РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Варна, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110107057 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Е. С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., И. Г. Г. и Р. Г.
Л., чрез адв. Х. И. от ВАК, личен номер на адвокат №**********, преупълномощен от
Адвокатско дружество „ *** „, БУЛСТАТ: ***, представлявано от управляващ съдружник адв. Г.
В. В. от САК, с адрес за призоваване и съобщения : *** е предявило специалния положителен
установителен иск против ответника „ И. Б. - В. “ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление : ***, представлявано от А. И. А..
Фактите и обстоятелствата, на които ищцовата страна основава исковата си молба,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба са следните:
Твърди се от „Е. С.“ АД, че са депозирали пред Районен съд - Варна заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „И. Б. - В.“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от А. И. А., за сумата в размер на 1761.14 лв. - главница
за неотчетена ел. енергия по фактура №**********/25.08.2021 г. на стойност 880.57 лева и
фактура №**********/25.08.2021г. на стойност 880.57 лева, за периода от 26.05.2021г. до
23.08.2021г., за обект на потребление: ***, с абонатен номер *** и клиентски номер ***, сумата от
90.02 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от падежа на всяка от
фактурите до 10.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. На основание подаденото
заявление било образувано ч.гр.д. № 4017/2020г., XLII - ри състав по описа на PC - Варна.
Твърди се по същество, на първо място, следното:
По отношение на основанията, на които се претендира вземането за главница в
размер на 1761.14лв.:Налице според ищцовото дружество било правно основание за възникване
1
на вземането им към ответника за потребена електрическа енергия на обща стойност 1761.14лв.,
конкретизирано по размер с горепосочените фактури и се дължало на основание чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ, поради следните съображения: Корекционната процедура имала своето законово
основание. Към датата на проверката действали Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране,
обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл . 50, ал. 2 от ПИКЕЕ , при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и / или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислявал
количеството електрическа енергия за по - краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка
и периода от три месеца, предхождащ датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършвало на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения/кабели, проводници/ свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.Неправомерното въздействие
върху схемата на измерване не било необходимо да е пряк резултат от поведение на самия
потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на ищцовото дружество да
извърши корекция в сметката на ответника, не включвал като елемент наличие на виновно
действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване
на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали
действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената
процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя, а конкретизирала
цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено, твърди
„Е. С.“ АД , единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално
консумираната от него електрическа енергия, с оглед задължението му за заплащане на стойността
й. Налице било основание за възникване на вземането на ищцовото дружество за потребена
електрическа енергия, т.к.: 1.1. Извършена била едностранна корекция по смисъла на
ПИКЕЕ, като бил спазен редът по констатиране на неизмерване, неправилно и / или неточното
отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване на правото на ищцовото
дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени, като бил осъществен
правопораждащият фактически състав: Ищцовото дружество и ответника били страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД. Ищцовото дружество изпълнявало поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в ***, с
клиентски № *** и абонатен № ***.
На 23.08.2021г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на потребителя от служители на „Е. С.“ АД, в
присъствието на двама свидетели, които не били служители на електроразпределителното
дружество, за което и бил съставен Констативен протокол № 5101320. „Е. С.“ АД сочи още, че е
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от КЕВР.
Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ
и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45
от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и
на средствата за търговско измерване. Дружеството твърди, че следяло за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД
твърди, че изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63
ЗЗД.
При проверката било установено следното , цитира „Е. С.“ АД,: „ При извършената
проверка е установено наличие на извършено неправомерно свързване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез два броя медни кабела с по три жила със
сечение по 2,5 мм2, ползващи се за фази. Един от кабелите СВТ 3x2,5 мм2 е присъединен към
2
първа фаза на захранващия РКЗ кабел САВТ 4х2,5мм2 и оттам влиза в обекта, където захранва
ел. инсталацията, а другият кабел СВТ Зх2,5мм2 е присъединен към изхода на входящия АП63А и
от там влиза в обекта където захранва ел. инсталацията. По този начин консумираната
ел.енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. „
Предприети били технически мерки за отстраняване на нередността по измервателната система,
като били демонтирани неправомерно присъединените кабели и била възстановена правилната
схема на свързване, без да се демонтира средството за търговско измерване.
Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и функционалност, според
ищцовата страна притежавала съответната юридическа стойност, а съставеният протокол с
обективираните в него констатации, бил годно основание за изготвяне на справка за корекция на
електрическа енергия.
Безспорно за ищцовата страна в имота на абоната била консумирана електрическа енергия,
която не била заплатена.
На 24.08.2021г., „Е. С.“ АД сочи, че съставило СПРАВКА за корекция номер № 61530_
2С24 / 24.08.2021 и СПРАВКА за корекция номер № 61530_FC5D/ 24.08.2021 за периода от
26.05.2021г. до 23.08.2021г . в общ размер на 7920 кВтч, и конкретизирало размера на оспореното
вземане. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъдела точно
измерена, пояснява още „Е. С.“ АД, че била приложена корекционна процедура за фикционно
изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни.
Използвана била правилната, одобрена от КЕВР методика при извършените математически
изчисления по чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ.
На 25.08.2021г. „Е. С.“ АД издало ФАКТУРА № ********** и ФАКТУРА № **********
на обща стойност 1761,14лв. Мораторната лихва за забава била за сумата от 90.02 лв., като
периодът, за който била изчислена бил от 08.09.2021г. /денят, в който ответникът изпада в забава/
до 10.03.2022г. С писмо ищцовото дружество изпратило констативния протокол от техническата
проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, абонатът бил уведомен за
извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното
неизмерване.
Твърди се още в исковата молба, че принципът за изготвяне на сметката въз основа на
реално енергийно потребление е приложим само при нормално развитие на
отношенията.Корекционната процедура по своята правна същност не била относима и
практически съизмерима с продажбата на движима вещ. Електрическата енергия сочи ищцовата
страна , че е родово определена движима вещ, а собствеността върху нея се прехвърляла след
индивидуализацията й - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването й
през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част
от доставената и преминала към консумативните уреди на обекта електрическа енергия не можело
да бъде измерена, то потребителят бил усвоил чужда вещ без правно основание и дължал
заплащането на цената на вещта. За да бъде възстановено равновесието между доставено и
заплатено количество електроенергия била предвидена корекционната процедура.
Процесното вземане , обобщава ищцовото дружество , че се дължи на основание чл.
50, ал. 2 и ал.3 от ПИКЕЕ.
При всичко изложено по-горе ищцовото дружество е отправило следното искане по
см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК до съда:Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде
прието за установено, че „И. Б. - В.“ ЕООД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
***, представлявано от А. И. А. ДЪЛЖИ на „Е. С.“АД, със седалище и адрес на управление: ***,
ЕИК: ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., К.
Т. И. и Р. Г. Л. СУМАТА в размер на 1761,14лв. (хиляда седемстотин шестдесет и един лева и
четиринадесет стотинки )- главница за неотчетена ел. енергия по фактура
№**********/25.08.2021г. на стойност 880,57 лева и фактура №**********/25.08.2021г. на
стойност 880,57 лева, за периода от 26.05.2021г. до 23.08.2021г., за обект на потребление: ***, с
абонатен номер *** и клиентски номер ***, СУМАТА от 90,02лв. (деветдесет лева и две
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от падежа на всяка от
3
фактурите до 10.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Желае се и присъждане на
сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение, както в заповедното така и в исковото производство.В подкрепа на твърденията и
исканията си ищцовата страна още с исковата си молба е направила доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответника „И. Б. - В.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от А. И. А., чрез адвокат К. Д. от АК Варна е депозирал
отговор на исковата молба.
В отговора на искова молба процесуален представител на ответника по същество оспорва
иска, считайки че исковата молба е и неоснователна и недоказана, макар и да е посочено на
първо място, че искът е недопустим.
Оспорва корекционната процедура като цяло и в частност КП от дата 23.08.2021г.
Твърди се, че дружеството е заплащало дължимите суми към ищеца и се оспорва, че СТЕ не е
отчитало консумираната ел. енергия. В доказателство на горните твърдения представя 14 броя
разписки за заплатена ел. енергия за периода 27.11.2020г. до 07.03.2022г., платени от В. Д. Й. -
титуляр на партидата.
Ответното дружество твърди, че процесните фактури са съставени за нуждите на процеса,
същите не били намерили отражение в счетоводството на ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил искане с правно основание чл.219 ГПК за
привличане в качество на трето лице помагач на титуляра на партидата - В. Й., като е обосновал
правния си интерес от конституирането на подпомагаща страна.Искането на ответника е било
уважено, но след устанаовяане на факта на смъртта на В.Й. /починала през 2017 г./ и даване на
възможност ответника да уточни дали поддържа искането си с правно основание чл.227 ГПК , с
нарочни определения /влезли в законна сила / съдът е отменил определението си с което е
допуснал участие на ТЛП и оставил без уважение искането на ответника с правно осн. чл.227 ГПК
.
При така изложеното по -горе , в хода на установителния исков процес производството по
делото е приключило пред настоящата инстанция само между главните страни .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.01.2023 г., ищцовата страна „ Е.
С. „ АД, чрез процесуалния си представител адвокат Х. И. моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан ведно с присъждане на сторените в исковото и в заповедното производство
съдебно – деловодни разноски .
В същото съдебно заседание ответното дружество-редовно уведомено, не изпраща
представител .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно,съгл. чл.235 и чл.236 ГПК, намира за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Безспорно е установено и изяснено по делото въз основа на приобщеното към настоящото
производство частно гражданско дело № 4017 / 2020 год. по описа на Районен съд – Варна,
ХLII-ри състав, че на дата 29.03.2022 год. дружество „Е. С.“ АД („Е. С.„АД ), чрез юрисконсулт
В. В. е депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против „ И. Б. „
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. И. А. за
паричните вземания вписани в т. 9 от заявлението – 1 761,14 лв. главница и 90,02 лв.
мораторна лихва, за незаплатена ел.енергия по 2 броя фактури вписани в таблица към т. 9 , ведно
със законната лихва върху главницата и сторените по делото съдебно – деловодни разноски, за
обект на потребление представляващ *** ,находящ се в *** , кл. № ***, Видно от л. 26-ти от
заповедното дело, въз основа на Разпореждане № 11223/30.03.2022 г. заповедния съд е издал в
полза на „Е. С. „ АД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК .
4
От оригинала на Заповед № 2038/30.03.2022 г.за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.4017/2022 г. по описа на ВРС, XLII състав, приложен на л. 26 -ти по заповедното дело, е
видно, че заповедният съд е уважил заявлението на „Е. С.“ АД , като е разпоредил длъжникът
„И. Б. - Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.
И. А., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е. С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от А. К., Р. Л. и Х. Х.в, чрез пълномощника юрисконсулт В. В., сумата от
1761,14 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки),
представляваща дължима главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактура №
ФМ0106918266/25.08.2021 г. и фактура № ФМ0106918267/25.08.2021 г ., за обект с абонатен №
*** и клиентски № ***, находящ се в ***,сумата от 90,02 лв. (деветдесет лева и две стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.09.2021 г. до 10.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в съда -
29.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК,както и
направените съдебно - деловодни разноски в размер на 37,02 лв. (тридесет и седем лева и две
стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева),юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от
НЗПрП.)(Вземане, произтичащо от следните обстоятелства: Потребена и незаплатена ел.
енергия по фактура № ФМ0106918266/25.08.2021 г. и фактура № ФМ0106918267/25.08.2021 г., за
обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в ***).
От останалите приложени по заповедното дело писмени доказателства е видно,че заповедта
по чл.410 ГПК не е била връчена по надлежния ред на длъжника и че след депозиране на
възражение в срока по чл.414 ГПК , заповедният съд е приел възражението и указал на заявителя
възможността в 1 м. срок от получаване на преписа на разпореждането да предяви специалния си
положителен установител иск, каквито действия „Е. С. „ АД е предприело в преклузивния срок по
чл.415 ГПК.
С оглед горното исковият съд приема, че при спазване на срока по чл.415 ГПК и
идентичност на паричните вземания по основания,размери и периоди в заповедното и исково
производство, специалния положителен установителен иск е процесуално допустим и по него
исковият съд дължи произнасяне по същество .
За да се произнесе по същество исковият съд извършва съвкупен и поотделен анализ на
събраните по делото само писмени доказателства.
По делото са приобщени като писмени доказателства представените от ищцовото
дружество с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на : Констативен протокол
№ 5101320/23.08.2021 г.; справка № 61530_2C24/24.08.2021 г. за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия; фактура №
**********/25.08.2021 г., ведно с Приложение А; справка № 61530 FC5D/24.08.2021 г. за
корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия;
фактура № **********/25.08.2021 г., ведно с Приложение А ; справка за потреблението през
последните 12/24/36 м към дата 04.05.2022 г. за клиент с клиентски № ***; извлечение за
фактури и плащания за период към дата 03.05.2022 г. за клиент с клиентски № ***; писмо
изх.№ 61530_КП5101320_2/25.08.2021 г. от „Е. С.“ АД; известие за доставяне; справка
№362571/23.03.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията - Варна от 01.01.1993 г. до
23.03.2022 г. по персонална партида № 465717 ; протокол № М1167555/26.01.2017 г. за
монтаж/демонтаж на електромер. Допълнително, по делото, ищцовото дружество е
представило в откритото съдебно заседание от 27.01.2023 г. и са приобщени като писмени
5
доказателства заверени копия на: Констативен протокол № 5101320/23.08.2021 г.; протокол №
М1167555/26.01.2017 г. за монтаж/демонтаж на електромер; справка за потреблението през
последните 12/24/36 м за клиент с клиентски № ***.
Ответното дружество в срока по чл.131 ГПК,с отговора на искова молба също е
ангажирало писмени доказателства, а именно приобщените по делото : разписка №
0400012470782666/09.02.2021 г.; разписка № 0400012660177503/09.03.2021 г.; разписка №
0400012849238077/08.04.2021 г.; разписка № 0400013062928485/12.05.2021 г.; разписка №
0400013254571838/10.06.2021 г.; приложение към разписка № 0400013456181824 за фактура №
**********.**********; приложение към разписка № 0400013641996417 за фактура №
**********.**********; приложение към разписка № 0400013641996417 за фактура №
**********.**********; приложение към разписка № 0400012849238077 за фактура №
**********.**********; приложение към разписка № 0400014702157014 за фактура №
***.**********; приложение към разписка № 0400014702157014 за фактура №
**********.**********; разписка № 0400014702157014/10.01.2022 г.; разписка
№0400015361677473/07.04.2022 г.; разписка № 0400015169514522/11.03.2022 г.; писмо изх.№
5591781/30.11.2020 г. от „Е. С." АД; становище изх. № ПУПРОК-1981/28.04.2020 г. за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на
ниско напрежение; Договор изх.№ ПУПРОК-1981-ДПРОК-3583/26.11.2020 г. за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на
ниско напрежение; допълнително споразумение 1 от 19.03.2021 г.
От съвкупния и поотделен анализ на всички писмени доказателства по делото цитирани по-
горе, съдът приема , че по делото са установени и доказани твърдените от
електроразпределителното дружество факти на извършване на проверка от 23.08.2021 г. на СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия , на адрес ****** , издаването на 2 бр. справки
за корекция и 2 броя фактури за един и същи период от време и на една и съща стойност ,
наличието на вписани задължения по партидата, по която е отчитана ел.енергията при ищцовото
дружество.
Установено от приложения в заверено за вярност с оригинала копие на констативен
протокол № 5101320 , че на 23 август 2021 г. в гр.Варна, на адрес ***е била проведена проверка
на СТИ с фабричен номер 110201087557540 , разположено в електромерно табло ТЕМО 2м на
стойка в двора на имота .
В титулната част на протокола от проверка е вписано, че клиент на електропреносното
дружество е В. Д. Й. ползваща кл. № *** и абонатен № *** , а проверката е била извършена в
присъствие на двама свидетели - 1.В. Р. И. - работник в обекта и 2.Я. П. П. -ел.монтьор във
фирмата инвеститор. В раздел трети и четвърти от КП се съдържат данни затова, че проверката е
била проведена от трима служители на дружеството ищец - Т. О., К. С. и Й. В. , като при същата
са установили наличието на неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа,
осъществено от два броя медни кабели с по три жила , със сечение по 2,5 мм2, ползващи се за
фази. Един от кабелите СВТ 3 х 2,5 мм2 е бил присъединен към първа фаза на захранващия РК3
кабел САВТ 4 х 2,5 мм2 а другият кабел СВТ 3 х 2,5мм2 е бил присъединен към изхода на
входящи АП 63 А и от там влизала консумацията на ел.енергия по тези два кабела и не преминала
през СТИ , ел.енергията не се измервала от СТИ и не се заплащала. След тази констатация,
служителите на „Е. С.“ АД са демонтирали неправомерно присъедините кабели и възстановили
правилната схема на свързване .
Видно от л. 16 и л. 19 от делото, „Е. С. „АД на една и съща дата 24.08.2021 г. е съставило
две отделни СПРАВКИ с номера 61530_2C24 и 61530_FC50, за корекция на сметка на абоната -
посочен като В. Д. Й. с кл. № *** и абонатен № *** , за период от 26 май до 30 юни 2021 г. и от 1
юли 2021 до 23 август 2021 г. за 36 и 54 дни за съответните подпериоди , или общо 90 дни , след
което са били издадени 2 броя данъчни фактури.
От приложените на листи 17 и 20 по делото заверени за вярност с оригинала копия на
6
фактура № **********/25.08.2021г. на стойност 880,57 лева и фактура
№**********/25.08.2021г. на стойност 880,57 лева, се установява, че “ Е. С. „ АД е издало към В.
Д. Й. два първични счетоводни документа, с което претендира за плащане суми за потребена
ел.енергия за периода от 26.05.2021г. до 23.08.2021г.,разделен на два подпериода,идентични с
вписаните в Справките за корекция, със срок на плащане 07.09.2021 г.
Спорния въпрос по делото е дали ответното дружество има качество „потребител“ на
ел.енергия за исковия период от време и следва ли същото да заплати на ищцовото дружество
исковата сума , за която и двете страни не спорят , че представлява служебна корекция на сметка
за потребена ел.енергия.
За да бъде даден правилен отговор на основния спорен въпрос по делото , съдът се спира на
ангажираните от страните писмени доказателства .
От всички писмени доказателства по заповедното производство, приобщено като
писмено доказателство към настоящото исково , както и ангажираните от самия ищец
писмени доказателства в исковото производство се установява, че за адреса представляващ
обект на потребление на ел.енергия в *** , с абонатен номер *** и клиентски номер *** при
ищеца има открита партида с титуляр лицето В. Й. Д. , а не ответното дружество. Лицето В. Й.
Д. не би могло да бъде титуляр на партидата водена при ищеца, както към датата на проверката на
СТИ -23.08.2021 г., така и за периода от 90 дни на корекция на сметка - 26.05.2021 - 23.08.2021 г.
Както бе посочено и по-горе, в хода на производството по делото, след конституиране на В. Д. в
качество на трето лице помагач на страната на ответника, съдът е отменил определението си по
чл.220 и чл.219 ГПК, т.к. при призоваване на ТЛП са събрани данни затова, че В.Д. е починала.
Видно от лист 98- ми от делото В. Д. Й., ЕГН ********** е починала на *** г. в гр.Варна, като е
оставила един наследник по закон - сестра й Й. Д. Х.ва, ЕГН **********.
В тази връзка следва да бъде подчертано, че ищцовото дружество както в заповедното, така
и в исковото производство е предявило претенциите си за заплащане на исковите суми именно
против ответното дружество , без да отрича, че фактурите са издадени на името на В. Й.,
позовавайки се на неизпълнение на задълженията на потребителя да уведоми ищеца при промяна
на собствеността на имота и твърдейки ,че след справка в имотния регистър било установено ,че
обектът на потребление на ел.енергия за исковия период е бил собственост именно на ответното
дружество .
Твърденията на „Е. С.“ АД в заповедното и в исковото производство затова, че ищецът и
ответното дружество са страните в исковия период на договорно правоотношение за доставка на
ел.енергия , обуславят допустимостта на исковото производство , представляващо по правната си
същност продължение на заповедното .
Въпреки твърденията на ищцовата страна и представените доказателства, съдът намира, че
искът предявен от „Е. С. „ АД против ответното дружество е останал недоказан по основание .
Това е така , т.к. при наличието на писмени данни представени от ищеца затова, че потребяваната
ел.енергия е била отчитана по партида, водена при „ Е. С.“ АД на името на В. Й. , направено
доказателствено искане на ответника с правно осн. чл.219 ГПК, по делото безспорно е установено,
че титулярът на партидата е загубил правосубектност през 2017г.
При тези обективни данни по делото, съдът нееднократно е дал процесуалната възможност
на ответното дружество да уточни исканията си с правно осн. чл.219 и чл.227 ГПК, както за
правилното конституиране на страните в исковия процес, така и в изпълнение на задълженията си
7
да следи служебно за допустимостта на иска . В процеса на уточняване на участието на
контролираща страна в процеса , съдът с проекта си за доклад по делото е обявил на страните , че
по доказателственото искане за провеждане на СТЕ ще се произнесе в първото открито съдебно
заседание . Пропускът на съда да се произнесе по това искане е довел до липсата на иначе
необходимата СТЕ за пълното изясняване на фактическата страна ,но въпреки това, дори и само на
писмените доказателства, представени от страните съдът намира, че искът е недоказан по
основание ,а провеждането на СТЕ би установило единствено и само факта, че на 23.08.2021 г. при
проверка на СТИ,обслужващо обекта на потребление на ел.енергия е било констатирано
неправомерно присъединяване на абоната към ЕРМ , респ. начина на определяне на количеството
ел.енергия за период от 90 назад, считано от датата на проверката, но не и основния , но недоказан
факт от фактическия състав на иска - наличието на облигационна връзка между ищцовото и
ответното дружество по повод доставка и пренос на ел.енергия към 23.08.2021 г.
Въпреки установения по делото факт на смъртта на лицето В. Й., към края на съдебното
дирене, ищцовото дружество е представило и по делото е прието на листи 116 и 117 заверено за
вярност с оригинала копие на Справка за потреблението през последните 12/24/36 м. за клиента
В. Д. Й. , което означава че при ищеца в качество на клиент по см. на ЗЕ продължава да
фигурира В.Й. за процесния обект на потребление.
От приобщените по делото справки от АВ СВ Варна не може да бъде изведен извод, че В.
Й. е имала качество на собственик на недвижимия имот находящ се в ***, т.к. се съдържат
вписвания касаещи извършени правни сделки от сестрата на В.Й. - Й. Д. Х.ва, ЕГН ********** и
ответното дружество „ И. Б. - Варна „ ЕООД .
Обективно по делото липсват писмени доказателства откога В. Д. Й. - титуляр на партидата
е встъпила в договорни правоотношения с ищцовото дружество , но са налични безспорни
доказателства ,че В.Й. е починала през 2017 г.
Установяването на валидна облигационна връзка между ищцовото и ответното дружество
по силата на договор за доставка и пренос на ел.енергия за процесния обект е основния
правопораждащ факт , който е следвало да бъде доказан от ищцовото дружество,съгл. ДР на ЗЕ - §
41 б и §1 чл.2 а.В Закона за енергетиката (Обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.,последно изм.ДВ, бр.
102 от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., изм. и доп., бр. 11 от 2.02.2023 г.) в Допълнителните
разпоредби , в чл. 41б. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е дадено легално
определение : „Потребител на енергийни услуги“ е: а) (изм. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от
15.05.2015 г.) краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/ или б) ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. В § 1 - чл.
2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от същия нормативен акт се съдържа
легалното определение на „Битов клиент“ - клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Доказателствата , ангажирани от ищеца ( приложени на листи 30, 33 и 40) обуславят извод,
че на 1.10.2020 г. между Й. Д. Х.ва и „И. Б.“ ЕООД е бил сключен договор, по силата на който
Й.Х.ва е прехвърлила в полза на ответното дружество в изпълнение на дълг идеални части от
недвижими имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с адм.адрес *** -представляващ имот с ид. № *** по
КККР на гр.Варна , целият с площ 252 кв.м. в кв.***, парцел ** , а на 24.6.2021 г. 178,46 кв.м.
ид. ч. от същия поземлен имот .
8
На 17.09.2021г. ответното дружество “ **** „ ЕООД е продало на физическото лице К. Г.
П. недвижим имот,представляващ апартамент построен в сграда в поземления имот, а именно ап.
№*** - имот с ид.№***.***.
Сравнителния анализ на заявлението по чл.410 ГПК и писмените доказателства по
исковото производство обуславят извод, че корекционната процедура касае ползването на
ел.енергия да периода от 26.05.2021 г. до 23.08.2021г . ,не за поземления имот , а за
АПАРТАМЕНТ № * , имота за който по исковото производство се изяснява че е продаден от
ответното дружество на трето на спора лице на 17.09.2021 г., но не и че към 23.08.2021 г. същият
този апартамент е бил собственост на „И. Б. „ ЕООД .
Съществените различия в титуляра на партидата и данните за обема на права на
собственост върху ап.*** на адрес ****, фактът на извършена проверка на СТИ находящо се не в
апартамент * , а на стълб на границата на имота , приложените на листи 64 - 69 Договор за
присъединяване към ЕРМ от 18.02.2021 и допълнително споразумение от 19.3.2021г. , сключени
между Е. С. АД от една страна и от друга И. Б. ЕООД и Й. Х.ва мотивират съда да изведе извода,
че в периода на корекцията на сметка 26.05.2021 - 23.08.2021г. не е доказано И. Б. ЕООД да има
качество потребител на ел.енергия и клиент по см. на ЗЕ на електропреносното дружество .
При така изложената по-горе фактическа страна на спора,съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,ал.1 от ГПК . Искът
е предявен от активно процесуално легитимирана страна, разполагаща с ясен правен интерес от
воденето на исковото производство а именно : влизане в сила на издадената в заповедното
производство в полза на ищцовата страна Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. За допустимостта на иска исковият съд следи служебно като приема,че същият е допустим и
като заведен в срока по чл. 415 ГПК.По същество на спора, от правна страна , съдът приема за
установено, че проверката на процесното СТИ, обслужващо адреса на потребление на ел.енергия, е
извършена при действието на последните приети и неотменени ПИКЕЕ. Освен ПИКЕЕ на които
ищцовата страна основана исковата си молба, в правоотношенията между енергийните дружества
и потребителите на ел.енергия намират приложение и Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕ на
двете енергийни дружества ,за територията на гр.Варна „Е. П. П.“ АД и „Е. С. „ АД . С промяната
в съдебната практика обективирана в решение № 189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г. на ВКС,
бе отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция
на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на
чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1
ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Така цитираната съдебна практика обосновава от правна страна единствено и само извод за
наличие на годно правно основание, на което „Е. С. „ АД да може да извършва едностранна
корекция на сметките на потребителите , т.к. както бе посочено и по-горе проверката на СТИ е
проведена на 23.08.2021г., при действието на неотменените ПИКЕЕ . По делото на база
ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства съдът приема, че е доказано наличието
на неправомерно присъединяване на обекта на потребление на ел.енергия към ЕРМ чрез 2 броя
кабели , по който начин е била потребявана , неотчитана и незаплащана ел.енергия. По същество
9
ВРС приема, че е доказано по неправомерното присъединяване на обекта на потребление на
ел.енергия към ЕРМ, на база КП от проверката. Доказателствената сила на КП от проверка на СТИ
от 23.08.2021 г., дори и да се приеме, че обвързва по някакъв начин ответника, съдът намира че не
може да бъде годно основание за извършване на корекция на сметка .Това е така, т.к. е очевидно ,
че към 23.08.2021 г. обектът на потребление на ел.енергия не е могъл да се ползва от починалата
през 2017 г. В. Д. , която и към края на съдебното дирене продължава да се води клиент на „Е. С.“
АД . Фактът , че КП е издаден за потребявана от В.Д. ел.енергия и че корекцията на сметка е
извършена спрямо абоната В.Д., вероятността ответното дружество да е било собственик не само
на надлежно учредено право на строеж (съгласно справката на АВ СВ) и факта , че ответното
дружество заедно със сестрата на В.Д. -Й. Х.ва на дати 18.02.2021 и 19.3.2021г. са сключили
писмени договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Е. С. със
срок за изпълнение на договора 7 м. , навеждат на извод, че евентуално най-ранната дата от
която ответното дружество и Й. Х.ва са станали клиенти на Е. С. би била 18.09.2021 г., но в
периода от 26.05.2021 до 23.08.2021 г. не е доказано кой е носителя на вещното право на
собственост върху СОС ап.№ ***,респ. ползвател .
При така установеното и прието от съда за доказано следва да бъде даден отговор и на
въпроса възникнало ли е правото на ищцовото дружество да извърши едностранна корекция на
сметка за минал период от време за абонатен № *** и клиентски № *** , за обекта на
потребление в ***,както и да търси заплащането на цената на ел.енергия от ответното дружество
***** ЕООД .
Отговора на този въпрос,според ВРС е отрицателен .
Това е така, т.к. след отмяната на ПИКЕЕ от 2013г. действат в отношенията между
потребителите и енергийните дружества новите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от КЕВР, обнародвани в ДВ,бр.35 от 30 април 2019 г.
(публикувани и в сайта на Е. С.). Съгласно нормата на чл.50,ал.(2) При промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията
на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване, ал.(3) При
установена липса на средството за търговско измерване в измервателната система
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява по реда на ал.2 количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на липсата
на средството за търговско измерване до последния извършен негов отчет от оператора на
съответната мрежа или до датата на последната извършена проверка по чл.42, ал. 5, предхождащи
датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване.
В случая съгласно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ е вменено задължението, а не правото на „Е. С. “
АД при констатиране на неизмерване на ел.енергия за извърши корекция на сметка на
потребителя. Доказаността на предпоставките на чл.50 ,ал.2 ПИКЕЕ не обуславя обаче
надлежното възникване на потестативното право на електропреносното дружество да извърши
10
едностранна корекция на сметка на даден клиент за минал период от време, т.к. следва да бъде
установено още, че именно в исковия период от време страните по делото са били страни и по
договора за доставка и пренос на ел.енергия . Ето защо, след като ищецът не е установил и
доказал при условията на пълно и главно доказване кое лице / или лица са имали качеството
потребител на ел.енергия , респ. клиент на Е. С. АД съдът извежда извод, че искът е останал
недоказан по основание.
Отделно от горното съдът дължи изрично произнасяне по основното твърдение на ищеца,
за неизпълнение на задължението по чл. 17, т.3 от ОУ на „******* „ АД за лицата , които поради
наследяване ,промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с
правото да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект , в 30
дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за
настъпилата промяна като представят съответните документи . Този правен довод на ищцовото
дружество , залегнал в основата на исковата молба , че ответникът или лицето, което е било
титуляр на партидата, не е изпълнил задължението по чл. 17, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ да уведоми
писмено дружеството - доставчик за промяната в собствеността на имота и поради
неуведомяването за настъпилата промяна в собствеността на имота ответникът собственик на
имота за исковия период, съгласно данните в имотния регистър е купувач - купувач по договора за
продажба на ел. енергия за този имот, съдът приема, че е неоснователен .
Съгл. чл. 17, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ (на които се позовава ищеца, неприложени по делото, но
служебно известни съда ) потребителят е длъжен да съобщава на „ ******“ АД ( „********“ АД) в
30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от
настоящите Общи условия, както и за промени свързани със собствеността относно обекта, в
който „*********“ АД доставя електрическа енергия. Нито в ДПЕЕ, нито в ЗЕ, нито в друг в
друг нормативен акт е предвидено, че неизпълнението на задължението по чл. 17 т. 3 от ОУ или
че до момента на уведомяването за настъпилата промяна в собствеността на захранвания с ел.
енергия обект, страна по договора за продажба на ел. енергия продължава да бъде бившия
вече собственик или ползвател на имота/ за който по делото няма безспорни доказателства. С
изгубването на собствеността или на вещното право върху имота /обекта/, захранван с ел.
енергия, собственикът, респ. ползвателят губи качеството си на потребител, съответно и на
страна /купувач/ по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия за този имот,
поради което и задължение да заплаща стойността на доставената в имота ел. енергия след
този момент той няма.В обобщение, при недоказаност на факта от коя дата ответникът е
придобил вещното право на собственост или право на ползване върху обекта на потребление
на ел.енергия /представляващ *** /,съдът счита че извод различен от този за недоказаност на
иска не може да бъде направен, поради което и искът следва да бъде отхвърлен изцяло ведно
с акцесорните искания за забава.
Изходът от спора не налага и произнасянето на исковия съд по сторените от ищцовото
дружество съдебно -деловодни разноски в заповедното производство.
С оглед изхода по спора съдът следва да се произнесе по въпроса за отговорността за
разноски , така както повелява нормата на чл. 81 и чл. 78 ГПК .
В срока по чл.131 ГПК , в отговора на искова молба ответникът е направил искане да му
бъдат присъдени сторените по делото съдебно -деловодни разноски .В приложеното на л. 87 - ми
по делото пълномощно за процесуално представителство от И. Б. ЕООД към адв. К. Д. от ВАК не
11
се съдържат дори и данни за договорен адвокатски хонорар . Ето защо , при липса на
доказателства за реално извършени съдебно -деловодни разноски от ответника за заплатен
адвокатски хонорар, съдът не присъжда разноски в полза на ответника, каквито му се следват по
чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло специалния положителен установителен иск, предявен от ищцовото
дружество „Е. С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Н. Й. Н., И. Г. Г. и Р. Г. Л., чрез адв. Х.
И. от ВАК, против ответника „ И. Б. - В. “ ЕООД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление : ***, представлявано от А. И. А., с искането да бъде постановено съдебно Решение ,
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на
„Е. С.“ АД, ЕИК *** съществуват паричните вземания , за които заповедният съд е издал в
полза на „Е. С.“ АД Заповед № 2038/30.03.2022 г.за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.4017/2022 г. по описа на ВРС, XLII състав, а именно че „ И. Б. - В. “ ЕООД, ЕИК ***
ДЪЛЖИ на „Е. С.“ АД, ЕИК *** : СУМАТА в размер на 1761,14лв. (хиляда седемстотин
шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки ) - главница за неотчетена ел. енергия по
фактура №**********/25.08.2021г. на стойност 880,57 лева и фактура №**********/25.08.2021г.
на стойност 880,57 лева, за периода от 26.05.2021г. до 23.08.2021г., за обект на потребление: ***, с
абонатен номер *** и клиентски номер ***; СУМАТА от 90,02лв. (деветдесет лева и две
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главниците за периода от падежа на всяка от
фактурите- 07.09.2021 г. до 10.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 29.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен и недоказан, на осн. чл.422 ,ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12