МОТИВИ:
Срещу подсъдимия П.Х.З. *** е подадена тъжба от Т.С.Г. ***, в която се тъжи
за извършено спрямо него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК. В хода на
съдебното следствие процесуалният представител
на тъжителя поясни, че предявеното срещу подсъдимия обвинение е за престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск против
подсъдимия П.Х.З., с който се претендира обезщетение за причинени на
тъжителя неимуществени вреди в размер
на 2000,00 лева, платими ведно със законната лихва, начиная от датата на
увреждането – 09.05.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
По делото е постъпил писмен отговор на подадената
тъжба, в който процесуалният представител на подсъдимия е оспорил същата, като
е посочил, че З. не е отправил обиди към тъжителя на проведеното общо събрание
на ***„***“ /***/, а само е задавал въпроси, на които Г. не е отговорил.
От показанията на
разпитаните свидетели и от останалите доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа
обстановка: на 09.05.2019 година в ***– Севлиево се провело общо отчетно
събрание на членовете на ***„***“, на което присъствали около сто души делегати
от включените в дружеството 32 ***в Община Севлиево и Община Сухиндол,
представляващи 1204 организирани ***и ***. За председател на събранието бил
избран тъжителят Т.Г., който заемал длъжността „Организатор по ***“ в ***„***“.
На ОС били разгледани редица въпроси, сред които и отчет за дейността на
дружеството за 2018 година, за изпълнение на бюджета, за приемане на бюджета за
2019 година и за избор на делегати за националното общо събрание.
След изчерпване на дневния ред и преди закриване
на събранието подсъдимият П.З. взел думата и пред всички присъстващи изрекъл
следните изрази: „За да си осигури мнозинство в управителния съвет г-н Т.Г. е
сключил граждански договор за инструктор за курсовете за придобиване право на ***с
К.П., който няма необходимата квалификация, надписва ***и така Т.Г. дава крупни
суми на К.П., за да го подсигури в УС. Също така господин Г. е продал рибарника
без оценка и търг на цена, каквато му изнася на него. Говори се, че рибарникът
е продаден на подставено лице на кмета на Н..“.
Тъжителят отговорил на нападките, че приема същите
за такива от личностен характер и че те не отговарят на истината, след което
събранието било закрито.
Подсъдимият П.З. даде обяснения по предявеното му
обвинение. Същият заяви, че на проведеното събрание е задавал само въпроси, за
което е бил помолен от останалите членове на ***– Севлиево. Същите
предварително провели събрание, на което решили да се поиска обяснение от
ръководството на ***„***“ за продажбата на рибарниците и за „надписването на ***“
при провеждане на курсовете за младите ***от страна на свид. К.П., както и за
това защо последният е бил назначен да води тези курсове, при условие че имало
друг кандидат от гр. Ловеч, който бил бивш състезател от националния отбор по
ловна стрелба. Въпрос имало и за продажбата на рибарниците, като всички въпроси
били зададени от З.,*** говорело, че рибарниците били продадени, но не било
ясно дали е имало проведен търг и кой е бил оценителят. З. обясни пред съда, че
се бил подготвил предварително, като си бил написал изказването, което прочел
на ОС, и че с прочитането му целял всички ***да получат отговор на поставените
чрез него въпроси.
В подкрепа на защитната си теза подсъдимият
ангажира показанията на свидетелите Х.М., С.П., Х.Я. и И.Т.. Свидетелката Х.М.
обясни, че от 2011 година е председател на ***„Севлиево“, която е в състава на ***„***“.
Същата заяви, че е присъствала като делегат на ОС, провело се на 09.05.2019
година, наред с още 11 лица от ***„Севлиево“, избрани за делегати на ОС на
нарочно събрание на ***, провело се на 23.02.2019 година. От показанията на Х.М.
става ясно, че преди провеждане на ОС, членовете на ***„Севлиево“ взели решение подсъдимият З. да зададе „наболели
въпроси“ на ОС на 09.05.2019 година. Същият действително задал въпроси към
тъжителя, като го попитал защо е избрал за обучител на младите ***свидетеля К.П.,
който е член на УС, а не е избрал друго лице, което си е предложило
помощта при провеждане на стрелбите в
гр. Ловеч, както и дали са продадени рибарниците и на каква цена. Свидетелката
заяви, че г-н Г. не е отговорил на въпросите на подсъдимия и че на изключен
вече микрофон е отправил обиди към членовете на ***„Севлиево“, че „5-6 човека
от *** са откраднали и изпили 5 хиляди лева на *** и „имат една барака, колкото
осем кенефа“ /става въпрос за ловната хижа на ***„Севлиево“. Свидетелката М.
каза, че след изказването на подсъдимия тъжителят се афектирал и изключил
микрофона.
Свидетелят С.П. заяви, че е член на ******“ и на ***
в Севлиево, от която били образувани две дружинки след ОС, а именно „Севлиево –
1“ и „Севлиево – 2“. П. обясни, че е бил делегат на ОС, провело се на
09.05.2019 година, и че той също като П.З. и Х.М. се е изказал на събранието.
Неговите въпроси били за кучетата, а въпросите, които задал подсъдимия били
свързани с продажбата на рибарниците и инструктора на младите ***К.П.. За него З.
попитал дали същият имал необходимата квалификация, защото при подсъдимия бил
отишъл човек, който бил професионален инструктор и му казал, че ходил при
тъжителя, но Г. му отказал да го назначи за инструктор на младите ***, поради
което този човек заключил, че явно са си сложили „техен човек“. Въпроси от
подсъдимия били зададени и за подписване на празни протоколи за ***от младите ***и
за продажбата на рибарниците, като З. искал обяснение дали е спазен реда за
продажба и защо същите са продадени без обсъждане. Свидетелят П. каза, че
всички въпроси са били зададени към тъжителя, тъй като той бил председател на
събранието.
Свидетелят Х.Я. също е присъствал на събранието и
обясни, че въпросите, които е задал подсъдимия, били към кмета на Община
Севлиево, който е председател на ***„***“ и към УС на дружеството. Според Я.
изказването на З. не било като обида или „да се държи тон“, а същият само
попитал. Според Я. на събранието не е ставало дума за надписване на ***и дали К.П.
притежава разрешително за водене на такива курсове.
Свидетелят И.И. обясни, че е председател на ***„***“
и че в края на ОС, провело се на 09.05.2019 година, подсъдимият направил
изказване, в което изложил доста свои тези, касаещи различни нарушения, най –
вече от страна на г-н Г. като зам. председател на ***„***“ и като секретар на
същото. И. каза, че според него не са били изречени обидни думи като „лични
квалификации“. По – скоро думите на З. касаели провеждането на курсовете за ***,
за количеството ******и за квалификацията на човекът, който е провел курсовете.
И.И. каза, че в изказването си З. се обръщал към Г. и четял от предварително
приготвени листове и като цяло това изказване
„визирало според него, нарушения, извършени от г-н Г.“.
В подкрепа на твърдението си за извършено спрямо
него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК
тъжителят ангажира показанията на свидетелите К.П. Д.; Ц.Ц., Д.Щ.Б.и П. С..
Свидетелят Ц.Ц. обясни, че на събранието, провело се на 09.05.2019 година,
подсъдимият П.З. станал и започнал да упреква тъжителя, че бил продал неизгодно
рибарника. Освен това същият започнал да обвинява Т.Г., че К.П. бил назначен от
него, че му се плащала някаква сума, за да може Т.Г. да има мнозинство в УС. Ц.
обясни, че това няма как да е вярно, тъй като К.П. има собствен бизнес и не се
надява на тези пари, които ще вземе от сдружението като хонорари за курсовете
на младите ***. Свидетелят Ц.Ц. поясни, че в изказването си З. твърдял, че Т.Г.
плащал на К.някакъв хонорар, за да бъде „негов човек“ в УС и да прекарва решенията
си. За рибарника З. упрекнал тъжителя, че го е продал на неизгодна цена и че
при продажбата му Г. действал като подставено лице на някакъв кмет на П.или Н.,
което нямало как да е истина, тъй като рибарникът няма как да се продаде
„еднолично“ от Т. Г., а това става само с решение на УС на сдружението. Според Ц.
Т.Г. се е почувствал засегнат от думите на З.. Ц. каза, че част от хората,
присъствали на събранието, си тръгнали, след като З. започнал да упреква Г..
Свидетелят Д.Б.също е бил делегат на ОС на
09.05.2019 година. Той обясни, че в изказването си З. упрекнал Г., че е
назначил К.П. да води стрелбите на новите курсанти за ***, че надвишил правата
си при това назначение, а нямал право на това, както и че му е плащано от
ловното за това, че е надписвал ***и по този начин, чрез П., Г. имал глас в УС.
За рибарника З. заявил в изказването си, че Т.Г. го е „продал лично той“, без
знанието на ловното. Б.обясни, че всички се възмутили от изказването на З..
Свидетелят заяви, че Т.Г. се ползва с добро име сред ***те.
Свидетелят П. С. обясни, че е член ***„***“ от
2000 година и че до тази година бил член на *** в село Младен, а сега вече член
на ***„Севлиево – 1“. С. обясни, че П.З. направил изказване, което продължило
10 – 15 минути и че изказвайки се е отправил големи обвинения срещу Г., като
заявил, че тъжителят сам взимал решения без УС, като например сам решил да
продаде рибарниците, че ги е продал за без пари, на безценица и че ги е продал
на някакъв човек от Бургас. З. обвинил Г. че сам взимал решения за сдружението
и си правел каквото иска. З. обвинил Г. и за К.П., като заявил, че Г. му
плащал, за да има мнозинство в УС. С. каза, че познава тъжителя като добър
професионалист, който се справя добре с работата си и че несъмнено същият се е
почувствал засегнат от думите на З..
Свидетелят К.П. заяви, че не е присъствал лично на
събранието, но след него по телефона му се обадили повече от 20 човека, които
били възмутени от изказването на З., че Т.Г. и той злоупотребявали с кражба на ***за
курсовете за младите ***, както и че нямал
нужните документи и разрешителни за водене на курса и „други такива неща“.
Думите на З. П. възприел като обида към него и Г., че крадат и правят „зулуми“
в УС. По повод на курсовете К.П. обясни, че той е инструктор по ***на младите ***и
че като такъв подготвя кандидат ***те за явяване на такъв изпит, а не провежда
самия изпит.
По делото са приложени Протокол от ОС на ***„***“,
проведено на 09.05.2019 година, изготвен на компютър, както и такъв в
необработен вариант. Съдът следва да отбележи по повод на становището на
процесуалния представител на подсъдимия, че първообразът на напечатания
протокол от ОС не носел подпис на съставилите го лица и поради тази причина
нямал доказателствена стойност, че
протоколът, който е изготвен на ръка по време на събранието, е в работен вид и
че в него само са схематизирани засегнатите по време на събранието въпроси –
изказвания, гласувания, решения и др. В него ясно е отразено, че подсъдимият се
е изказал и че е отправил нападки към г-н Г., че е сключил договор с К.П.,
който нямал нужната квалификация, че е надписвал ***, за да си осигури
мнозинство в УС, че е продал рибарника без оценка и търг на подставено лице –
кмет на Н.. В ръкописния протокол е
отразено и че са отправени и други подобни недоволства и оплаквания, както и че
Г. е приел изказването на З. като лични нападки. Всички тези неща са пренесени
и в официалния протокол от събранието, в който на стр. 3 е отразено изказването
на З., „че за да си осигури мнозинство в УС, г-н Т.Г. е сключил граждански
договор за инструктор за курсовете за придобиване право на ***с К.П., който
няма необходимата квалификация, надписва ***и така Т.Г. дава крупни суми на К.П.,
за да го подсигури в УС. Също така г-н Г. е продал рибарника без оценка и търг
на цена, каквато му изнася на него. Говори се, че рибарникът е продаден на
подставено лице на кмета на Н..“. В същия протокол е записан и отговора на
тъжителя, който е заявил, че „всички тези нападки са от личностен характер на
хората от ***„Севлиево – 2“, 5-6 човека, които в продължение на години, не
казвам, че са крадили, но неправомерно са изразходвали средствата, които им
превежда дружеството за подхранване на дивеча и т.н.“.
По делото е представен и Граждански договор № 3 от
22.01.2018 година между ***„***“, представлявано от И.И., и К.П., по силата на
който договор последният се е задължил да осигури добри условия за провеждане
на обучението на кандидат ***КППЛ 2018 за стрелба по силует и дисциплина
„Скиит“ в срок, като за извършената работа ще му се заплатят 500 лева в брой.
За възложител гражданският договор е подписан от свид. И.И., а за изпълнител от
К.П.. В договора е отразено и обстоятелството, че работата е извършена и приета
без възражения на 21.05.2018 година. Към договора е приложено и копие на
картата на П. за инструктор по ловна стрелба.
По делото е приложен и Нотариален акт за покупко –
продажба на недвижими имоти № 72, том IV, рег.
№ 9572, н.д. № 539 от 09.07.2018 година, от който е видно, че ***„***“ е
продало на С.С. Д. с постоянен адрес ***, Рибно стопанство, изградено върху
държавен поземлен имот, състоящо се от пет рибарника, както и шест
самостоятелни обекта /сгради/. За продавач нотариалният акт е подписан от
председателя и представляващ ***„***“ свид. И.И..
По делото е представен и Протокол от отчетно –
изборно събрание на ***– Севлиево от 23.02.2019 година, в който под т. 4 са
записани имената на предложените членове на *** за делегати на годишното
събрание на ***„***“, сред които фигурира и името на подсъдимия П.З..
Преценката на всички гласни и писмени
доказателства по делото дават на съда основание да приеме, че изнесеното в
тъжбата отговаря на истината. В подкрепа на това твърдение на съда са
показанията на всички свидетели, които бяха разпитани по искане на тъжителя.
Техните показания се кредитират от съда като напълно безпротиворечиви,
последователни и покриващи се взаимно. Тримата свидетели Ц.Ц., Д.Б.и П. С. са
присъствали на събранието и са възприели лично думите на З.. И тримата
свидетели ги описват като нападки /обвинения/ от П.З., отправени лично към тъжителя Т.Г., което още веднъж
потвърждава тезата на Г., че думите са отправени лично към него. От показанията
на свидетелите се установи безспорно, че те са засегнали честта и достойнството
на тъжителя и че са възмутили присъстващите на събранието. В потвърждение на
твърденията на тъжителя, че З. е казал инкриминираните изрази, са и показанията
на К.П., който не е присъствал на събранието, но казаното от З. му е било
предадено от присъстващи на него.
В показанията си свидетелите на подсъдимия
заявяват, че З. е задавал въпроси по искане на колегите си членове на ***„Севлиево“,
които предварително били решили той да стане на събранието и да поиска
обяснение за „наболели“ въпроси, за които само се говорело, но никой не давал
отговор. Съдът намира, че дори и да се приемат за относими показанията на тези
свидетели към деянието, за което З. е предаден на съд, то същите не дават
обяснение на въпроса защо инкриминираните реплики са били отправени лично към
тъжителя Г. и засягат негови „неправомерни „действия“, а не са отправени към УС
на сдружението, който е негов ръководен орган и взима решения по тези
„въпроси“. Това дава основание на съда да приеме, че така отправени, изразите
са лична преценка на подсъдимия за лицето Т.Г., а не съставляват искане за
отговор на въпроси, поставени предварително на събрание на ***„Севлиево“, които
е следвало да зададе от името на членовете на ***. Освен това следва да се
отбележи, че думите на З. не съдържат въпроси, които да искат отговор, а
представляват твърдения за неща, извършени от тъжителя неправомерно, на своя
глава.
Съвкупната преценка на доказателствата обуславя
според съда извода, че след като на 09.05.2019 година в ***- Севлиево, пред
делегатите и гостите на общото отчетно събрание на членовете на ***„***“ –
Севлиево, произнесъл обидни реплики към Т.С.Г. ***, като заявил, „***за
курсовете за придобиване право на ***с К.П., който няма необходимата
квалификация, надписва ***и така Т.Г. дава крупни суми на К.П., за да го
подсигури в УС. Също така г - н Г. е продал рибарника без оценка и търг на
цена, каквато му изнася на него. Говори се, че рибарникът е продаден на
подставено лице на кмета на Н.“, с които реплики е унизил честта и
достойнството му, подсъдимият З., както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 146, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено от обективна страна, тъй като
по делото безспорно се установи, че на 09.05.2019 година подсъдимият З. е казал
инкриминираните изрази, които според съда имат унизителен характер и са от
естеството да накърнят чувството за лично достойнство и чест на Т.Г.. Безспорно
е според приетото в съдебната практика, че основният елемент, който трябва да
бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характера на използваните
от дееца думи – дали те са от естеството да накърнят достойнството на отделната
личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и
непристойно отношение. Съдът е на становище, че именно като такива следва да
бъдат квалифицирани и казаните от подсъдимия изрази. За да е налице обида не е
необходимо употребените думи да са безусловно цинични и груби. Достатъчно е те
да изразяват отрицателно мнение на дееца, засягащо достойнството на
пострадалия. В случая употребените думи, изрази и твърдения по отношение на Т.Г.,
изречени публично, пред повече от 80 човека, в негово присъствие, са с
подчертано негативно съдържание. Същите несъмнено засягат честта и
достойнството му като уважаван член на сдружението и въобще в обществото. Тази
обида, нанесена публично, уврежда доброто му име в обществото, положителната
обществена оценка за личността му и го злепоставя неоснователно пред членовете
на ловно – рибарското дружество и пред цялата общественост.
Не на последно място следва да се отбележи, че
думите на подсъдимия са възприети от тъжителя и от множество хора, които са
присъствали на ОС на ***„***“. За да е налице състава на престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 1 от НК е необходимо обидата да е нанесена публично, т.е. това
да е станало в присъствието на пострадалия и на най – малко още две – три лица.
По делото безспорно се установи, че на ОС са присъствали повече от 80 човека,
които ясно са чули обидните думи, отправени към тъжителя.
Съдът намира, че деянието е осъществено и от
субективна страна, тъй като П.З. напълно ясно е съзнавал, че казаните от него
обидни думи ще бъдат възприети не само от тъжителя, но и от множеството хора,
които са се намирали по това време на посоченото по – горе място. Ясна е и
целта, която е преследвал подсъдимия, като съдът приема, че същият напълно
съзнателно е казал инкриминираните думи и то с цел да унизи честта и
достойнството на тъжителя, като в тази връзка следва да се вземе предвид и
мястото и времето, в което същите са изречени. Не без значение е в случая и
приетото от съдебната практика, че основната цел на обиди, нанесени публично,
не е да се обиди в най – чист вариант конкретно лице. Пред медии, на митинги,
събрания или пред трети лица се изричат обидни изрази главно за дискредитиране
на човека, за когото се отнасят, за създаване на негативно впечатление за него,
за разрушаване на положителния му имидж, за търсене на подкрепа в отношения
срещу това лице и т.н. В случая именно тази е била целта на подсъдимия според
съда, а не както същият твърди, че е „задавал въпроси“.
Съобразявайки изложеното по – горе съдът прие за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият З. е извършил деянието по чл. 148,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.
За
горното деяние в закона се предвижда наказание глоба от 3000 до 10000 лева и
обществено порицание. Подсъдимият З. не е осъждан и до момента спрямо него не е
прекратявано наказателно производство по гл. VІІІ от НК, тъй като от наложеното
му административно наказание по реда на чл. 78а от НК по НАХД № 14/2000 година
по описа на Военен съд – Плевен са минали повече от 19 години. От деянието няма причинени имуществени вреди.
При определяне наказанието на подсъдимия З. съдът взема
предвид сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието, макар
че същото е получило широк отзвук сред присъстващите на ОС, както и на
обществеността в гр. Севлиево, чистото съдебно минало на подсъдимия и
съдействието му за установяване на обективната истина в пълнота. С оглед на
тези обстоятелства, съдът счита, че е правилно и целесъобразно З. да бъде
освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, на
основание чл. 78а от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От
тъжителя Т.С.Г. е предявен граждански иск против подсъдимия П.З., с който той
претендира обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди в
размер на 2000,00 лева.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че изречените изрази са предизвикали възмущение у присъстващите на
събранието и са разстроили тъжителя. Установи се също така, че публично
нанесената обида е повредила положителната обществена оценка за личността на
тъжителя и го е злепоставила пред членовете на ловно – рибарското дружество и
пред цялата местна общественост.
Съобразявайки изложеното по – горе,
съдът намира, че Т.Г. следва да бъде обезщетен за претърпените от него
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието на
подс. З. по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК със сумата
от 900,00 /деветстотин/ лева. Тя следва да се плати от П.З. ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от 09.05.2019 година, до окончателното й изплащане.
З. следва да заплати на тъжителя и направените от
него разноски по делото в размер на 417,00 лева.
Предявеният граждански иск до размер на 2000,00
лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият З. следва да заплати по сметка на
Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху уважената част на гражданския иск
в размер на 50,00 лева.
След произнасяне на присъдата и в хода на
изготвяне на мотивите към същата от адв. Д. – процесуален представител на
подсъдимия, бе депозирана молба за допълване на присъдата в частта на
присъждане на разноски върху отхвърлената част на гражданския иск. Съдът отказа
да изпълни това искане, като резолира молбата със становището, че разноските,
направени от подсъдимия по наказателни дела, остават в негова тежест, когато е
признат за виновен. Тъжителят е конституиран в настоящия наказателен процес
като граждански ищец, за когото законодателят не е предвидил задължение да
заплаща разноски на подсъдимия в случай на отхвърляне на предявения граждански
иск или неуважаването му в пълен размер, както е предвидено в чл. 78, ал. 3 от ГПК. Тази разпоредба е неприложима и поради това, че в наказателния процес,
подсъдимият макар и да се защитава срещу предявения от пострадалия /тъжителя/
граждански иск, няма качеството на ответник по смисъла на ГПК, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 89 НПК граждански ответници в съдебното
производство са лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на
подсъдимия. След като не е ответник подсъдимият не може да се позовава на разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК, която в случая е неприложима.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: