 лв. за всеки един от тях.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.