Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 08.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. РОСИ
МИХАЙЛОВА
при секретаря Красимира Динева и
прокурора Елена Кювлиева като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.А.Х.Д.№180/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С решение от
18.10.2019г. по Н.А.Х.Д.№2338/2016г., СРС, НО, 114-ти с-в е признал обвиняемия Б.К.П. за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК за
това, че на 01.10.2014г. около 08.00 часа в гр.София, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Нисан”, модел „Алмера”
с peг.
№******,
по ул.„Одрин” с посока на движение от бул.„Александър Стамболийски” към ул.“Охридско
езеро” и на кръстовището с ул.“Партений Нишавски“ при извършване на маневра ляв
завой в посока ул.„Опълченска“ нарушил правилата за движение по пътищата: чл.116
от ЗДвП „водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците…“ и чл.119, ал.4 от ЗДвП „водачите на завиващи пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците“ и по непредпазливост
причинил на пресичащата пътното платно по ул.„Партений Нишавски“ в посока бул.„Александър
Стамболийски“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила,
пешеходка П.А.К., средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК,
изразяваща се в счупване на лявата мишична кост, представляващо трайно /за срок
по дълъг от 30 дни/ затруднение на движенията на левия горен крайник и счупване
на лявата лонна кост на таза, което е довело до трайно затрудняване в движенията
на левия долен крайник.
Предвид горния извод и на осн. чл.78а от НК, СРС е освободил
обвиняемия от наказателна отговорност като е наложил административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/. П. е осъден
да заплати и сторените в досъдебното и съдебно производство разноски.
По делото е постъпила бланкетна въззивна жалба от адв.Р.Х. - САК, в която
се моли решението да бъде отменено като се определя като неправилно,
необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
След изготвяне на мотивите е депозирано пространно допълнение към жалбата
от адв.Х., в което се настоява съдът неправилно да е възприел фактологията в
Постановлението на СРП, с което е сезиран като отделно от това необосновано е
отразил несъответни на показанията на разпитаните свидетели обстоятелства.
Прави се подробен анализ на показанията на свидетели, в частност на
пострадалата, които съдът необсоновано и въпреки противоречията им, е
кредитирал. Посочва се първият съд да не направил какъвто и да било анализ на
изготвените и приети няколко АвТЕ, особено в частта, в която при различните
вариации на скоростта, са приели, че удара е непредотвратим. Поставя се акцент
на верните според повереника становища на вещите лица, които следва да бъдат
кредитирани. Игнорира се по-насетне доказателствената стойност на протокола за
оглед на местопроизшествие. С оглед твърденията за нарушение на материалния
закон се настоява СРС необосновано да е приел обвиняемият да е нарушил чл.119,
ал.4 от ЗДвП. Поради горното се моли за оправдаване на обвиняемия П..
В разпоредително заседание от 26.01.2021г.,
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на обвиняемия и
свидетелите, изслушване на вещите лица, както и ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд,
защитникът на обвиняемото лице - адв.Х., се придържа към направеното в жалбата и
допълнението към нея искане с наведените доводи. Счита, че районният съдия не е
обсъдил всички варианти за предотвратимост на удара, като е поставил в основата
на фактологията този, при който ударът е предотвратим, макар и със сантиметри.
Оспорва се и възприетата от първата инстанция линия на видимост, особено като
се имат предвид показанията на св.К.. На последно място се твърди, че
обвинението е единствено за нарушение на чл.119 от ЗДвП, при все че пешеходката
е изскочила зад паркирал автомобил. Поради тези съображения, отново се отправя
молба до съда, П. да бъде оправдан.
Представителят на СГП оспорва
жалбата като счита, че са налице всички предпоставки за потвърждаване решението
на първостепенен съд като правилно и законосъобразно. Държавното обвинение
определя размера на наложеното административно наказание като правилен.
Обвиняемото лице, в правото си на лична
защита и в последната си дума настоява да е бил изключително внимателен в процесния
ден, тъй като е бил с двете си деца в л.а. Посочва, че пострадалата е станала
видима за него едва след като е излязла иззад паркиран автомобил, въпреки което
е реагирал незабавно и е направил всичко възможно да предотврати удара. Моли да
бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и в допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира следното:
На база на събраните по
делото доказателствени материали, не са налице основания за съществена промяна
на установената от районния съд фактология, тъй като, от една страна, пред
настоящата инстанция не са установени нови обстоятелства, а от друга, същата е принципно
правилно установена, на база вярна доказателствена оценка. Въпреки това, процесуалната
прецизност налага допълването й с определени обстоятелства от значение за
изясняване на делото и отстраняването на някои несъответствия, особено с оглед
наравените от защитата на обвиняемия множество възражения в допълнението към
жалбата и пред СГС.
Предвид горното, настоящата
инстанция прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият Б.К.П. е роден на ***г. в гр.Велико
Търново, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене:***, женен, с
висше образование, работи, с ЕГН:**********, неосъждан.
На 01.10.2014г. около
08.00 часа обвиняемият П. управлявал
моторно превозно средство - л.а. марка „Нисан”, модел „Алмера” с рег. № ******
в гр.София по ул.„Одрин” с посока на движение от бул.„Александър Стамболийски”
към ул.„Охридско езеро”. В превозното средство на задните седалки освен него
били и двете му малолетни деца.
Времето било слънчево,
пътното платно - сухо, с добра видимост, без неравности или наклони, без пътна
маркировка или ремонтни дейности на пътя.
Обвиняемият П. възнамерявал да извърши маневра „ляв
завой“ на кръстовището с ул.„Партений Нишавски“. Улицата била предназначена за
движение на пътни превозни средства в двете посоки, с по една лента във всяка посока.
На десния тротоар на ул.“Партений Нишавски“, считано от посоката на движение на
МПС, на около един метър вдясно от бордюра и четири метра от кръстовището с ул.„Одрин“
имало обозначен пътен знак „А-19 Деца” съгласно ППЗДвП.
По това време
пешеходката П.К.се движела по десния тротоар на ул.„Одрин“ с посока към бул.„Александър
Стамболийски“. Достигайки кръстовището с ул.„Партений Нишавски“, жената се
огледала за преминаващи ППС и предприела пресичане на улицата в района на
кръстовището, с бърз ход, в посока от ляво спрямо посоката на движение на МПС
на П..*** имало паркирани автомобили
и от двете страни, но не и в самото кръстовище. Обвиняемият навлязъл с управлявания
от него автомобил от ул.„Одрин“ по пътното платно на ул.„Партений Нишавски“ като
се опитал да премине преди насрещно движещите се превозни средства спрямо него,
със скорост от около 15-20 км/ч като подал светлинен сигнал за завой наляво. В
резултат на навлизането на ППС на П.
било реализирано ПТП с пресичащата пътното платно пешеходка - св.К.малко преди същата да достигне отсрещния
тротоар. Ударът бил с предната лява част на превозното средство, в областта на
мигача в лявата част на тялото на пешеходката. Вследствие на удара, св.П.К.паднала
на лявата си страна на пътното платно.
Обвиняемият П. слязъл от автомобила, за да провери
състоянието на пострадалата, като заедно с друг водач на л.а. я пренесли до
тротоара, позвънил на тел.112 за оказване на помощ на жената. Тъй като започнало
да става задръстване от превозни средства, обвиняемият преместил своето на
ул.“Одрин“ вдясно по посока бул.“Ал.Стамболийски“. Очевидец на случилото се станал
св.И.Г., който познавал сина на пострадалата - А.К., който малко по-късно дошъл
на място.
На местопроизшетвието пристигнали
и полицейски служители от 03 РУП СДВР - АП-31 в състав св.Н.Г.и св.С.М.. Пострадалата
била откарана с линейка до УМБАЛСМ „Пирогов“. Малко по-късно на място дошъл и
екип от отдел „ПП“ при СДВР в състав мл.автоконтрольор - св.И.Г.и П.Б., които указали
на П. да премести л.а., което той и
сторил. Св.И.Г.изготвил констативен протокол №К-1015/01.10.2014г. Била взета
проба на обвиняемия за алкохол с алкотест дрегер, която била отрицателна.. Огледът на превозното средство се
осъществил на ул.“Партений Нишавски“ в ляво като предната част сочила към
ул.“Осогово“ като бил онагледен в протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум.
Според заключението на съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата К.в резултат на настъпилото ПТП е причинено счупване
на лява мишична кост, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за срок по дълъг от 30 /тридесет/ дни и счупване на лявата лонна кост
на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник,
отново за срок по – дълъг от 30 /тридесет/ дни. Това телесно увреждане е
травматично според експерта е в причинна връзка с възникналия пътен инцидент.
Съобразно заключението
на изготвената в досъдебното производство съдебно-автотехническа експертиза
причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на
лекия автомобил. Според вещите лица обвиняемият П. е имал обективна възможност да възприеме намиращата се на
платното за движение пред него пешеходка и да предотврати настъпването на ПТП
като не потегли или ако потегли, да се съобрази с местоположението й, като е
имал и възможност за реакция, макар ограничена във времето.
Видно от заключението
на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза от съдебното следствие на
в.л. инж. П.и инж. О., ударът е настъпил по широчина на пътното платно - на ул.“Партений Нишавски“ от 4,5 до 5,5
м вляво от десния край на платното за движение, считано в посоката на огледа (от ул."Одрин” към
ул. "Осогово”) и на 6,0-8,0 м по дължина на пътното платно след ориентира, считано в същата посока. Според вещите лица л.а. се е
движил със скорост от около 20км/ч като при приетото време за реакция на водач за конкретната пътна обстановка, заради
пътния знак - 0,8 сек, опасната зона за
спиране на автомобила е била от порядъка на 9,0 м. В
заключение тези вещи лица са приели, че при своевременно възприемане на намиращата се на платното за движение К.и
адекватна реакция с аварийно спиране, П. е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, вкл. и при кредитиране на
обясненията му и показанията на св.К., че пострадалата е излязла измежду спрели
л.а.
Съгласно приетата от първата
инстанция допълнителна тройна съдебно-автотехническа
експертиза на в.л. инж. К.,
инж.
П.и инж. О., скоростта
на П. е била от порядъка на 24км/ч
като поради тази приета по-висока скорост и опасната зона е от 11м. Вещите лица
отново са потвърдили, че от момента, в който обвиняемият е имал пълна видимост към зоната, където е пресичала пешеходката, е можел
да предотврати удара с аварийно спиране. В допълнение експертите
са обследвали различни варианти на спирачно закъснение и хипотезите, при които
ударът е бил непредотвратим на база на
поставените задачи и от адв.Х..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена след собствен
анализ на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, а
именно: показанията на
пострадалата П.К., св.Н.Г., св.С.М., св.И.Г.,
св.И.Г.и св.А.М./от досъдебното производство/; показанията на св.Л.К. /от
съдебното следствие/ в отделни части; обясненията на обвиняемия П.
от
досъдебната и съдебна фаза /отчасти/; заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска
и авто-техническа експертизи (л.24-29 и
л.30-38 от досъдебното производство); допълнителната съдебно-автотехническа експертиза
(л.92-119 от съдебното следствие); допълнителната тройна
съдебно-автотехническа експертиза (л.129-154 от съдебното
следствие), констативен
протокол №К-1015/01.10.2014г. (л.6
от досъдебното производство),
протокола за оглед на местопроизшествие
със скица и
фотоалбум към него (л.7-13 от досъдебното производство), справка за съдимост (л.47 от досъдебното
производство)
и др.
Според въззивния съд в
мотивите на постановения съдебен акт решаващият съд по достатъчно ясен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил
правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени
са до известна степен противоречията в доказателствените материали и са
изложени определени доводи относно това кои доказателства съдът кредитира
напълно и кои - не. Безспорно формално са обсъдени изготвените по делото
авто-технически експертизи, което обаче предвид крайното вярно становище на
съда, не е порок с такъв характер, който да доведе до цялостна отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, заради допуснати
съществени процесуални нарушения.
Правилно в основата на
своите констации, районният съд е поставил показанията на пострадалата К., изготвените
в досъдебното производство съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи, както и допълнителните двойна и тройна съдебно-автотехнически
експертизи от съдебното следствие. Касателно показанията на К., основания за
недостоверност могат да се изведат от позицията й на пострадала, целяща
благоприятен изход на делото спрямо нея, особено доколкото по делото има данни,
че жената е завела гражданско-правна претенция срещу застрахователя на
обвиняемия. На същото
основание това важи и за показанията на св.П./съпруга на обвиняемия/, още
повече че не е и очевидец на ПТП и за св.К., доведена от П., който предвид процесуалната си позиция в процеса е най-заинтересована
страна в процеса. Именно поради това и преценката годността на твърденията,
както на пострадалата, така и на останалите лица следва да бъде направена след
стриктно съпоставяне с показанията на всички разпитани свидетели, приобщените
по делото писмени доказателства, експертните заключения, вкл. и обясненията на обвиняемия
П..
При анализа показанията
на св.К.според този съдебен състав следва да се отчете, че макар и пострадала,
същата е разпитана почти непосредствено след деянието /на 06.10.2014г./, което
на още едно основание следва да даде кредит на доверие, тъй като вероятността
от намеса на външни фактори е по-малка, а спомените по-ясни и поради това
по-достоверни. Въззивната инстанция прие за вярно отражение на действителността
показанията на пострадалата в частта, че при пресичане на пътното платно се е
движела със забързана крачка, обективирано и в двата й разпита от
предварителната фаза на делото с цел по-бързо да достигне отсрещния тротоар.
Това обстоятелства е и в корелативна подкрепа с всички събрани по делото
доказателства - вж. показанията на св.К., св.И.Г., обясненията на обвиняемия и
др. Ирелевантно е за настоящия съдебен състав дали св.К.се е огледала преди да
пречесе или не, доколкото вече стъпила на пътното платно, пострадалата става
участник в движението и при това представлява опасност на пътя, с която
водачите следва да се съобразят управление на превозните си средства.
Подобно на първата
инстанция, тази не дава вяра на показанията на К.в досъдебна фаза, че обвиняемият
не се опитал да й помогне, тъй като противни сведения дава не само П., но и отчасти св.И.Г.. По-насетне,
не може да се сподели и виждането на пострадалата за наличие на пешеходна пътека
на мястото, където е пресичала /вж. заключенията по авто-техническите
експертизи, протокола за оглед с фотоалбум и скица/. Такива констатации не дава
и нито един от разпитаните по делото свидетели, вкл. и служебни лица - пътни
полицаи. Дори и такава да е била налична към 01.10.2014г. и да не е
обективирана при огледа, доколкото на П.
не е повдигнато такова обвинение, същото е ирелевантно, още повече доколкото в
пряка причинна връзка с ПТП е нормата на чл.119, ал.4 от ЗДвП. Относно мястото на
удара, настоящата инстанция споделя извода, че ударът между пешеходката и МПС е
настъпил в непосредствена близост до отстрещния тротоар, като със субективен
характер могат да се преценят вижданията на пострадалата дали е било само на
крачка от него или не. За достоверни този съд най-накрая прие и твърденията на
св.К., че водачът добросъвестно е заявил, че не я е видял, тъй като това
присъства и в показанията на св.Н.Г..
Липсват основания за
дистанциране от показанията на полицейските служители - св.Н.Г., св.С.М., св.И.Г.като
се отчете служебното им качество и изходящата от това незаинтеросованост.
Избледяването на спомени е логичен резултат от изтеклия период от време и
еднотипността на работата им. От идентичното съдържание на разпита на първите
двама служители на реда от досъдебното производство, СГС изведе данни за
приблизителното време на настъпване на ПТП, наличието на паркирани превозни
средства от двете страна на улицата, на която е реализирано произшествието -
обстоятелства, които намират корелативна подкрепа в протокола за оглед,
обясненията на обвиняемия, показанията на св.И.Г., констативния протокол и др.
Важен детайл в твърденията и на двете служебни лица, че са дошли в изключително
близък диапазон от време до случилото се, поради което и обстановката не е била
по-различна от действителната, с изключение на изместения л.а. на П.. От твърденията на св.И.Г., макар и
изключително общи, второстепенният съд не може да направи извод за
недостоверност на отразеното в протокола за оглед, скица и фотоалбум, в каквато
насока са доводите на защитата.
Обстоятелството, че в
самото кръстовище не е имало паркирани автомобили, вкл. и на мястото, където е
пресичала пострадалата, поради което и същата няма как да е излязла измежду
такива, СГС изведе като се довери на показанията на св.И.Г.и поради това
дискредитира обясненията на обвиняемия и св.К. в тази им част, макар и
възприето като част от фактологията от СРС. Логиката на въззивния съд следва от
факта, че не само лицето е очевидец на случилото се, но и не е страна в процеса
или лице, което да е близък до пострадалата или обвиняемия, техен съпруг, съсед
и т.н. Освен това показанията му намират добър синхрон в удостовереното от св.К.,
протокола за оглед на местопроизшествие и констативния протокол. Тук е мястото
да се отбележи, че показанията на св.И.Г.намират сериозна доза достоверност и в
обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице досежно
обстоятелството, че е ускорил автомобила си, за да премине пред насрещно
движещите се на него превозни средства, макар и обвиняемият да го обективира по
малко по-различен начин. Освен това логиката, наведена от този свидетел е
близка до житейската, че паркирането в кръстовището на превозни средства би
довело до голяма вероятност да бъдат ударени от завиващите такива.
Що се касае до
обективираното от св.К., макар и за съществуването й обвиняемият да е споделил
още в досъдебната фаза, съдът намира, че разпита й почти няколко години след
случилото се пред СРС е до голяма степен отражение на тезата на П.. Дали това се дължи на съседските
отношения с П. или на допълнително
представени факти или на изтеклия период от време, според СГС е без значение,
тъй като по делото е безспорно за този състав, че превозни средства в самото
кръстовище или поне такива, които да ограничават възможността на обвиняемия да
осъществи предприетата от него маневра и да забележи и предотврати удара с
пешеходката, не е имало. Не може обаче да не се отбележи, че дори и версията за
преминаващ Ван, за внезапно излизане на пострадалата измежду спрели превозни
средста и т.н. да е вярна, същата не е огриничала възможността на П. да реагира и предотврати ПТП. В
такава насока са убедителните становища на всички разпитани вещи лица, както в
експертизите им, така и потвърдено пред решаващия съд.
Първият съд не е
обсъдил показанията на св.А.М., но от същите според СГС може да се потвърди
версията на обвиняемия относно местоположението на превозното средство - с
предница в посока ул.“Осогово“. В останалата част, доколкото не се касае за
очевидец, показанията на възрастната жена не допринасят за допълване на
фактическата картина по делото. На същото основание не спомагат за изясняване
на фактологията според СГС показанията на св.П.. Неправилно СРС ги е игнорирал
изначално, поради обстоятелството, че е съпруга на обвиняемия, което е в противоречие
с нормата на чл.14, ал.2 от НПК.
Въззивните съдии също дават само отчасти вяра на изложеното
посредством обясненията на обвиняемия П.,
но ги приемат в останалата им част за изградена защитна версия, част от правото
на лицето, изходящо от чл.55 от НПК. Обвиняемият е давал обяснения както в
рамките на досъдебната фаза, част от доказателствения материал на осн. чл.378,
ал.2 от НПК, така и непосредствено пред СРС, които следва да бъдат оценявани
съвкупно за достоверност и еднопосочност, както помежду си, така и с други
доказателствени източници. Не може да се изключи логиката обективираното от П. в досъдебното проиводство да е
по-вярно отражение на действителността, тъй като датира от много по-близък
времеви диапазон до случилото се.
Подобно на районния съдия и въззивният съд счита, че датата,
мястото, часа и обстановката относно наличието на спрели л.а. от двете страни
на улицата са обективни факти, тъй като се съотнасят и с други независими
източници - в частност показанията на пострадалата, а св.И.Г.и частично на св.Н.Г.,
писмените материали, събрани по делото. Според настоящия съдебен състав не бяха
доказани с нужната степен на годност твърденията на обвиняемия пострадалата да
е излязла измежду превозни средства на самото кръстовище, въпреки унисона с
показанията на св.К., тъй като това противи на изложеното от пострадалата и на
показанията на св.Н.Г.и св.И.Г..
Обстоятелствата дали е имало завиващ микробус, който П. е изчакал да завие, дали друг
насрещно движещ се автомобил се е появил, който също е пропуснал и след това е
навлязъл в насрещното платно, според СГС са ирелевантни за основния въпрос,
намерил отговор в три съдебно-автотехнически експертизи, които са категорични,
че П. е имал обективна възможност да
възприеме св.К.. Следва да се подчертае, че поне две от експертизите по делото
/тези от съдебната фаза/ са базирани почти изцяло на показанията на св.К. и
обясненията на обвиняемия, с което донякъде първият съд им е придал определена
процесуална тежест преди произнасянето си по същество. Друг е въпроса, че дори
и да приемем за верни твърденията на двамата съседи – К. и П., вещите лица отново са категорични и в двете си експертизи, че водъчът
е имал обективна
възможност да възприеме намиращата се на платното за движение пред него пешеходка
и да предотврати настъпването на ПТП като не потегли или ако потегли, да се
съобрази с местоположението й, като е имал и възможност за реакция, макар
ограничена във времето.
Този съдебен състав изрази съгласие с тезата на обвиняемия относно оказаната
помощ на пострадалата, поради синхрон с вижданията на свидетелите, в частност
св.П., св.И.Г.и др. В заключение, подкрепят се от други доказателства
обясненията на П. относно
преместването на л.а., предизвикал МПС /вж. показанията на св.П.и на св.М./,
независимо, че липсват спомени за това у когото и да било от пътнте полицаи.
Същото действие е и напълно логично, предвид създалата се пътна ситуация,
натовареността на движението, часа, в който е настъпило ПТП и т.н.
Правилно
първостепенният съд е приел, че от съдебно-медицинската експертиза се установява
вида и механизма на причинените съставомерни травматични
увреждания на пострадалата К., следствие от действията/бездействията на обвиняемия П. с уредите и механизмите
на л.а., които категорично реализират медико-биологичния признак „трайно затрудняване движението на крайниците“
за срок по-дълъг от 30 /тридесет/
дни. Пресъздаденият механизъм на
ПТП, онагледен в причинените на пострадалата наранявания добре корелира както с
показанията й, а така също и с тези на наличната по делото медицинска
документация - епикризи.
Настоящият съд не може
да не се съгласи с довода, посочен от първият съд чисто формално и бланкетно,
че авто-техническите експертизи са „обективно и компетентно дадени“. Това в
действителност е факт, но следва да бъде подкрепен доказателствено и
обосновано. Не може да се дискредитира обаче
тезата, че двете заключения не се различават в голяма степен и в крайна сметка
не обосновават непредотвратимост на удара и вероятност за приложение на чл.15
от НК.
Според този съд, доколкото
показанията на свидетелите от досъдебното производство са част от
доказателствения материал на осн. чл.378, ал.2 от НПК, същите са по-вярно
отражение на реалността. Поради това не може да се компрометира извода в
първото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, че при направените в
нея констатации, които обективират отразеното от пострадалата и свидетелите,
обвиняемият е имал обективна възможност да възприеме намиращата се на платното
за движение пред него пешеходка и да предотврати настъпването на ПТП като не
потегли или ако потегли, да се съобрази с местоположението й, като е имал и
възможност за реакция, макар ограничена във времето.
Правилно според
въззивния съд заключението на допълнителната двойна съдебно-автотехническа
експертиза е определило скоростта на движение на П., тъй като по-високите стойности /от
24км/ч/, възприети в тройната допълнителна авто-техническа експертиза безспорно
не са в полза на наказателно-отговорното лице, независимо че не му е повдигнато
обвинение досежно нарушаване правилата за скорост. При наличие на пътен знак „А-19
Деца” съгласно ППЗДвП, за адекватно следва да се счете и онагледеното
от експертите време за реакция на
водача /0,8 сек/, тъй като вероятността от пресичане на деца безспорно следва да
ангажира вниманието на водачите да бъдат по-осторожни и бързореагиращи. Поради
това, съотнесено с надлежно изчислената опасната зона за спиране на автомобила /от около 9,0 м/, СГС е категоричен, че дори и при варианта за излизане на К.измежду
паркиралите в кръстовището превозни средства, вкл. „Ван“, което този съдебен
състав не прие за вярно, адекватната реакция на П.
е налагала аварийно спиране и като
резултат предотвратяване на удара.
Вярна е
тезата на защитата, че в част от обследваните от трите вещи лица във втората
допълнителна авто-техническа експертиза варианти на спирачно закъснение и непредотвратимост на удара удовлетворяват тезата на обвиняемия за
невиновно негово поведение, но според съда предоставените варианти от в.л., в частност от в.л. О., имат за цел пълнота и обективност на заключението при обследване на
всички възможни хипотези, а не избирателно
позоваване на част от тях, което да обслужва тезата на една от страните. Важно
е да се подчертае, че в основаната си част и това заключение, и то изготвено от
едни от най-изявените вещи лица в страната, специализирани в областта на
авто-техническите експертизи, е категорично, че П. е имал техническа възможност за спиране след
възпримане на пострадалата, независимо от краткото време на реакция и поради
това ударът е бил предотвратим.
На база на горните
доказателствени разсъждения, настоящата въззивна инстанция намира, че
първостепенният съд е направил правилни правни
изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВС и ВКС на РБ,
досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано е признал обвиняемия П. за
виновен в осъществяването на престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Безспорно е установено, че основна причина за
настъпване на ПТП-то са действията на обвиняемия П., както е приел и
първия съд, който е следвало да съобрази натовареността на движението,
възможността от внезапната поява на пешеходец, особено предвид факта, че в
близост има детска градина и обозначен знак за това. В този смисъл, причина за
станалата катастрофа са субективните действия от страна на обвиняемия П.,
в каквато насока говорят, както стана ясно и по-горе показанията на пострадалата
и заключенията на авто-техническите експертизи по делото.
Както е известно в
теорията и съдебната практика, нормата на чл.343 от НК е бланкетна и
съдържанието ѝ се допълва от конкретно нормативно установени правила за
движение по пътищата, които се съдържат най-вече в ЗДвП и правилника за
приложението му. Според обвинението, което е повдигнато, тези правила са чл.116
и чл.119, ал.4 от същия нормативен акт.
Обвиняемият П. е годен субект на престъплението,
тъй като е привел в действие механизмите и уредите на моторното превозно
средство – лек автомобил по смисъла на § 6, т.11 и т.12, б.“а“ от ДР на ЗДвП. В
качеството си на водач на ППС и участник в движението със своите действия и невниманието
си да предотврати настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, е оказал
влияние на движението по пътя като е причинил средна телесна повреда на
пострадалата П.К..
Обвиняемият П. е нарушил правилата за движение именно на горецитираната разпоредба на
чл.119, ал.4 от ЗДвП. Това е така, тъй като като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство е бил длъжен да пропусне пешеходците,
които преминават, в случая пострадалата възрастна жена – св.К.. Несъобразяването с цитираната
разпоредба е довело до сблъсъка на МПС и пешеходката, вследствие на което на К.е
причинено счупване на лява мишична кост, причинило трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 /тридесет/ дни и счупване
на лявата лонна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник, отново за срок по – дълъг от 30 /тридесет/ дни. Съдът, като
отчита заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза,
намира, че от обективна страна е налице и съставомерен резултат, изразяващ се в
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК на пострадалата
П.К.. По делото
е установено дори и да възприемем версията на обвиняемия, че пред автомобила му
е имало друго препятствие или автомобил, което да затруднява неговата пряка
видимост към мястото, от което пешеходката е започнала да пресича пътното
платно, че същият е имал субективна и обективна възможност да предотврати
случилото се.
Тук е мястото да се посочи,
че съдът не възприе част от правната квалификация, отразена в Постановлението с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на СРП /чл.116 от ЗДвП/, по която П.
е и осъден да е нарушил от СРС. Тази норма е обща и въвежда общовалидно задължение
спрямо управляващите ППС да съобразяват своето поведение на пътя с пешеходците,
независимо от това дали последните се намират на тротоара, върху пътното платно
или на пешеходна пътека и т.н. Доколкото обаче в случая ПТП е реализирано при
несъблюдаване на правно задължение за водач на завиващо ППС, то конкретното
правилото, с което обвиняемият П. е следвало да се съобрази, се съдържа именно в
чл.119, ал.4 от ЗДвП, касаещ частен случай на пътната обстановка.
Недопустимостта на едновременното приложение на обща и на специална спрямо нея
норма мотивира настоящият съдебен състав да постанови оправдателен диспозитив
по отношение повдигнатото обвинение в частта, касаеща допуснато от подсъдимия П. нарушение на чл.116 от ЗДвП. По
силата на общото правило „Lex spetiali derogat legi generali” квалификацията на
дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима, възможна и правно
оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не се субсумира под
специален състав, какъвто е наличен в случая.
От субективна страна обвиняемият П. не е предвиждал общественоопасния
характер на деянието си и неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди и предотврати (чл.11, ал.3, пр.1 от НК), т.е. е действал виновно, при
проявена непредпазливост /”несъзнавана непредпазливост”, небрежност
(negligentia)/. Съдът, като отчита заключението на вещото лице по
приетата съдебно-медицинска експертиза, намира, че от обективна страна е налице
и съставомерен резултат, изразяващ се в причинена средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК на свидетелката П.К.е
било психически възможно да предвиди неблагоприятените последици от своето
поведение. Възможността да предвиди последиците, съдът открива и в
обстоятелството, че П. е с
дългогодишен шофьорски опит, който би следвало да е изградил определени навици
с оглед не само спазване правилата, установени в ЗДвП, но и с оглед
възможността му да прецени и реагира при възникнала опасност на пътя, каквото
безспорно представлява внезапната поява на лица по пътното платно, особено
предвид факта, че в близост се намира детска градина, бил е поставен пътен знак
в тази насока. Още повече че П. е
возил и собствените си деца. Поради това водачът следва да бъде многократно
по-предпазлив и бдителен според съда.
Несъобразяването с
правилото, указано в нормата на чл.119, ал.4 от ЗДвП, дори и при ограниченото
време за своевременно да възприеме пресичащата пешеходка, както и при липсата
на данни по делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което
да го е лишило от възможността за изведе в съзнанието си представи за
общественоопасните последици от деянието, мотивира и градският съд да приеме,
че с поведението си обвиняемият Б.П.
е причинил средна телесна повреда на пострадалата П.К..
Доколкото по делото не
се установява друга причина за настъпване на съставомерния резултат – нанесеното
телесно увреждане на пострадалия, следва да се приеме, че същата се намира в
пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от обвиняемия нарушение на
правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (р.№176 от
11.05.1987г., III н. о. на ВС).
Изпълнителното деяние правилно е преценено от СРС,
че реализира квалифицирания състав на чл.343, ал.1, б.„б”, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, тъй като деянието е
извършено на пътно кръстовище, при извършване на маневра „ляв завой“, а
поведението на П.
е в пряка причинна връка и с
настъпилото падане на лицето.
Въззивната инстанция изразява съгласието си с
първата по отношение на приложението на института на чл.78а от НК. Предвидената
от законодателя възможност за извършено престъпление, наказателната отговорност на лица да бъде заменена с
административно наказание е „законодателен бонус“, който е в интерес на
правораздаването и обвиняемия. Прилагането на норма с по-благоприятен резултат
за дееца е основен принцип в българското право и е правилно съобразено от съда.
Обществената опасност на конкретното деяние, въпреки причинените на
пострадалата съставомерни увреждания, е по-малка сравнение с останалите
хипотези на визираното престъпление. В конкретния случай субекта на
престъплението П.
е с чисто съдебно минало, не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този член, както и факта,
че от престъплението няма настъпили съставомерни имуществени вреди.
Настоящият съдебен състав не констатира отегчаващи
вината обстоятелства, а към смекчаващите обосновано следва да се причислят
липсата на нарушения по ЗДвП, оказаното съдействие след случилото се на
пострадалата и най-вече изтеклия изключително дълъг период от време от
реализиране на деянието до постановяване на съдебен акт още повече окончателен
от въззивната инстанция. За осъществяване на това на СРП и СРС, независимо от
причините за това са били необходими почти седем години. Ето защо и изтеклият срок,
съпоставен с невисоката сложност на делото, наличието на само един обвиняем,
броя на свидетелите и т.н., според СГС налага определянето му като смекчаващо
вината обстоятелство. Ето защо и този съдебен състав е на становище, че административно
наказание в минималния законов размер от 1000лв. /хиляда лева/ би бил сигурна
гаранция, че ще възпре обвиняемия от извършване на подобен род деяния, а освен
това ще действа предупредително и възпитателно и върху останалите членове на
обществото.
Първият съд не е
изложил съображения защо на обвиняемия П.
не се налага кумулативно предвиденото на осн. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7,
вр. чл.78а, ал.4 от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, но
според СГС още повече, предвид липсата на протест, е недопутимо коригиране в
тази насока, особено като се отчете изтеклия неразумно дълъг период на разглеждане
на делото.
Като резултат от
осъждането, правилно на обвиняемия П.
са възложени и сторените в рамките на досъдебното и съдебно производство
разноски.
При извършената, на осн. чл.314, ал.1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.
С оглед
горното и на осн. чл.334, т.3 и т.6, вр. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
решение от 18.10.2019г. по Н.А.Х.Д.№2338/2016г., СРС, НО, 114-ти с-в като на
осн. чл.304 от НПК признава обвиняемия Б.К.П. /със снета самоличност/ за НЕВИНОВЕН в това да е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП като
го ОПРАВДАВА по това обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ: 1....................................
2....................................