№ 567
гр. София, 26.10.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900242 по описа за 2024 година
С определение № 3322, постановено в закрито съдебно заседание на 29.08.2024 год.
по т.д. № 965/2024год. на СГС, VI-14 състав, делото е прекратено и изпратено по местна
подсъдност на Софийски окръжен съд. Прието е, че в настоящия случай правоотношението,
от което произтича спорът е сключено на територията на гр.Ботевград, поради което и на
основание чл.108, ал.2 от ГПК, компетентен да разгледа исковете на ищеца по делото е
Софийски окръжен съд.
Настоящият съдебен състав не споделя горното поради следното:
Пред СГС са предявени от „М.Б.А.Л.-Б.“ ЕООД („МБАЛ- Ботевград“ ЕООД), с ЕИК
********* против Н.З.К. (НЗОК), с ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в общ размер на 124 076 лв., представляваща възнаграждение за оказана
болнична медицинска помощ по договор, над договорения лимит за периода месец юни,
юли, август, октомври и ноември 2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
дължимата сума, от момента на нейната дължимост до датата на исковата молба (10.05.2024
г.) в общ размер на 63 392,41 лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на претенцията.
В настоящия случай, видно от приложения по делото Договор № 230477/25.05.2018 г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен между НЗОК и „МБАЛ-
Ботевград“ ЕООД, въз основа на който е предявена претенцията на ищеца е, че същият е
сключен в гр.София, т.е. в гр. София е възникнало правоотношението, от което произтича
спора по делото.
Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав намира следното:
Делото не е подсъдно на Софийски окръжен съд, тъй като ищеца е избрал да предяви
исковете си по местовъзникване на правоотношението, от което произтича спора по делото –
чл.108, ал.2 от ГПК, която подсъдност съвпада в случая с подсъдността по седалището на
1
ответника – чл.105 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 105 от ГПК установява общата местна подсъдност на
гражданските дела, а именно – искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. – седалището на ответника –
юридическо лице. Всички останали разпоредби в ГПК или в друг нормативен акт, които
установяват местна подсъдност, различна от тази по чл. 105 от ГПК, са специални по
отношение на нея и поначало я дерогират, но законодателят установява различни критерии
за това. Такава специална разпоредба е и тази на чл. 108, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК,
съгласно която, когато ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, искът срещу
него се предявява пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което
произтича спорът. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, за спазването на тази
специална (особена) местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК, освен по възражение на
ответника, първоинстанционният съд следи и служебно, като той може да повдигне въпроса
за това до приключване на първото по делото заседание. Поради това, ако с иска е бил
сезиран съдът по седалището на ответното държавно учреждение и ако до приключване на
първото по делото заседание се повдигне въпросът за местната подсъдност на делото и се
установи, че спорното правоотношение между страните е възникнало в друг съдебен район,
съдът е задължен да спази особената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, изр. 1 от ГПК и
служебно следва да изпрати делото на компетентния съд – чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 119, ал.
3 от ГПК (в този смисъл е и решение № 81/12.06.2020 г. по гр. д. № 4483/2019 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС).
В случая обаче изпращащия съд – СГС не е постъпил законосъобразно, предвид
наличните по делото доказателства, че спорното правоотношение е възникнало на
територията на неговия съдебен район, а именно в гр.София. Именно района, мястото на
възникване на правоотношението, от което произтича спора е териториалната
привръзка (критерият), посочен в разпоредбата на чл. 108, ал.2 от ГПК, за да намери
тя приложение, а не както е посочил СГС от седалищата на районните
здравноосигурителни каси или седалищата на техните поделения или от това дали те са
самостоятелни структури или не. Без правно значение в случая е и аргумента на СГС, че
процесния договор е сключен, чрез РЗОК – София област, в чиято структура било
поделението й в гр.Ботевград.
Предвид на горното компетентен да разгледа делото е СГС.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да повдигне спор за
подсъдност, като на основание чл.122, изр.2-ро от ГПК изпрати делото на Софийски
апелативен съд за разрешаване на спора за подсъдност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Софийски окръжен съд и Софийски
2
градски съд, като
ИЗПРАЩА на Софийски апелативен съд т.д. № 242 по описа за 2024 год. на
Софийски окръжен съд за определяне на компетентния да разгледа делото съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3