РЕШЕНИЕ
№ 4213
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20215330119466 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Застрахователно дружество Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
изпълнителните директори М. М. - Г. и В. И., чрез пълномощника си юрк. И. Г., е предявил против
Д. Я. А., ЕГН: **********, от гр. ************, ул. „******” № ***, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ************ г. на ******,
*********. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
************* г., суми, както следва: сумата от 8 516 лева (осем хиляди петстотин и шестнадесет
лева) - главница, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ поради напускане на водача на мястото на ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда- ************г. до
окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 170, 32 лева - държавна такса
и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на *********** г. на път ***********, на 1 км след
табелата за изход от гр. ***********, в посока село ***************** се реализирало ПТП с
участието на лек автомобил марка „*******“, модел „***********“, рег. № *********,
собственост на Я. А. А., управляван от ответника и лек автомобил марка „**************“, модел
„**********“ рег. № *********, собственост на В. С. К., в резултат на което за последния
настъпили имуществени вреди. Твърди се ответникът да е изгубил контрол върху управлявания от
него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с увредения
1
автомобил, който се движел в нея. По случая бил съставен протокол за ПТП № ************ г., в
който било посочено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието. Към датата на
застрахователното събитие лекият автомобил марка „********“, модел „********“, рег. №
********** бил застрахован при ищеца по задължителна застраховка „ГО“ с полица №
***********, валидна за периода ************г.- *********** г. По повод на събитието до
застрахователя било подадено искане за завеждане на претенция по щета с № *****************,
като след извършен оглед на автомобила и оценка на щетите, същите били определени в размер на
8516 лева при условията на тотална щета, от които 8496 лева застрахователно обезщетение и 20
лева ликвидационни разходи. Обезщетението било определено при условията на тотална щета, тъй
като били увредени изброени в уточняваща молба части до степен за подмяна на стойност,
надхвърляща 70 % от стойността на автомобила – 12 000 лева.
Определената за изплащане сума била платена на собственика по банков път на
************ г. От протокола за ПТП се установявало, че инцидентът е настъпил поради виновно
поведение на ответника, който е изгубил контрол върху управляваното от него МПС, навлязъл е в
лентата за насрещно движение, където настъпил сблъсък с увредения автомобил. По смисъла на
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят имал право на регресно вземане от виновния водач, когато
последният бил напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на КАТ. За събиране на
сумата ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като се
образувало частно гр. дело № 1*********** г. на ******, *******. с-в и се издала заповед за
изпълнение за сумите, като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което се предявявал настоящият иск. Моли се за признаване на установено
съществуването на задължението по заповедта. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител на ответника е представил писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не са
налице предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Сочи се, че съгласно текста на чл. 500 ал. 1 т. 3
от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение,
ведно с лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и когато посещаването на мястото от тях е
задължително по закон. В конкретния случай не било ясно – нито се твърдяло, нито се доказвало
от ищеца да е налице някоя и коя точно от осемте хипотези, изброени в чл. 125, т. 1-8 от ЗдвП, при
които посещаването на местопроизшествието от контролните органи е задължително. В тази
връзка цитира съдебна практика. Ето защо, исковата претенция била недоказана по основание.
Твърди се местопроизшествието да не е посетено, неясно по каква причина, от органите на МВР,
да не се установява следвало ли е или не да бъде посетено, да е съставен протоколът няколко дни
по-късно, и двамата участници да са го подписали без възражения и да са нямали разногласия по
случилото се. Оспорва се ответникът да е напуснал местопроизшествието, да е бил задължен да
изчаква органите на МВР, в протоколът за ПТП не било посочено виновният водач да е напуснал
местопроизшествието. В исковата молба дори не било посочено, че на това основание се
претендира регресно вземането от ответника, само била посочена разпоредба на КЗ. Оспорва се
наличие на причинна връзка, оспорва се ответникът да е причинил щетите по увредения
автомобил.
Прави се възражение за погасяване на исковата претенция с 3г., респ. 5 г. давностен
срок, който се твърди да се брои от датата на произшествието и към завеждане на делото да е
изтекъл. Оспорват се всички представени с исковата молба доказателства поотделно в док. част на
2
отговора, като се сочи какво се оспорва на всяко от тях.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа исковите претенции и
моли същите да се уважат. претендира разноски.
Особеният представител на ответника с писмено становище счита, че по делото е
недоказана коя от хипотезите на чл. 125, т. 1-8 от ЗДвП е била налице, не само, че не е доказана, но
и твърдения коя от тях е налице липсва, поради което счита иска за недоказан и моли като такъв да
се отхвърли.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че са били
налице две от хипотезите на чл. 125 от ЗДвП – тези по чл. 125, т. 5 и по т. 7 – когато има
разногласия между участниците и когато има съмнение дали един от тях е употребил алкохол.
Твърди, че в случая наличието на разногласие се установява от липсата на попълнен двустранен
констативен протокол, а поради това, че другият участник е напуснал местопроизшествието, е
било налице и съмнение за това, че същият е употребил алкохол.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *********** г.,
издадена по частно гр. дело № ******* г. на ******, ******. с-в, е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца суми, както следва: сумата от 8516 лева - главница, представляваща регресно
вземане за платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ поради напускане на
водача на мястото на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда- ********* г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в
размер на 170, 32 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което са
дадени указания на заявителя и същият е предявил настоящия установителен иск за вземането в
едномесечен срок от съобщението, поради което и искът се явява допустим.
Видно е от представената преписка по протокол за ПТП № *************г.,
на**********г. на общински път *********, на 1 км след табелата за изход от гр. ************, в
посока село ********** се е реализирало ПТП с участието на лек автомобил марка „******“,
модел „******“, рег. № ********, собственост на Я. А. А., управляван от Д. Я. А., ЕГН
********** и лек автомобил марка „*********“, модел „***********“ рег. № ************,
собственост на В. С. К. и управляван от него, като в протокола е посочено, че Д. Я. А. по време на
движение на управляваното от него МПС, губи контрол върху него, навлиза в лентата за насрещно
движение и удря управлявания от В. С. К. лек автомобил, в резултат на което за лекия автомобил
марка „**********“, модел „***********“ рег. № *********** са настъпили множество вреди в
задна лява част, включително и задна лява гума и джанта са откъснати, и други. Посочено е, че
виновен за ПТП е водачът Д. Я. А., в схемата е посочено, че е навлязъл в насрещната лента при
ляв завой, както и че е напуснал местопроизшествието, което е било посетено на място от органите
на КАТ, а виновният водач е установен и подписал протокола впоследствие, без възражения.
Видно от протокола, автомобилът „**********“, модел „**********“ рег. № *********** е с
отнесени части, включително липсваща гума и джанта, като обективно не е бил в състояние да се
придвижи на собствен ход след инцидента. Посочено е и, че виновният водач е напуснал
местопроизшествието, с което се е отклонил от проверка за употреба на алкохол. По преписката са
налични жалба и докладна записка, видно от които вследствие на удара на лекия автомобил
3
*********“, модел „*************“ рег. № ************* е с откъсната задна лява гумна с
джантата, счупен диференциал, огънат заден мост, деформирана задна лява част на автомобила и
други, като след извършена проверка е установен водачът на лек автомобил марка „**********“,
модел „**********“, рег. № ************ - Д. Я. А., ЕГН **********. На същия на дата
**********г. е съставен **************, серия ***, който му е връчен, за това, че на
************г. около 19: 00 часа в Община ************, на път общински ***********, на 1 км
след табелата за изход от гр. ***********, в посока село ************ управлява лек автомобил
марка „********“, модел „*********“, рег. № ***********, собственост на Я. А. А., като 1. по
време на движение на МПС губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и
удря движещия се по нея лек автомобил *********“, модел „**********“ рег. № **********
напуска мястото на ПТП, без да установи какви са последиците от него и без да уведоми
компетентната служба на МВР, с което е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Посочено е, че от нарушението са претърпяни материални вреди, описани в протокол за
ПТП № ***********. Виновният водач е подписал акта без възражения, като по делото е
представен електронен препис от същия, заверен от ОД на МВР ************, неоспорен от
страните.
С наказателно постановление № ************* от ***********г. на Д. Я. А. е
наложена глоба по чл. 185 от ЗДвП в размер на 20 лева и глоба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП в
размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за следните
нарушения: по време на движение на МПС губи контрол над МПС, навлиза в лентата за насрещно
движение и удря движещия се по нея лек автомобил ************“, модел „************“ рег. №
************** напуска мястото на ПТП, без да установи какви са последиците от него и без да
уведоми компетентната служба на МВР, с което е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. По преписката няма данни същото да му е връчено.
Установява се от полицата № *************** от **********г., че за лекия автомобил
марка „*****“, модел „******“, рег. № ************* е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност: в ЗК „Лев инс“ АД със срок на валидност
***************г. – ***********г., от представеното уведомление е видно, че на
**************г. собственикът на увредения автомобил *************“, модел „************“
рег. № ************** е подал искане за оглед и оценка по щета на МПС. От Свидетелство за
регистрация на МПС Част 1 на МПС рег. № ************** е видно, че на ************г. е
прекратена регистрацията му на основание тотална щета, за което и е издадено удостоверение №
************ от ОД на МВР **********, сектор Пътна полиция. В. К. е представил на
застрахователя на ответника – на ищцовото дружество удостоверение за банкова сметка, фактура
за пътна помощ от ************г, за 96 лева, клато са изготвени няколко проформа фактури с
оферти за отремонтиране на автомобоила – една на стойност 7893, 92 лева за заден диференциал,
друга за всички щети за 16 643, 17 лева, изготвен е опис и оценка от застрахователя, както и
сравнителна експертиза по щета, като е заключено, че стойността на ремонта ще надхвърли
неколкократно стойността на автомобила и е определено обезщетение за изплащане в размер на
8400 лева. Включена е за изплащане и стойността на услугата по пътна помощ и общото
обезщетение за изплащане, определено по ктитерии на застрахователя, е изчислено на сумата 8496
лева, от които 8400 лева тотална щета 70 % и 96 лева за репатриране на автомобила. Определени
са и 20 лева ликвидационни разходи. На В. К. са изплатени, както следва, по банков път – на
***********г. – 4656, 73 лева, и на същата дата допълнително още 3839, 27 лева.
4
По делото е изслушано заключение по допуснатата съдебна автотехническа експертиза
на в. лице С. М., от което се установява, че средната пазарна стойност на увредения автомобил
марка „************“, модел „***********“ рег. № ************* преди датата на
застрахователното събитие възлиза на 8067 лева, 70 % от нея е 5647 лева, възстановяването на
автомобила е технически възможно, но стойността на ремонта – 31487, 39 лева, представлява 390
% от стойността на автомобила преди повреждането му, при прекратяване на регистрацията
остатъчната стойност на автомобила – за скрап, възлиза на 910 лева, като разликата между
стойността на автомобила преди повреждането и остатъчната стойност възлиза на 7157 лева, която
е сумата, с която имуществото на собственика е намаляло след увреждането на автомобила му.
Според вещото лице от данните по делото се установява следния механизъм на увреждане – на
дата ************г. около 19:00 часа л. а. марка „**********“, модел „********“, рег. №
********** е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е настъпил удар с л. а. марка
„************“, модел „*******“ рег. № *************, като увредените части и системи на л. а.
марка „************“, модел „*************“ рег. № ********** са детайлно описани в 29
точки на л. ***-*** от делото. Стойността на щетите в. лице определя на сумата от 7157 лева,
която е сумата, с която имуществото на собственика е намаляло след увреждането на автомобила
му, разлика между стойността на автомобила преди повреждането му, и остатъчната стойност на
автомобила – за скрап. При така посочения по делото механизъм на произшествието е възможно да
се получат всички описани от в. лице вреди в експертизата. В съдебно заседание в. лице уточнява,
че и към датата на ПТП-то, и към момента стойността на увредения автомобил преди
произшествието е една и съща, тъй като след 13-14 г. на автомобила стойността му остава
константа – 7 % остатъчна стойност на автомобила.
По делото е разпитан свидетелят В. С. К., собственик и водач на увредения автомобил на
процесната дата **********г. От показанията му се установява, че пътувайки в посока
**********, преди табелата, в посока от *************, на десен завой в насрещното движение,
разминавайки се, срещу него на завоя се появявил още един автомобил и единственото, което
успял да направи, било да избегне челен удар, като дръпнал настрани колата, но явно
недостатъчно, тъй като отстрани имало скат и нямало накъде повече, последвал удар в задна лява
част на автомобила му, в областта на задната гума. Вече било тъмно, било вечерта по време на
прибиране от работа. Автомобилът на свидетеля бил *********** *********. В първия момент
шокът на свидетеля и спътниците му бил голям, като слезли от колата и установили, че са живи и
здрави, отишли към другата кола да видят там всичко наред ли е. Там имало двама- трима души
извън колата, на въпрос от тяхна страна „какво направи?“, свидетелят отговорил, че е успял да
избегне челен удар и благодарение на това са живи и здрави всички, попитали къде им е
шофьорът, последвал отговор, че шофьорът им го няма, изчезнал е. След това дошли полицаи,
първо били при автомобила на свидетеля и спътниците му, после отишли при другата кола и
лицата от нея, оттам насетне са нямали никакъв контакт с другите участници в ПТП-то. Контактът
бил само първоначално да видят дали са здрави. След инцидента автомобилът на свидетеля бил
оглеждан на два пъти от комисия и бил обявен за тотал щета, и бракуван в последствие в КАТ -
от това кола повече не станало. Свидетелят не е успял нито да разговаря, нито да разбере кой е бил
другия водач, единствено му е известно, че хората, които са били там, са казали, че водачът им е
напуснал, без да дават обяснения. Свидетелят и спътниците му отишли само да видят дали има
пострадал, впоследствие се оттеглили и пътните полицаи останали да се занимават с тях.
Впоследствие на свидетеля било изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя по
5
застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като е нямал Автокаско. Бил тестван с дрегер, било
установено, че не е употребил алкохол. Полицаите извършили оглед, защото автомобилите били
наблъскани след удара, след което освободили автомобила им за пътна помощ, свидетелят извикал
Пътна помощ, за да прибере колата, полицаите останали до пристигането на пътната помощ,
защото били вън, мястото било тъмно и след като качили колата за транспорт, тогава си тръгнали и
те. Няма представа кога е установен водача на другия автомобил и по какъв начин.
Други доказателства по делото не са събрани.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Съгласно текста на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато виновният водач
е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и
когато посещаването на мястото от тях е задължително. Разпоредбата в редакцията й до
*************г. и относима за процесния случай гласи, че освен в случаите по чл. 433, т.
1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по
друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
В конкретния случай от събраните и писмени, и гласни доказателства се установи
безспорно, че виновният водач е напуснал мястото на произшествието, без да изчака органите на
реда, за което и му е наложено наказание, за което обаче няма данни да е влязло в сила. В
протокола за ПТП е отразено, че не е могъл да бъде изпробван и за алкохол, тъй като е напуснал
местопроизшествието.
За да възникне правото на регрес на застрахователя на посоченото основание обаче, се
изисква посещаването на мястото от органите на реда да е задължително. В чл. 125 от ЗДв.П са
предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за
контрол на МВР, като същите са изчерпателно изброени. В съдебно заседание ищецът уточнява, че
основава претенцията си на хипотезите на чл. 125, т. 5 и т. 7 от ЗдвП. Съгласно т. 5 на цитирания
текст в редакцията си към датата на ПТП, посещението от контролните органи по закон е
задължително, когато има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; а съгл. т. 7 на
цитирания текст с редакцията си към датата на ПТП, посещението от контролните органи по закон
е задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Към датата на ПТП и считано от ***********г. е отменена
редакцията на чл. 125, т. 7, съгл. която посещението от контролните органи по закон е
задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. В конкретния
случай единствено се установява, че водачът на МПС марка „*****“, модел „********“, рег. №
******* е напуснал местопроизшествието по данни на спътниците му, както и че увреденото МПС
6
на свидетеля К. не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
вреди, но липсват каквито и да било данни действително да е било налице някое от основанията по
чл. 125 от ЗДв.П, т. 5 или т. 7.
В конкретния случай ищецът твърди, но не доказва нито една от двете предпоставки по
делото, като в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което произтича претенцията му. От
една страна, не се установява да е имало съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство. Единствено се установява да са били извикани органите на Пътна полиция – **********,
като още преди пристигането им е установено, че единият водач е напуснал местопроизшествието.
От показанията на свидетеля К. не се установява да е имало съмнение някой от водачите да е бил
употребил алкохол, наркотични вещества или техни аналози, нито да е бил неправоспособен
водач. Нищо подобно не се установява и по административно-наказателната преписка, приложена
по делото, не се и установява това да е била причината виновният водач да е напуснал
местопроизшествието, а само, че е напуснал същото. В конкретния случай виновният водач носи
тежест единствено да установи, че е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина, но обстоятелството, че посещаването на местопроизшествието от
органите на реда е задължително по закон е в тежест на ищеца. Единствено в протокола за ПТП е
отразено, че водачът на л.а. „**********“ не е бил изпробван за алкохол с техническо средство,
тъй като не е установен на местопроизшествието, което не може да се приравни на наличие на
съмнение за употреба на каквото и да било. Индиция за това е и обстоятелството, че този водач не
е санкциониран за това да се е отклонил от проверка за алкохол, а за това, че е напуснал
местопроизшествието, без да установи какви са последиците от него.
В случая липсват и данни между участниците да е имало разногласие относно
обстоятелствата около ПТП- то, защото първо не са събрани никакви подобни данни, нито пък са
ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка и второ- от протокола за ПТП, в който е
описан механизма на събитието и причинените щети, е видно, че разногласие няма. Документът е
подписан от двамата водачи, след установяване на втория водач, като не са били направени
възражения от ответника за причините и условията по ПТП- то, същият не е възразил и при
връчване на издадения му АУАН. Твърдението на ищеца, че липсата на съставен двустранен
протокол води до извод за наличие на разногласия е неоснователно – при напускане на
местопроизшествието от единия от водачите няма как да се установи има или не разногласия, а
впоследствие протоколът за ПТП е подписан без възражения и от двамата водачи.
Доколкото представените по делото доказателства не установяват наличието на други
обстоятелства по чл. 125 от ЗДв.П, обосноваващи задължителност на явяването на службите за
контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се приеме,
че дори и да е имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в
хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на движение по
пътищата е задължително по закон. В този смисъл не са налице основания за ангажиране
регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното
дружество по силата на сключения договор за застраховка „ГО“. При това положение въобще не е
необходимо да се излагат съображения досежно останалите елементи от фактическия състав на
регресната претенция, свързани с изследване на вината на ответника, определяне на размера на
застрахователното обезщетение за вредите и изплащането, доколкото те биха имали значение
7
само, ако бяха доказани обсъдените по- горе условия за възникване на регресното вземане на
застрахователя.
При положение, че не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на
заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена неправилно, защото
предявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски. Такива не се доказва да са направени, но следва да се издаде РКО
на особения представител от внесеното възнаграждение в размер на 755, 80 лева (седемстотин
петдесет и пет лева и осемдесет стотинки).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно дружество Лев Инс” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от изпълнителните директори М. М. - Г. и В. И., чрез пълномощника си юрк. И. Г.,
против Д. Я. А., ЕГН: **********, от гр. ***********, ул. „**********” № ****, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът му дължи сумата от 8 516 лева (осем хиляди петстотин и шестнадесет лева) -
главница, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № ***************, валидна за периода *********** г.- *********** г.
поради напускане на водача Д. Я. А., ЕГН: ********** на мястото на ПТП, настъпило на
********** г. на път **********, на 1 км след табелата за изход от гр. **********, в посока село
************ с участието на лек автомобил марка „********“, модел „**********“, рег. №
***********, собственост на Я. А. А., управляван от ответника и лек автомобил марка
„**********“, модел „**********“ рег. № *********, собственост на В. С. К., за което бил
съставен констативен протокол за ПТП № ******************** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда- ********** г. до окончателното
погасяване, за заплащане на които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № ***************** г., постановена по частно гр. дело № ********** г. на
****** , ******. с-в.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК адв. Д. П. Д. за внесеното възнаграждение за особен представител в размер на 755, 80 лева
(седемстотин петдесет и пет лева и осемдесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
8