към присъда № 70/23.10.2015 година, постановена по НЧХД №
335/2015 година по описа на ХРС
Обвинението срещу подсъдимия С.А.Р. ЕГН **********,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, роден на ***г., с адрес ***, работещ в „Зърнени храни“ АД-Хасково е повдигнато с частна тъжба за това, че на 27.12.2014г., в гр.
Хасково, причинил на С.С.Ю. с ЕГН **********,***
лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Тъжителката С.С.Ю., лично и чрез
своя повереник адв.В.Г. в с.з., поддържа обвинението. Според повереника на частния тъжител
от всички събрани по делото доказателства можело да се
направи категоричен извод, че подсъдимия е нанесъл на частната тъжителка описаната телесна
повреда в тъжбата, като по този начин е осъществил състава на престъплението по
чл.130 ал.2 от НК. Последното по
безспорен начин се доказвало от свидетелските показания и от назначената
съдебномедицинска експертиза. Защитата и частният тъжител искат съда да признае
за виновен подсъдимия в повдигнатото му обвинение и да го освобиди
от наказателна отговорност като му наложи справедливо административно наказание
„Глоба”, като уважи и предявеният граждански иск, както и да присъди разноските
по делото.
Подсъдимият С.А.Р. ЕГН **********
се явява в съдебно заседание и твърди,
че не е извършил описаното в тъжбата деяние и че всичко е лъжа. Не се признава
за виновен и иска съдът да го признае за невиновен и
да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Адв. Н., защитник на подсъдимия,
пледира, че клиентът му не е извършил твърдяното в
тъжбата. Последното деяние не са доказало да е извършено от клиента му по
никакъв начин от събраните по делото доказателства. Адв.
Н. прави анализ на доказателствата по делото, като аргументира, защо те не
сочели на извършването от подсъдимия на описаното в тъжбата престъпление.
Именно затова и адв.Н. пледира съдът да оправдъе подзъщитният му, като
остави без уважение и предявеният граждански иск.
По делото е
предявен и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския
иск от тъжителя С.С.Ю.
срещу подс. С.А.Р. за сумата от 2 000 лева,
представляващи обезщетение за нанесените неимуществени вреди от претърпените -
страдания, резултат от претърпяната от нея на
27.12.2014г., в гр.Хасково
лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането27.12.2014г., до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното: Подсъдимият и частния тъжител са брат и сестра и
живеели в един имот на ул.“Панагюрище“ №37 в гр.Хасково. Имотът бил собственост
на техният баща, който починал. Подсъдимият строял и живеел в новопостроената
жилищна сграда в имота, а частната тъжителка живеела в стари постройки в които
преди това живеел баща им. След смъртта на баща им отношенията между подсъдимия
и частния тъжител се влошили много във връзка с подялбата на горният имот.
Разправиите и кавгите между тях били нещо обичайно и често случващо се явление.
На 27.12.2014г. около обяд – 11.30 часа,
св.Б.И.М. отишла на гости на приятелката си С.С.Ю.. Двете били в постройката
обитавана преди смъртта му от бащата на частната тъжителка. Там двете жени пили
кафе и си говорели, като по едно време частната тъжителка решила да отиде да
вземе компот от друго помещение. За целта тя излезла
на двора. Именно тогава св. Б.И.М. чула, най-напред разправия между подсъдимия и частната
тъжителка, а след това шум и след като погледнала от прозореца на стаята, към
двора видяла на земята една мистрия и строителни отпадъци. След това св.И.
видяла на как на двора се появил освен частната тъжителка, подсъдимия и св. Ю. Р.,
които се карали. Тогава подсъдимият и св. Ю. Р. пресрещнали частната тъжителка
преди тя да стигне до вратата на постройката в която живеела. Именно там преди
да влезне в постройката подсъдимият с лявата си ръка хванал дясната ръка на
сестра си, като заедно с това започнал да я бута. Тогава подсъдимият започнал
да и нанася удари на тъжителката с
дясната ръка по лицето и. Всичко това
било придружено и със словесна разправия между
частната тъжителка, подсъдимия и св.Р. за това кой е виновен за смъртта
на бащата на подсъдимия и с отправяне на закани, обиди и искания всяка една от
страните да напусне имота. След като частната тъжителка получила няколко удара
от брат си в областта на лицето и била избутана към входната врата на къщата в
която живеела, тя успяла да се отскубне и влезла
вътре. Подсъдимият и съпругата му тръгнали да се прибират. Всичко това било
видяно освен от св. Б.И.М. и от св.Х.. Последната била колежка на св.Р. и този
ден точно когато св.Р. и частната
тъжителка се карали и след това се появил и подсъдимия, тя била дошла за
да вземе св.Р. за работа. Св.Х. била влезла в двора и
чула цялата разправия, както и видяла как подсъдимият хваща частната тъжителка
за ръката и я връща към нейната къща. Св.Х. обаче от там където била застанала
нямала пряка видимост за да види всичко което се случва, след като подсъдимия
изблъскал частната тъжителка към нейната къща. След като подсъдимият и
съпругата му се върнали, последната заедно със св.Х. тръгнали за работа.
Частната тъжителка след като влезнала в дома си се обадила на полицията, а след
това св. Б.И.М. си тръгнала, като излезла от входната
врата която се ползвала от къщата на
тъжителката. Докато св.Х. и св.Р. отивали на работа, те срещнали полицаите
които идвали във връзка с обаждането на тъжителката. Те насочили полицаите за адреса
и продължили за работа. На сигнала бил изпратени св.Д. заедно със негов колега,
а именно А.с .О. К.. Св.Д. потвърждава, че при идването на место са разговаряли
с подсъдимия и частната тъжителка на улицата и са установили, че е имало
конфликт за имота в който живеели и двама. Този конфликт дори продължил и пред
полицаите. Последните разяснили на страните да не се саморазправят и споровете
да отнасят към компетентните органи. След това тъжителката показала по интернет
нараняванията си на своя съпруг – св.Ю.. След това на 29.12.2014г. тъжителката
посетила кабинета на съдебният
лекар доктор Е. и бил освидетелствана, за което е издадено и Съдебно-медицинско удостоверение №624/2014г. Според
констатациите в удостоверението пострадалият е получил кръвонасядане по
устните на устата; оток с кръвонасядане в десния ъгъл
на долната челюст; кръвонасядане в левия ъгъл на
устата, кръвонасядане на дясната предмишница.
След освидетелстването тъжителката подала жалба в РУ МВР-Хасково, като приложила
и медицинското. По образуваната във връзка с горната жалба преписка работил св.Г..
Последният потвърждава, че конфликтът
според разказа на двете страни е бил във връзка със съсобствен
имот, както и че тъжителката твърдяла, че освен спора на процесната дата била
бита от брат си за което представила и медицинско. Св.Г. не помни дали
тъжителката е имала видими белези по лицето си.
За
правилното изясняване на делото от фактическа страна, по искане и на тъжителя и неговият повереник, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза,
чието депозирано заключение възприема
изцяло, като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице в разпита си пред съда е категорично, че
описаните и констатирани от него увреждания, напълно кореспондират с уврежданията, описани в тъжбата. според
заключението на вещото лице, на
тъжителят е причинено кръвонасядане
по устните на устата; оток с кръвонасядане в десния
ъгъл на долната челюст; кръвонасядане в левия ъгъл на
устата, кръвонасядане на дясната предмишница.
Според д-р Е. травмите са
причинени от твърд тъп предмет и могат да се получат по механизма описан в
тъжбата. Според ВЛ описаните в експертното заключение наранявания можело да
отшумят до 15 дни. Според д-р Е. описаното в тъжбата кореспондира с
обективните находки, които той е открил при прегледа на пострадалия. Според д-р Е., кръвонасядането
по предната повърхност на дясната предмишница, което
е с размери 15/6 см., може да се получи както чрез стискане на ръката, така и
при защитни действия от страна на тъжителката, като поставя ръка пред лицето си
за да се защити. Нараняването било възможна да се причини и при двата
механизма.
Така
изложената фактическа обстановка се установи
изцяло от показанията на
разпитаните св. Б.И.М., св.Ю., св.Р., св.Х., св. Д. и св.Г., от обясненията на
подсъдимия, както и от заключенията на съдебно медицинската експертиза и
другите писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
делото.
Събраният по делото доказателствен материал,
налага следните наказателно правни изводи:
От обективна страна подсъдимият С.А.Р. ЕГН ********** със снета по
делото самоличност е осъществил
престъпния състав на чл. 130 ал. 2 от НК, като на 27.12.2014г., в гр. Хасково, причинил
на С.С.Ю. с ЕГН **********,*** лека
телесна повреда изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на
здравето.
По същество получените от пострадалата С.С.Ю. с
ЕГН ********** телесни увреждания,
описани по-горе подробно по вид, характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха,
както от свидетелските показания, така и най-вече от съдебно- медицинската
експертиза. Съгласно същата описаните
увреждания на тъжителката били причинени
по механизъм на действие на твърд тъп предмет
и можели да се получат при побой по начина и обстоятелствата, описани от
прегледания, като същите са причинили страдание. Времето за което следвало да
отзвучат на пълно тези наранявания е до
15 дни. Последната правна квалификация е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС. Според последното при този вид
телесна повреда пострадалият претърпява само болка или страдание. Съдържанието
на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. В случая описаните
по-горе наранявания определят вида и
характера на телесната повреда, като съгласно т.18 от горното постановление до
колкото в случая с деянието са причинени няколко телесни повреди на тъжителя,
то следва да се приема, че му е причинена една лека телесна повреда защото в
резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Тази телесна повреда се
квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В случая се касае за страдание или за телесна повреда
по чл.130, ал.2 от НК.
Преки доказателствени източници за нанесените наранявания с ръка от страна на
подсъдимия Р. на тъжителя е разпита на св. Б.И.М.. Частично за горното
свидетелства и в показанията си св.Х.
св.Р., и в обясненията си подс.Р. по отношение на хващането за ръката на тъжителката
и бутането и обратно към нейната къща.
Всички тези показания и обяснения съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви, еднопосочни и подкрепящи се както по между си така и от
писмените доказателства по делото. Самият подсъдим не отрича, че е имало конфликт на посочената
в тъжбата дата между съпругата му и него от една страна и тъжителката от друга
страна. Не отрича и факта да е хващал и изблъсквал тъжителката към стаите в
които тя живее, което пък се подкрепя и от свидетелските показания на св. Б.И.М.,
св.Х. и св.Р.. Според настоящият състав с оглед обективните находки при
прегледа на тъжителката от д-р Е., отразени и в съдебномедицинската експертиза
и потвърдени пряко от разпита на св.И., безспорно се доказва по делото, че
подсъдимият е причинил твърдените в тъжбата
наранявания на тъжителката. За всичко това наред с показанията на прекият
очевидец св.И., свидетелстват частично показанията и на св.Х. и на св.Р. и
обясненията на подсъдимия. Действително те не сочат пряко подсъдимият да е
нанесъл удари на тъжителката, но свидетелстват за конфликта, хващането за
ръката от страна на подсъдимия на тъжителката и блъсканото на последната от
подсъдимия. Освен това св.Х. не е можела да вижда всичко и тя препредава това
само което е видяла. Това от своя страна обаче не изключва нанасянето на удари
от страна на подсъдимия на тъжителката в областта на лицето както се твърди в
тъжбата. Що се касае до св.Р. и подсъдимия нормално е те да имат защитна
позиция и тя да е именно тази, че виждате ли, подсъдимият само е хванал
тъжителката за ръката и я е изблъскал да се прибира, но това е всичко. Нещо
повече това е свързано с прякото възприятие на св.Х., която е приятелка на св.Р.
и последната е знаела какво е възприела приятелката и, и че тя е нямала видимост
и не е видяла всичко. Освен това според съда както подсъдимият така и св.Р. не
са знаели, че св.И. е била на гости и на практика е видяла всичко каквото се е
случило през прозореца на стаята обитавана от тъжителката. Ето затова и след
като кредитира изцяло показанията на очевидеца – св. Б.И.М., както и частично
показанията на св.Х., св.Р., обясненията на подсъдимия и във връзка със
обективните находки при прегледа извършен от д-р.Е. съдът намира за категорично
доказано, на база преки и система от косвени доказателства, че подсъдимият е
извършил твърдяното в тъжбата престъпление. В
подкрепа на това са и показанията на св.Ю., който твърди, че е видял
нараняванията на съпругата си, няколко часа по-късно след инцидента по интернет
по скайп. Последният свидетел е категоричен, че е
видял тези наранявания и разказва подробно за инцидента от предаденото му от
неговата съпруга. Освен това св.Ю. твърди, че нараняванията на съпругата му
са се виждали и на 01.01.2015г. когато той
се върнал в България и е видял същите. Безспорно нанесените увреждания и
механизма по който те са нанесени са потвърди от заключението прието по делото
във връзка с назначената съдебномедицинска експертиза. В тази връзка следва да
се отбележи, че кръвонасядането по предната повърхност на дясната предмишница, което е с размери 15/6 см, съдът приема, че е
причинено по механизма на стискане на ръката на тъжителката от страна на
подсъдимия, така както твърдят всички свидетели очевидци на случилото се, а и самият
подсъдим. Останалите наранявания са в следствие на нанесените от подсъдимия
удари с ръка в областта на лицето на тъжителката от страна на подсъдимия. Както
вече бе отбелязано по-горе този механизъм бе изяснен от вещото лице като
възможен при нанесените наранявания и кореспондиращ със същите, затова и съдът
го приема недвусмислено.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл като
форма на вината, изразяващ се в
конкретното му психическо отношение към извършеното от него деяние, към обществено опасните му последици
и обществено опасния му характер. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си може да
причини телесно увреждане на тъжителя,
допускал е настъпването и на по-тежък резултат, въпреки което е предприел и не е преустановил
действията си. Причина за извършване на престъплението е незачитането на
неприкосновеността на човешкото здраве, от страна на подсъдимия.
При определяне на вида
и размера на наказанието за престъплението, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянията
и дееца, а от друга страна причините и подбудите за извършване на деянието.
Видно от справката за съдимост, подс.Р. не е осъждан и е с добри характеристични данни.
Успоредно с това за извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест месеца, пробация или глоба
от сто до триста лева. Наред с това от деянието няма причинени съставомерни
имуществени вреди и няма данни подсъдимия да е осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Следователно
са налице положителните и липсват
отрицателни предпоставки на чл.78а от НК, поради което императивът на текста следва да бъде
приложен, като подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
да му се наложи административно наказание. При определяне размера на
наказанието съдът се съобрази с
материалното и имотно състояние на подсъдимия , както и с наличието на
смекчаващи вината обстоятелства- чисто съдебно минало и добри характеристични
данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма. Имайки предвид горното, съдът счете, че наказанието
“глоба” следва да бъде определено
в минималния предвиден от закона размер,
а именно глоба в размер на 1000 лв., като се има предвид и влошените
отношение между страните. С така наложеното
по вид и размер наказание, съдът
счита, че целите на личната и генерална превенция ще бъдат постигнати.
Постановената присъда обосновава основанието по
предявения от пострадалата
граждански иск в частта му за
претърпените от престъплението страдания. Налице са елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказана вина на подсъдимия. За причинената лека телесна повреда,
установен по основание искът за обезвреда, съдът намира за основателен и доказан. Затова и
изхождайки от характера и естеството на отделните наранявания, съответстващите
им се страдания и във връзка с нормите на справедливостта, съдът намери, че
следва да уважи гражданският иск в частта му за претърпените от престъплението
болки и страдания до размер от 800 лева. Според съда тази сума от общо 800
лева, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, от претърпяното
страдание от пострадалия. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за
основателна и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер
от 2000 лева отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сумата от 800 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането -
27.12.2014 год. до окончателното и изплащане.
Съдът осъди подсъдимия С.А.Р. ЕГН **********, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно образование, роден на ***г.,
с адрес ***, работещ в „Зърнени храни“ АД-Хасково, да заплати на С.С.Ю. с ЕГН **********,
сумата в общ размер на 582 лева, представляваща ДТ за образуване на настоящото
дело, разноски за вещо лице и за повереник /адвокат/.
Съдът осъди подсъдимия С.А.Р. ЕГН **********,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, роден на ***г., с адрес ***, работещ в „Зърнени храни“ АД-Хасково,
да заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а
именно – 50 лв. /петдесет лева/.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
Секретар:
/П.Н./