Решение по дело №7102/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 464
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20222120107102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Бургас, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120107102 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. С. Б. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, иск с
правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД да бъде прогласена за нищожен Раздел VI от
сключения между страните Договор за потребителски кредит № ....................../18.08.2021 г.
поради противоречието му с чл. 10а от Закона за потребителския кредит. Съединен е с иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500,06 лева, представляваща
заплатено на отпаднало основание възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Раздел
VI от сключения между страните Договор за потребителски кредит №
....................../18.08.2021 г., на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
....................../18.08.2021 г., по силата на който на ищеца са предоставени 500 лева, за
ползването на които е уговорено възнаградителна лихва в размер от 96,64 лева, както и са
предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“, за които е уговорено да се заплати
възнаграждение в общ размер от 500 лева. Сочи се, че задълженията за главница и лихви,
както и за възнаграждение за допълнителните услуги са заплатени от ищеца изцяло.
Поддържа се, че ищецът притежава качеството потребител, а уговорените две услуги се
отнасят до действия свързани с усвояване и управление на кредита, поради което клаузата, в
която са уговорени е нищожна поради противоречие със закона – чл. 10а от ЗПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор
на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените
1
искове. Твърди се, че двете услуги са предоставени на ищеца по негово искане, като срещу
услугата „Фаст“ същият е получил насрещно благо – приоритетно разглеждане на искането
за отпускане на кредит, а срещу услугата „Флекси“ същият е получил насрещно благо – при
финансови затруднения и по искане на ищеца да се преструктурират задълженията по
предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По тези съображения се
поддържа, че исковете на неоснователни, тъй като процесната клауза от договора не е
нищожна, доколкото в нея не са уговорени такси за усвояване и управление на кредита, а
възнаграждения за реално предоставени на ищеца услуги.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба. В съдебното заседание е осъществено изменение на иска по чл. 55 ал. 1
предл. 1 от ЗЗД чрез неговото намаляване, като първоначално предявената сума от 500,06
лева е намалена на 500 лева.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С неоспорения от страните доклад по делото между същите е обявено за безспорно,
че са сключили Договор за потребителски кредит № ....................../18.08.2021 г., по силата на
който на ищеца са предоставени 500 лева, за ползването на които е уговорено
възнаградителна лихва в размер от 96,64 лева, както и са предоставени допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, за които е уговорено да се заплати възнаграждение в общ размер от 500
лева и всички задължения са заплатени изцяло от ищеца.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
....................../18.08.2021 г. се установява в Раздел VI от същия, че при неговото сключване
ищецът е закупил допълнителна услуга „Фаст“, на стойност 150 лева и допълнителна услуга
„Флекси“, на стойност 350 лева или общо 500 лева, която сума е разсрочена на месечни
вноски по 45,46 лева, заедно с сумата по кредита.
От чл. 15.1 на представените по делото Общи условия на ответника, към които
договора за кредит препраща е видно, че услугата „Фаст“ се изразява в приоритетно
разглеждане и даване на становище по искането за отпускане на кредит, а от чл. 15.2 от ОУ
е видно, че услуга „Флекси“ дава възможност на потребителя в случай на финансови
затруднения, при поискване да отложи определен брой погасителни вноски или да банаку
ди 75 % от размера на вноските, или да промени датата на падежа на вноските.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на предявения иск следва да бъде установено в процеса
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидна облигационна връзка между страните по посочения в исковата молба
договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и възнаграждения,
по силата на който сумата по заема е усвоена от ищеца и същият е заплатил
възнагражденията за процесните услуги в твърдеяните размери. В тежест на ответника е да
докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По иска по чл. 26 от ЗЗД.
По отношение на предоставена услуга „Фаст“, съдът приема следното: Установи се,
че същата се изразява в приоритетно разглеждане и даване на становище по искането за
2
кредит. Дейността по разглеждане и отпускане на кредит е свързана с действия по
разглеждане на представената от клиента документация, проучване на финансовото му
състояние, за да бъде преценен рискът от евентуална бъдеща или текуща негова
неплатежоспособност и прочее. Следователно приоритетното разглеждане и отпускане на
кредит е дейност, която хронологически предхожда и в този смисъл е елемент от
сключването на договора за кредит, поради което не представлява предоставяне на
допълнителна услуга по договора за кредит, за която се дължи таксата по чл. 10а ал. 1 от
ГПК. Следователно уговорката за заплащане на тази сума е нищожна поради противоречие с
чл. 10а ал. 2 от ЗПК.
По отношение на предоставена услуга „Флекси“, съдът приема следното: Видно е, че
предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника,
същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с
кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски
кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена
за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от
лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна
вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При
главница от 500 лева законната лихва за забава на годишна база е в размер на около 50 лева,
докато таксата „Флекси“ е в размер на 350 лева. Видно е, че така направената уговорка за
заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според
която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение срещу минимални
облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК,
противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Така мотивиран, съдът намира, че искът по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен.
По иска по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, че допълнителна услуга „Фаст“, на стойност 150 лева и
допълнителна услуга „Флекси“, на стойност 350 лева или общо на стойност 500 лева са
изцяло заплатени от ищеца.
С оглед горното и предявения иск по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 100 лева, представляваща направените по делото съдебно -
деловодни разноски за заплатена държавна такса.
По делото е осъществено процесуално представителство в полза на ищеца на
основание чл. 38 ал. 1 от ЗАдв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. М. В. М. с персонален номер ********** сумата от общо 800 лева /по 400 лева на
иск/, представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Воден от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Раздел VI от сключения между Р. С. Б. и „Профи кредит
България“ ЕООД Договор за потребителски кредит № ....................../18.08.2021 г., в който
страните са уговорили заплащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ в размер от 150
лева и възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер от 350 лева, поради противоречието му с
чл. 10а от Закона за потребителския кредит, по иск предявен от Р. С. Б., ЕГН ********** с
адрес ................... срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ............................, на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ............................ да заплати на Р. С. Б., ЕГН ********** с адрес ...................
сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща заплатено без основание
възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ по Раздел VI от сключения между страните
Договор за потребителски кредит № ....................../18.08.2021 г., на основание чл. 55 ал. 1
предл. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ............................ да заплати на Р. С. Б., ЕГН ********** с адрес ...................,
сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща направените по делото съдебно - деловодни
разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ............................ да заплати на адв. М. В. М. с персонален номер **********
с адрес ....................... с мобилен номер ...................... сумата от 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4