№ 93
гр. Ловеч, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500032 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази :
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Постановено е съдебно решение № 533/29.11.2023 по гр.д. № 20234310100431/2023, 7
състав по описа на PC- Ловеч, с което е осъден „ММ П.И" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, 5500, ул. Пано Рогозаров № 17, представлявано
от П. К. П.- управител да заплати на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от
А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор сумата 484.03 лв.
/четиристотин осемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/- месечни такси за
потребление за използване на услуги по договор *********, партида *********, ID на
договор М6804047 от 06.12.2021 за периода 03.05.2022- 02.10.2022, ведно със законна лихва
за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; сумата 21.45 лв.-
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 27.06.2022-
08.02.2023 и е отхвърлен иска по чл.92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 3012.17 лв. /три
хиляди и дванадесет лева и седемнадесет стотинки/- представляваща неустойка, дължима в
случай на прекратяване на договора, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението/9.02.2023 г./ до окончателното плащане, както иискът по чл.86 от
ЗЗД за присъгдане на сумата 179,48 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 18.06.2022- 08.02.2023, както и сумата 96,42 лв. разноски по делото съразмерно с
уважената част на исковете.
1
Подадена е въззивна жалба от „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от
А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор чрез: Л. Р.- адвокат
Съдебен адрес: гр. София, 1000, ул. Позитано № 8, ет. 3, офис 301 против Решение № 533 от
29.11.2023 по гр.д. № 20234310100431/2023 по описа на PC - Ловеч, 7 състав в частта, с
която е отхвърлена претенцията ни за сумата от 3012.17 лв. /три хиляди и дванадесет лева и
седемнадесет стотинки/- неустойка за неизпълнение на договор *********, партида
*********, П) на договор М6804047 от 06.12.2021, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 179.48 лв.- мораторна лихва
върху вземането за неустойка за периода 18.06.2022- 08.02.2023 като неправилно поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон,
необоснованост с молба да бъде отменено и вместо него да бъде постановено Решение, с
което да бъдат уважени изцяло предявените от него искове за сумата от 3012.17 лв. /три
хиляди и дванадесет лева и седемнадесет стотинки/- неустойка за неизпълнение на договор
*********, партида *********, ID на договор М6804047 от 06.12.2021, ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 179.48
лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 18.06.2022- 08.02.2023.
Претендира и сторените съдебно- деловодни разноски за двете инстанции, както и
разноските в заповедното производство.
Изтъква, че изложените в съдебния акт мотиви за нищожността на клаузата за
неустойка са неправилни, необосновани и противоречат както на материалния закон така и
на съдебната практика и актове на ЕС.
Сочи, че нищожността на неустойката не следва да се свързва със забрана за
неоснователно разместване на блага- такъв критерий не е посочен в TP № 1/2009г. на ОСТК
на ВКС и в този смисъл цитира решения на ВКС и на Съда на ЕС. Цитира, че в Директива
(ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г. за установяване на
Европейски кодекс за електронни съобщения, обнародвана в Официален вестник на ЕС от
17.12.2018г. изрично е предвидена възможност държавите членки да разрешават
специфични мерки- пропорционални, недискриминационни и публично оповестени, които
да обхващат неплащането на телефонни сметки, издадени от доставчици-Приложение VI,
част А, б. д и за да не се нарушават правата на абонатите и същите да се обвързват с
прекалено дълги срокове на договори в Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.12.2018г е регламентиран и максимален срок на обвързаност от
24 месеца, който защитава в максимална степен правата на ползвателите- чл. 105, 1 от
Директивата.
В този смисъл твърди, че претендираната неустойка от ищеца е изцяло съобразена с
посочените по- горе актове на ЕС и не страда от нищожност, като моли да бъде съобразена и
сключена съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор обективирана в Протокол от
21.04.2016 г. по гр. д. 12268/2014 г. по описа на СГС, 1-18 състав, която съдът е одобрил.
Сочи, че съдебната спогодба, постигната по това дело, има характера на влязло в сила
2
съдебно решение на основание чл. 234, ал. 3 от ГПК, поради което представлява съдебна
практика и съответно следва да е служебно известен на съда факт, който не подлежи на
доказване с оглед разпоредбата на чл. 155 от ГПК.
Счита, че да се приеме, че неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци
са нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в
същото време по договори с физически лица- потребители неустойки да се дължат, би
означавало поставяне на физическите лица- потребители в неравноправно и по-
неблагоприятно положение от търговците, които сключват договори във връзка със своята
търговска дейност и по отношение на които важи чл. 309 от ТЗ и нещо повече определянето
на неустойка за срока на договора (който е относително кратък) е последица от търговско
планиране, поради което размерът й не може да бъде прекомерен и икономически
притеснителен.
Счита, че отхвърляйки неустоечната клауза, вместо да действа съобразно принципите
на справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване, съдът стимулира виновното неизпълнение на договорните отношения в
ежедневния бизнес оборот, давайки свобода на търговците-длъжници да нарушават без
последствия разписаните от тях договори. Такава защита не се предоставя дори на
потребителите по смисъла на ЗЗП, които по принцип подлежат на завишена защита.
Излага, че следва да се има предвид и, че предоставянето на далекосъобщителни
услуги подлежи на държавно регулиране по ЗЕС и е създаден специализиран държавен
орган -Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), едно от правомощията на която е да
контролира прилагането на нормативните актове и принципите и правилата на
ценообразуване. КРС дава задължителни предписания за изменяне на ОУ на доставчиците
на електронни услуги при установено нарушаване или ограничаване правата на
потребителите и абонатите.
Счита че по отношение на отхвърлената неустойка за предоставено оборудване съдът е
допуснал съществено нарушение на съдоироизводствените правила като не е допуснал
събиране на своевременно поискани и относими доказателства по делото.
Изтъква, че с молба от 18.09.2023 са направили искания за назначаване на съдебно-
техническа и съдебно- счетоводна експертиза по делото и с молба от 12.10.2023 поддържали
искането за назначаване на експертизи по делото. Счита, че относими към претендираната
от ищеца неустойка за предоставено оборудване са въпрос 3. към съдебно- техническата
експертиза: Има ли данни в системата на оператора за предоставено и/инсталирано
оборудване- да се посочи видът на оборудването необходимо за предоставяне на услугите
фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net Box и телевизия, датата и адреса на
инсталация и въпрос 5 към съдебно- счетоводната експертиза и Какъв е размерът на
дължимата по договора неустойка за невърнато оборудване съобразно вида на оборудването
и Ценоразписа на оператора? В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не се е
произнесъл по доказателствените ни искания и така е постановил неправилен съдебен акт
при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
3
На посочените по- горе основания моли да бъде отменено Решение № 533 от
29.11.2023 по гр.д. № 20234310100431/2023, 7 състав по описа на PC- Ловеч, 7 в обжалвана
част и да се постанови съдебен акт, с който да признаете за установено, че „ММ П.И" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, 5500, ул. Пано Рогозаров №
17, представлявано от П. К. П.- управител дължи на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1,
представлявано от А.В.Д. -Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор
сумата 3012.17 лв. /три хиляди и дванадесет лева и седемнадесет стотинки/- неустойка за
неизпълнение на договор *********, партида *********, ГО на договор М6804047 от
06.12.2021, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане и 179.48 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 18.06.2022- 08.02.2023.
Моли да бъдат присъдени и сторените съдебно- деловодни разноски за двете
инстанции и разноските, направени в заповедното производство в пълен размер.
Прави доказателствени искания:
На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да се допусне изслушване съдебно-техническа
експертиза в областта на компютърни и софтуерни системи, която след като се запознае с
материалите по делото и след запознаване със софтуерната система за генериране на
подписани от абонатите на,А1 България" ЕАД договори да даде заключение относно въпрос
Има ли данни в системата на оператора за предоставено и/инсталирано оборудване- да се
посочи видът на оборудването необходимо за предоставяне на услугите фиксиран интернет
през мобилна мрежа Al Net Box и телевизия, датата и адреса на инсталация и въпрос.
На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да се допусне изслушване съдебно-счетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в
счетоводството на доверителя ми да даде заключение по следните въпроси Какъв е размерът
на дължимата по договора неустойка за всяка мобилна услуга изчислени съгласно
Приложението, с което е активирана и за която срокът на действие на услугите не е изтекъл
към датата на преноса на услуги и към датата на прекратяване на договора за останалите в
мрежата на А1 България услуги? И Какъв е размерът на дължимата по договора неустойка за
невърнато оборудване съобразно вида на оборудването и Ценоразписа на оператора?
Сочи, че с молбите от 18.09.2023 и от 12.10.2023. по делото са поддържали исканията
за назначаване на експертизи по поставените в молбата от 18.09.2023 въпроси, но в
откритото по делото заседание от 27.10.2023 произнасяне по това искане липсва, като счита
че по този начин съдът е допуснал съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, а именно не се е произнесъл по допустимо, относимо и своевременно направено
доказателствено искане на страната, нарушавайки равенството на страните в процеса и
състезателното начало.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание не се явяват въззивника и въззиваемият.
4
От представените по гр. д. №431/2023 г. на ЛРС доказателства, от заключението на
назначените от въззивната инстанция ССЕ и СТЕ, становището на въззивника, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
РС-Ловеч е постановил решение № 533/29.11.2023 по гр.д. № 431/2023, с което е
осъдено „ММ П.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,
5500, ул. Пано Рогозаров № 17, представлявано от П. К. П.- управител да заплати на „А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309,
район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен директор
и М.М.- Изпълнителен директор сумата 484.03 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева и
шестдесет и три стотинки/- месечни такси за потребление за използване на услуги по
договор *********, партида *********, ID на договор М6804047 от 06.12.2021 за периода
03.05.2022- 02.10.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане; сумата 21.45 лв.-мораторна лихва върху вземането
за месечни такси и потребление за периода 27.06.2022-08.02.2023 и е отхвърлен иска по
чл.92 от ЗЗД за присъждане на сумата от 3012.17 лв. представляваща неустойка, дължима в
случай на прекратяване на договора, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението/9.02.2023 г./ до окончателното плащане, както искът по чл.86 от
ЗЗД за присъgдане на сумата 179,48 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 18.06.2022- 08.02.2023, както и сумата 96,42 лв. разноски по делото съразмерно с
уважената част на исковете, като в уважената част съдебното решение е влязло в законна
сила, след като не е обжалвано, а предмет на настоящето производство е само частта, с която
е отхвърлен иска по чл.92 от ЗЗД за сумата 3012,17 лв. неустойка и чл.86 от ЗЗД мораторна
лихва за забавата.
Ловешки окръжен съд приема, че съдебното решение е валидно и допустимо, поради
което следва да се произнесе по същество относно неговата правилност.
Настоящето производство се развива след подадено по реда на чл. 410 от ГПК от
„А1 България”ЕАД-София заявление №1291/9.02.2023 г. по ч.гр.д№193/23 г. на ЛРС против
длъжник „ММ П.И“ЕООД ЕИК206499487 относно сумата 484,83 лв. главница, 3014,17 лв.
неустойка, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане и мораторна лихва 200,93 лв., 73,96 лв. съдебно-деловодни разноски
в заповедното производство и адв.възнаграждение 484 лв. В т.12 от заявлението „А1
България” ЕАД-София е конкретизирал, че сумите от главницата се дължат по договор
*********, партида *********, ID на договор М6804047 от 06.12.2021 , като са посочени
периодите и номерата на 5 бр.фактури, а по отношение на сумата 3012,17 лв. са
конкретизирани сметките и неустойката по ценова листа за невърнато оборудване и за
неизпълнение на неспазен срок на действие. ЛРС е отхвърлил изцяло така подаденото
заявление и е указал на заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок, като
довнесе дължимата ДТ.
Между страните е сключен договор №********* на 6.12.2021 г, при общи
5
условия, за предоставяне на мобилни услуги, като той, заедно с приложенията му са
представени по делото. Съгласно т.7 от договора В случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от приложението, договора или ОУ, в това число и ако по
негово искане или по вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на
която и да е от услугите бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да получи неустойка в размер като следва: а/ всички стандартни
месечни абонаментни такси/без отстъпка/ дължими до изтичане на срока на ползване;
б/стойността на крайните устройства съгласно т.4.5.4 и т.4.5.5 или на друго основание.
Съгласно чл.7.3 от договора, ако при прекратяването му, което и да е оборудване,
предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно съС.ие или не
бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Този
ценоразпис е публикуван на сайта на А1 „Цени и такси“.
Прието от ЛРС за безспорно е, че за услугите в пакета фиксиран интернет чрез
мобилна мрежа с номер **********, телевизия с номер 201003071967 и мобилна услуга А1
М клас Unlimited 100 на 3 бр. СИМ карти с номера **********, **********, ********** и
№********** абонатът е направил пренос на 17.06.2022 г. към друг мобилен оператор и
договорът по отношение на тях е прекратен на 17.06.2022 г.
От заключението на СТИ, изготвена компетентно от вещо лице С. Б., се установява,
че в електронната система на ищеца фигурира договор между ответното дружество „ММ
П.И“ЕООД и „А1 България”ЕАД-София с партиден номер ********* и ID на договор
М6804047 screenshot 1, като по този договор на ответника е предоставено следното
оборудване: рутер НЕТ бокс сериен номер А 868098044382492 тип ZTE MF283U + ext
Antenna 1 бр, 4 бр. STB приемници ТВ услуга 201003071967- STB приемници
№00698116820, 00717681038, 00698097898,00698051237 screenshot 2 и screenshot 3, като
датата на инсталация е 10.12.2021 г, а адреса на инсталация е с.Лисец общ.Ловеч ул.“Розова
долина“ №11 ПК 5568 screenshot 5. Вещото лице е установило, че билинг системата на А1
ЕАД използва софтуер на „Amdocs“ и притежава сертификат за одит на системата за
управление, издаден от LRQA, който гарантира коректното и вярно отчитане на данните
файл „Сертификат“.
За правилно решаване на спора въззивната инстанция а назначила СИЕ, която да даде
заключение за размера на дължимата неустойка и дължимата мораторна лихва върху всяка
от видовете неустойки. Вещото лице е дало заключение, че по счетоводните книги на ищца
дължимата неустойка е в размер на 3496,80 лв., а мораторната лихва върху това вземане
възлиза на 179,48 лв.. Вещото лице е посочило, че счетоводството на ищеца е водено
редовно.
На л.59 от делото вещото лице е приложило справка, от която е видно каква
неустойка е начислена по договора, какво устройство е предоставено на длъжника, кога е
прекратен договора и кога е деактивирана услугата.
При тази фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с осъдителни искове
6
на кредитора с правно основание чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД за сумата 3012,17
лв. неустойка, дължима при прекратяване на договора преди изтичане на срока му по
инициатива или вина на абоната, както и за невърнато оборудване по същия договор, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 9.02.2023 г. до окончателното й изплащане и
179,48 лв. представляваща мораторна лихва за периода 18.06.22 г. до 8.02.23 г.
В настоящето производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването и размерът на вземането си, а именно че между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени
уговорки, че е изправна страна по договора включително и размера на претенцията си. В
случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за
предоставяне на мобилни телефонни услуги, конкретизирани в заявлението и исковата
молба, като претенцията, предмет на настоящия спор се отнася само за дължимите
неустойки и мораторната лихва върху тази сума, тъй като в останалата част исковете са
уважени от ЛРС и решението не е атакувано, поради което е влязло в законна сила.
Независимо от обстоятелството, че длъжникът няма качеството на потребител, тъй
като е юридическо лице, съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при
претенция за заплащане на неустойка съгласно ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/09 г. на ОСТК
на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. В практиката си по чл.290 от ГПК по приложение на ТР, ВКС
приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение
/лизинг, наем/ е нищожна на осн. чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, когато създава условия за
неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост.
Становището на съда е, че ако е уговорена такава неустойка в размер на всички неплатени
по договора наемни и лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят
по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на вещта. Настоящият случай е аналогичен-операторът ще получи имуществена облага в
размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните
услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение
на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу
нея, предвид прекратяване на договора занапред. Следователно клаузата за неустойка при
прекратяване на договора за периодично изпълнение е нищожна на основание чл.26 ал.1
пред.3 от ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с
размера на договорената неустойка/таксите за оставащия период и нарушава принципа за
справедливост в гражданските и търговските отношения. Позоваването на въззиваемият на
споразумението между КЗП и Мобилтел по гр.д. №12268/2014 г. е несъстоятелно и не
променя извода на съда.
В този смисъл решението на ЛРС в частта, с която е отхвърлена претенцията за
7
заплащане на неустойка в размер на сумата 2 472,17 лв. представляваща всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпка/ дължими до изтичане на срока на ползване, както
и за сумата 143,25 лв, представляваща мораторна лихва върху тази сума, начиная от
18.06.22 г. до 8.02.23 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася обаче до претенцията за неустойка, представляваща обезщетение в
размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора в
размер на сумата общо 540 лв./140+100 +100+100+100 лв./ настоящата инстанция, предвид
заключението на изготвената СТЕ намира, че тя е изцяло основателна. Безспорно се
установи, че договорът между страните е прекратен поради пренос на 17.06.2022 г. към друг
мобилен оператор и от тази дата се е дължало връщане на предоставените устройства.
Вещото лице е посочило, че тези устройства са били предоставени на абоната и монтирани
на посочения адрес в с.Лисец. След като те не са върнати след прекратяване на договора, то
на основание т.7.3 от договора ответникът дължи заплащане на неустойката, в размер на
сумата 540 лв. съгласно ценоразписа, публикуван в сайта „цени и такси“ на А1 ЕАД.
Върху тази сума на основание чл.86 от ЗЗД се дължи и заплащане на сумата 36,23 лв.
мораторна лихва, който акцесорен иск се явява основателен и доказан, предвид уважаване на
главния иск и който размер е изчислен с помощта на съответната програма „Калкулатор“.
При тези мотиви и впредвид несъвпадане на мотивите на Ловешки окръжен съд с
тези на ЛРС намира, че съдебно решение № 533/29.11.2023 г. постановено по гр.д.№431/23
г. на ЛРС следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от А.В.Д.-
Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор против „ММ П.И" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, 5500, ул. Пано Рогозаров №
17, представлявано от П. К. П.- управител искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 540 лв. - неустойка, представляваща обезщетение за невърнато
оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора дължими до изтичане на срока на
ползване по договор *********, партида *********, ID на договор М6804047 от 06.12.2021,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението /9.02.2023 г./ до
окончателното плащане, както и искът по чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 36,23 лв.-
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 18.06.2022- 08.02.2023, като
следва да бъде постановено друго, с което да бъде осъден „ММ П.И" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, 5500, ул. Пано Рогозаров № 17,
представлявано от П. К. П.- управител да заплати на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1,
представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор
на основание чл.92 от ЗЗД сумата 540 лв. неустойка, представляваща обезщетение за
невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора по договор *********,
партида *********, ID на договор М6804047 от 06.12.2021, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението /9.02.2023 г./ до окончателното плащане и на
8
основание чл.86 от ЗЗД сумата 36,23 лв. мораторна лихва върху това вземане за неустойка за
периода 18.06.2022- 08.02.2023 г. В останалата обжалвана част решението като правилно
следва да бъде потвърдено.
При такъв изход от процеса и съобразно уважената част от исковете въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати разноските в заповедното производство и в
исковото производство съобразно уважената част на исковете в размер на сумата общо
406,77 лв, от която вече ЛРС е присъдил 96,42 лв. или следва да бъдат присъдени още 310,35
лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение № 533/29.11.2023 г. по гр.д. №
431/2023 г. на РС-Ловеч в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан,
предявеният от „А1 БЪЛГАРИЯ“,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в
град София,Район „Илинден“,ул.“Кукуш“ №1,представлявано от А.В.Д. и М.М.,чрез
пълномощника по делото адв.Л. Р. против „ММ П.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Ловеч, 5500, ул. Пано Рогозаров № 17, представлявано от П. К.
П.- управител иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за присъждане на неустойка за сумата
540 лв., представляваща обезщетение за невърнато оборудване съгласно действащия
ценоразпис на оператора дължими до изтичане на срока на ползване по договор *********,
партида *********, ID на договор М6804047 от 06.12.2021, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението /9.02.2023 г./ до окончателното плащане, както
и искът по чл.86 от ЗЗД за сумата 36,23 лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка
за периода 18.06.2022- 08.02.2023, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ММ П.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Ловеч, 5500, ул. Пано Рогозаров № 17, представлявано от П. К. П.- управител да заплати
на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен
директор и М.М.- Изпълнителен директор на основание чл.92 от ЗЗД сумата 540 лв.
неустойка, представляваща обезщетение за невърнато оборудване съгласно действащия
ценоразпис на оператора по договор *********, партида *********, ID на договор
М6804047 от 06.12.2021, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението /9.02.2023 г./ до окончателното плащане и на основание чл.86 от ЗЗД сумата
36,23 лв. мораторна лихва върху това вземане за неустойка за периода 18.06.2022- 08.02.2023
г.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №533/29.11.2023 г. по гр.д. №
431/2023 г. на РС-Ловеч в останалата атакувана част.
ОСЪЖДА „ММ П.И" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
9
управление: гр. Ловеч, 5500, ул. Пано Рогозаров № 17, представлявано от П. К. П.-
управител да заплати на „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1309, район Илинден, ул. „Кукуш" № 1, представлявано от А.В.Д.-
Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор съдебно-деловодни
разноски за заповедното и исковото производство в размер на сумата 310,35 лв. съобразно
уважената част на исковете за всички инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от
ГПК по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10