№ 20037
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря НАДИН М. БАКАЛОВА-Я.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110157437 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на двадесет и пета „Бързо производство“ на ГПК
Съдът е сезиран с искова молба подадена на 19.10.2023 г. от непълнолетния К. А. Г.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Л. Д., ЕГН
**********, срещу А. Д. Г., ЕГН **********, като са предявени искове с правно основание
искове по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК, както и претенция по чл. 146 СК за законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Поддържа, че не му
осигурява издръжка, която да задоволява нуждите му.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплаща месечна
издръжка в размер на 600,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.10.2023 г., платима до 1-во число на съответния месец, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване. Както и сумата в размер на 3600,00 лева,
представляваща общия размер на ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лева за минало
време, а именно една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба (за
периода 19.10.2022 г. до 18.10.2023 г.).Претендират се разноски.
В законоустановения преклузивен едномесечен срок е постъпил отговор от ответника
чрез назначения му особен представител. Оспорва исковите претенции за размера над
законоустановения минимум.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
1
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане К. А. Г., ЕГН **********, е дете на П. Л. Д., ЕГН
**********, и А. Д. Г., ЕГН ********** (л. 7 от делото).
От събраните по делото доказателства относно трудовата заетост и доходите на
майката и бащата на ищеца се установява, че майката на непълнолетния К. е
трудовоангажирана с основна заплата в размер на 1120,00 лева, като за периода м.01.2024 г.-
м.06.2024 г. има средномесечен осигурителен доход в размер на около 2573 лева (справка от
НАП л. 44-л. 47). За бащата за периода от 19.11.2022 г. до изготвяне на справката няма данни
за регистрирани трудови договори, за подавани осигурителни декларации, за подадени ГДД
по чл. 50 ЗДДФЛ за периода 2022 г.-2023 г., няма данни лицето да е регистрирано като
самоосигуряващо се лице (л. 48 от делото).
По делото е изготвен социален доклад на ДСП – Младост, в който се изразява
становище, че за детето основни грижи полага неговата майка. С цената на трудности и
лишения майката се старае да осигури всичко необходимо на сина си и да го отглежда в
условия на физически, психически и емоционален комфорт. От една година К. тренира
редовно плуване – по три пъти седмично, преди това се е занимавал с футбол. Детето
посещава и частни уроци по английски език. Считат, че е в интерес на непълнолетния да му
бъде осигурена издръжка от страна на бащата, която да подкрепи усилията на майката за
успешно образование и развитие на дето (л. 51-л. 53 от делото).
Други относими по делото писмени доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е свързано с
каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин –
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г .).
Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната
издръжка, като това зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140,
ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените
си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 233,25 лева към настоящия момент. Размерът на
издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на
издръжка и възможностите на задълженото лице.
В същото време обичайните за дете на възрастта на ищеца (за храна, дрехи, обувки, за
обучение, медицински грижи и т.н.) нужди се установява от самия факт на биологичното му
2
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжка се дължи от
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза на детето.
При това положение, съдът, като взе предвид нуждите на ищеца, съобразно възрастта
му, и като съобрази, че по делото не се установиха доходите на бащата, но въпреки това
същият е в работоспособна възраст, не страда от заболяване, което да му пречи да полага
труд, може да реализира месечен доход, възлизащ на средната за страната работна заплата,
като няма други алиментни задължения, счита, че последният следва да заплаща на
непълнолетното си дете издръжка в размер на 300,00 лева, която не би го затруднила.
Не се установи по категоричен начин бащата да е участвал активно през процесния
период в отглеждането и възпитанието на детето, нито да му е заплащал ежемесечна
издръжка. Следва да се има предвид и че ответникът не участва в грижите за детето, каквото
участие има неговата майка.
По изложените съображения исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК
са основателни за сумата от 300,00 лева, като в останалата му част искът по чл. 143, ал. 2 СК
до пълния предявен размер от 600,00 лева следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция по чл. 146 СК за законна лихва.
Издръжката се дължи, считано 19.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване.
Относно изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на непълнолетното си дете месечна издръжка в размер на 300,00 лева.
Относно разноските:
Претенция за присъждане на разноски има от ищеца. Представен е списък по чл. 80
ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250,00, съразмерно с
уважената част от иска.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в общ размер на 932,00 лева, от които 432,00 лева представляващи държавна такса
3
върху присъдената издръжката, както и сумата в размер на 500,00 лева, представляваща
платено от бюджета на съда възнаграждение на назначения му особен представител (л. 26 от
делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК, чл. 149 СК и чл. 146 СК А. Д. Г., ЕГН
**********, да заплаща на К. А. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
своята майка П. Л. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано
от 19.10.2022 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК за разликата над
300,00 лева до пълния предявен размер от 600,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предложение първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на К. А. Г., ЕГН **********
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А. Д. Г., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 932,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на
К. А. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка П. Л. Д., ЕГН
**********, сумата в размер на 250,00 лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4