Решение по дело №12659/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, ...04.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 12659/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25154057/27.10.2020 г. на К.К.С. – ответник по  гр. дело № 75002/2019 г., Софийски районен съд, 125 състав срещу постановеното по него Решение № 20211594/30.09.2020 г., с което  е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД следните суми за доставена топлинна енергия: 1016,33 лв., главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 27.06.2019 г. до изплащане на вземането; 127,27 лв. – мораторна лихва за периода от 14.9.2017 г. до 14.6.2019 г.; 26,08 лв., -  цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2016 г. до 30.04.2018 г. ведно със законна лихва от 27.6.2019 г. до изплащане на вземането; на 4,93 лв. – мораторна лихва за периода от 30.6.2016 г. до 14.6.2019 г. Ответникът е осъден да заплати и сумата от 923, 87 лв. – разходи по заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо в частта, с която се признава за установено вземането за дялово разпределение и мораторна лихва върху него, тъй като то принадлежало на трето лице и било недопустимо да се предявяват чужди права извън посочените в ГПК хипотези. Поддържа се недопустимост и относно пасивната процесуална легитимация, тъй като собствеността върху имота била спорна. В останалата част се поддържа неговата неправилност и необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита се, че липсата на нормативно установен размер на дяловото разпределение и непосочването на доказателства за него са обусловили неправилност за дължимостта на 26, 08 лв – такса за дялово разпределение. В тази връзка се твърди и липсата на покана по отношение мораторната лихва. Счита се за недоказано пред СРС количеството топлинна енергия доставено до дома на жалбоподателя.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Иска се и обезсилване на решението като недопустимо в частта, в която е признато вземането по отношение на сумата за дялово разпределение и тази за лихва за забава. Претендират се разноски.

Въззиваемият „Топлофикация-София“ ЕАД счита жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди първоинстанционнто решение в обжалваната част. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сервисис“  ЕООД редовно уведомено, не взема становище в законоустановения срок.

           Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по гр.д.№75002/2019 г., Софийски районен съд, 125 състав е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД след проведено заповедно производство, в която се твърди, че ответникът К.С. е съсобственик на топлоснабден жилищен имот и по повод доставена до него, но незаплатена топлинна енергия дължал следните суми:  1016,33 лв.  главница за периода май 2016 г. – април 2018 г.; 127,27 лв. законна лихва за периода 14.09.2017 г. - 14.06.2019 г.; 27,19 лв. за дялово разпределение; 5,26 лв. лихва за забава за периода 30.06.2016 г. -  14.06.2019 г. Посочено е, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение само от ответника. Поддържано е издаването на текущи фактури за клиентския номер  по прогнозни сметки  и изготвянето на дялово разпределение след края на отоплителния сезон, поради което и изпадането в забава е в срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството ищец. Въз основа на изложеното е поискано установяване дължимостта на посочените суми.

Ответникът е оспорил допустимостта на исковете за дължимата сума по повод извършеното дялово разпределение и лихвата върху нея, а в останалата част е счел иска за неоснователен по основание и размер, тъй като не бил клиент на ищеца, посоченият абонатен номер не е за имота му, дължимостта следва да бъде върху реално ползваната енергия, а не върху база и поради наличната неравноправна клауза в чл. 29, ал. 1, 2 и 3 от Общите условия. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

В доклада по делото съдът е приел за неоснователно възражението за недопустимост на производството съобразно твърденията в исковата молба, позоваващи се на Общите условия.

По делото са представени: Договор от 29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД за възлагане извършването на дялово разпределение срещу възнаграждение; Договор № 2969/20.08.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажната собственост за измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите на топлина, включително издаването на обща и индивидуална сметка; Нотариален акт № 23, том II, рег. № 05210, нот. дело № 201/2006 г. по описа на нотариус с рег. № 302; фактури, издадени от ищцовото дружество за процесния период; становище на ДКЕВР; техническа информация, касаеща измервателните уреди в жилището на ответника и констативни протоколи по реда на чл. 593 ГПК за установяване наличието на сметки за дължими суми по доставена топлинна енергия, налични на интеренет страницата на ищцовото дружество.

По делото е изслушана ССчЕ, която въз основа на представените фактури при ищеца е приела, че за периода 05.2016 г. – 04.2018 г. прогнозно фактурираните суми са в общ размер на 2 117, 41 лв. Общата сума за възстановяване била 72, 86 лв., осчетоводени за 07 и 08 2017 г. и 07.2018 г. Незаплатените суми за топлинна енергия били в размер на 2 032, 66 лв., а за дялово разпределение – 54, 38 лв. Към датата на извлечение по сметките – 14.06.2019 г. законната лихва, дължима от 15.09.2015 г. била в размер на 265, 06 лв. Извършените от абоната плащания са в размер на 1 092, 04 лв. 

Въз основа на съвкупната преценка на горните доказателства съдът е постановил своето Решение № 20211594/30.09.2020 г., в което е приел, че ответникът е съсобственик на имота, до който е доставяна незаплатената топлинна енергия. Позовал се е на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката (ЗЕ), за да обоснове извода си за наличието на сключен договор между страните. Предвид представения и неоспорен договор за топлинно счетоводство и преминаване към дялово разпределение е отхвърлено възражението за непоискана доставка. По отношение началният момент на исковете за забава съдът се е позовал на Общите условия, действали за процесния период и одобрени от КЕВР. Възражението за давност е отхвърлено с мотива, че извършването на изравнителна сметка е възникване на ново вземане, от чийто момент започва да тече погасителната давност. Прието е, че по силата на договор между топлоснабдителното дружество и топлинния счетоводител, цената за извършеното от него разпределение се събира от ищцовото дружество.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и правилно поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния. В съответствие с релевираните в жалбата възражения следва да се добави следното.

От представения по делото договор от 29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД за възлагане извършването на дялово разпределение срещу възнаграждение е видно, че на последното дружество се възлага отчитането на консумираната през отоплителния сезон топлинна енергия и изготвянето на документация по този повод, а не че отчетникът става титуляр на вземането на възложителя. Поради това не се касае за предявяване с исковата молба на чужди права и оттам за недопустимост на цялото производство.

От представения Нотариален акт № 23, том II, рег. № 05210, нот. дело № 201/2006 г. по описа на нотариус с рег. № 302 е видно, че жалбоподателят е съсобственик на имота и по делото не са представени доказателства – нотариален акт или съдебно решение, които да разколебават този извод.

Неоснователно се явява и възражението за липса на нормативна база за дяловото разпределение.За процесния период е действала Наредба № 16-334/06.04.2007 г.за топлоснабдяването, според чийто чл. 71, ал. 2 прогнозното количество за потреблението на битова топлинна енергия се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ след изготвянето на окончателната сметка за предходния отоплителен сезон, а според разпоредбата на чл. 72, ал. 2 изравняването на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода се извършва един път в годината.

Таксата за дялово разпределение е стойността на услугата по отчитането на консумираната за съответния имот топлинна енергия през годината и същата е дължима ежемесечно. Тя се заплаща първоначално от възложителя на изпълнителя по отчитането на уредите, но крайният потребител я дължи на доставчика на топлинна енергия по силата на закона. Крайният извод на първоинстанционния съд за дължимостта й е правилен.

Възражението за недоставяне на топлинната енергия до имота се явява недопустимо като заявено за първи път пред въззивната инстанция поради което и следва да бъде оставено без разглеждане.

Ето защо жалбата е неоснователна, а първоинстанционото решение се явява правилно.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р    Е    Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20211594/30.09.2020 г. по гр. дело № 75002/2019 г., Софийски районен съд, 125 състав.

 

Решението е окончателно.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

                                                                                    

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./      

                                                                                       

                                                                                                           2./