ЕПУБЛИК
А БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1661
гр.
Пловдив, 01.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в закрито заседание на първи ноември,
две хиляди и двадесет и първа година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното АД №1781 по
описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.4
от Административно-процесуален кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано по
жалба на Н.Г.Н. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат П.И. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001276 от 03.06.2021г.
на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1
б. б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на Н.Г.Н. принудителна
административна мярка- временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на Н.Г.Н.
на 15.07.2021г., видно от представените доказателства с писмо с вх. № 19362 от
01.11.2021г. от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пловдив, а жалбата е
входирана в деловодството на административния орган на 02.07.2021г. чрез
пълномощник-адвокат П.И. / с приложено по делото пълномощно –л. 35/,
следователно е подадена в срок.
С жалбата се претендира отмяната на
оспорената заповед като незаконосъобразна.
Иска се
спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1030-001276 от 03.06.2021г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
В искането се сочи, че отнемането на СУМПС ще
доведе до настъпването на материални вреди за Н.. Заеманата от него длъжност
–юрисконсулт във фирма „Мисота М“ ООД предполага крайна необходимост да
притежава валидно СУМПС, за да може конкурентно и правоспособно да отговаря за
качеството на извършваните от него дейности, свързани с длъжностните му
задължения. Трудовите задължения на
налагат Н. да притежава СУМПС, с което да разполага ежедневно.
Съдът намира, че искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1030-001276 от 03.06.2021г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, е процесуално допустимо, подадено от страна,
имаща правен интерес.
От
фактическа страна Съдът установи следното: със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1030-001276 от 03.06.2021г. на Началник
група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание
чл. 171, т.1 б. б от ЗДвП е наложена на Н.Г.Н. принудителна административна
мярка- временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Административният орган е наложил тази
принудителна административна мярка след като е установил, че е съставен АУАН №АА849496
от 03.06.2021г. от младши автоконтрольор към ОДМВР Сектор „ПП“. Със същият е
установено, че на 03.06.2021г., около 17:10 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“
, кръстовището с бул. „Цариградско шосе“, като водач на МПС ФОЛКСВАГЕН КАДДИ с
рег. № ***, собственост на „ББП“ ООД *********, Н.Г.Н. управлява МПС като
отказва категорично да бъде изпробван с техническо средство DRUG CHECK 3000-ARNL-0981, REF8325581 за наличие на наркотични
вещества и техни аналози. Издаден е талон за изследване номер 088587 и стикер №
АО34678.
Отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което
виновно е нарушил чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Констатациите, обективирани в АУАН, служат
като основание за издаване на Заповед №
21-1030-001276 от 03.06.2021г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив.
Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП временно се отнема свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;
При
установеното от фактическа страна, Съдът във връзка с посочените в искането за спиране възражения и в съпоставка с мотивите за
издаване на заповедта за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП,
и след като съобрази изискванията на чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема,
че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на
заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно приложимата разпоредба на 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на
заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът
разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той
презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60
от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на
условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е
необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението
на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал
суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката
на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр ал. 4 от АПК.
Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ
искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или
трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните
предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да
спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които
самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно
поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и
обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е
негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже
вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението,
за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Респективно
следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще
последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено
важен негов интерес.
В случая Съдът установи, че към жалбата не
са представени писмени доказателства, обосноваващи нови факти и обстоятелства,
поради които самото
предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима
вреда на оспорващия. Законът
предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на МПС при наличие
на предпоставките по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП,, т. е. законовата разпоредба
предпоставя засягане на правата на управляващия МПС, в защита на особено важния
обществен интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата.
При сравняване на значимостта на защитения от закона обществен интерес за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е
допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона и интереса на
жалбоподателя да управлява МПС, за да изпълнява служебните си задължения, съдът
намира, че превес има обществения интерес. В случая да се спре предварителното
изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети
изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено
важен обществен интерес. Жалбоподателят може да събира и подава валидно правни документи за фирмата,
в която работи, да участва в семинари и срещи като използва градски транспорт
или таксиметров превоз. Съдът намира, че тези юрисконсулти, които нямат СУМПС и
не притежават МПС също следва да изпълняват служебните си задължения.
Съдът намира, че конкретно в случая
предварителното изпълнение не е
прекомерно, тъй като не преминава рамките на основни, гарантирани и защитими в
правовата държава права и интереси на оспорващия. Не въздейства по недопустим
начин на същността на правото, чиято защита се търси, което води до извода, че
е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 ал.1 от АПК.
Налага се изводът, че искането за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява неоснователно.
С оглед
на горепосоченото и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Г.Н. с ЕГН **********, за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1030-001276 от 03.06.2021г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.
Определението може да се обжалва с частна
жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/