№ 274
гр. П., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500342 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
І.Развитие на съдебното производство.
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от Гаранционен фонд /ГФ/ гр. С. , със
седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , ул. „Г.ф. „ № 2 , ет. 4, против С. А. В.
с ЕГН ********** от село в.д., община С., ул.“Ш.“№16.
С Решение № 309/ 25. 03. 2023г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 1924/2022г. по
описа на същия съд , иска е уважен изцяло . С решението е осъден ответника да заплати в
полза на ищеца сторените по делото съдебно- деловодни разноски .
Решение на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство С. А. В. с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника на страната.Твърди се във въззивната жалба, че решението на районния съд
е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано . Във въззивната жалба се прави
искане да се отмени решението на районния съд и спора да се реши по същество от
въззивната инстанция , като се отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от Гаранционен фонд гр. С.,
подаден чрез пълномощника на страната .В писмения отговор се оспорва въззивната
жалба с твърдения за неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението
на районния съд , като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без
уважение, като неоснователна .
1
ІІ. Правни изводи .
Решението на районния съд е валидно ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от
закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания за
прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решението на районния съд е процесуално допустимо ( няма основания за обезсилване на
съдебното решение , при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районен съд П. е сезиран с осъдителен, регресен иск , с правно основание на иска по чл.
500, чл. 557 ал. 1 и ал. 7 и чл. 559 ал. 1 и ал. 3 от Кодекс за застраховането / КЗ/. С
иска е предявена регресната претенция на ГФ против причинителя на вредата(причинителя на
ПТП ) .
Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът следва да направи
разграничение между суброгационното право на застрахователя по чл. 410 ал. 1 от КЗ и
правото на регрес на застрахователя по чл. 500 ал. 1 от КЗ , респективно по чл.557 ал. 1 т. 2
и ал. 7 от КЗ и чл. 559 ал. 1 и ал. 3 от КЗ.
При суброгацията застрахователя встъпва в правата на застрахования против причинителя
на вредата до размера на изплатеното обезщетение и разноските по определянето му .
При регресното право застрахователя предявява претенцията си против застрахования до
размера на изплатеното обезщетение и разноските по определянето му . Това е така , тъй
като при регресното право причинителя на вредата не е трето лице , а самия застрахован.
Регресното право на застрахователя против застрахования е изключение от принципите на
застрахователното правоотношение и се допуска само в случаите и на основанията ,
изрично посочени в закона.
Какво е установено по делото от фактическа страна?
Установено е по делото ,че на 18.08.2016г в 24:00 часа в град Р. , И. на улица „Фротели
Черви“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Ф.Ш.“ с ДКН
******ХА, управляван от ответника и велосипедистката Л.М.. Причина за ПТП е факта , че
шофьорът на лекия автомобил не е спрял на знак „Стоп“. Проведено е разследване от
компетентните органи в И., като е изготвен информационен доклад за ПТП №UCI от
18.08.2016г.( стр. 20-23 от делото). В доклада е посочено ,че става въпрос за удар между
МПС и велосипед, настъпил на 18.08.2016г около 24:00 часа на бул.“А.М.“, община Р..
МПС-то, което се е движело по ул.“Ф.Ч.“ не е спазило знак „Стоп“ и се е ударило във
велосипедиста Л.М.. Водач на лекия автомобил в този момент е ответникът С. А. В..В този
доклад са цитирани показанията на свидетеля -очевидец А.Ф., който в момента на
инцидента е бил на балкона на жилището си. Свидетелят е видял как лек автомобил
„Голф“, управляван от чужденец,не спрял на знака „Стоп“, на ул.“Ф.Ч.“,като блъснал Л.М.,
която се движела със своя велосипед по ул. „А.М.“.Съпругът на пострадалата, който също
бил на велосипед в този момент , придружил съпругата си до болницата. По делото е
представена медицинска документация от лечебното заведение, което пострадалата е
посетила веднага след инцидента. Пострадалата е приета в болничното заведение с
разкъсно-контузна рана на носната преграда.
От представената Справка , от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд
2
е видно, че към момента на ПТП управлявания от ответникът лек автомобил не е
имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Към датата на ПТП
процесният лек автомобил е бил с обичайно домуване в България. Тези факти са проверени
от Италианско централно бюро ( Национално застрахователно бюро за МПС при движение в
чужбина/НББАЗ/).
Видно от представения по делото Доклад по щета № 220070/12.07.2017г за неимуществени
вреди, към ищцовото дружество от НББАЗ се претендира сума за възстановяване в размер
на 4 622,11лв. На 13.06.2017г. НББАЗ е възстановило сумата от 4 622.11лв. изплатено
обезщетение на Л.М. за причинените от процесното ПТП вреди. На 21.07.2017г. ищецът е
превел на НББАЗ сумата от 4 622.11лв.
Ищецът е изпратил на ответника регресна покана, с която го уведомява, че на основание
чл.557 ал.1 от КЗ е изплатил на НББАЗ, на основание предявена от Националното бюро на
И. претенция, сума в размер на 4 622.36лв. Изплатената сума е претенция по щета №ГФ-22-
0070/12.07.2017г.и представлява обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди
с МПС „Ф., с ДК№ ТХ **** ХА, управляван от ответника без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в везултат на ПТП , настъпило на
18.08.203г., на територията на И.. Ответникът е поканен, на основание чл.558, ал.7 от КЗ, в
едномесечен срок от получаване на уведомлението да заплати доброволно сумата , по
изрично посочена в регресната покана банкова сметка. Поканата е връчена лично на
ответника чрез писмо с обратна разписка на 04.11.2021г. От ответната страна липсват
твърдения ,респективно доказателства за извършено плащане по регресната покана.
Правна уредба на спорното право .
Правната уредба на спорното право се регламентира от Кодекса за застраховането /КЗ/ и по
конкретно :
Чл. 557 ал. 1 .
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава,
чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите;
Чл.558.ал.7.
След изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
Чл. 559 ал.1.
Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава
членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
3
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят;
(3) След изплащането на обезщетението по ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за
определянето и изплащането му.
Единственото възражение, което назначения особен представител на ответника е направил с
отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК и което се поддържа във въззивната жалба е
за това ,че вземането на кредитора е погасено по давност.Твърди се ,че в случая е
приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД ,като давностния срок започва да
тече от датата на настъпване на застрахователното събитие – 18. 08. 2016г. Твърди се ,че
исковата молба е постъпила в съда на 16. 06. 2022г. ,като погасителната давност е изтекла
преди това –на 18. 08. 2021г.
Възражението е неоснователно .
По въпроса за началото на давностния срок за предявяване на иска чл.288а, ал.1 от КЗ (
отменен), сега чл.559, ал.1т.1 от Кодекса за застраховането има еднозначна съдебна
практика(виж т.14 на ППВС №7/1977г, Решение №178/21.10.2009г по т.д.№192/2009г на
ВКС, Решение №449/18.03.2002г. по гр.д.№1785/2001г на ВКС, Решение №2/02.02.2011г по
т.д.№206/2010г на ВКС). Според съдебната практика регресните искове се погасяват с
изтичане на общата 5 годишна давност, като началото на давностния срок е датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия , от който
момент възниква и правото на регрес. В конкретния случай датата на изплащане на
обезщетението е 21.07.2017г., от която дата е възникнало и правото на Гаранционния фонд
на регресен иск срещу ответника. От тази дата е започнал да тече 5 годишния срок за
предявяване на иска срещу деликванта . Погасителната давност за вземането изтича на 21.
07. 2022г. Исковата молба е постъпила в съда на 21.06.2022г, -един месец преди изтичане на
5-годишния давностен срок, поради което правото на иск не е погасено по давност.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще
следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба
сумата 400 лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение на особен
представител пред въззивната инстанция. .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК
и чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309/ 25. 03. 2023г. на районен съд П.,постановено по гр. д.
№ 1924/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. А. В. с ЕГН ********** от село в.д., община С., ул.“Ш.“№16, да заплати в
полза на ответника по въззивната жалба Гаранционен фонд гр. С. , със седалище и адрес
4
на управление на дейността гр. С. , ул. „Г.ф. „ № 2, ет. 4, сумата 400 лв., представляваща
сторени разноски за възнаграждение на особен представител пред въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5