№ 43
гр. Нови пазар, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20213620200285 по описа за 2021 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, в гр. Ш.,
представлявано от Д.К.Д., оспорва наказателно постановление (НП) на Директора на
РИОСВ гр.Шумен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
7 000 лв. за нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил описаното в акта и в НП нарушение на
посочените в тях законни текстове. Твърди, че е налице нарушение на материалните и
процесуалните разпоредби при съставянето на АУАН и НП, поради което НП следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателят сочи, че на 01.02.2021 г. е връчен Акт № СС-03 на актосъставителя С.С., за
посочено като извършено на 16.12.2020 г. нарушение, изразяващо се в нарушение на
условие от разрешителен документ № 15-ДО-275-06/17.04.2018 г., а впоследствие на
15.03.2021 г. е връчен АУАН № ПП-01 в който като актосъствител бил посочен лицето П.П.,
гл.експерт УООП, отдел КОС при РИОСВ Шумен. В последния се твърдяло, че дружеството
е извършило на 17.12.2020 г. на площадка за дейности с отпадъци в с. З., общ. К., кариера
„З.“, в имот № 00058 административно нарушение, изразяващо се в нарушение на условие
от разрешителен документ № 15-ДО-275-06/17.04.2018 г., за извършване на дейности с
отпадъци, представляващо превишаване на разрешено количество за дейност с отпадък с код
17 02 03, съгласно т.ІІ, б“а“, т.12, позиция 26. Описано е, че е надвишено количеството на
1
разрешените отпадъци с код 17 02 03-пластмаса за 2019 г. с 825,576 тона.
В обстоятелствената част на АУАН било посочено, че е извършена проверка, съгласно
констативен протокол № СС-070/17.12.2020 г., а на 21.12.2020 г. бил извършен последващ
контрол съгласно КП № СС-072/21.12.2020 г. Жалбоподателят сочи, че бил подал писмени
възражения срещу акта.
На 30.06.2021 г. било връчено на жалбоподателя НП, в което било посочено, че се издава на
основание АУАН № ПП-01/15.03.2021 г.
Жалбоподателят сочи, че не е извършил сочените нарушения на чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО,
тъй като приетите от жалбоподателя отпадъци не са били само от пластмаса, а смесени,
които съдържали около 30% пластмаса от общото количество, а останалата част били пръст,
камъни, плочки, тухли и др.строителни отпадъци. При приемането на отпадъци от дограма,
количеството на пластмасата било около 20%, а след нарязването й от това количеството
оставало около 7,8% отпадък от пластмаса.
Жалбоподателят сочи, че на датата на проверката 20.03.2019 г. е имало на площадката за
съхранение на този отпадък, площадка №2, смесен отпадък с код 17 02 03, който все още не
бил сортиран, около 2 689 тона и след неговото сортиране и третиране, чиста пластмаса е
останало около 200тона. Сочи, че едва при разтоварването на отпадъка се установявало, че
той не е чиста пластмаса, а е смесен отпадък с код 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03, но с по –
голямо съдържание на пластмаса и каучук.
Жалбоподателят сочи, че след 20.03.2019 г е приел отпадък с код 17 02 03 от „***“ ЕООД,
който след третиране, сортиране, разделяне е останал около 100тона пластмаса, която е била
предадена на фирма за последваща обработка.
Посочено е също, че на 20.03.2019 г. около 22ч. бил възникнал пожар на площадка №2, в
близост до зоната за съхранение на пластмаса, който обхванал изцяло зоната на съхранение
на пластмасата.
Към 17.12 и 21.12.2020 г. на площадката е имало в наличност 125,90тона пластмаса,
сепарирана, разделена, сортирана и приготвена за предаване на лицензирана фирма, но с код
19 12 08 пластмаса и каучук.
Жалбоподателят сочи, че през 2020 г. не е приемал за съхранение отпадък с код 17 02 03.
Жалбоподателят сочи, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, поради което
са незаконосъобразни.
Твърди, че дори и да е налице извършено нарушение, то същото се явява маловажно по
см.чл. 28 от ЗАНН, за което в НП липсвали мотиви.
Предвид на горното моли да се отмени изцяло наложеното с НП наказание и да се присъдят
2
разноските по делото.
Въззиваемата страна изпраща представител – гл.юрисконсулт, редовно упълномощен, който
намира жалбата за неоснователна и неподкрепена с доказателства. Моли наказателното
постановление, като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено. Претендира
разноски по делото.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен
интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално
допустима.
Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима.
Административно наказателната отговорност на дружеството е ангажирана по повод
констатирано нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО),
с Акт за установяване на административно нарушение № ПП-01 /15.03.2021 г., с
актосъставител П. Д. П., на длъжност гл.експерт, отдел „***“ , дирекция „***“.
Съгласно съдържанието на акта на 17.12.2020 г.на площадка за дейности с отпадъци в с. З.,
общ. К., кариера „З.“, в имот № 00058 е извършил описаното нарушение, изразяващо се в
нарушение на условие от разрешителен документ № 15-ДО-275-07/15.05.2020 г., за
извършване на дейност с отпадък с код 17 02 03, съгласно т.ІІ, б“а“, т.12, позиция 26.
Посочено е, че е надвишено количеството на разрешените отпадъци с код 17 02 03 -
пластмаса за 2019 г. с 825,576 тона.
Нарушението било установено при извършена на 17.12.2020 г. комплексна проверка,
възложена съгл. писмо № ДО-423/10.12.2020 г. от ОД МВР и съставен КП № СС-
070/17.12.2020.
Описани са проверените документи – отчетна книга и други изискани документи.
В АУАН е посочено установеното нарушение по чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО.
По делото е приложено и издаденото НП № 77/28.06.2021 г., с което при приетата от
наказващия орган обстановка е прието за установено и извършено от жалбоподателя
нарушение на чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО. Обсъдено е подаденото от жалбоподателя
възражение, което е преценено като неоснователно както и липсата на маловажност на
3
извършеното нарушение съгл. чл. 28 от ЗАНН.
Предвид на направените от жалбоподателя възражения относно компетентността на
органите по съставяне на АУАН и НП, съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно чл. 113 от ЗУО, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно
лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията
по разрешението, съответно по регистрационния документ, за: дейностите, свързани с
образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на
отпадъци на територията на съответната РИОСВ; съоръженията и инсталациите за
съхраняване и третиране на отпадъци. Съгласно чл. 19 от Правилника за устройството и
дейността на Регионалните инспекции по околната среда и водите организацията на
дейността на всяка РИОСВ се определя с правилник за вътрешния ред, утвърден от
директора на РИОСВ, а самата контролна дейност се осъществява от назначените там главни
експерти. Съгласно приложената по делото Заповед № 182/18.06.2020 г. на Директора на
РИОСВ Шумен, л. 82 от делото, посочените в нея лица са оправомощени да упражняват
контролна дейност по спазване на ЗУО, в т.ч. да издават предписания и да съставят актове.
Сред посочените лица е и актосътвителя П.Д. П.. В този смисъл, съдът намира, че както
АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната компетентност и
издадените АУАН и НП са формално законосъобразни. Същите отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съставянето им, поради което не са налице основания за тяхната
отмяна на това основание.
Предвид на горното, съдът намира, че не са налице формални основания за отмяна на
издаденото НП и производството по делото следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, в гр. Ш.,
представлявано от Д.К.Д., е регистриран търговец с широк предмет на дейност, съгласно
справка в ТР.
Жалбоподателят притежава разрешение за събиране на отпадъци № 15-ДО-275-06 от
17.04.2018 г., което с решение № 15-ДО-275-07/15.05.2020 г. на РИОСВ Шумен е изменено,
като се добавят нови количества на разрешените до този момент отпадъци, за площадката в
с. З., общ. К., кариера „З.“, в имот № 00058 с площ от 96 789 кв.м., конкретно за отпадък с
код 17 02 03-пластмаса, конкретно за дейностите по размяна на отпадъци – R 12 и за
съхраняване на отпадъци до извършване на дейности – R 13, до 500тона/годишно с произход
от общини, ЮЛ и частни лица, л. 53 от делото.
4
На 17.12.2020 г. е била извършена планова проверка на площадката в с. З., общ. К., кариера
„З.“, стопанисвана от жалбоподателя, в съставя на която са участвали лицата инж. С.С.,
гл.експерт, Й.Й., инспектор при ОД МВР Шумен и инж. Г.И., специалист по околна среда,
И.И., управител кариера. За тази проверка е съставен констативен протокол № СС-
070/17.12.2020 г.
В рамките на проверката, въз основа на представените книги, водени от дружеството за
отчет, съгласно Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, е
установено, за 2019 г. количество на приетите отпадъци, конкретно за код 17 02 03 -
1325,576 тона. Посочено е откъде са били приети отпадъците – от фирма „***“ АД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, и др., посочени на л. 3 от КП. Дадени са предписания, в т.ч за
представяне на документи.
От представените пред контролните органи и пред съда, копие от отчетни книги за дейност
с отпадъците, заверена, както и годишен отчет за 2019 г., се установява, че през 2020 г. не е
приемат отпадък с код 17 02 03 – пластмаса. За 2019 г. от годишния отчет се установява
отчетено количество на този вид отпадък с обем 1325,576 тона, на гърба на л. 35 от делото.
По административната преписка са били изискани документи и от фирмите, които са
предали отпадъци от посочения вид. В писмо от „***“ ЕООД се сочи, че предадените на
жалбоподателя отпадъци са от строителни дейности по изграждане на хотел и на
промишлено предприятие, посочен е вида на отпадъците – код 17 02 03- пластмаса, който
бил от тези дейности.
От така представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил
даденото му разрешително за събиране на отпадъците, което допуска събиране на такива до
500 тона годишно. Отчетеното превишение е с 825,576 тона за 2019 година.
От гореизложената фактическа обстановка, установена по безспорен начин от писмените
доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателят е
нарушил издаденото му разрешително за събиране на отпадъци с код 17 02 03 с 825,576 тона
за 2019 година.
Съдът се съобрази с показанията на св. Г.С. И., еколог в дружеството жалбоподател, че на
мястото на площадката е било трудно да се определи точното количество на пластмасата,
тъй като отпадъците били смесени. Действителното количество на пластмасата като отпадък
било около 100 тона, но самите отпадъци идвали като смесени с тухли и бетон и едва след
разделянето им се установява какво е действителното количество на спорния отпадък.
Свидетелят сочи, че и в деня на проверката са се виждали смесените количества отпадъци.
Този свидетел сочи, че в кариерата се приемат отпадъци, за които се посочва в дневниците,
че са от определен вид, но в действителност те са смесени. Преценката при постъпването на
отпадъка не може точно да се каже от кой вид е, едва след като се раздели може да се
5
определи вида му. Разпитаният свидетел сочи, че никога на площадката не е приеман в чист
вид пластмаса като отпадък, а приетия за 2019 г. отпадък бил много под допустимото
количество от 500 тона. Въпреки това, след предявяване на книгата за приетите количества
отпадъци, свидетелят сочи, че приетото на площадката отговаря на записаното в нея.
Относно приетия от фирма „***“ ЕООД отпадък, посочен в книгата с количество от
1233,166тона, сочи, че вероятно включва и друг отпадък, защото като го разделиш от бетона
и тухлите като махнеш, остава по – малко.
Според посоченото от св. И.И., управител на кариерата, в повечето случаи отпадъците идват
предварително охарактеризирани по вид от самия производител. В случаите когато това не е
сторено от производителя, това се прави при изсипване на отпадъка на площадката.
По делото е представено копие от Заповед № 37/27.12.2019 г.на жалбоподателя,
предшестваща датата на издаване на АУАН № ПП-01/15.03.2021 г., с която е разпоредено
всички отпадъци, в които е налична пластмаса с код 17 02 03 да не се приемат с код 17 02 03
– пластмаса, а като отпадъци с код 17 01 07 - смеси от бетон,тухли, керемиди, плочки и
керамични изделия, различни от упоменатите в 17 01 06 или 17 09 04 смесени отпадъци от
строителство и събаряне на различни от упоменатите в 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03.
От гореописаното се установява, че от формална страна жалбоподателят е нарушил
дадените с разрешителното параметри, относно обема на отпадъците, които може да
обработва, конкретно за отпадък с код 17 02 03 – пластмаса. Нарушението е извършено и е
установено въз основа на представените документи от самия жалбоподател.
Съдът намира, че е установеното по делото от свидетелските показания и издадената от
жалбоподателя заповед за промяна в регистрацията на отпадъците, които се приемат на
площадката за съдържащите примеси и на пластмаса не може да промени изводите за
извършено нарушение, доколкото към момента на проверката е имало конкретно количество
отпадък, но не и цялото количество отпадък, събран през цялата 2019 г., голяма част от
който е бил транспортиран към преработващите предприятия.
В случая е налице нарушение на параметрите на издаденото разрешително. Нарушението е
формално. Дори и проверяващите да бяха извършили измерване на количеството отпадък
към деня на проверката, то както се сочи от свидетелските показания е било около 100 тона,
но то според посоченото от св. Г.С. И., еколог в дружеството е било смесено с тухли и
бетон. Това означава, че такава проверка не може да покаже действителното количество
отпадъци, събрани през цялата 2019 г.
Съдът намира, че от описаното се установява, че за 2019 г. жалбоподателят неправилно е
отчитал приетите от него отпадъци, като единствено приети като такива с код 17 02 03 –
пластмаса, вместо като смесен вид отпадък, в т.ч съдържащ и пластмаса, доказателство за
което е казаното от присъствалия на мястото свидетел Св.С., който е съставил и КП №
070/17.12.2020 г., както и последващия № 072/21.12.2020 г. Същия в съдебното заседание
6
посочи, че не е видял „пластмасови отпадъци в чист вид или такива, в които пластмасата да
е част от техния компонент“. Същия свидетел сочи, че не е констатирано нерегламентирано
събиране на отпадъците, а проверката е документална. Всичко това дава основание на съда,
че дружеството жалбоподател е отчитало неточно.
Съгласно Решение на Комисията от 3 май 2000 година
за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с
член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и
Решение94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в
съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните
отпадъци, относно съдържащите пластмаса отпадъци са предвидени кодове за регистрация
17 02 - дървесина, стъкло и пластмаса; 17 02 03 – пластмаса и код 17 02 04 - стъкло,
пластмаса и дървесина, съдържащи или замърсени с опасни вещества. Не са предвидени
отделни кодове за отпадъци съдържащи и пластмаса. Това означава, че да се определи
правилно приетото в депото за отпадъци количество на пластмасата, приетите отпадъци
следва да се разделят и едва след това да се определи точното им отчитане по количество и
останалите видове. Сумарното отчитане на всички приети отпадъци, като такива само от
един определен вид води до неточно отчитане, което крие рискове от регистриране като
отпадъци от определен вид, и на такива, които не са от този вид.
Съдът намира, че е налице от страна на жалбоподателя по – скоро нарушение на
разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и ал.6 от ЗУО, относно надлежното водене на книгите и
отчетите, което се установява от представените писмени доказателства, в т.ч. от отчетите за
фирмите предали отпадъци, преобладаващата част от които са строителни фирми, а и от
показанията на св. С., като е допуснато отчитането като чисти отпадъци от пластмаса на
такива, които поради естеството си са смесени и съдържат определен процент пластмаса, а
не изцяло да са такива.
Относно посоченото по АУАН и НП нарушение на чл. 136, ал.2, т. 4 от ЗУО, предвиждащ
налагане на имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. на едноличен търговец или
юридическо лице, за посочените нарушения, съдът намира, че самото нарушение не е
коректно установено и посочено от самия административно наказващ орган.
Както в акта, така и в НП е посочено, че описаното в тях деяние, съставлява нарушение на
чл. 136, ал.2, т. 4 от ЗУО. Тази разпоредба е санкционна, и сама по себе си не вменява
конкретно материално правно поведение, а налага санкция за неизпълнение на определени
разпоредби от закона. Това са разпоредбите на чл. 35, ал.1, т.1 и/или на чл. 35, ал.3 и ал. 5 от
ЗУО. Така посочените отделни разпоредби сочат и отделни изисквания за извършване на
дейности по третиране на отпадъци, които имат самостоятелно приложение. Това са съгл.
чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗУО изискването за разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел
I, а това по ал. 3 и ал. 5 от същия закон, са относно извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 –
7
5, за които не се изисква разрешение, а само се изисква регистрация и издаване на
документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета,
раздел IV. Алинея 5 от с.з сочи, че регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се
издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.
Следователно разпоредбата на чл. 35 от ЗУО обхваща, може да се обобщи, в контекста на
разпоредбата по чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО две отделни групи дейности – тези за които се
изисква издаване на разрешение, каквито са посочените в ал.1 и тези за които не се изисква
разрешение, съгласно посоченото в ал.2, доколкото към нея конкретно препращат
разпоредбите на чл. 35, ал.3 и ал.5 от ЗУО.
Това прави издадените АУАН № ПП-01/15.03.2021 г. и НП № 77/28.06.2021 г., издадени в
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 5 от ЗАНН, относно акта и на чл. 57, ал.1, т. 6
от ЗАНН, относно НП.
Липсата на ясно посочване на законните разпоредби, които са нарушение води до
съществено нарушаване на процесуалните правила по съставянето на актовете и издаване на
НП, което нарушава правото на защита на привлеченото към административно наказателна
отговорност лице. Съдът намира, че нормата на чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО не съдържа в себе
си материално правни разпоредби, изискващи спазване на определено поведение от страна
на лицата, извършващи дейности по третиране, събиране и пр.с отпадъци, още повече, че в
тази конкретно разпоредба са посочени отделни разпоредби, относими към две, както бе
посочено по – горе, напълно самостоятелни групи отпадъци, изискващи различен режим за
тяхното обработване – тези за които се изисква нарочно разрешение и такива за които не се
изисква такова, а само регистрация.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.2, т.2 от ЗУО, при установяване
на извършването на дейности, извън посочените в разрешението, а такова е и събирането на
отпадък, за които има издадено разрешение, но в количество, което надвишава посоченото в
разрешението, компетентния орган е длъжен да отнеме издаденото разрешение.
Изпълнението на тази мярка от страна на компетентните органи не е предприето.
Следва да се посочи, че ако имаше основание за законосъобразно прилагане на санкцията по
чл. 136, ал.2, т.4 от ЗУО, то това би било евентуално нарушаване на разпоредбите на чл. 35,
ал.1, т.1 вр. Чл. 68, ал.1, т. 3, предл. 2-ро от ЗУО, относно количествата на приетия отпадък,
извън параметрите на разрешителното, но такова нарушение не е посочено нито в АУАН,
нито в НП.
При направените от съда изводи относно незаконосъобразността на издадените АУАН №
ПП-01/15.03.2021 г. и НП № 77/28.06.2021 г., то издаденото НП е незаконосоъбразно и като
такава наложената с него имуществена санкция следва да се отмени.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
8
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски. Такива той е направил в
размер на 700лв., съгласно договор за правна помощ към пълномощното, л. 11 от делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за незаконосъобразност на
издаденото НП и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН за отмяната му, то
искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да се уважи.
Определянето на конкретния размер на възнаграждението е по реда на чл. 18, ал.2 от
Наредба № 1/2004 г. - по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.
Съгласно чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредбата при интерес от 5000 до 10 000 лв. се заплаща
минимално възнаграждение от 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Това означава, че за
защитавания интерес от 7000лв. се дължи минимално възнаграждение от 680лв.
Съгласно чл. 63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Искане от насрещната страна за прекомерност на възнаграждението е направено в съдебно
заседание, поради което съдът е обвързан от него.
Предвид на горните констатации, то искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя следва да се уважи до размера на сумата от 680лв. и да се отхвърли за
разликата над този размер до поисканите от 700лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление № 77/28.06.2021 г., на
Директора на Регионална инспекция по околна среда и води град Ш., с което на „***“ ЕАД с
9
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, в гр. Ш., представлявано от Д.К.Д., за
нарушение чл. 136, ал.2, т. 4 от Закона за опазване на околната среда и на основание чл. 53
от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв.(седем хиляди лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Регионална инспекция по околна среда и
води град Ш., ДА ЗАПЛАТИ на ***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление,
в гр. Ш., представлявано от Д.К.Д. сумата от 680лв. (шестстотин и осемдесет лева), за
адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за разликата над присъдения размер до
сумата от 700лв.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
10