Р Е Ш Е Н И Е
№2032 29.11.2017г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас VІІ-ми състав
На четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: С. Х.
като разгледа докладваното от
Румен Йосифов
административно
дело № 2424 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.40, ал.2 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ), вр. чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.К.Ч., ЕГН-**********, адрес за призоваване: гр.София,
ул.Войводина могила №42, против отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация, постановен с решение изх.№ К-1092-23/03.08.2017г. на
„Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК-***, гр.Бургас, кв.Победа,
ул.Ген.Владимир Заимов №3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т..
В жалбата се
твърди, че отказът е постановен в разрез с материалния закон и при съществени
нарушения на административно-производствените правила. Излагат се съображения,
че едноличен собственик на ответното дружество е Държавата, поради което същото
е публичноправна организация. Счита се, че не са налице основанията за отказ по
чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, при съществуването на надделяващ обществен интерес от
предоставянето на исканата обществена информация, а тъй като ответното
дружество е държавно, е налице нормативна уредба относно размера на трудовите
възнаграждения на управителните му органи. Твърди се също, че в мотивите към
отказа не са посочени фактически основания, поради което същият е немотивиран.
Жалбоподателят моли отказът да бъде отменен и съдът да върне преписката на
ответника със задължителни указания. С молба от 19.09.2017г. посочва, че в
жалбата си е допуснала грешка в правната квалификация на оспорения отказ.
Намира, че ответникът е прекратил административното производство на основание
чл.27, ал.2, т.5 от АПК, поради което постановеният от него отказ следва да
бъде разгледан по реда на чл.197 и сл. от АПК. На 23.10.2017г. жалбоподателят е
подал нова молба в която заявява, че по делото е конституиран ненадлежен
ответник, а такъв следва да бъде административният орган, какъвто счита, че е
изпълнителният директор на ответното дружество подписал писмото с постановения
отказ. С
молби от 01.11.2017г. и 13.11.2017г. уточнява, че жалбата е подадена в срока по
чл.140, ал.1 от АПК и излага
допълнителни основания за незаконосъобразност на оспорения отказ. В.Ч., редовно
уведомен, не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание.
Ответникът „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД, представя писмено становище по делото (л.42), в което оспорва
жалбата, но видно от съдържанието му, становището по същество касае друг
случай на отказ за предоставяне на обществена
информация. Заявява, че поведението на жалбоподателя представлява злоупотреба с
права, защото понастоящем в Административен съд - Бургас, са висящи 12 дела по
еднакви заявления, изходящи от същия жалбоподател и други лица, но всички с
един и същ адрес – гр.София, ул.Войводина могила №42. В тази връзка при
преценка за основателност на жалбата прави възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 от ГПК с оглед характера на делата. Пред съда и чрез представените писмени
бележки (л.115) ответното дружество се представлява от редовно упълномощения
процесуален представител – адв.Йорданка П., която оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Счита, че в петитума на жалбата не е конкретизиран оспореният акт, заявлението
не отговаря на изискванията на чл.25, ал.2, т.1 от ЗДОИ, мандатът на съвета на
директорите на дружеството е 3 години, а със заявлението се иска предоставяне
на информация за членовете за период от 8 години, което счита за недопустимо. Намира
за недопустимо и предоставянето на информация по трудовите и по гражданските
договори на членовете на съвета на директорите на дружеството, тъй като тези
правоотношения не могат да се съвместяват. Възразява също, че исканите справки
засягат интересите на трети лица, тъй като съществува договореност за
конфиденциалност на тази информация, а и не може да се определи кои са били
членовете на съвета на директорите за целия осемгодишен период. Счита, че е
налице специален правен ред за предоставяне на исканата информация.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено следното:
Със заявление с вх.№ К-1092-19 от 31.07.2017г. (л.28 и 63) жалбоподателят е
поискал от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД да получи следната обществена
информация: 1.Какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на съвета
на директорите, като възнаграждение по трудови и по граждански договори за
периода от 01.01.2009г. до 31.06.2017г. и 2.Какви суми са изплатени поотделно
на всеки от членовете на съвета на директорите, като премии и бонуси по трудови
и по граждански договори за периода от 01.01.2009г. до 31.06.2017г. Посочено е
също, че моли информацията да бъде представена на хартиен носител, в табличен
вид, като таблицата да съдържа най-малко три конкретно посочени колони.
Информацията се иска за преценка доколко ефективно и законосъобразно се
изразходват средствата на дружеството.
В срока за произнасяне по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, без да поиска уточняване на
заявлението за достъп по чл.29 от ЗДОИ, или удължаване на срока по чл.30 и
чл.31 от ЗДОИ, (т.е. при преценка, че поисканата
информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната
подготовка, или исканата обществена информация се отнася до трето лице и е
необходимо неговото съгласие за предоставянето й), с решение изх.№
К-1092-23/03.08.2017г. подписано от
изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, било отговорено на
жалбоподателя, че искането му е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение, защото с него е нарушено изискването на чл.5 от ЗДОИ да не се засягат
правата на трети лица. Изискваната информация не касае експлоатационната
дейност на ВиК-оператора, а имуществото на различни от него правни субекти,
чиято личност и имущество са обект на правна закрила от Конституцията на
Република България и Закона за защита на личните данни. Сочи се липса на
предпоставките по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, тъй като членовете на съвета на
директорите са отказали да предоставят исканите данни на заявителя. Счетено е
също, че Ч. не е посочил и обосновал правният си интерес от получаването на
информацията, поради което искането отново е счетено за противоречащо на чл.5
от ЗДОИ. Постановен е диспозитив с който е отказано предоставянето на
информация за сумите изплатени поотделно на членовете на съвета на директорите
на дружеството за периода от 01.01.2009г. до 30.06.2017г. В решението е указано пред кой орган и в какъв
срок същото може да бъде обжалвано.
Решение изх.№ К-1092-23/03.08.2017г. било връчено на адреса посочен в
заявлението на 07.08.2017г., видно от представената по преписката обратна
разписка (л.31). Жалбата срещу него била подадена чрез пощенски оператор на 21.08.2017г.,
видно от разписката (л.10).
Ответното дружество е представило на съда 24 бр. заявления за достът до
обществена информация с идентично или сходно съдържание (л.50-73), подадени от няколко
лица, включително и настоящия жалбоподател и пълномощника му, като във всички е
посочен един и същ техен адрес – гр.София, ул.Войводина могила №42. Представило е и
декларации подписани от членове на съвета на директори,
съответно на 05.01.2006г., 15.12.2003г., 24.03.2017г., 18.03.2003г. в които те
са посочили, че отказват да предоставят информация за получаваните от тях
доходи в това им качество.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в 14-дн.
срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.40 от ЗДОИ. Настоящият оспорен акт има
характера на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, който
съгласно чл.40, ал.2 от ЗДОИ подлежи на обжалване пред административния съд по
реда на АПК. Пред вид неговото съдържание, включващо обсъждане на
невъзможността за предоставяне на исканата информация, както и поради изричното
предвиждане от законодателя в чл.40, ал.2 от ЗДОИ, че както решенията за предоставяне
на достъп до обществена информация, така и отказите за това, подлежат на
обжалване по един и същи начин – общият ред по АПК, неприложим е специалният
ред за съдебно разглеждане при обжалване на изрични откази по чл.197 и сл. от АПК.
Жалбата е насочена срещу пасивно
легитимиран ответник по аргумент от чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, вр. § 1, т.4 от ДР
на същия закон. Съгласно легалната дефиниция за „публичноправна организация“,
дадена в § 1, т.4 от ДР на ЗДОИ, това е юридическо лице, за което е изпълнено
някое от следните условия: а)повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на
държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса,
от общинските бюджети или от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП); б)повече от половината от членовете на неговия
управителен или контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2,
т.1-14 от ЗОП; в)обект е на управленски контрол от страна на възложители по
чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП, управленски контрол е налице, когато едно лице може
по какъвто и да е начин на упражнява доминиращо влияние върху дейността на
друго лице.
Съгласно данните от публичния
Търговски регистър към Агенция по вписванията, едноличен собственик на капитала
на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД е Държавата. Това обуславя извод, че
дружеството попада в хипотезата на § 1, т.4 б.“в“ от ДР на ЗДОИ, като
публичноправна организация – юридическо лице, което е обект на управленски
контрол, доколкото доминиращо влияние върху дейността му оказва собственика на
капитала – Българската държава. В случая обаче е неприложима нормата на чл.153,
ал.1 от АПК, предвиждащ, че ответник в производството по оспорване на
индивидуален административен акт е административният орган, негов издател,
защото изпълнителният директор на търговското дружество няма характеристиките
на административен орган, а правосубектността му е специална, установена е с
нормата на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ и включва публичноправните организации, а не техните представители.
Налице е и активна легитимация за
жалбоподателя, доколкото чл.4, ал.1 от ЗДОИ дава право на всеки гражданин на
Република България да получи достъп до обществена информация, което право е обвързано
с уредената в чл.2 възможност заявителят да си състави мнение относно дейността
на задължения субект. Следователно
жалбата е допустима, като подадена в нормативно установените срокове, от лице с
правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е и
основателна.
Законодателят в чл.2, ал.1 от ЗДОИ е
дал легално определение на понятието обществена информация, достъпа до която
законът регламентира. Това е всяка информация, свързана с обществения живот в
страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази информация
законодателят е създал и изричното задължение да бъде предоставяна от правните
субекти по чл.3, ал.1 и 2 от ЗДОИ. Това тяхно задължение и съответно правото на
гражданите на достъп до обществена информация, е гарантирано чрез изричната
разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДОИ, която установява правото на съдебно
оспорване на решенията на задължените по чл.3, ал.1 и 2 от ЗДОИ лица за
предоставяне на достъп до обществена информация и за отказа за предоставянето й.
В контекста на легалната законова
дефиниция несъмнено информацията относно изплатените възнаграждения на
членовете на съвета на директорите на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД е
обществена. Според определението на чл.11 от ЗДОИ по своя характер исканата
информация е служебна, а достъпът до нея е свободен с изключение на случаите,
изрично посочени в чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от
ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на
случаите, уредени посочената ал.2 на същата норма. Същата предвижда възможност
за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с
оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение,
а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи
преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с
тях. Поисканата от жалбоподателя информация обаче не попада в обхвата на
посоченото ограничение и след като информацията относно получаваните възнаграждения
от членовете на съвета на директорите, представлява служебна обществена
информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ, следва да му бъде предоставена от
задължения субект по чл.3, ал.2 от ЗДОИ.
Изрично чл.13, ал.4 от ЗДОИ
предвижда, че достъпът до служебна обществена информация не може да се
ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, като задължение на
органа е да извърши преценка за наличието на такъв интерес, което в случая не е
сторено. Съгласно §6 от ДР на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице,
когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба
с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. Такъв
интерес по отношение на исканата информация се предполага до доказване на
противното, съгласно нормата на §1, т.5, б.“г“ от ДР на ЗДОИ, а именно когато
информацията разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на
държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в
съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси,
права или законни интереси на други лица. Следователно в случая е налице
оборима презумпция за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на
исканата информация, поради което в тежест на задължения субект е да докаже, че
такъв не е налице. Ето защо, липсата на мотиви в обжалвания отказ, че не е
налице надделяващ обществен интерес, също води до неговата незаконосъобразност,
като ответното дружество необосновано се е позовало на липсата на съгласие на
трето лице за предоставяне на информацията, не само защото членовете на
управителните органи на едно дружеството не са трети лица по смисъла на чл.31,
ал.4 от ЗДОИ, но и защото ал.5 на този член предвижда, че е е необходимо
съгласието на третото лице в случаите, е налице надделяващ обществен интерес от
разкриването й. В чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ също е предвидено, че основание за
отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато
достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие
за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес. Чл.31 от ЗДОИ посочва редя по който се иска
съгласието на третите лица, който в случая безспорно не е спазен. Съгласно
чл.31, ал.2 от ЗДОИ, когато исканата обществена информация се отнася до трето
лице и е необходимо неговото съгласие, съответният орган е длъжен да поиска
изрично писмено съгласие в 7-дневен срок от регистриране на заявлението, като
съгласно ал.4, при изрично несъгласие от третото лице в срока по ал.1
съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин,
който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице.
Видно от изложеното, съгласието следва да се иска за всеки конкретен случай на
подадено заявление за достъп до обществена информация, като е недопустимо да се
приема, че е налице отказ въз основа на предварително подписани декларации от
съответно 18.03.2003г., 15.12.2003г., 05.01.2006г. и 24.03.2017г.
По отношение възражението на
ответника, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.25, ал.2, т.1 от
ЗДОИ, видно от подаденото заявление, то съдържа трите имена, ЕГН и адрес на
заявителя, описание на исканата информация и адрес за кореспонденция, поради
което не са били налице основанията по чл.25, ал.2, т.1 от ЗДОИ, за оставянето
му без разглеждане. Исканата информация по т.1, за изплатените суми поотделно
на всеки от членовете на съвета на директорите на дружеството, касае определен
период от време, а именно 01.01.2009г. до 31.06.2017г., като е без значение кои
са били конкретните членове на съвета на директорите и кога е започнал,
съответно приключил техният мандат и всяко плащане на възнаграждение по трудови
и/или граждански договори на тези лица е извършено на конкретна дата и ако тя
попада в посочения от заявителя период, няма пречка да бъде посочена. Освен това,
няма как заявителя да знае на какво основание са плащани възнаграждения на
членовете на съвета на директорите на дружеството – трудови или граждански,
поради което е посочил, че го интересуват тези изплатени и по трудови, и по
граждански договори, като задължение на ответника е да посочи освен сумите и
основанието за тяхното плащане, като в случай, че не са изплащани суми само по
един от двата вида договори, това следва да се посочи, но то не прави
подаденото заявление абстрактно и абсурдно.
Що се касае до възражението, че
ответникът няма задължението по ЗДОИ да създава конкретни документи, в случая
справки в табличен вид, следва да се има в предвид, че съгласно чл.25, ал.1,
т.3 от ЗДОИ, предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация
е един от реквизитите на заявлението за достъп до обществена информация, който
обаче не е от задължителните и неговата липса не води до оставяне на
заявлението без разглеждане, съгласно нормата на чл.25, ал.2 от ЗДОИ. Съответно
в нормата на чл.26 от ЗДОИ са предвидени формите за предоставяне на достъп до
обществена информация, като в чл.27, ал.1 от ЗДОИ е предвидено задължението на
органите да се съобразяват с предпочитаната форма на достъп, както и
изключенията при наличието на които достъпа до исканата информация, се
предоставя във форма, която се определя от тях. Съгласно посочените разпоредби,
невъзможността да се предостави информацията в предпочитаната от заявителя
форма, не е основание за постановяване на отказ, а има за последствие
възможността органа да извърши преценка под каква форма да предостави
информацията, но само при наличието на конкретно посочени хипотези.
Неоснователно е възражението на
ответника, че подадената жалба е неоснователна, тъй като за една и съща
информация заявления са подали още няколко лица, които имат връзка по между си
и целта на заявленията не е получаване на информация, а водене на дела и
получаване на суми като съдебно-деловодни разноски. Ако ответникът беше
действал в съответствие с изискванията на ЗДОИ, до воденето на настоящото дело,
както и до други такива, не би се стигнало. Съдът счита, че няма забрана за
подаване на едно и също заявление за достъп до обществена информация от
различни лица. Твърдението в този смисъл на пълномощника на ответното
дружество, не е основание за постановяване на отказ за предоставяне на информация.
По тези съображения оспореното
решение следва да се отмени като издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила – чл.146, т.3 от АПК, вр. чл.38 от
ЗДОИ. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на органа
за ново произнасяне по заявлението на В.Ч., при съобразяване с указанията на
съда. При новото произнасяне органът следва да изложи мотиви по отношение
характера на исканата информация и да направи преценка за наличието на
надделяващ обществен интерес.
На основание чл.174 от АПК органът
следва да бъде задължен със срок, в който да постанови новото си решение. Този
срок трябва да бъде на 30-дневен от датата на влизане в сила на съдебното
решение, което съответства на обема на информацията която трябва да се
представи.
Мотивиран
от горното и на основание чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказа за
предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с решение изх.№
К-1092-23/03.08.2017г. на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД, ЕИК-***,
гр.Бургас, кв.Победа, ул.Ген.Владимир Заимов №3, по
заявление вх.№ К-1092-19 от 31.07.2017г., подадено от В.К.Ч., ЕГН-**********,
адрес за призоваване: гр.София, ул.Войводина могила №42.
ВРЪЩА преписката на „Водоснабдяване
и канализация“ЕАД, ЕИК-*** за произнасяне по заявлението
в 30-дневен от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: