Р
Е Ш Е Н И Е
№ 453/2.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на трети
май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1377 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалбата
на С.С.Н., с ЕГН **********,***, против Ревизионен акт № Р-16001320006495-091-001
от 22.02.2021 г., потвърден с Решение № 275/19.05.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен.
Подробни съображения са изложени в жалбата. Представени са и писмени
доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Ч., който, по изложени съображения, моли съда да уважи
подадената жалба и отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Не претендират направените
по делото разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно призован, не
се представлява. По делото е постъпила писмена молба с вх. № 3826/29.04.2022
г., в която от юриск. Б., по изложени съображения, моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди като
правилен и законосъобразен ревизионния акт, потвърден с Решение №
275/19.05.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив. Представени са и писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С оспорения
ревизионен акт е определена отговорност на С.С.Н. по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
за дължимите и невнесени задължения за данъци от „Телевизионна компания България“
ЕООД, гр. София. Отговорността е общо в размер на 154 789,38 лв. за главници и
82 694,12 лв. за лихви, по видове задължения и по периоди както следва:
- Отговорност
за задължения по ЗКПО главница общо 15 626,90 лв. и лихва общо 5 269,95 лв. за периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.;
- Отговорност
за задължения по ЗДДС главница общо 137 197,71 лв. и лихва общо 76 331,83 лв. за
периода от 01.12.2014 г. до 31.08.2015 г.; от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г.; от
01.12.2016 г. до 31.12.2016 г.; от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.; от
01.01.2018 г. до 31.01.2018 г.; от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г.
- Отговорност
за задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения
– главница общо 553,29 лв. и лихва 310,78 лв. за периода от 01.10.2014 г. до
31.01.2016 г.;
- Отговорност
за задължения по КСО за ДОО за осигурители – главница общо 943,96 лв. и лихва
522,46 лв. за периода от 01.03.2015 г. до 31.01.2016 г.;
- Отговорност
за задължения по КСО за ДЗПО – УПФ главница общо 234,72 лв. и лихва 135,08 лв. за
периода от 01.10.2014 г. до 31.01.2016 г.;
- Отговорност
за задължения по ЗЗО за ЗО главница общо 232,80 лв. и лихва за 124,02 лв. за периода
от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г.
Посоченият
размер на лихвите е изчислен към датата на издаване, на настоящия обжалван РА.
Във
връзка с настоящата ревизия е издаден ревизионен доклад (РД) № Р-16001320006495-092-001/28.01.2021
г., представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания акт.
От
представените по делото доказателства се установи, че „Телевизионна компания България“
ЕООД е учредено като еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговски
регистър в гр. Пазарджик на 16.06.2014 г. от К. Г. В., със седалище и адрес на управление
в гр. Пазарджик и с предмет на дейност: телевизионни предавания, реклама, филми
и всякакви други дейности и услуги, незабранени от закона. Капиталът е в размер
на 2,00 лева. Едноличен собственик и представляващ дружеството е К. Г. В.. С договор
за продажба на дружествени дялове от 29.07.2014 г. едноличният собственик К. В.
продава всички дялове на Фондация „Отворено демократично общество 2000“ (Фондация
„ОДО“) с ЕИК ********* с председател РЛ С.С.Н.. С решение от 29.07.2014 г. се променя
седалището и адреса на управление в гр. София. Дружеството ще се управлява и представлява
занапред от С.С.Н., който е назначен за управител с договор за управление от
29.07.2014 г. Същият е управител до 10.10.2018 г., когато въз основа на подадена
от него молба от същата дата Управителният съвет на Фондацията взема решение за
освобождаването му, документирано с протокол № 2/10.11.2018 г.
„Телевизионна
компания България“ ЕООД е регистрирано по ДОПК на 16.06.2014 г., а по ЗДДС, считано
от 10.07.2014 г., по реда на чл. 100 от ЗДДС – по избор. Считано от 04.07.2018 г.
дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС – задължителна при установени обстоятелства
по чл. 176 от ЗДДС. Основна дейност па дружеството с извършване на реклама. Съгласно
подаваните ГДД по чл. 92 от ЗКПО дружеството е декларирало извършена икономическа
дейност до 31.12.2017 г. Имало е действащи 5 бр. трудови договори, като последните
са прекратени на 01.02.2016 г.
Задълженията
на дружеството за КД са установени по подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г.,
2015 г., 2016 г. и 2017 г.; за доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения,
за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за осигурители – по подадени декларации обр. 6 за съответните
периоди; за ДДС – по подадени СД по ЗДДС за данъчните периоди м. 10.2015 г. – остатък
за внасяне 118,00 лв., за м. 12.2016 г. – 12 180,00 лв., за м. 06.2017 г. –
4500,00 лв„ за м. 01.2018 г. – 5000,00 лв. и за м. 03.2018 г. – 3650,00 лв. или
общо по СД 25 448,00 лв. Останалите вменени на лицето задължения за ДДС са от извършена
ревизия, документирана с РА № Р-22002216007064-091-001 от 02.08.2017 г. и ревизионен
доклад № Р-22002216007064-092-001/06.06.2017 г. с обхват на ревизията 01.07.2014
г. – 28.02.2015 г. и 01.04.2015 г. – 31.08.2015 г. и общо задължения за 183
736,58 лв. Ревизионният акт е обжалван и потвърден от Дирекция ОДОП София с Решение
№ 1645 от 12.06.2018 г. и с Решение на ВАС № 1223 от 30.01.2019 г.
Видно
от констатациите от РД/РА на „Телевизионна компания България“ ЕООД, подробно цитирани
в настоящия ревизионен доклад на С.С.Н., дружеството е декларирало получени доставки
от „Дани Инвест 2014“ ЕООД, с ЕИК *********, с променено име „Медия ТВ Плюс“ ЕООД,
по фактури с предмет „права по договор“; „Код 4“ ЕООД с ЕИК *********, по фактури
с предмет „търговски права върху късометражен филм, изработка на клипове, декори
под наем, сглобяване на декори, наем“; „Пойнт стор“ ЕООД с ЕИК ********* по фактури
с предмет „търговски права за късометражен филм, апаратура под наем, наем на снимачна
площадка, декори под наем, рекламен клип, монтаж“; „Симеонов груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, по фактури с предмет „права за филм, апаратура под наем и наем на сценична
площадка, изработка на клипове и монтаж, декори под наем и монтаж на декори“, за
които органите по приходите са постановили, че не се следва право на приспадане
на данъчен кредит общо в размер на 184 776,67 лв., поради липса на предпоставките
по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС – н е са налице доказателства
за реално осъществени доставки.
В най-голям
размер са декларираните покупки от „Дани Инвест 2014“ ЕООД с ЕИК ********* („Медия
ТВ Плюс“ ЕООД), за които органите по приходите констатират, че от управителя С.С.Н.
не са представени никакви доказателства за реално извършени доставки на права върху
филми, като твърденията му, че дружеството – прехвърлител е притежавало правата
върху процесните филми, които да прехвърли на ревизираното дружество, не са подкрепени
с никакви доказателства. Напротив, констатират се документи – издадени удостоверения
от Министерство на културата на друго дружество – „Мулти Медия Плюс“ ЕООД (сочено
за предшестващ доставчик на „Медия ТВ Плюс“ ЕООД, чийто предходен управител е С.С.Н.),
както и на самия С.Н., като притежатели на правата на продуценти на филмите, а С.Н.
и като режисьор на филмите, на които не е продуцент. Следователно, декларираните
доставки се явяват привидни и са фактурирани единствено с цел генериране на данъчен
кредит, а РЛ е пряк участник. Още повече, че при ревизията на „Телевизионна компания
България“ ЕООД самият С.С.Н. е декларирал, че филмите са излъчвани от друго дружество,
на което той също е представляващ, ревизираното дружество е отчело разходи по фактурите,
издадени от „Дани Инвест 2014“ ЕООД (,,Медия ТВ Плюс“ ЕООД), но не е отчело приходи
по тези доставки.
За
останалите посочени като доставчици дружества – „Пойнт Стор“ ЕООД, „Симеонов груп“
ЕООД и „Код 04“ ЕООД, при ревизионното производство на „Телевизионна компания България“
ЕООД от неговия управител С.Н. не са представени относими доказателства във връзка
с доставките на посочените услуги, самите услуги не са индивидуализирани и не се
установява конкретният им вид, нито реалното им извършване. Дружествата не разполагат
с възможности за извършване на доставките, както материално-техническа, така и кадрова
обезпеченост. Управителят на самото ревизирано дружество – С.С.Н. декларира, че
с получените фактури за услуги от посочените дружества от „Телевизионна компания
България“ ЕООД не са извършвани последващи облагаеми доставки.
От
информационната система на ТД на НАЛ органите по приходите са установили от подадените
счетоводни баланси за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. от страна на „Телевизионна
компания България“ ЕООД, подписани от С.С.Н., че за 2014 г. са декларирани налични
парични средства в касата на дружеството в размер на 98 хил. лв„ за 2015 г. –
314 хил. лв., за 2016 г. – 377 хил. лв. и за 2017 г. – 377 хил. лв.
От
присъединените за целите на настоящата ревизия доказателства във връзка с извършената
ПУФО на С.С.Н. е констатирано следното: съгласно писмени обяснения на С.С.Н., за
периода от 2014 г. до 2018 г. той е бил управляващ и представляващ на „Телевизионна
компания България“ ЕООД, но на основание подадена от него молба на 10.10.2018 г.
бил освободен от длъжността на редовно заседание на Фондация „ОДО“, собственик на
„Телевизионна компания България“ ЕООД, проведено на 10.11.2018 г. Не можел да предостави
финансовата документация на дружеството, защото същата, в оригинал, била предадена
в Софийска Градска Прокуратура на 10.12.2018 г. във връзка с наказателно дело. Твърди,
но не представя доказателства, че по Решение на СГС от 01.07.2019 г. обвинението
към него било прието за недопустимо и незаконосъобразно и делото било върнато в
СГП, като същата не била обжалвала решението на съда, вследствие на което то влязло
в сила.
Относно
наличните в касата на дружеството средства в брой към 31.12.2017 г., РЛ твърди,
че на редовно заседание на УС на Фондация „ОДО“, документирано с Протокол №
1/10.09.2018 г., управителят С.Н. и счетоводителят на дружеството А. В. от една
страна били предали надлежно осчетоводени суми, налични на каса 327 000 (триста
двадесет и седем хиляди) лева, които били приети от председателя на Фондацията
„ОДО“ Б. Д. и председателя на Контролно ревизионната комисия А. В. – от друга с
5 броя осчетоводени приходни ордери.
Приложени
са 5 броя квитанции към приходни касови ордери, издадени от Фондация „ОДО“ за сума
в общ размер на 387 000 лв., както следва;
• Квитанция към ПКО № 10/10.10.2018 г. за сумата
от 50 000 лв.;
• Квитанция към ПКО № 11/05.10.2018 г. за сумата
от 80 000 лв.;
• Квитанция към ПКО № 12/16.10.2018 г. за сумата
от 120 000 лв.;
• Квитанция към ПКО № 13/20.10.2018 г. за сумата
от 60 000 лв.;
• Квитанция към ПКО № 14/06.11.2018 г. за сумата
от 77 000 лв.
Според
обясненията касата на двете дружества е била една.
Посочва,
че за представлявания от него период 2014 г. – 2018 г. дружеството не е притежавало
недвижими имоти и автомобили.
Според
Протокол № 1/10.09.2018 г. на редовно заседание на Фондация „ОДО 2000“ на
10.09.2018 г. в присъствието на всички членове на Управителния съвет – Б. В. Д.,
в качеството му на председател, П. А. Г., в качеството й на зам.-председател, Т.
Г. В., в качеството му на секретар и А. В. В., в качеството му на председател на
контролния съвет без право на глас, са документирани решения, взети на заседанието,
а именно:
По
точка 2 – С цел допълнителни приходи във Фондация „ОДО“, преди години същата е учредила
и е собственик на „Телевизионна компания България“ ЕООД, с ЕИК *********, с избран
управител С.С.Н., който и към настоящия момент е управител и представляващ. Целта
на прехвърлянето на средствата от касата на „Телевизионна компания България“ ЕООД
в касата на Фондация „Отворено демократично общество“ е тези финансови средства
да подпомогнат Фондацията в нейното устойчиво развитие, популяризация и напредък.
За
целта Управителят на „Телевизионна компания България“ ЕООД – С.Н., е представил
годишната данъчна декларация за 2017 г., както и касовата книга на Дружеството,
от които е видно размерът и наличността на паричните средства, както и се представя
протокола на еднолично дружество „Телевизионна компания България“ ЕООД за решението
му тези финансови средства да бъдат прехвърлени от касата на „Телевизионна компания
България“ ЕООД в касата на Фондация „ОДО“. С цел финализирането на процедурата и
счетоводната операция, Управителния съвет на Фондация „ОДО“ взема следното решение: - Упълномощават и дават съгласието
си председателят на Фондация „Отворено демократично общество“ – Б. Д. да предприеме
всички законови действия по прехвърлянето на финансовите средства от касата на
„Телевизионна компания България“ ЕООД в касата на Фондация „Отворено демократично
общество“, които средства ще бъдат както за дарения, спонсорство и др., така и за
издръжката и устойчивото развитие на Фондацията.
С Протокол
№ 2/10.11.2018 г. на редовно заседание на Фондация „Отворено демократично общество
2000“ на 10.11.2018 г. в присъствието на всички членове на Управителния съвет –
Б. В. Д., в качеството му на председател, П. А. Г., в качеството й на зам.-председател,
Т. Г. Б., в качеството му на секретар и А. В. В., в качеството му на председател
на контролния съвет без право на глас, са документирани решения, взети на заседанието
при следния дневен ред:
1.
Постъпила е молба на 10.10.2018 г. от Управителя на „Телевизионна компания България“
ЕООД с ЕИК ********* – С.С.Н. за освобождаването му от дружеството като Управител
и в тази връзка гласуване решение от Управителния съвет, свързано с освобождаването
му и избирането на нов Управител на търговското дружество.
След
проведените разисквания, Управителния съвет единодушно е решил:
По
точка 1: Във връзка с подадената молба на 10.10.2018 г. от Управителя на „Телевизионна
компания България“ ЕООД с ЕИК ********* – С.С.Н. за освобождаването му като Управител,
Фондация „Отворено демократично общество“ приема и уважава мотивите му като основателни
и дава съгласието си за напускането на Управителя.
Задължава
председателя на Фондация „Отворено демократично общество“ – Б. Д., да предприеме
всички законови действия за вписване на промените в Търговския регистър и Агенция
по вписвания.
Относно
предприетите действия за събиране на задълженията на „Телевизионна компания България“
ЕООД, при започване на ревизията на дружеството по Искане за предприемане на обезпечителни
мерки № Р-22002216007064-039-001 от 20.10.2016 г., с Постановление № С160022-023-0003674
от 04.11.2016 г. са наложени обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки. Образувано е изпълнително дело № 17020947/2017 г., като
единствените събрани задължения са в размер на 89,71 лв. от открита сметка в Обединена
Българска Банка АД, съгласно изпратено разпореждане за изпълнение. Няма други събрани
задължения, тъй като дружеството няма имущество.
От
предоставена Справка за проучено имуществено състояние и категоризиране на задължено
лице изх. № С200022-134-0001943/11.05.2020 г. от Дирекция „Събиране“ е установено:
На база на събраните доказателства за имущественото състояние на „Телевизионна компания
България“ ЕООД и съгласно критерии, утвърдени с указание на изпълнителния директор
на НАП, за категоризиране на задължените лица с оглед очакваната събираемост на
публичния им дълг в общ размер на 338 966,76 лева, задълженията на дружеството
са категоризирани като несъбираеми, тъй като липсва имущество, върху което да се
наложи обезпечение, дружеството няма и банкови сметки.
Предвид
горното, направени са констатации от органите по приходите, че видно от подадените
ГФО за периода 2014 г. – 2017 г. дружеството е притежавало налични парични средства
в брой в касата на предприятието, за да погаси задълженията си, но управителят не
е сторил това, а е отклонил тези парични средства за извършване на плащане в полза
на Фондация „ОДО“ – собственик на капитала на „Телевизионна компания България“ ЕООД.
С.Н. е подписал всички ордери, с които е документирано приемането на паричните средства
от Фондацията, т.е. ревизираното лице съвсем съзнателно е участвало в разпореждането
с касовите наличности. Вследствие на това разпореждане имуществото и активите на
дружеството са намалели и не са изплатени задълженията му. Безспорно този факт доказва
знание от страна на С.Н. за действията му и поведението му е причина за обсъжданата
несъбираемост на публичните вземания. Поради това, прието е наличие на недобросъвестно
поведение и умисъл в действията на С.Н. в посока препятстване на органите на НАП
за установяване и събиране на задълженията на дружеството. Със съзнателните си действия
по неплащане на задълженията на „Телевизионна компания България“ ЕООД С.Н. не само
спира дейността на дружеството, но и възпрепятства събирането на задълженията му.
Ревизираното лице, в качеството му на управител на дружеството, е знаело, че по
този начин ще лиши дружеството от възможност за заплащане на задължения по ЗДДС,
ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Прието е наличие на причинно-следствена връзка между поведението
на РЛ, намаляването на имуществото на дружеството и невъзможността за събиране на
публичните му задължения, което се явява целеният противоправен резултат от отчуждаването
на имуществото, за неутрализирането на който се търси имуществена отговорност от
физическото лице – извършител, чрез прилагането на правната норма на чл. 19, ал.
2 от ДОПК.
Предвид
посоченото е прието, че са изпълнени предвидените в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК
предпоставки за вменяване на отговорност на С.С.Н., в качеството му на управител
на „Телевизионна компания България“ ЕООД за установените и неизплатени задължения
на дружеството в посочените размери.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на РА
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният РА,
е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка
с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната
част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. По
административната преписка е приложен РД и предвид разпоредбата на чл. 120, ал.
2 от ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се приеме, че мотивите
на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от наличието на
процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
В разпоредбите
на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и реда за ангажиране
на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица – членове
на органи на управление или управители на задължено лице по чл. 14, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК. Материалноправните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК регламентират
самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав.
В случая,
органите по приходите са приели наличие на предпоставките на лична имуществена отговорност
и по двете хипотези на чл. 19 от ДОПК, но предвид изложените мотиви в РД административният
орган правилно е приел, че приложимата хипотеза е тази по чл. 19, ал. 2 от ДОПК,
поради наличие на данни за разпореждане с имущество на дружеството от страна на
неговия управител.
Съгласно
цитираната норма, който, в качеството си на управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо
лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата
или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице, включително предприятието
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци
или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените
плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
От
текста на нормата е видно, че за да се вмени отговорност по посочения ред следва
да са изпълнени кумулативно необходимите предпоставки:
- лицето
да има качеството на управител, член на орган на управление прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено лице по чл. 14, т. 1, и т. 2
от ДОПК;
- лицето
да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице по чл.
14, т. 1 и 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;
- плащането
да е извършено недобросъвестно;
- имуществото
на задълженото лице да е намаляло;
- в
резултат на плащането да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски.
Първото
изискване е безспорно установено при ревизията – С.С.Н. е управител за периода на
възникване на задълженията на дружеството. Съгласно договор за управление от
29.07.2014 г., същият е назначен за управител на „Телевизионна компания България“
ЕООД до 10.11.2018 г., когато е освободен с решение на УС на собственика на капитала
на дружеството – Фондация „ОДО“. Процесният Протокол № 2 от 10.11.2018 г. за взетото
решение за освобождаване е публикуван в ТР на 18.08.2020 г. Освен това С.С.Н. е
председател на УС на Фондация „ОДО“ за времето от 29.07.2014 г. до 17.01.2018 г.,
когато е вписан нов председател и управител.
Видно
от публикувания в ТР договор за управление, С.С.Н. е назначен да управлява фирмата,
да взема решения относно търговската й дейност, да извършва всички действия и сделки,
свързани с упражняването на търговската дейност, да сключва договори от името и
за сметка на собственика, да назначава работен персонал. Управителят има задължение
да изпълнява възложените му действия с грижата на добър търговец и в интерес на
фирмата.
Второто
изискване на нормата е лицето да е извършило плащане, което да представлява скрито
разпределение на печалбата.
Съгласно
определението по § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, „скрито разпределение на печалба“
са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато
и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение
на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“.
Съгласно
§ 1, т. 3, б. „е“ от ДР на ДОПК, свързани лица са дружество и лице, което притежава
повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството.
По
смисъла на § 1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО, извършеното скрито разпределение на
печалба се смята за разпределен дивидент.
В настоящия
случай се установява, че „Телевизионна компания България“ ЕООД и Фондация „ОДО“
са свързани лица – второто е собственик на капитала на първото. Освен това РЛ С.С.Н.
е представляващо лице и на двете. Органите по приходите констатират, че на 05.10.2018
г., 10.10.2018 г., 16.10.2018 г., 20.10.2018 г. и на 06.11.2018 г. С.С.Н. е подписал
квитанции към ПКО, издадени от Фондация „ОДО“, с които е предал в брой на нейния
председател съответно сумите 50 000 лв., 80 000 лв., 120 000 лв., 60 000 лв. и
77 000 лв., като, видно от вписаното в Протокол № 1/10.09.2018 г., С.С.Н. е представил
протокол на еднолично дружество „Телевизионна компания България“ ЕООД за решението
му тези финансови средства да бъдат прехвърлени от касата на „Телевизионна компания
България“ ЕООД в касата на Фондация „ОДО“. Средствата са предоставени за целите
на Фондацията, като няма данни за изискване за връщането им или за предоставянето
им под формата на заем или под друга форма, от което да се направи извод, че е налице
условие, определящо възстановяването им на дружеството. За извършеното осчетоводяване
на изплатените суми в счетоводството на дружеството, от страна на РЛ не са представени
никакви доказателства, във връзка с твърдението, че те са предадени в СГП. Това
твърдение е невярно, тъй като видно от приложения опис на документите, на прокуратурата
са предадени документите, касаещи ревизирания период по ЗДДС, обхващащ предходни
години. Не са представени при ревизията счетоводните документи на дружеството за
процесните 2017 г. – 2018 г. Самото дружество „Телевизионна компания България“ ЕООД
преустановява дейност и от 2018 г. не осъществява такава. Няма назначен персонал.
Същевременно, към 2018 г. и предоставянето на паричните средства на Фондация „ОДО“
„Телевизионна компания България“ ЕООД има изискуеми задължения за различни по вид
данъци, както по подадени декларации за периода от 2014 г. до 2018 г., които съгласно
чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК представляват изпълнително основание, така и по ревизионен
акт от 2017 г., като за формирането на допълнителните задължения за ДДС по РА пряка
отговорност носи управителят С.С.Н., предвид изложеното в констатациите и постановеното
в съдебните решения. Самият Н. е учредител на Фондацията „ОДО 2000“, неин председател
и управител до 18.01.2018 г.
Относно
недобросъвестното поведение на лицето – според правната теория и съдебна практика,
добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство.
Съгласно
чл. 19, ал. 10 от ДОПК, в сила от 21.11.2017 г., се смята, че е налице недобросъвестност
по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване
на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване
на задължението.
Недобросъвестното
поведение на РЛ се състои в неговото знание относно наличието на данъчни задължения
и такива за задължителни осигурителни вноски
и въпреки това знание, той е предприел действия по разпореждане с имуществото на
задълженото юридическо лице, водещи до неговото намаляване, с което е възпрепятствало
изпълнението на задълженията. Като управител на „Телевизионна компания България“
ЕООД и предвид вменените му с договора за управление задължения да управлява дейността
на дружеството с грижата на добър стопанин и търговец и в интерес на същото, С.С.Н.
не е предприел своевременно действия да изплати задълженията, с цел те да бъдат
погасени с наличните парични средства в касата на дружеството, а е допуснал, при
наличието на изискуеми и неплатени задължения, тези средства да бъдат изплатени
под формата на скрито разпределение на печалбата на свързаното лице Фондация „ОДО“
– собственик на капитала на „Телевизионна компания България“ ЕООД. Като управител
на дружеството той следва да е наясно с обстоятелството, че с тези си действия се
извършват нарушения на законови изисквания – относно съществуващите ограничения
за извършване на разплащания в брой, избягването на плащане на данък върху дивидента
и действа в ущърб на дружеството, като се явява пряк участник в намаляването на
неговото имущество.
Предвид
посоченото следва да се приемат за изпълнени изискванията на чл. 19, ал. 2 от ДОПК
за вменяване на отговорност на С.С.Н. за неплатените задължения на „Телевизионна
компания България“ ЕООД.
Относно
възраженията за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Задълженията
на дружеството за КД са установени по подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г.,
2015 г., 2016 г. и 2017 г.; за доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения,
за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за осигурители – по подадени декларации обр. 6 за съответните
периоди; за ДДС – по подадени СД по ЗДДС за данъчните периоди м. 10.2015 г. – остатък
за внасяне 118,00 лв., за м. 12.2016 г. – 12 180,00 лв., за м. 06.2017 г. –
4500,00 лв., за м. 01.2018 г. – 5000,00 лв. и за м. 03.2018 г. – 3650,00 лв. или
общо по СД 25 448,00 лв. Останалите вменени на лицето задължения за ДДС са от извършена
ревизия, документирана с РА № Р-22002216007064-091-001 от 02.08.2017 г. и Ревизионен
доклад № Р-22002216007064-092-001/06.06.2017 г. с обхват на ревизията
01.07.2014 г. – 28.02.2015 г. и 01.04.2015 г. – 31.08.2015 г. и общо задължения
за 183 736,58 лв.
В хода
на посоченото административно обжалване се установи, че РА е обжалван и потвърден
от Дирекция ОДОП София с Решение № 1645 от 19.10.2017 г. Ревизионният акт е потвърден
и от Административен съд –София-град с Решение № 3929 от 12.06.2018 г. и с Решение на ВАС № 1223/30.01.2019
г.
Съгласно
чл. 172 от ДОПК, давността може да спира и да прекъсва.
Съгласно
разпоредбата на ал. 1 от с.чл., давността спира:
1. когато е започнало производство по установяване
на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено
вземането, бъде спряно – за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или
отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението,
се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство,
от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
С издадения
на дружеството Ревизионен акт № Р-22002216007064-091- 001 от 02.08.2017 г. давността
по отношение на задълженията е спряла за една година.
Съгласно
ал. 2 на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване
на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
Съгласно
Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. на ВАС, действия по принудително изпълнение
са налагането на запор или вписване на възбрана, поради което се приема, че образуването
на изпълнително дело и съобщение за доброволно изпълнение не са действия на принудително
изпълнение и с тях не се прекъсва давността.
При
извършената в хода на административното обжалване проверка се установи, че е издадено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160022-022-0017746/05.08.2016
г. на ТД на НАП София, с което е наложен запор на „Телевизионна компания България“
ЕООД върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи
в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, както и запор върху притежаваните от лицето ценни книги.
Поради
това следва да се приеме, че погасителната давност за задълженията е прекъсната.
Не са налице и основанията да се приложи разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК
относно 10-годишна погасителна давност.
С оглед
гореизложеното, следва да се приеме, че задълженията на дружеството, за които се
търси отговорност на жалбоподателя, не са погасени по давност.
Предвид
гореизложеното, съдът намира ревизионния акт в потвърдената му част за правилен
и законосъобразен, а жалбата против него за неоснователна, поради което ще следва
да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на
основание чл. 161, ал.
1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на
съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален
интерес в общ размер от 237 483,50 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение,
при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. възлиза на сумата 3530 лв. плюс 1 %
за горницата над 100 000 лв., или това е сумата от 4905 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.С.Н. с ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт № Р-16001320006495-091-001/22.02.2021
г., потвърден с Решение № 275/19.05.2021 г. на Директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
С.С.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, направените по делото разноски в
размер на 4905 (четири хиляди деветстотин и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)