№ 295
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213355 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. К. Б. с ЕГН **********, против наказателно
постановление (НП) № 353233/2019 от 13.02.2019 г., издадено от Д. П. Б., в
качеството му на заместник кмет на Столична община, с което за нарушение
на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за
реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от
НРУПОГТТСО й е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50 лева.
Недоволна от НП е останала жалбоподателят, която обжалва същото,
като твърди, че НП никога не е връчвано от СО, а е получила директно
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А. П., към която е било приложено
процесното НП. Твърди, че не е извършила нарушение по чл. 18 от
НРУПОГТТСО, поради което оспорва НП. Счита, че е изтекла давността по
чл. 82, ал. 1 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП и присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. И., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП
по съображенията, изложени в жалбата и присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по същество на спора.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 27.01.2019 г. свид. К. С. К., на длъжност „контрольор по редовността
на пътниците“ в „Център за градска мобилност” ЕАД гр. София, бил на
работа и изпълнявал служебните си задължения заедно с колегата му Л. П. М..
В 13.35 часа извършвали проверка на пътниците в трамвайна мотриса № 5 с
инв. № 2409, като след спирка пл. „Македония“ в посока към Съдебната
палата, район бул. Цар Борис III, К. установил, че жалб. Л. К. Б. пътува в
трамвая без редовен превозен документ. Свид. К., в присъствието на колегата
му Л. М., съставил на жалб. Б. акт за установяване на административно
нарушение с бланков номер № 0353233 от 27.01.2019 г., в който като
нарушение описал това, че на 27.01.2019 г. в 13.35 ч. Л. К. Б. пътува в ТМ 5 с
инв. № 2409 без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Посочено е, че нарушението е констатирано след спирка пл. „Македония“ в
посока към Съдебната палата, район бул. Цар Борис III. Описаното в АУАН
нарушение К. квалифицирал като такова 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46,
ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТСО. АУАН бил предявен на нарушителя,
която го подписала без да впише възражения и получила екземпляр от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не подала писмени
възражения. Въз основа на съставения АУАН Д. П. Б., в качеството му на
заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № СОА18-
РД09-1582 от 12.12.2018 г. на кмета на Столична община, издал обжалваното
наказателно постановление № 353233/2019 от 13.02.2019 г., издадено от Д. П.
Б., в качеството му на заместник кмет на Столична община, с което за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от
НРУПОГТТСО, на Л. К. Б. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетеля К. – актосъставител, както и писмените такива,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по
несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване – чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, така както са приети от съда.
Съдът кредитира показанията на свид. К., тъй като същите са логични,
незаинтересовани и в унисон с останалите писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (доколкото липсват данни за датата на връчване на НП),
2
срещу подлежащо на обжалване НП.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН (в производството по чл. 59
- 63 от ЗАНН районният съд действа като въззивна инстанция, тъй като НП,
макар и да представлява акт на изпълнителната власт, разкрива
характеристиките и на юрисдикционен акт – с него се решава въпросът
относно наличието на правонарушение, неговия автор и отговорността, която
следва да понесе извършителя).
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира съгласно чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313 - 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Същевременно обаче съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати груби съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН не отговаря на изискването на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, тъй
като в АУАН описанието на нарушението е толкова лаконично, че може да се
приравни на липса на такова, а същевременно са цитирани като нарушени
множество разпоредби от наредбата, отнасящи се до най-различни
обстоятелства, като по този начин на практика липсва посочване на
нарушената законова разпоредба. Същите пороци са пренесени и в
издаденото НП, което е издадено в противоречие на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, като отново липсва описание на нарушението, същото дори е още по-
лаконично.
И в АУАН, и в НП като нарушение единствено е описано, че е
констатирано, че Б. на посочената дата и час в гр. София в ТМ-5 с инвент. №
2409, след спирка пл. „Македония“ в посока към Съдебната палата, район
бул. Цар Борис III, пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците. Същевременно като нарушени разпоредби са посочени чл. 18, ал.
1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, които касаят
различни задължения на пътника, а именно: да притежават редовен превозен
документ, да го представят за проверка на контролните органи, както и
предписание за поведение при констатирано нарушение. Чл. 18, ал. 1, т. 2 от
Наредбата гласи, че пътниците са длъжни да предоставят превозния си
документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с
персонализирани карти да показват документ за самоличност при поискване.
В случая от една страна се твърди, че жалбоподателят е пътувала без редовен
превозен документ, от друга – вменява се задължение да го представи за
проверка на контролните органи. Отделно от изложеното в текстовата
квалификация е описано едно нарушение, а цифрово са вменени три – по чл.
18, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата, които всъщност са взаимоизключващи се.
3
По този начин за жалбоподателя е невъзможно да разбере колко и кои
нарушения му се вменяват, съответно да ангажира адекватно защитата си.
Ако са вменени повече от едно нарушения, има и нарушение на чл. 18 от
ЗАНН, доколкото е определено едно наказание и не става ясно за кое точно
нарушение е определеното наказание и защо.
Описанието на нарушението е изключително лаконично както в АУАН,
така и в НП, като дори не става ясно в какво превозно средство е пътувала
жалб. Р. (и в АУАН, и в НП е посочено е само „ТМ-5“). С оглед множеството
констатирани съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП, довели да накърняване правото на защита на
санкционираното лице, както и поради недоказаност на нарушението, то НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски,
съдът намери, че същото се явява основателно. По делото са налице
доказателства за плащане на сумата от 300.00 лв. адвокатски хонорар, поради
което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати тази сума на
жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. т. 3, вр. ал. 3 и чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП наказателно постановление (НП) № 353233/2019 от
13.02.2019 г., издадено от Д. П. Б., в качеството му на заместник кмет на
Столична община, с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО на Л. К. Б., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Л. К. Б., ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4