Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица ,07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на десети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
При
секретаря......Т.Йорданова.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 321 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на А.Б.Т.
*** и с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18-0370-000646
от 29.10.2018г., издадено от Началник РУП
при ОД на МВР – Монтана,РУ Вършец, с което на основание чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП са наложени административни
наказания - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП . Спрямо водача Т. с НП са отнети 10 /десет/ контролни точки
на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление
жалбоподателя Т. чрез пълномощник моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ Вършец не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата
за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
На 05.10.2018г. на
жалбоподателя бил съставен АУАН с номер на бланката 896469/05.10.2018г. за
това, че „На 05.10.2018г. в 11,53:47 часа в гр.Вършец, на ул. „Цар Иван Асен
ІІ”, управлява лек автомобил „Мазда МХ-
След преценка на събраните
по делото доказателства съдът прецени,че по делото не е безспорно установено
коннкретното алкохолно съдържание в кръвта му при управлението на МПС.
Възприетата от наказващия орган концентрация на алкохол не е потвърдена в
съдебно заседание по надлежния ред - например чрез представяне на разпечатка от
данните за направени тестове за алкохол на 05.10.2018г.. Липсват също така доказателства за
проверка на годността на техническото средство, използвано за установяване на
нарушението на ЗДвП. Двете кумулативни предпоставки за техническа годност на
измервателните средства, предвидени в Закона за измерванията и чл.761 от
приложимата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, са одобряване на типа и първоначална проверка, а за установяване на
годността във времето след пускането им в действие се извършват последващи
проверки. За тези предпоставки по делото не са ангажирани писмени доказателства. ЗДвП и ЗАНН изискват убедителни
доказателства за извършване на административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП, сред които са такива за техническата изправност на средствата за
измерване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите. Доказването на фактите,
обуславящи произнасянето на административнонаказващия орган по обвинението в
административно нарушение, е възложено от закона в негова тежест. Доколкото
такива доказателства не са представени в съдебното производство по чл.59 от ЗАНН, отразеното в АУАН и НП не може да счете за такова,
съдържащо достоверни данни за количеството алкохол в кръвта на А.Т. към момента на
извършената проверка.
Не на последно място в така съставения АУАН
не става ясно за часа на вмененото във вина нарушение. В същия е описано
„около 11,53:47 часа ", като е налице очевидна поправка на същия
върху цифрата 53 , направена неизвестно от кого. Това е съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като от АУАН не става ясно точно кога е извършено вмененото във вина
нарушение, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателката.
В атакуваното НП е описан час „11.53
часа". В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между акта,
поставящ началото на административно наказателната процедура и финализиращият я
такъв чрез наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване
правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление
час на извършване на нарушението, различен от визирания в акта,
наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение
и го е санкционирал за
деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена
възможността на сочения за
нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира
адекватно защитата си. Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго
формална и повечето от правилата въведени от законодателят в нормите на ЗАНН са
императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги
следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на
издадените актове. Различието в посочване на задължителният реквизит - часа на
извършване на нарушението, както в АУАН, така и в атакуваното НП, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната
фаза на производството. Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна
правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от
друга поставя съда в невъзможност да направи адекватна преценка и относно
законосъобразността на акта.
Актът за нарушение е документът, който поставя
началото на административнонаказателното производство и има сезираща,
установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и
обстоятелства, съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение,
следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към
отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира
доказателства в своя защита. Часа на извършване на нарушението освен, че е
елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно
фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът
за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно
отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива
административнонаказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли
е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно.
На последно място следва да се
посочи, че видно от представения по делото АУАН с бл.№896468
съставен на същата дата на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.483 ал.2 КЗ
,нарушителят на една и съща дата с едно деяние е извършил две нарушения,за
които са му съставени двата АУАН..В единия като час е посочено „около 11,35 часа”,а в този въз основа на
който е издадено процесното НП като час е посочен „около 11,53: 47 . т.е. на посочената дата жалбоподателят с
едно деяние е извършил две нарушения. Посоченото разминаване възпрепятства съда
да прецени в кой момент е извършено нарушението.По изложените мотиви съдът в
настоящия си състав, намира, че вмененото нарушение на жалбоподателя не е
доказано по безсъмнен начин и издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно.
На основание горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0370-000646 от 29.10.2018г., издадено от Началник РУП при ОД на МВР – Монтана,РУ Вършец, с което на
А.Б.Т. *** и с ЕГН ********** на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени
административни наказания - глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
като неправилно и незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет /
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: