O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394 / 09.09.2020 г.
В името на народа
Административен съд - Монтана, четвърти състав в закрито заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Мария Ницова
като разгледа административно дело № 355/2020 г.. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 34, ал. 6 във вр. с ал.5 ДОПК.
Постъпила е жалба от А.В.А. ***, против решение за отказ за спиране на производството с № Р – 04001220001325-104-001/10.08.2020 г., издадено от началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново, с което е отказано спиране на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001220001325-020-001/09.03.2020 г. и заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-04001220001325-020-002/08.06.2020 г. и № № Р-04001220001325-020-003/08.06.2020 г., по молба вх. № Р-04001220001325-057-001- И/06.08.2020 г. , подадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят излага становище за неговата незаконосъобразност, като сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие с материално правните и процесуални разпоредби на ДОПК. Моли за отмяната му, както и за връщане преписката на административния орган за прилагане на закона. Претендира присъждане на направените разноски по делото, съставляващи държавна такса 10 лева.
Ответният административен орган, с приложено по преписката по изпращане на жалбата в съда подробно писмено становище, прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Сочи се, че преценката относно спиране на ревизионното производство следва да бъде сторена в зависимост от това дали е посочена уважителна причина за това.
Обжалваното решение е акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 34, ал. 5 от ДОПК. Същото е връчено електронно на ревизираното лица на 10.08.2020 г., а жалбата е постъпила директно в АС Монтана на 24.08.2020 г., т.е. в законоустановения срок за обжалване. С оглед съдържанието на акта, който е неблагоприятен за жалбоподателя, налице е и правен интерес от обжалването му. Поради това и жалбата е допустима.
Разгледана по същество същата се явява и основателна.
Не е спорно между страните, че срещу жалбоподателя А.В.А. *** е образувано ревизионно производство със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001220001325-020-001/09.03.2020 г. и заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-04001220001325-020-002/08.06.2020 г. и № № Р-04001220001325-020-003/08.06.2020 г.
От доказателствата по делото е видно също, че на страната многократно са изпращани искания за предоставяне на документи и писмени обяснения, като последното такова № Р-04001220001325-040-005/08.07.2020 г. е връчено по електронен път на 13.07.2020 г.. След което на 27.07.2020 г. лицето е подало молба за удължаване на срока по това искане със 7дни, т.е. до 03.08.2020 г., без да е приложен документ за посоченото основание за това искане. Лицето е уведомено, че искането е получено на 13.07.2020 г. и че срокът за приключване на ревизията е 10.08.2020 г., като на основание чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад ще бъде съставен в периода 10.08 до 20.08.2020 г. Макар и извън срока с писма вх.№ Р-04001220001325-ПРД-004-И/04.08.2020 г. и вх.№ Р-04001220001325-ПРД-005-И/05.08.2020 г. са представени писмени обяснения и документи. След което с молба вх.№ Р-04001220001325-057-001-И/06.08.2020 г. жалбоподателят А. поискал спиране на ревизионното производство на основание чл.34, ал.1, т.4 и т.1 ДОПК, като посочил причини от здравословен характер, като приложил предписания за изолация в домашни условия, изд. от РЗИ Монтана, за две лица на адрес гр.В*** , ул. Е*** П*** № * .
С обжалваното решение, което е издадено от компетентния орган съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК, възложил производството, по който факт не се спори, е отказано спиране на производството, като е счетено, че в молбата за спиране не са посочени конкретни обстоятелства, придружени с доказателства, които препятстват или временно затрудняват развитието на производството, както и такива, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. Акцентирано е върху удължаване на срока за представяне на доказателства по искането на данъчната администрация, като е посочено и до какъв краен срок би могло да приключи ревизионното производство. Поради което не са приети като основателни посочените от ревизираното лице в молбата му за спиране мотиви.
Настоящият съдебен състав счита, че преценката на издателя на обжалваното решение е незаконосъобразна, като при излагане на мотивите му същият не е съобразил точния смисъл на закона.
Законът в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ДОПК е предвидил задължително спиране на производството при наличие на изброените в т. 1 до т. 5 обстоятелства. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, на основание на която разпоредба е подадена молбата от жалбоподателя, производството се спира при подадена молба на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Следователно, на преценка от органа по реда на чл. 34, ал. 3 от ДОПК подлежат обстоятелствата - дали е налице молба за спиране, депозирана ли е същата от лице, което може да поиска спиране на производството, както и дали не са налице данни производството вече да е било спирано на това основание, предвид изискването това да е еднократно. В случай, че са налице посочените в закона формални предпоставки за спиране – молба на субекта и еднократно искане, то за органа, възложил производството, не съществува основание да откаже спирането му, като на автономна преценка съгласно чл. 34, ал. 3 от ДОПК подлежи единствено въпросът относно продължителността на спирането и то в рамките на предвидения максимален срок по чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК от три месеца. Ето защо и наличието или липсата на изложени конкретни мотиви и причини, поради които е направено искането за спиране, на практика не е и относимо към преценката за неговото формално уважаване, доколкото такова изискване не е поставено в закона, а единствено изложените основания за спиране, съответно доказателства в тази връзка, биха могли и следва да се обсъждат в светлината на преценката относно срока, за който това спиране да бъде постановено. В тази насока следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ДОПК е императивна и за административния орган съществува задължение при установяване наличието на законовите основания за това, изчерпателно изброени в законовата норма, да спре производството. Автономната преценка на административния орган, както се посочи, се разпростира върху проверка на формалните основания за спиране по този ред – наличие на молба, изходяща от субекта на правото да се иска спиране, липса на предходно спиране, постановено по този ред, както и срока, за който да се постанови спиране. Относно последната преценка /за срока на спирането/ именно административният орган може и следва да съобрази представените от молителя доводи и съответно доказателства и като вземе предвид срока на ревизионното производство и етапа на развитие на същото да прецени как и доколко изложените в молбата обстоятелства и/или представени доказателства се отразяват върху хода на ревизията, съответно правото на защита на ревизирания субект. Ето защо и в случая, като е посочил на практика като основание за отказа си, че изложените от молителя причини за спиране не били уважителни, административният орган е процедирал незаконосъобразно, защото мотивите, които са изложени от ревизираното лице, не са обект на преценката дали изобщо производството да бъде спряно. Следвало е при наличие на установени формални основания за спиране, визирани в чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК, каквито са били налице, органът да постанови такова, като вече с оглед на мотивите и/или доказателствата, посочени в искането, да прецени за какъв срок да е същото, съблюдавайки максимално предвидения в закона срок.
Ето защо и предвид установеното незаконосъобразно процедиране от издателя на обжалваното решение, последното ще следва да се отмени. Тъй като въпросът за спиране на производството е от изключителна компетентност на органа по приходите според чл. 34, ал. 3, изр. 1 ДОПК, то следва преписката да му се изпрати за ново разглеждане на молбата, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на спора и при направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, се дължат такива, които се установиха в общ размер на 10 лева внесена държавна такса, които следва ТД на НАП – В.Търново да бъде осъдена да ги заплати на жалбоподателя.
По изложените мотиви, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение № Р – 04001220001325-104-001/10.08.2020 г., издадено от началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново, с което е отказано спиране на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001220001325-020-001/09.03.2020 г. и заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-04001220001325-020-002/08.06.2020 г. и № № Р-04001220001325-020-003/08.06.2020 г., по молба вх. № Р-04001220001325-057-001- И/06.08.2020 г. , подадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК, подадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК от А.В.А. ***, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Велико Търново, пл.Център № 2, да заплати на от А.В.А. ***, сумата от 10/ десет/ лева, направени разноски в производството.
ИЗПРАЩА административната преписка по молба вх. № Р-04001220001325-057-001- И/06.08.2020 г., подадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 4 ДОПК от А.В.А. ***, на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин, за ново произнасяне, съобразно прилагането и тълкуването на закона, дадено с настоящия съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: