РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110139009 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу А. Г. К., ЕГН: **********, с адрес:
гАДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи сумата от 41.62
лева, от които 32.03 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.10.2015г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 15.10.2019 г. до изплащане на вземането, 5.35 лева- мораторна лихва за
забава от 31.10.2016г. до 04.10.2019 г., както и суми за дялово разпределение- 3.49 лева
главница за периода м. 09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 15.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 0.75 лева - лихва за периода 31.10.2016г. до
04.10.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№58851/2019 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гАДРЕС Аб. №: 111, ИД номер: 11111.
От ответника се претендира 1/6 от дължимите суми за топлоснабдения имот.
Ищецът твърди, ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
1
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответника е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“ ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който се
оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че сумата, която се твърди, че се дължи за
периода месец октомври 2015г. – месец април 2016г. не се дължи поради погасяване по
давност на вземането на ищеца. Поради недължимост на главницата не се дължат и
акцесорните вземания за мораторна и за законна лихва. Оспорва се претенцията за суми за
дялово разпределение. Сочи се, че ищецът не е активно легитимиран да предяви претенция
за суми, които се дължат на трето лице за извършена от него услуга. Оспорва се иска за
установяване, че ответникът дължи суми за извършена услуга дялово разпределение за
период, за който в исковата молба не се твърди такова да е правено.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 15.10.2019 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу КАА НГКР. при квоти 3/6 за Н Г.а К.а-Р, 2/6 за
срещу КАА и 1/6 за А. Г. К. са сумата от 192.20 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.10.2015г. до м.04.2016г., ведно
със законната лихва от 15.10.2019 г. до изплащане на вземането, 32.08 лева- мораторна
лихва за забава от 31.10.2016г. до 04.10.2019 г., както и суми за дялово разпределение- 20.93
лева главница за периода м. 09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от
15.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и 4.50 лева - лихва за периода
31.10.2016г. до 04.10.2019г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. №111.
2
С разпореждане от 24.02.2020 г. по ч. гр. д. № 58851/2019 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника А. Г. К., който е депозирал възражение, намирайки
вземането за недължимо, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени
указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 31.08.1993 г. ГАК. и ВН К.а са придобили следния държавен
имот:АДРЕСетаж в жилищна сграда в АДРЕС
Приложена по делото е молба от ГА.ов К. от 26.04.1993 г. до ищцовото дружество за
открИ.не на партида на негово име за топлоснабден имот с адрес: ***
Видно от представеното удостоверение за наследници се установява, че Г А.ов К. е
починал на 16.01.2011 г. и е оставил за наследници ВНК.а- съпруга, А. Г.- К. – син и Н Г.а
К.а-Р- дъщеря.
Приложена по делото е молба от Веселка Несторова К.а от 24.08.2011 г. до ищцовото
дружество за открИ.не на партида на негово име за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №****, том ***, рег. №*****, дело
№****/***г. на Нотариус ВБКН К.а дарява на Н Г.а К.а-Ри КАА собствените си 4/6 ид.ч. от
апартамент ****, находящ се в жилищната сграда в АДРЕС. С нотариалния акт дарителката
отВН К.а си запазва пожизнено правото на ползване върху топлоснабдения имот.
Видно от представения протокол от проведено на 29.09.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с Топлоснабдителна агенция и Енергиен сервиз „ФДР“
ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на
обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 30.09.2002 г. между „ФДР“ ООД и етажната собственост с
адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ АД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва един вход - А. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от
3
Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са
направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в
Наредба№ 16-334. В процесния имот отоплителните тела са демонтирани преди процесния
период и за 15/16г. няма изчислена ТЕ за отопление на имот. През процесния период
сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 114куб.м., съгл. акт с разпределение на
кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на
общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.11.1995г. В
процесния имот има монтиран един водомер за топла вода. Водомера е отчетен на
28.04.2016г., като отчетния формуляр с подпис на потребител е представен на в.л. СТЕ
счита, че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с
действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация и
БГВ е в размер на 133.82 лева.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че по
партидата на аб. №111 няма извършени плащания
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
4
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни- топлопреносно предприятие „ФИРМА“ ЕАД от
една страна и А. Г. К./ собствени на 1/6 от топлоснабдения имот по наследство от ГА.ов К./
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди на 1/6 от топлоснабден имот с адрес: АДРЕС
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ АД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
5
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за целия процесния период е
133.82. Дължимата сума за 1/6 от имота е 22.30 лева.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/- 15.10.2019 г. Така към датата на подаване на исковата
молба е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 15.10.2016 г.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза с общата фактура в края на
отоплителния сезон не са начислявани допълнителни суми, а обратното с месечните
фактури по прогнозни месечни данни е начислена по-висока сума и се предвижда редукция
на сумата от 61.17 лева. Така съобразно ОУ на дружеството изискуемостта на задължението
е настъпвало в 30-дневен срок след края на всеки период/момента в който следва да се
издаде фактурата по прогнозни месечни данни/. Така още към 01.06.2016 г. всички вземания
за главница за ТЕ са били погасени по давност.
Следва да се посочи, че за разлика от ОУ на ищцовото дружество от 2008 г. и 2016 г.
тези от 2014 г. изискват публикуването им на интернет страницата на продавача на
процесните фактури. Константна е съдебната практика по дела на „ФИРМА“ ЕАД, че това
не може да се установи от нотариус, а такИ. констативно протоколи не са представени и по
делото. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата за ТЕ,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане
има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще
дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като
главница сумата. До приключване на производството пред първоинстанционния съд
ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава
покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което
6
последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД. Също така доколкото главното задължение е погасено по давност, погасено е и
акцесорното такова- за лихва за забава.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Нелбо“ АД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение не е
погасена по давност и за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018г. е правилно определена и е
на обща стойност от 20.93 лева. От тази сума ответникът дължи 1/6- 3.49 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 4.50 лв.- лихва за периода 31.10.2016г. до
04.10.2019 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 60.80 лв., от общо дължим размер от 725 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева, 600 лева-
депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -1.04 лева от пълен размер от
12.25 лева-1/6 от общо дължимите разноски в заповедното производство за всички
длъжници.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за адвокатски
хонорар съобразно на отхвърлената част от исковете – 366.46 лева от пълен претендиран
размер от 400 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Г. К. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС,
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК суми за дялово разпределение- 3.49 лева
главница за периода м. 09.2016г. до м.04.2018г. за 1/6 част от топлоснабден имот с адрес:
гАДРЕС Аб. №: 111, ИД номер: 11111, ведно със законната лихва от 15.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58851/2019 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 32.03
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.10.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до изплащане на
вземането, иска за 5.35 лева- мораторна лихва за забава от 31.10.2016г. до 04.10.2019 г.,
както и иска за 0.75 лева – лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
31.10.2016г. до 04.10.2019г.
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН: ********** , да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , съдебно-деловодни разноски за производството
по ч.гр.д. № 58851/2019 г. на СРС в размер на 1.04 лева, както и за настоящото
производство, в размер на 60.80 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на А. Г. К., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , съдебно-деловодни разноски в размер на
366.46 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8