Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 20.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на
секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 313 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Г.с.“ ООД с ЕИК .......,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя на дружеството
А.М.О., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Б.Г.от АК – Шумен,
срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) № АУЗД000004/12.05.2020г.,
издаден от Е.В.Н.- главен инспектор в отдел „Данъчни приходи“ в община Шумен. С
обжалвания акт на оспорващото дружество е определено задължение за данък при
придобиване на имущество по безвъзмезден начин за 2019г. в размер на 13357,29
лева и лихви за просрочие в размер на 575,11 лева. Посоченият АУЗ е потвърден
изцяло с Решение № ЖГ-00-081/20.07.2020г. на началника на отдел „Местни данъци
и ТБО“ при община Шумен. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакувания административен акт, поради постановяването му в нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят оспорва констатациите на административния
орган, който е приел, че е налице договор за опрощаване и върху „опростената“
сума длъжникът, чийто дълг се опрощава, е задължен с данък по чл.44 от ЗМДТ. Сочи,
че на 26.11.2019г. между И.С.Н. и „Г.с.“ ООД е сключен договор за спогодба по
чл.365 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с който страните си правят
взаимни отстъпки и прекратяват съществуващ или избягват възможен правен спор.
Конкретно кредиторът, който е придобил от кредитиращата банка едно вземане към
длъжника за определена цена, е направил отстъпка по отношение размера на
вземането, приемайки да получи по-ниска сума от размера на вземането, но
същевременно – надвишаваща цената, за която това вземане е придобито от банката
– кредитор. Твърди, че неправилно договорът за спогодба е преценен като договор
за опрощаване по смисъла на чл.108 от ЗЗД, тъй като липсва изрично изразена
воля дадено задължение да бъде погасено именно чрез опрощаване. По изложените
съображения отправя искане за отмяна на оспорения административен акт и за присъждане
на направените разноски. В съдебно заседание дружеството, представлявано от адв.Б.Г.поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Представя списък на разноски.
Ответната страна - Началник отдел „Местни данъци и
ТБО“ при община Шумен, оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание
и в представени писмени бележки аргументира становище за материална
законосъобразност на атакувания административен акт и моли за решение, с което
жалбата срещу същия да бъде отхвърлена.
Шуменският административен съд, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните и приобщени по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
В отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен е
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с
постъпил сигнал с вх.№11-22-641/15.04.2020г. на частен съдебен изпълнител В.Г.с
район на действие Окръжен съд – Велико Търново.
В хода на проверката е установено, че съгласно
Договор за цесия от 11.11.2019г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, в
качеството на цедент и И.С.Н. – цесионер, Банката, която е титуляр – кредитор
по дължимо вземане от „Г.с.“ ООД в размер на 317145,87 лева, прехвърля, а цесионерът придобива цялото
вземане на цедента, за сумата от 35000,00 лева.
На 26.11.2019г. между И.С.Н. и „Г.с.“ ООД е
сключен договор за спогодба с предмет „уреждане на отношенията между страните,
произтичащи от Договор за предоставяне на кредит…“. Съгласно чл.2 от договора,
със същия страните безусловно декларират своето съгласие за следното: дължимата
се от длъжника сума по договор за цесия, възлиза на 317145,87 лева; кредиторът
се съгласява, а длъжникът се задължава да заплати сумата от 50000,00 лева;
кредиторът се съгласява и изрично декларира с подписване на договора, че при
плащане на посочената сума в уговорения срок, счита за изцяло погасено своето
вземане срещу длъжника и няма да има претенции за заплащане на други суми; с
изплащане на уговорената сума в срок, страните декларират, че считат за
окончателно уредени финансовите си отношения, произтичащи от договора за цесия
и никоя от страните няма и не може да има за в бъдеще претенции за други
плащания.
Съгласно платежно нареждане от 10.12.2019г. „Г.с.“
ООД платило на И.С.Н. сумата от 50000,00 лева по договора за спогодба.
Преценявайки визираните по-горе договори, органът
по приходи към отдел „МДТБО“ при община Шумен счел, че постигната договореност
между страните съгласно договор за спогодба от 26.11.2019г. представлява
опрощаване по смисъла на чл.108 от ЗЗД, тъй като кредиторът се отказвал от
остатъка в размер на 267145,87 лева по съществуващото вземане в размер на
317145,87 лева, при сбъдване на отлагателното условие – плащане на сума от
50000,00 лева. Предвид разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която
данък дарение се заплаща от приобретателя на имуществото и доколкото в случая
имуществото на „Г.с.“ ООД се е увеличило със спестените разходи за изпълнение
на задължението, за извършеното опрощаване на задължение е било необходимо дружеството
да подаде декларация по чл.49, ал.1 от ЗМДТ за определяне на дължимия данък.
Тъй като такава декларация не била подадена, органът по приходи издал процесния
АУЗ, с който установил дължим данък дарение в размер на 13357,29 лева (5% от
267145,87 лева), изчислен съгласно чл.44, ал.2 от ЗМДТ и чл.34, ал.1, б. „б“ от
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община
Шумен.
„Г.с.“ ООД изразил несъгласие с така определеното
задължение, като на 22.05.2020г. депозирал жалба срещу издадения акт до
началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен.
С Решение изх.№ЖГ-00-081/20.07.2020г. Началник на
отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Шумен потвърдил изцяло обжалвания акт,
като посочил, че данъчното задължение е възникнало предвид наличието на
опрощаване на непогасена част от задължението към кредитор в размер на
267145,87 лева и върху тази сума се дължи данък дарение в размер, определен
съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
община Шумен. В мотивите на решението е посочено, че по силата на сключено
споразумение - договор за спогодба, кредиторът се съгласява и изрично
декларира, че при плащане на сумата в уговорения срок, счита за изцяло погасено
своето вземане срещу длъжника. Налице е вземане на кредитора в размер на
317145,87 лева; договореност между кредитора и „Г.с.“ ООД за окончателно
уреждане на съществуващото задължение в размер на 317145,87 лева, както и
плащане на сума в размер на 50000,00 лева в договорения срок, с което
кредиторът счита, че е погасено цялото му задължение към длъжника. Въз основа
на това решаващият орган приел, че е налице погасяване на задължението чрез
опрощаване от кредитора на остатъка от вземането му към дължника, поради което
остатъкът от задължението в размер на 267145,87 лева следва да се обложи с
данък дарение. Именно това е строено с процесния АУЗ, който е издаден от
компетентен орган по предвидения процесуален ред и в съответствие с материалния
закон. По изложените съображения отхвърлил жалбата и потвърдил издадения Акт за
установяване на задължения.
Решението е връчено на неговия адресат на
21.07.2020г., видно от приложената по делото разписка (л.15).
Настоящата жалба е подадена в
деловодството на административния орган на 04.08.2020г.
Като част от административната
преписка по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на
проверката.
По искане на оспорващия е
назначена и изпълнена съдебно – счетоводна експертиза. При извършена проверка в
счетоводството на „Г.с.“ ООД във връзка с Договор за цесия от 11.11.2019г. и
Договор за спогодба от 26.11.2019г., вещото лице установило следното:
- по кредита на счетоводна сметка
1521 “Получен дългосрочен заем Юнион“ е отразен получен от банката (правоприемник
„ПИБ“ АД) заем със сума на главницата към 01.01.2019г. в размер на 248782,55лв.,
представляваща непогасена главница от кредит с първоначална главница 149800 евро
(292983,33лв.);
- по образувано от банката
изпълнително дело чрез ЧСИ в полза на банката са разпределени 29995,05лв. и
салдото по сч.сметка 1521 “Получен дългосрочен заем Юнион“ към 11.11.2019г.
(преди договора за цесия) е в размер остатък неплатена главница - 218787,50лв.
(248782,55лв. - 29995,05лв.).
Във връзка със сключения Договор
за цесия задължението на „Г.с.“ ООД към банката е прехвърлено като задължение към
И.С.Н. по кредита на сч.сметка 4992 „Цесия И.Н.“ със сумата -218787,50 лева (сума
по оставаща главница).
Предвид начислени суми за лихви и
неустойки по заема и начислени суми в общ размер на 98358,37лв. (разлика между
сума на общо задължение по договор - 317145,87лв. и осчетоводена оставаща
главница - 218787,50лв.), разликата е осчетоводена по кредита на сч.сметка 4999
“Разчети по цесия, допълнително установени“.
Към 11.11.2019г. по счетоводни
данни от „Г.с.“ ООД задължението по сч.сметка 4992 “Цесия И.Н.“ е в размер на
317145,87лв.
На 10.12.2019г. от „Г.с.“ ООД на И.С.Н.
във връзка с Договор за спогодба от 26.11.2019г., е преведена сума в размер на
50000,00лв., която сума е отразена в намаление на задължението по сч.сметка
4992 “Цесия И.Н.“.
Въз основа на Договора за
спогодба счетоводно отразените записвания при „Г.с.“ООД са следните:
- на 26.11.2019г. - дебитиране на
сч.сметка 4992 “Цесия И.Н.“ срещу кредитиране на сч.сметка 4999 “Разчети по
цесия, допълнително установено“ със сумата 98358,37лв., с основание „отписано
задължение по цесия - допълн. установено“;
- на 26.11.2019г. - дебитиране на
сч.сметка 4992 “Цесия И.Н.“ срещу кредитиране на сч.сметка 7092 “Приходи от
други продажби“ със сумата 168787,50лв. (разлика между осчетоводено задължение
317145,87лв., осчетоводени допълнително суми по задължение за цесия - 98358,37лв.
и дължимата сума към И.Н. по Договора за спогодба) с основание „отписано
задължение по цесия“;
- на 10.12.2019г. - дебитиране на
сч.сметка 4992 “Цесия И.Н.“ срещу кредитиране на сч.сметка 503 “Разплащателна
сметка“ със сумата 50000,00лв. с основание „съгласно Договор за спогодба по
зад. ПИБ и цесия“;
В съдебно заседание вещото лице
заявява, че счетоводните записвания съответстват на отразеното в договора за
спогодба, както и че задължението е отписано на датата на плащането на сумата
от 50000 лева.
Като свидетели по делото са
разпитани И.С.Н., страна по договора за спогодба и Николай Сандев Янакиев, в
качеството му на лице, водило преговорите по договора от името на оспорващото
дружество. Двамата свидетели дават сведения относно фактите, предхождащи
сключването на договора между тях, като обосновават причините, поради които
всяка от страните по спора е стигнала до обективираното в договора
споразумение. И.С.Н. сочи, че е придобил дълга на „Г.с.“ ООД, считайки че фирмата,
който се занима със строителство, има активи. В процеса на преговорите с Н.С.Я.приел,
че сумата от 50000,00 лева, получена в кратък срок, след заплащането на 35000,00
лева по цесията, го удовлетворява напълно, поради което се е съгласил със
спогодбата. От друга страна, представителят на дружеството обяснява, че след
като е разбрал за цесията, е предложил на И.Н. да разрешат спора, като му
заплатят определена сума пари, срещу която той да се откаже от остатъка от
задължението. В противен случай, дружеството може да бъде обявено в
неплатежоспособност и той няма да получи никакви пари, тъй като всички
притежавани активи са запорирани от други кредитори. След преговори, страните
се споразумели за сумата от 50000,00 лева, като постигнатите договорености
обективирали в писмен договор за спогодба.
Като част от административната
преписка ответната страна представя доказателства за компетентността на органа,
издал АУЗ.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата по същество не се
оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че жалбата срещу АУЗ №АУЗД000004/12.05.2020г., издаден от орган по
приходите при община Шумен, потвърден с Решение № ЖГ-00-081/20.07.2020г. на
Началник отдел „МДТБО“ при община Шумен, е подадена в законоустановения 14 -
дневен срок (доколкото решението на горестоящия орган е съобщено на 21.07.2020г.,
а жалбата е депозирана на 04.08.2020г.) и от надлежна страна, имаща правото и
интереса да го оспори. По отношение на АУЗ е осъществен административен контрол
от компетентния за това административен орган съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ –
Началник отдел „МДТБО“ при община Шумен, като решаващият орган е потвърдил АУЗ
изцяло, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК,
жалбата срещу същия се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.160,
ал.2 от ДОПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, административният съд приема жалбата за
основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване е Акт за установяване на
публично общинско вземане, издаден по реда на ЗМДТ – АУЗ № АУЗД000004/12.05.2020г.
от орган по приходите при община Шумен, потвърден с Решение №
ЖГ-00-081/20.07.2020г. на началник отдел „МДТБО“ при община Шумен. Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.
Съгласно чл.4, ал.3 от с.з., в производствата по ал.1 същите имат правата и
задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на
общината (чл.4, ал.4 от ЗМДТ). По делото е представена Заповед № РД-25-073/08.01.2020г.
на кмета на община Шумен, с която на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ и чл.44, ал.2
от ЗМСМА са определени длъжностните лица от отдел „Местни данъци и ТБО“ при община
Шумен с права и задължения на органи по приходите, в т.ч. и гл.инспектор Е.В.Н.-
издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото, поради което съдът приема, че
актът е издаден от компетентен по степен и материя орган.
Волеизявлението е обективирано в изискуемата от
чл.59, ал.1 от АПК писмена форма. В него е налице изрично позоваване на договор
за спогодба от 26.11.2020г., който е приет от органа по приходи като обуславяща
предпоставка за заплащане на данък дарение върху сумата от 267145,87 лева,
представляща разликата от задължението на „Г.с.“ ООД към И.С.Н. в размер на
317145,87 лева и платената от дружеството сума в размер на 50000,00 лева,
съставляващи фактическо основание за издаването АУЗ. Посочено е и правното
основание – чл.107, ал.3 от ДОПК; чл.45, ал.1 от ЗМДТ и Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на община Шумен. С оглед на това
актът се преценява като удоволетворяващ изискванията на закона. Наред с това, по
повод проведеното обжалване по административен ред горестоящият административен
орган е изложил подробни аргументи, обосноваващи обективираното в АУЗ
волеизявление. Това обстоятелство също е в подкрепа на извода за мотивираност
на акта, доколкото няма пречка мотивите да бъдат изложени и в друг документ към
изпратената преписка (по арг. от ТР № 16 от 31.03.1975г. на ВС, ОСГК). Съгласно
цитираното ТР липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният
административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи
да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред.
Съдът намира, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, обуславящи незаконосъобразност на издадения
административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че са налице
предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК за служебно издаване на акт за
установяване на задължения, доколкото според административния орган е налице
липса на подадена декларация за облагане с данък дарение и неплатено
задължение. АУЗ е обжалван по административен ред с жалба, депозирана в срока
по чл.107, ал.4 от ДОПК, което е задължителна предпоставка за неговото съдебно
оспорване, а решението на горестоящия административен орган, с което АУЗ е
потвърден, е постановено в 60-дневния преклузивен срок, регламентиран в чл.155,
ал.1 от ДОПК.
Въз основа на горното съдът приема, че процесният
акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма, при
липса на допуснато нарушение на
административно производствените правила.
По отношение съответствието на АУЗ с разпоредбите
на материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.44, ал.2 от ЗМДТ безвъзмездно
придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване
задължения подлежат на облагане с данък дарение, като според чл.45, ал.1 от
с.з. данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, освен ако е уговорено
друго.
Посочените правни норми, на които се е позовал и
административният орган, определят като субект на данъчно задължение за данък
дарение лицето, което е придобило безвъзмездно имущество.
По същество страните не спорят относно приетите за
установени и посочени по-горе факти и обстоятелства. Спорът е правен и е
относно това дали сключеният договор за спогодба между И.С.Н. и „Г.с.“ ООД съставлява
опрощаване на задължението на оспорващото дружество. Отговорът на въпроса
налага изследване характера на сключения между страните договор. Видно от
същия, предметът на договора е „уреждане на отношенията между страните …“ (чл.1
от договора), като „със сключването на настоящия договор за спогодба,
кредиторът се съгласява, а длъжникът се задължава да заплати сумата от 50000
лева (чл.2, ал.2); кредиторът се съгласява и изрично декларира с подписване на
настоящия договоро, че при плащане на сумата по чл.2, ал.2 в уговорения срок,
счита за изцяло погасено своето вземане срещу длъжника и солидарните длъжници
по договора за кредит и няма да има претенции за заплащане на други суми спрямо
посочените лица (чл.2, ал.3); „с изплащането на общата сума … страните декларират,
че считат за окончателно уредени финансовите си отношения, произтичащи от договора
за цесия и никоя от страните няма и не може за в бъдеще да има претенции за други
плащания“ – (чл.2, ал.6). Страните са наименовали сключения между тях договор за
спогодба, като изрично са посочили, че същият се сключва на основание чл.365 и
сл. от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.365 от ЗЗД с договора за спогодба
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,
като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да се създадат, да
се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на
спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за
това форма. Договорът за спогодба е двустранен договор, с който по дефиниция на
посочената по-горе разпоредба, страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, правейки си взаимни отстъпки и взаимно се
задължават да считат, че правното положение помежду им е такова, каквото е прогласено
със спогодбата. Съдът като съобрази приложения по делото договор от
26.11.2019г., както и разясненията на лицата, водили преддоговорните преговори
между страните, намира че действително е налице договор за спогодба. В тази
насока съдът отчете обстоятелството, че предметът на договора е съществуващ и
възможен спор, произтичащ от договора за цесия, по силата на който И.С.Н. е
придобил вземането на „ПИБ“ АД срещу оспорващото дружество. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, това което мотивира страните
към сключването на договор за спогодба, е желанието им да преодолеят
възникналите правоотношения помежду им, като с взаимни отстъпки решат съществуващия
спор. Кредиторът, който е придобил от кредитиращата банка едно вземане към
длъжника, срещу заплащане на уговорената по договора за цесия сума, е направил
отстъпка по отношение на размера на вземането, приемайки да получи от
дружеството – длъжник сума, по-ниска от размера на вземането, но същевременно
надвищаваща цената, за която това вземане е придобито от банка и да приеме, че
е удовлетворен. Длъжникът се е съгласил да заплати незабавно, при подписване на
договора уговорената сума. Видно от доказателствата по делото, И.С.Н. е получил
сума, надвишаваща сумата, срещу която той е придобил вземането на банката срещу
„Г.с.“ ООД. Вземането е придобито по силата на договор за цесия за сумата от
35000,00 лева. Със сключване на договора за цесия И.С.Н. е придобил качеството
на кредитор по отношение на „Г.с.“ ООД и като такъв същият е разполагал с
възможност да удовлетвори вземането си извънсъдебно или по съдебен ред. За да
разрешат възникналия спор, страните са решили да сключат договор за спогодба,
съдържащ клаузи, удовлетворяващи и двете страни. В този смисъл е и постигната
спогодба – кредиторът е получил плащане веднага, макар и на по-малка сума от
вземането, което го е удовлетворило, поради което е приел да направи отстъпка,
обективирана в договора за спогодба. В съдебно заседание свидетелят И.С.Н.
сочи, че „след тези срещи, реших за себе си, че е по-добре да взема някакви
пари, отколкото да се съдим. Договорихме се за 50000 лева, които той приведе по
моята банкова сметка. ***“. Съдът приема, че договорът за спогодба от
26.11.2019г. обективира именно извършването на взаимни отстъпки между страните
като специфично средство за преодоляването на спорната ситуация. С оглед на
това счита, че неправилно органът по приходи е приел, че е налице опрощаване на
задължение. Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗЗД задължението се опрощава,
ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Законодателят
ясно е определил начина, по който волеизявлението на кредитора по повод
облигационното отношение може да породи публично правният ефект, посочен в
цитираната норма – „чрез договор с длъжника“. Наличие на такъв договор в
настоящия казус не е налице. В договора за спогодба от 26.11.2019г. липсва
изявление на страните, че се опрощава вземането, а и липсва воля в този смисъл.
Напротив, кредиторът по договора, разпитан като свидетел по делото, изрично
заявява, че целта на сключената спогодба е не да „прави подарък“ на длъжника, а
да спечели. Съгласно договора за цесия от 11.11.2019г. И.С.Н. е придобил
вземане от „ПИБ“ АД срещу сумата от 35000,00 лева, а с договора за спогодба от
26.11.2019г. оспорващото дружество се задължава да плати на кредитора сума в
размер на 50000,00 лева, при което и двете страни са удовлетворени и е разрешен
съществуващ спор между тях, какъвто е и смисълът на договора за спогодба.
Наред с това, от заключението на вещото лице се
установява, че счетоводните записвания, направени от „Г.с.“ ООД съответстват на
договора за спогодба, което също е индиция за действителната воля на страните.
По изложените съображения съдът намира за
неправилно становището на органа по приходи касателно характера на сключения на
26.11.2019г. договор между И.С.Н. и „Г.с.“ ООД, както и произтичащия от това
извод за дължимост на данък дарение върху сумата от 267145,87 лева, съставляща
разликата между пълния размер на вземането от 317145,87 лева и платената от
длъжника сума в размер на 50000,00 лева.
В обобщение на изложеното съдът приема, че Акт за
установяване на задължения № АУЗД000004/12.05.2020г., издаден от Е.В.Н.- главен
инспектор в отдел „Данъчни приходи“ в община Шумен, с който на оспорващото
дружество е определено задължение за данък при придобиване на имущество по безвъзмезден
начин за 2019г. в размер на 13357,29 лева и лихви за просрочие в размер на
575,11 лева, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и по отношение на
претенцията за разноски съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК на
жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един
адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. В случая оспорващият
претендира присъждане на разноски съгласно представен в съдебно заседание
списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на
1570 лева (сбор от следните суми: 50 лева – държавна такса; 184 лева – депозит
за вещо лице; 20 лева – депозит за призоваване на свидетел; 1080 лева –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и защита; 240 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
оспорване на АУЗ по административен ред).
Съдът намира, че искането на оспорващия е
основателно и следва да бъде уважено само досежно заплатената държавна такса за
образуване на дело в размер на 50 лева; внесен депозит за ССЕ в размер на 184
лева и претендираното договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 04.08.2020г. в размер на 1080 лева,
които суми включват сторените разходи за разноски и възнаграждение за един
адвокат за настоящата съдебна инстанция.
Съдът намира за неоснователна претенцията за
присъждане на сумата от 240 лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за оспорване на АУЗ по административен ред. С
разпоредбите на чл.161 от ДОПК и чл.143 от АПК са определени правилата за
дължимост на разноски, направени в производството пред съд, като във всички предвидени
хипотези тежестта за понасяне на сторените по делото разноски е обусловена от
резултата при оспорването на административния акт. Цитираните норми изискват да
бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен
акт от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно. В този смисъл дължими по
отношение на жалбоподателя са само съдебните и деловодните разноски, сторени в
производството пред съда. С оглед на това настоящият състав намира, че не са
налице основания за присъждане на разноските, които страната е направила пред
административния орган. Този извод произтича и от систематическото място на
разпоредбата на чл.161 от ДОПК – в глава ХIХ „Съдебно обжалване“, както и на чл.143 от АПК – дял III от АПК – „Производства пред съд“. Изричните процесуални
норми, които регламентират отговорността за разноски при оспорване на
административен акт, са приложими само в производството, което се развива пред
съда, а процесуалният ред не предвижда възможност за присъждане на разноски,
направени от страната в производствато пред административния орган. По
изложените съображения съдът намира за неоснователна претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на разноски, направени от страната пред
административния орган.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на
внесения депозит за призоваване на свидетел в размер на 20 лева, доколкото
цитираната сума не е присъдена на призования свидетел и оспорващото дружество
разполага с възможност да поиска нейното възстановяване от съда.
С оглед всичко изложено и на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК съдът намира, че Община Шумен следва да заплати на оспорващия
разноски по делото в размер на 1314 лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Г.с.“ ООД с ЕИК ......., седалище и адрес
на управление ***, Акт за установяване на задължения № АУЗД000004/12.05.2020г.,
издаден от Е.В.Н.- главен инспектор в отдел „Данъчни приходи“ в община Шумен, с
който на оспорващото дружество е определено задължение за данък при придобиване
на имущество по безвъзмезден начин за 2019г. в размер на 13357,29 лева и лихви
за просрочие в размер на 575,11 лева.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на „Г.с.“ ООД с ЕИК .......,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.М.О. сумата от 1314
лева (хиляда триста и четиринадесет лева), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София
в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: