№ 183
гр. Стара Загора, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М.а
в присъствието на прокурора М. М. Н.
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело №
20235500100827 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от В. Е. З. от гр.С.З., чрез
адв.И. Ц. от АК Благоевград против Прокуратурата на Република България -
гр. София, с цена на иска 27 000 лева обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Ищцата В. Е. З. твърди, че на 21.12.2018г. било образувано Досъдебно
производство /ДП/ с постановление на Окръжна прокуратура - гр. Стара
Загора за това, че през периода 14.07.2016г.-28.02.2017г. в гр. С.З. били
избегнати установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери 52 250, 60 лева ДДС, били използвани и съставени документи
с невярно съдържание - фактури и справки декларации, при водене на
счетоводството на „Т. *" ЕООД, гр. С.З. като бил приспаднат неследващ се
данъчен кредит - престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.6 и т. 7 НК. В хода
на разследването, спрямо нея, на 23.11.2021г. било повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.6 и 7 вр. с чл.26, ал.1 НК.
Досъдебното производство било наблюдавано от Окръжна прокуратура -
Стара Загора. Разследването продължило пет години, като през този период
ищцата била викана многократно, от разследващите органи. Сочи, че в хода
на разследването били извършени множество процесуално-следствени
действия, извършени разпити на множество свидетели, взет бил сравнителен
материал от подписа и, изискани били характеристични справки и
свидетелства за съдимост, както и справки и документи от множество
институции. Ищцата посочва, че на 23.11.2023г. била привлечена като
обвиняем, направило се искане и и била извършена полицейска регистрация,
1
била призовавана многократно, както по телефон, така и от кварталния
полицай. На 01.03.2022г. разследването и било предявено, а срокът на
досъдебното производство бил удължаван многократно. На 10.10.2022г.
участвала в процесуално-следствено действие - очна ставка, като твърди, че
видно от протокола била вписана като обвиняем, а осъдената за това
престъпление В.М. била вписана като свидетел. Ищцата твърди, че това било
огромно унижение за нея. Назначени и изготвени били и почеркова и
съдебно-счетоводни експертизи, множество пъти била призовавана, като
винаги се отзовавала. Освен, че и било повдигнато обвинение, с
Постановление от 23.11.2021г. и била взета мярка за неотклонение
„Подписка", като и било посочено, че се задължава да не нарушава взетата
мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Била
предупредена, че при неизпълнение на тези задължения взетата мярка за
неотклонение ще се замени с по-тежка по реда на НПК. Освен това с
Постановление от 23.11.2021г. и били разяснени правата, които има като
обвиняем и била задължена да се яви със защитник. В крайна сметка на
08.02.2023г. с Постановление на Окръжна прокуратура Стара Загора
наказателното преследване спрямо нея било прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 НПК - деянието не е извършено от лицето, спрямо което е
повдигнато обвинението. Вследствие на горното, ищцата твърди, че за
периода от повдигане на обвинение - от дата 23.11.2021г. до 08.02.2023г. -
деня, в който с Постановление от 08.08.2023г. досъдебното производство
спрямо нея било прекратено, тя претърпяла множество неблагоприятни за нея
и семейството и моменти, изразяващи се в страх, срам, несигурност и
боледуване. В резултат на действията на прокурори от ОП-Стара Загора била
несправедливо обвинена в извършване на престъпление, което е
изключително тежко и за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от три до осем години. Твърди, че изпитвала изключителен страх, че може да
получи присъда без да е виновна, като съществувала реална опасност същата
да не е условна, тъй като минимума на предвиденото наказание е три години
лишаване от свобода. Ищцата твърди, че вследствие на това обвинение, за
което разбрали съседи и приятели, всички се отдръпнали от нея, станали
подозрителни и избягвали контакти с нея. Променила се психиката и.
Затворила се в себе си, изгубила желание да излиза. Започнала да вдига
кръвно, затворила се, притеснявала се какво ще говорят хората за нея, как ще
живее семейството и, когато е в затвора, изпитвала страх от изтърпяване на
наказание лишаване от свобода и била под стрес от постоянната наказателна
репресия и мярката за неотклонение, която и била взета. Авторитетът и в
обществото безспорно бил накърнен, изпаднала в депресивно състояние,
отчуждила се от света, нямала желание да се социализира. Ищцата твърди, че
преди да и бъде повдигнато обвинението била изключително благ и
общителен човек. От стреса и се появили образувания, за които посещавала и
медицински специалисти и към настоящия момент. Животът и сякаш се
сринал, изпаднала в дълбока депресия и считала, че всичко е загубено.
2
Освен неимуществените вреди, които ищцата оценява на 22 000 лева,
същата посочва, че претърпяла и имуществени такива, предвид, че защитата и
е била задължителна, по ДП № 349зм321/2018г. по описа на ОД на МВР гр.
Стара Загора. Била принудена да сключи договор за правна защита и
съдействие с адвокат, а именно адв. П. К., на който сочи, че заплатила 5000
лева, за да я защитава по ДП № 349зм321/2018г. по описа на ОД на МВР гр.
Стара Загора. Счита, че ответника бил причина да направи имуществените
вреди, представляващи разноски за адвокат, в размер на 5000 лева, които
следвало да и бъдат възстановени от ответника. Счита, че в настоящия случай
всички законови предпоставки от фактически състав на чл.2, ал1, т.3 от
ЗОДОВ били налице, с оглед на което и исковата и претенция следвало да
бъде уважена. Относно размера на вредите, следвало да бъде взето предвид,
че никога не била осъждана до настоящия момент. Освен това повдигнатото и
обвинение било тежко по смисъла на закона и предвиждало лишаване от
свобода за значителен период от време. Само по себе си обвинението в
извършването на такова престъпление, особено на лице, което до този момент
не е било осъждано, не е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", не е
имало мярка за неотклонение и не е било задържано на друго основание било
свързано със значителен стрес. Ищцата твърди, че по време на разследването
била с мярка за неотклонение, което допълнително допринесло за изживения
ужас, стрес и възмущение. Времето, през което изпитвала страх от
наказателна отговорност продължило повече от две години, като
установените вреди в случая били над нормално установимите в подобни
случаи, поради влошаване на здравословното и състояние именно поради
повдигнатото обвинение. Образованията по тялото си твърди, че получила
именно заради стреса който е преживяла.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да заплати в полза на В. Е. З., сумата
от 22 000 лева неимуществени вреди от повдигнато по реда на наказателния
закон обвинение спрямо нея, което наказателно производство впоследствие е
било прекратено, ведно с законната лихва върху сумата от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателно производство от
08.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата и сумата от 5 000 лева,
изразяващи се в причинени имуществени вреди, заплатени адвокатски
възнаграждения, във вр. с неоснователно повдигнато по реда на наказателния
закон обвинение, на 23.11.2021г. спрямо В. Е. З., с ЕГН **********, което
наказателно производство впоследствие е било прекратено, спрямо нея, с
Постановление от 08.02.2023г., ведно с законната лихва върху сумата от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателно
производство - 08.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата. С
определение от 13.11.2023г. Районен съд – Стара Загора, пред когото делото е
било висящо е допуснал увеличение на иска за неимуществени вреди от
22 000 лв. на 26 000 лв. В съдебно заседание на 23.05.2024г. пълномощникът
на ищцата направи искане и съдът допусна увеличение на иска за
3
неимуществени вреди от 26 000 лв. на 56 000 лв. и намаляване на иска за
имуществени вреди от 5000 лв. на 1000 лв., прекратено е производството по
делото за частта над 1000 лв. до 5000 лв. Определението е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Претендира присъждане и на всички разноски по делото, вкл.
адвокатско възнаграждение, за което посочва банкова сметка за превод на
претендираната сума в Банка Обединена Българска Банка АД, IBAN: BG***.
Ответникът Прокуратурата на Р България, чрез прокурор К.К. –
прокурор в РП – Стара Загора оспорва предявените обективно съединени
искове за имуществени и неимуществени вреди срещу ПРБ в общ размер на
27 000 лв., като неоснователни и недоказани по размер и основание. Твърди,
че постановлението за прекратяване спрямо ищцата на наказателното
производство подлежало на обжалване, но в исковата молба липсвали
твърдения и ангажирани доказателства за конкретна дата, на която
постановлението добило стабилитет. Поради това оспорва изцяло исковата
претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Сочи, че видно от приложените към
исковата молба материали спрямо ищцата В. З. била взета най-леката мярка за
неотклонение „Подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не променило в
значителна степен обичайния й начин на живот. Разследването по
наказателното производство спрямо ищцата протекло и приключило само в
неговата досъдебна фаза. Твърди, че ищцата не била ангажирала каквито и да
е доказателства за твърдяното от нея негативно отражение върху общото й
емоционално състояние. Счита, че тежестта за доказване е за ищеца и той
следва да представи доказателства в подкрепа на изложените в исковата
молба фактически твърдения, за вида и размера на вредите, както и за
наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните
неимуществени вреди и обвинението, по което е било постановено
прекратяване на наказателното производство. Счита, че били недоказани и
твърденията за влошено психично здраве, както и за влошаване на
физическото й здраве. Липсвали каквито и да било доказателства за
интензивност на твърдените от ищцата страдания, както и за твърдяната от
нея дълбока депресия, в която сочи, че била изпаднала. Твърди, че
Прокуратурата не била разпространявала информация за обвинението в
медиите, и ако били настъпили вреди от узнаване на обвинението в тази
насока, те не са пряка последица от дейността на ПРБ. На следващо място,
Прокуратурата оспорва предявената претенция за неимуществени вреди в
размер на 22 000 лв., като недоказана и по размер. Счита, че тази претенция
била силно завишена, прекомерна и не била съобразена, както с разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Счита, че
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди било в разрез
със съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/
и на икономическия стандарт в страната. Освен това в тежест на ищеца било
да докаже и следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите
си твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за
4
наличието на пряка причинна връзка между претендираните вреди и
наказателното производство, образувано и водено срещу нея, което
впоследствие е било прекратено на основание чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Прокуратурата оспорва претенцията на ищцата за заплащане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че ако
постановлението за прекратяване на наказателното производство е добило
стабилитет след изтичане на 7 дневен срок за обжалване, то законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди ще се дължи от 15.02.2023 г.
Намира, че предявената искова претенция за имуществени вреди срещу
ПРБ в размер на 5 000 лв. е неоснователна и недоказана по основание и
размер. Счита, че претърпените вреди следвало да бъдат в пряка причинна
връзка с воденото и образуваното срещу ищеца наказателно производство.
Тежестта на доказване била върху ищеца, в съответствие с правилото на
чл.154, ал.1 от ГПК. Твърди, че към депозираната искова молба липсвали
приложени доказателства за уговорено и реално изплатено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, като не били ангажирани такива
доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие, както и за
обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен
адвокат. Ищцата не сочила оригинал на договор за правна защита и
съдействие да се съдържа и в кориците на досъдебното производство, а
направила искане този договор да бъде представен от трето, неучастващо по
делото лице. Сочи, че в исковата молба било направено искане за присъждане
на разноски по настоящото дело, но в конкретния случай счита, че била
приложима хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да подлежат на обезщетение
сторените разноски, същите следвало не да са предполагаеми, а реални, тоест
същите следвало не само да са договорени, но и реално заплатени. Ищцата
твърдяла заплатена от нея сума в размер 2 810 лв. за адвокатско
възнаграждение, но по делото липсвало представено пълномощно.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли, като
неоснователни и недоказани по основание и размер предявените искови
претенции за неимуществени и имуществени вреди, както и да отхвърли, като
неоснователни акцесорните претенции за заплащане на законна лихва върху
претендираните обезщетения.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235
ГПК намира за установено следното:
Правното основание на иска е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
От представените по делото заверени преписи на писмени документи по
ДП 349 зм 321/ 2018г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, пр.пр. №
2329/2018г. на ОП – Стара Загора се установява, че на 21.12.2018г. е
образувано Досъдебно производство /ДП/ с постановление на Окръжна
прокуратура - гр. Стара Загора за това, че през периода 14.07.2016г. -
28.02.2017г. в гр. С.З. са избегнати установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери 52 250.60 лева ДДС, са съставени и
5
използвани документи с невярно съдържание - фактури и справки
декларации, при водене на счетоводството на „Т. *" ЕООД, гр. С.З. като е
приспаднат неследващ се данъчен кредит - престъпление по чл. 255, ал.3, вр.
ал.1, т.6, пр. 1 и 2, и 7 НК. С постановление от 23.11.2021г. ищцата е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. чл. 255,
ал.1, т.6 и т. 7, вр. чл. 26, ал.1 НК. Със същото постановление е взета мярка за
неотклонение „Подписка“ на обвиняемата З.. На същата дата е проведен и
разпит на обвиняемата. По време на разследването по ДП ищцата е
призовавана многократно от разследващите органи. Представено е
уведомление за полицейска регистрация на ищцата от което се установява, че
такава и била извършена на 23.11.2021г. На 01.03.2022г. разследването е
предявено на ищцата. Срокът на досъдебното производство е удължаван два
пъти. На 10.10.2022г. е проведено процесуално-следствено действие - очна
ставка. Видно от постановление от 08.02.2023г. в хода на разследването са
извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на
множество свидетели, взет е сравнителен материал от подпис, изискани са
характеристични справки и свидетелства за съдимост, както и справки и
документи от множество институции. Назначени и изготвени са почеркова и
съдебно-счетоводни експертизи. На 08.02.2023г. с Постановление на Окръжна
прокуратура Стара Загора наказателното преследване спрямо В. Е. З. е
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК - деянието не е извършено от
лицето, спрямо което е повдигнато обвинението и е отменена взетата мярка за
неотклонение „Подписка“.
За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни
доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетеля М.В.П. -
приятелка на ищцата се установява, че в края на 2021г. и началото на 2022г. е
имало един момент, в който ищцата е изпаднала в нервен срив. Тогава тя и е
споделила, че има проблеми, че са и повдигнали обвинение, което е свързано
с тежко наказание, за влизане в затвора. От тогава свидетелката е запозната,
че ищцата има много сериозни проблеми и чисто психологически проблеми,
и до момента. Психологическото и състояние от тогава се е променило много
и не се подобрява до днешна дата. Свидетелства, че ищцата винаги е била
силен и борбен човек, дейна, с хъс и е вземала бързи решения, а в един
момент я е видяла за първи път в такова състояние, когато е изпаднала в
тотален блокаж, шок. Имала е тежка депресия, паник атаки е получавала и
непрекъснато е повтаряла, че ще влезе в затвора, че живота и свършва, че
детето и ще остане само, че идва края на живота и. Обаждала се на
свидетелката посред нощ, плакала е и е страдала. Свидетелката П. установява,
че ищцата има съпруг и дете, и в семейно отношение са се обострили нещата
заради състоянието и. Твърди, че ищцата сяда на дИ.а и гледа в една точка,
плаче и мисли, че вече живота и свършва. Знае, че В. е ходила при психиатри,
били са и изписани лекарства, но и до ден днешен нещата се влошават,
защото тя е изгубила всякаква концентрация. Започват да говорят за нещо и
тя забравя за какво. Идва, взема я от вкъщи, тръгват в посока, например
6
Лидъл - бърка пътя, не знае накъде да отиде. Имало е момент, в който и са се
появили топчета по краката. Тя е мислила, че има рак и ще умира, а се е
оказало след като е ходила на лекар, че е от нерви. Забранили са и да пипа
образованията, но като цяло нещата не се подобряват. Имало е момент, в
който пиейки антидепресанти, тя не е искала да ги спре. Те са се приемали по
схема, но тя се е страхувала, че отново ще изпадне в тези състояния. До ден
днешен и се обажда, за да и каже, че нещо я души. Свидетелката я съветвала
да излезе на верандата, да диша, да гледа спокойно напред. Като цяло живота
и много се е променил, защото много хората са започнали да странят от нея.
Тя е изпаднала в изолация. Започнала е да натоварва обкръжението си,
включително и свидетелката. Установява, че емоционално и психологически
сега ищцата върви в посока надолу. Само да се случи нещо дребно в
ежедневието и я вади от равновесие, все едно получава паника. Счита, че
причината за това състояние е, че ще влиза в затвора и детето и остава само.
Молила свидетелката да не оставя детето и. Твърди, че ищцата е изпитвала
срам, тя е комуникативен човек, работата и е била свързана с много хора,
изградила си е някакво име, изградила си е контакти. В един момент се е
страхувала тези хора как ще е погледнат, че ще я сочат с пръст. Хората са
говорили, че едва ли не е някаква престъпница и е мислила, как ще влезе в
затвора. Това е било в края на 2021г.и началото на 2022г., когато са се
случвали интензивни паник атаки, ревове, сълзи и целия ужас. Св. П. твърди,
че е виждала ищцата да приема лекарства и медикаменти - антидепресанти -
деанксид и атаракс, 2 вида хапчета, които са и били изписани от лекар и тя ги
пие и до ден днешен. Тези антидепресанти и се отразяват зле. Чувствала се е
като парцал. Тръгват в някаква посока да се разходят, а тя е като „свободен
електрон“, ни чува, ни приема и до ден днешен, а тогава постоянно е искала
да спи, да реве и да гледа в една точка. Свидетелката е научила за проблема и
от самата нея и от общата им компания. Те са споделили, че знаят, че тя има
проблеми.
От показанията на свидетелката Д.И., също приятелка на ищцата се
установява, че знае, че е имала проблеми с прокуратурата в края на 2021г.
Изпаднала е в криза, по този повод. След получаване на делото, тя е
започнала да се обажда на приятелите, които са около нея, за да я успокоят.
Тя е била в нервни кризи, много тежко състояние, паническо разстройство, не
е искала да излиза, започнала е да пие антидепресанти, била е неадекватна, на
моменти - агресивна. Притеснила се е, че ще влезе в затвора. Семейството и я
е подкрепяло, но в един момент, е започнала да си мисли най-лошото. Детето
и е било малко. Ищцата седи и гледа в една точка. Както говорят започва да
реве истерично. Започнала е хапчетата и сега ги пие. Състоянието и се е
влошавало. Наскоро е ходила на лекар, заедно със свидетелката. Неадекватна
е, тръгват нанякъде и пита накъде тръгва, забравя, станала е отнесена. Тъй
като ищцата натоварвала всички с проблемите си, приятелите и са спрели да
се събират често с нея, отдръпнали са се. Ищцата е останала сама и се е
притеснявала какво ще говорят за нея. Свидетелката П. твърди, че я е виждала
7
да пие розови хапчета - диенксид и атаракс. Установява, че намира разлика от
преди повдигане на обвинението и след това. Преди това ищцата З. е била
борбена жена, жизнена, сама се е справяла с трудности, гледала е братята и
сестрите, а сега е съсипана. Споделяла е на свидетелката за проблеми със
съня, не е можела да спи, започнала е да пуши много цигари, алкохол не е
употребявала, но е пушила по 2-3 кутии. Вечер се е обаждала късно през
нощта, плаче, получила е паническо разстройство, че ще умре, почва да се
задушава, сърцебиене и свидетелката и говори по телефона. Притеснявала се
е за детето, че няма кой да го гледа, когато мъжът и е на работа. Св. П. я е
успокоявала. Мислила е, че я чакат години в затвора, ако я осъдят и е
коментирала, че детето ще израсне без нея и ще се срамува, че майка му в
затвора. Преди години ищцата се е занимавала с ремонти, борбена, мъжка
жена е била, организирала е бригади са шпакловане, за боядисване, била е
отговорник на тези бригади. По време на нервния срив е била вкъщи, не е
работила, седи и гледа в една точка.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви по между си,
логични и почиващи на непосредствените впечатления на свидетелите за
събитията, за които говорят, а и по делото не са налице други доказателства,
които да ги опровергават.
За изясняване на твърденията на ищцата за влошеното и психическо
състояние, вследствие на повдигнатото незаконно обвинение по делото е
назначена и изслушана комплексна съдебно – психолого – психиатрична
експертиза. От заключението му се установява, че при наказателното
преследване с повдигнатото обвинение и привличането й като обвиняема В. З.
е преживяла тежка психотравма с негативни емоционални преживявания на
страдание, стрес, уплаха, страх и унижение. Психотравмата при осв. В. Е. З. е
довела до невротични, емоционални и страхови изживявания, които са
клинични симптоми на Разстройството в адаптацията. Смесена тревожно-
депресивна реакция. Разстройството в адаптацията представлява състояние на
субективен дистрес и емоционално разстройство, възникнали в периода на
адаптация към последиците на стресогенното събитие. Нарушава
личностовото и социално функциониране, и е предпоставка за социална
дезадаптация. Психотравмиращите преживявания са нарушили базисни
характеристики на личността й - себеутвърждаването, себеоценката,
чувството за собствена ценност, загуба на авторитет и социален престиж.
През този период се е чувствала обречена, изпитвала е безнадеждност, била е
депресивна и апатична, отчуждила се е от хората и външния свят.
Според вещите лица д-р. Д. и кл.психолог З. болките и страданията на
осв. В. Е. З., които е претърпяла в периода от 23.11.2021г. до 08.02.2023г. са
пряк и непосредствен резултат от повдигнатото неоснователно обвинение.
Съзнанието не може нормалпсихологично да преработи тежките травмиращи
преживявания. Била е в състояние на силен шок и стрес. Настъпват различни
8
по интензивност невро-физиологични, психоендокринни и вегетативни
реакции. Невротичните и афсктивни симптоми възникват по психогенен
механизъм, т.е те са резултат на психотравмата, като в основата е
продължителната фрустрация, на която осв. била подложена. Фрустрацията е
цялостен поведенчески механизъм, в който човек изпитва силни негативни
емоции - тревога, стрес, безпокойство, страх и безсилие да се справи с
травмиращата ситуация.
Въпреки, че на 08.02.2023г., наказателното производство спрямо нея е
прекратено и е оправдана продължава да поддържа невротична и афективна
симптоматика. Към настоящия момент осв. З. е с оплаквания от безпокойство,
напрежение, тревожност, плачливост, понижено настроение и нарушен сън,
които нарушават пълноценното й социално функциониране и качество на
живот.
В съдебно заседание в.л. д-р Д. допълни, че невротичните и афективни
симптоми на ищцата водят началото си след образуване на ДП. Оттогава тя се
чувства стресирана с негативни емоционални преживявания и след повдигане
на самото обвинение симптоматиката се засилва, тъй като тя е била убедена,
че я чака лишаване от свобода. Няма съществени подобрения в психичното и
състояние въпреки прекратяването на производството. Тя продължава да
поддържа невротична и афективна симптоматика, поради което по време на
освидетелстването вещото лице и е предложила хоспитализация. З. поддържа
тези афективни и невротични симптоми.
Вещото лице З. уточни в съдебно заседание, че в момента на
изследването ищцата е била тревожно-депресивна. Предложила е
психотерапия.
При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се
направят следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Не се спори, че на ищцата е било повдигнато обвинение за
тежко престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода
от 3 до 8 години. Наказателното преследване срещу ищцата е започнало на
23.11.2021г., с привличането и като обвиняема и е приключило на 08.02.2023
г., с постановление на ОП – Стара Загора. Спрямо ищцата е била наложена
мярка за неотклонение „подписка“. По време на разследването са извършени
множество процесуално – следствени действия с участието на ищцата, която е
била призовавана многократно по ДП. Ищцата не е осъждана.
Налице е фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ -
9
незаконно обвинение в извършване на престъпление, тъй като образуваното
наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ,
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се
установи от събраните доказателства, че ищцата е претърпяла значителни и
над обичайните установими неимуществени вреди, свързани с воденото
срещу нея наказателно производство.
Установи се, че до момента на образуване на наказателното
производство, ищцата е била комуникативен човек, работата и е била
свързана с много хора, имала е изградено име в обществото и контакти. Била
е силен и борбен човек, дейна, справяла се е с трудностите сама и е взимала
бързи решения. Периодът, в който е започнало и приключило наказателното
производство спрямо ищцата е около година и три месеца. Безспорно е, че
повдигнатото незаконно обвинение и наказателно производство е причинило
на ищцата стрес, неудобство, притеснения, негативни преживявания, страх че
ще бъде осъдена и ще влезе в затвора. В случай, обаче отражението на
воденото срещу ищцата наказателно производство се е отразило много тежко
на психиката и здравето и. Установи се, че З. е преживяла тежка психотравма
с негативни емоционални преживявания на страдание, стрес, уплаха, страх и
унижение. Тази травма при В. Е. З. е довела до невротични, емоционални и
страхови изживявания, които са клинични симптоми на Разстройството в
адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция. Нарушено е
личностовото и социалното и функциониране и е предпоставка за социална
дезадаптация. Психотравмиращите преживявания са нарушили базисни
характеристики на личността й - себеутвърждаването, себеоценката,
чувството за собствена ценност, загуба на авторитет и социален престиж.
През този период се е чувствала обречена, изпитвала е безнадеждност, била е
депресивна и апатична, отчуждила се е от хората и външния свят. Болките и
страданията на осв. В. Е. З., които е претърпяла в периода от 23.11.2021г. до
08.02.2023г. са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото неоснователно
обвинение. Съзнанието и не може нормалпсихологично да преработи тежките
травмиращи преживявания. Била е в състояние на силен шок и стрес.
Настъпили са различни по интензивност невро-физиологични,
психоендокринни и вегетативни реакции. Въпреки, че на 08.02.2023г.,
наказателното производство спрямо нея е прекратено и е оправдана ищцата
продължава да поддържа невротична и афективна симптоматика. И към
настоящия момент З. е с оплаквания от безпокойство, напрежение,
тревожност, плачливост, понижено настроение и нарушен сън, които
нарушават пълноценното й социално функциониране и качество на живот.
Тези установени невротични и афективни симптоми на ищцата водят
началото си след образуване на ДП. Оттогава тя се чувства стресирана с
негативни емоционални преживявания и след повдигане на самото обвинение
10
симптоматиката се засилва. Към момента няма съществени подобрения в
психичното и състояние, въпреки прекратяването на производството. Тя
продължава да поддържа невротична и афективна симптоматика.
Нарушено е било доброто и име в обществото като гражданин и
професионалист. Познатите и са станали подозрителни и са започнали да
избягват контакти, дори близките и приятели поради натоварването им с
проблемите и, също са се отдръпнали от нея. Преди общителен, силен борбен
човек, справяща се с трудностите сама, ищцата се е затворила в себе си,
ограничила е контактите си, не излиза от къщи. Наказателното производство
се е отразило зле на психиката и здравето и. Изпадала е в тежки кризи и
депресивни състояния, имала е паник атаки, била е неадекватна на моменти,
отпусната и разсеяна. Започнала е да забравя, да се изключва от
действителността, имала е истерични състояния, дори е била агресивна.
Започнала е да приема медикаменти по схема. От тях е станала отпусната,
разсеяна, без желание за нищо, искала е да спи и да гледа в една точка.
Появили са се и други здравословни проблеми и проблеми със съня. Ищцата е
изпаднала в изолация. Тези психологически проблеми на ищцата
продължават и след прекратяване на наказателното производство спрямо нея.
Емоционално лабилна е и лесно се разстройва от дреболии.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида и
характера на упражняваната процесуална принуда, както и от тежестта на
уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предметът
на наказателното производство, поведението на страните и на техните
представители, поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по
смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Безспорно се установи по делото, че Прокуратурата на Република България е
извършила противоправно деяние като незаконно е повдигнала и поддържала
обвинение срещу В. З. за извършено тежко престъпление по чл. 255, ал.3, във
вр. чл. 255, ал.1, т.6 и т. 7, вр. чл. 26, ал.1 НК. От образуването на
наказателното производство и първите процесуално- следствени действия с
ищеца - 23.11.2021г. до приключването на наказателното производство с
постановление - 08.02.2023г. и изтичане на срока му за обжалване -
15.02.2023г. са изминали година и 3 месеца. Ищцата е обвинена в
извършването на тежко престъпление по смисъла на НК. По отношение на
обвиняемата ищца е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Ищцата не
е осъждана преди образуването на наказателното производство.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
11
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са: Тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко престъпления, както и техния
вид. Дали ищецът е оправдан, респ. – дали наказателното производство е
прекратено – по всички обвинения срещу него или по част от тях, а по други е
осъден. Дали е взета, респ. – вида и продължителността на взетата мярка за
неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и
свободите му в рамките на наказателното производство. От значение за
интензитета на търпените неимуществени вреди е и начинът на развитие на
наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му,
респ. – с прекратяването на наказателното производство, а именно – дали то е
прекратено още в досъдебната фаза или обвинителен акт е бил внесен в съда,
както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото, а също и дали той е
оправдан още на първа инстанция или е била постановявана осъдителна
присъда и за какво наказание, която е отменена от горна инстанция. От такова
значение е и дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно
преследване, срещу ищеца са били водени и други наказателни производства,
по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и
наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения; ако те
също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От
значения са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по
делото, които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно
наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните
преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на
доброто му име с оглед социалния му статус и пр. По всеки казус, с оглед
обстоятелствата по делото, съдът следва да се преценява действителното
отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на
обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и
чест. Макар съдът да е длъжен да вземе предвид всички конкретни,
установени по делото, релевантни обстоятелства, обезщетението за
неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този
смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално
присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е
достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия
12
критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и
стандарта на живот в страната, но най-вече – с оглед особеностите на
конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да води до
неоснователно обогатяване на ищеца, поради което не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на
конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във
всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и
обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение,
могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в
количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително
рядко те могат да са идентични.
От заключенията на вещите лица, писмените документи и показанията
на разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че
повдигнатото обвинение е оказало силно негативно въздействие върху
личния, професионалния и социалния живот на ищцата З.. Повдигнатото
обвинение е повлияло изключително негативно върху психическото и
състояние, преживяла е стрес, тревожност и притеснение за бъдещето си.
Изпаднала е в депресия, нервна криза, започнала е да приема медикаменти.
Изпитвала е притеснение и неудобство сред близките и познатите си от
повдигнатото обвинение. Засегнат е бил личния и професионалния и
авторитет, честта, достойнството и доброто и име в обществото. В резултат на
наказателното преследване, продължило година и 3 месеца, ищцата е
преживяла силен психо-емоционален стрес и притеснение, получила е
разстройство в адаптацията, смесена тревожно – депресивна реакция, живеела
е с мисълта за отнемане на свободата и. Повишила се е тревожността,
нарушил се е съня, настъпило е социално отдръпване. През периода на
досъдебното и съдебно производство, В. З. е изпитвала срам, имала е усещане
за злепоставяне пред обществото. Загубила е приятели, изпитвала е
перманентно чувство за обреченост, силен психо-емоционален стрес,
безпокойство, тревожност, загуба на самочувствие и притеснение.
Преживяла е продължителни негативни преживявания, трудности в
адаптацията, несигурност по отношение на съдбата си, безнадеждност,
понякога с бурни реакции, нарушения на съня, влошаване на здравословното
състояние, социално отдръпване. Продължилото година и 3 месеца
наказателно производство и предприетите срещу нея процесуално-следствени
действия са довели до ограничаване на социалния, професионалния и личния
и живот. Изпитваните чувства на несигурност за бъдещето, страх, че ще бъде
осъдена, за нещо, което не е извършила, заедно с всички действия на
прокуратурата са довели до нарушаване душевното и спокойствие и комфорт
за продължителен период от време, включително и след прекратяване на
наказателното производство и към момента. Преживеният стрес по време на
продължилото наказателно производство е довел до необходимостта от
ежедневен прием на медикаменти за овладяването му. Освен това, така
повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение за извършено от
13
ищцата тежко престъпление е станало достояние на широк кръг от лица –
близки и познати, била е злепоставена и компрометирана. Ищцата е
ограничила социалните и служебните си контакти, затворила се е в себе си по
време на воденото незаконно наказателно производство. Тези негативни
преживявания са били ежедневни и са продължили през целия период на
воденото незаконно наказателно производство, продължават и към момента.
Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи
конкретно установените по делото лични болки и страдания на ищцата,
изразяващи се в негативни емоции и преживявания, влошено психо-
емоционално състояние, разстройство в адаптацията и смесена тревожно –
депресивна реакция от незаконното преследване на В. Е. З., като отчита като
обуславящ по – голям размер на същото, предвид тежестта на повдигнатото
обвинение и характера му, проведените процесуално - следствени действия с
обвиняемата, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо
обезщетение в размер на 20 000 лв. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на
справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства,
обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото
обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот. В такъв смисъл са решение
№123/23.06.2013г. по гр. дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, Решение №
260008 от 27.01.2021г., постановено по в.гр.д.№ 549/2020г. на ПАС и
Определение № 114 от 09.03.2022г., постановено по гр.д.№ 3065/2021г. на
ВКС, Четвърто ГО. Ето защо в посочения размер от 20 000 лв., предявения
иск е основателен и доказан, а в останалата си част до размера на 56 000 лв.,
предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е
дължимо заедно със законната лихва от датата на изтичане на срока за
обжалване на постановлението на ОП – Стара Загора, с което се слага край на
наказателното производство – 08.02.2023г., от който момент може да се
счита, че този акт има относителен стабилитет.
По искането за присъждане на имуществени вреди в размер на 1000 лв.,
съдът намира за установено следното: По делото е представено пълномощно
от В. Е. З. в полза на адв. П. К. за осъществяване на процесуално
представителство и защита по ДП № 349 зм 321/2018г. на ОД МВР - Стара
Загора, но не са налице никакви доказателства, които да установяват
заплащане възнаграждение от ищцата на пълномощника си в ДП, нито
неговия размер. По тези съображения, съдът намира, че този иск е
14
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищцата следва да се присъдят разноски за държавна такса
изцяло – 10 лв. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ да заплати деловодните разноски за експертизи в размер на 1042 лв. в
полза на съда, както и разноски на ищцата в размер на 400 лв. за депозит за
експертизата. Разноските, които ищцата е направила за адв. възнаграждение
за един адвокат са в размер 2810 лв. и са установени от представените
доказателства. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер 1004 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, гр.С., ***, Булстат *** да заплати на В. Е. З., ЕГН
**********, гр.С.З., ***, сумата на 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
повдигнато по реда на наказателния закон обвинение спрямо нея по ДП №
349 зм 321/2018г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, пр.пр. 2329/2018г.
по описа на Оп – Стара Загора, което наказателно производство е прекратено
на 08.02.2023г. спрямо ищцата, ведно с законната лихва върху сумата от
датата на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателно
производство – 15.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част за размера над 20 000
лв. до претендирания размер 56 000 лв., както и за заплащане на законна
лихва върху главницата за периода от 08.02.2023 г. до 14.02.2023 г. като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Е. З., ЕГН **********, гр.С.З., ***против
Прокуратурата на Република България, гр.С., ***, Булстат ***, иск за сумата
от 1000 лв. представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди,
заплатени адвокатски възнаграждения, във вр. с неоснователно повдигнато по
реда на наказателния закон обвинение, на 23.11.2021г. спрямо В. Е. З., което
наказателно производство е прекратено спрямо нея с Постановление от
08.02.2023г., ведно с законната лихва върху сумата от 08.02.2023г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С., ***, Булстат
*** да заплати на В. Е. З., ЕГН **********, гр.С.З., *** сумата 1414 лв.
/хиляда четиристотин и четиринадесет лева/, представляващи направените по
делото разноски, от които 10 лв. - внесената по делото държавна такса, 400 лв.
разноски за експертизи и 1004 лв. - разноски за адвокат, съразмерно на
15
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С., ***, Булстат
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския окръжен съд сумата 1042 лв. /хиляда, четиридесет и два лева/,
представляващи направени разноски в производството за експертизи.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
16