№ 658
гр. Бургас, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ в публично заседание на
осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204263 по описа за 2021
година
Производството е oбразувано по жалбата на В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: Бургас,
ул.***“ №*** ***, против Наказателно постановление №21-0769-002874/18.08.2021г.,
издадено от Росица Тодорова Паязова – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна
полиция, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания и на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се
излагат доводи за разминаване в АУАН и НП относно мястото на осъществяване на
нарушението. В съдебно заседание жалбоподателката – редовно уведомена, се явява лично и
се представлява от адв.Мутафов, който поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание
представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.08.2021г. в 08.32 часа в гр.Бургас жалбоподателката В. В. Д. в гр.Бургас
управлявала МПС с рег.№****, марка „***“. По време на движението същата била
1
поставила обезопасителния колан, с който било оборудвано превозното средство, в областта
под гърдите си. Това било установено от актосъставителя Д. С. АТ., който издал в тази
връзка АУАН бл. №067747/07.08.2021г. Въз основа на така посочения АУАН АНО издал
обжалваното понастоящем Наказателно постановление №21-0769-002874/18.08.2021г., с
което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания и на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 50лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява и основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП. Според хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП освободени от задължението за
ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява
неговото използване, каквато жалбоподателката не твърди да е. С оглед на изложената и на
установената по делото фактическа обстановка, настоящият състав на БРС намира, че АНО е
дал правилна правна квалификация на нарушението и го е подвел под правилната
санкционна норма.
ЗАНН обаче въвежда задължителни реквизити, на които трябва да отговарят както
АУАН, така и НП. Съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, АУАН следва да съдържа освен
фактическото описание на нарушението и мястото на извършването му, а чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН задължава на свой ред административнонаказващия орган да посочва в НП мястото,
където е извършено нарушението. Това е с цел не само да може да се осъществи контрол за
законосъобразност на издадените Наказателни постановления, но и да се осигури през
цялото време в административно наказателното производство възможността за защита на
санкционираното лице.
В този смисъл съдът констатира несъответствие между посоченото в АУАН и НП
място на извършване на нарушенията и това, посочено от актосъставителя при разпита му в
2
съдебно заседание. В процесните АУАН и НП е посочено, че нарушението е осъществено
„по бул.Стефан Самболов посока кръстовище с ул.Христо Ботев“. В същото време
разпитан в съдебно заседание, актосъставителят А. заяви както следва: „На бул.Сан
Стефано бяхме. Посоката на движение на автомобила беше в посока кръстовището с
ул.Христо Ботев.“ Следва да се отбележи също така, че както правилно е посочил
жалбоподателят, бул.Стефан Стамболов и ул. Христо Ботев са успоредни улици, които не се
пресичат. Ето защо и посоченото в НП място на извършване на нарушението - по
бул.Стефан Самболов посока кръстовище с ул.Христо Ботев създава неяснота относно
мястото, на което АНО приема да е извършено нарушението.
Описаните по – горе разминавания във връзка с мястото на извършване на деянието
имат характера на съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност на съда
да извърши преценка, кое е действителното място на осъществяване на нарушението.
Посоченото нарушение прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, доколкото в
производството по обжалването му следва да се установи съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
От друга страна накърнена се явява и възможността на жалбоподателя да разбере, за
извършването на какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната му
отговорност респ. да организира защитата си съобразно вмененото му във вина нарушение
по ЗДвП.
Следва да се има предвид също така, че направената констатация в акта за мястото
на нарушението не кореспондира със събраните по делото доказателства /показанията на
актосъставителя/. След като неправилно описаната фактическа обстановка е била възприета
изцяло от наказващия орган, то с последното е нарушена и разпоредбата на чл.57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, като наказващият орган не е доказал съществен факт от предмета на делото –
мястото на извършване на нарушението.
За пълнота следва да се отбележи, че наличието респ. липсата на издаден втори акт
за установяване на административно нарушение се явява ирелевантен за правилността на
издаденото НП. Последното е издадено въз основа на АУАН №67747/07.08.2021г., което е и
изрично посочено в него. Издаването на последващ АУАН за същото нарушение би имало
значение единствено, ако въз основа на същия се издадено и второ НП, с което да се
ангажира повторно административно – наказателната отговорност на жалбоподателката и
което НП е предмет на съдебен контрол. В този случай би било налице нарушение на
принципа non bis in idem. В конкретния случай не сме изправени пред посочената хипотеза,
тъй като, както заяви и процесуалния представител на жалбоподателката, липсват данни за
образувано друго съдебно производство. Още повече, че посоченият порок би касаел
3
второто по ред НП, а не процесното.
По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че са налице основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0769-002874/18.08.2021г., издадено от
Росица Тодорова Паязова – началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което
за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания и на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя - В. В. Д., ЕГН:
**********, с адрес: Бургас, ул.***“ №*** *** е наложена глоба в размер на 50лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4