ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 06.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 228/ 2019 г.
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „А1
България“ ЕАД- гр.София, чрез адв.П. В., против
Решение № 373/21.5.2019 г. на Ямболския районен
съд, постановено по гр.д. № 3771/2018
г., в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника искове по чл. 422 от ГПК, връзка с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД против “Минна компания – П.“***
-да бъде прието за установено, че ответникът дължи общо разликата над 121.68
лв. до 15 521.53 лв., въз основа на договор за мобилна гласова телефонна
услуга от 07.03.2005 г. и договор № *********/26.03.2015 г..
В изпълнение на задълженията си
по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва жалбата и отговора, както следва:
В жалбата се сочи, че решението
на ЯРС в отхвърлителната част и в частта за
разноските е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се доводи, че съдът е приел за размер на претенцията по договора
от 2005 г. сумата 599,85 лв., представляваща фактурирани и неплатени
предоставени услуги, както и сумата от 5000 лв. неустойка- по 200 лв. за всеки
телефонен номер, дължима поради прекратяване на договора по вина на ответника. Всъщност
претенцията по този договор, отнасящ се за пет телефонни номера, е уточнена с
допълнителни молби и е в размер на 309,87 лв., като не включва посочената
неустойка. Също така според въззивника неправилно е
приет за размер на претенцията по втория договор сумата от 9 921,68 лв.,
докато с исковата молба е претендирана сумата от 14 921,99
лв., в който размер е уточнена и с допълнителната молба. Сочи се, че по този
начин съдът неправилно е увеличил цената на първия иск с 5000 лв., а е намалил
цената на втория със същия размер, за което не е бил компетентен. Във връзка с
това се сочи необоснованост на решението относно неустойката от 5000 лв., която
съдът е приел за недължима, поради недоказване на възникването на облигационно
отношение по договора от 2005 г. По отношение на неприемането от съда на
уточнението с допълнителната молба на ищеца от 07.12.2018 г. в жалбата се сочи,
че съдът неправилно е процедирал, доколкото с тази молба е бил намален размерът
на иска от 599,85 лв. на 390,87 лв. (на друго място в жалбата е посочено „309,87
лв.“). Съдът не е дал указания на ищеца да заяви оттегля ли или се отказва от
разликата с първоначалния размер. Според въззивника
ЯРС необосновано е приел неустановеност на договорното правоотношение от 07.03.2005
г. поради непредставяне на договора от посочената дата, доколкото поради
далечния момент на сключването му същият не се съхранява на хартиен носител, но
са представени издадени въз основа на него фактури, които доказват вземанията.
В жалбата са изложени доводи относно неправилност на изводите на съда за
нищожност на клаузата за неустойка по втория договор от 2015 г., като се сочи,
че не е налице противоречие с добрите нрави. Съдът неправилно е приел, че
размерът на месечната абонаментна такса е 4,50 лв. при изчисляване на
очакваните вреди от неизпълнението, а всъщност за отделните ползвани от
ответника номера е дължима различна по размер такса. Освен това вредите следва
да се определят и с оглед очакваните
приходи от предоставените гласови услуги, които в обжалваното решение не са
взети предвид. Според въззивника неустойката
изпълнява присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции и не води до неоснователно обогатяване. Договорът е сключен
при съгласие на двете страни и за тях тя е справедлива. Освен това те са
търговци и е приложима разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, че неустойката по
търговски сделки не може да бъде намалена поради прекомерност. Това изключва прогласяването
й за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Обратното означава
заобикаляне на закона-на императивната забрана на чл. 309 ТЗ. С оглед на
изложеното въззивникът счита, че претенцията за
неустойка в размер на 14 800 лв. следва да бъде уважена изцяло.
Искането е за отмяна на решението
в отхвърлителната част и уважаване на исковете.
Във въззивната жалба не са
направени доказателствени искания.
Въззиваемият, чрез представителя си адв. Д.Ц., е депозирал писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Счита, че ответникът не е доказал твърденията си за сключване на договор от
2005 г., за предоставяне на услуги по него, поради което искът обосновано е отхвърлен.
Не са ангажирани доказателства за осчетоводяването на претендираните
услуги. В договора по делото не са посочени сумите на месечните такси, нито
претенцията за неустойка е индивидуализирана с посочването им поотделно. При
изчисляване на размера на дължимите такси следва да се изходи и от оставащия
срок на договора, който е по-кратък от 2 години и дължимата сума би била
по-малка от претендираната. В отговора въззиваемият излага доводи и за неосъществяване на
фактическия състав на прекратяване на договорите по реда на чл. 87 от ЗЗД.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА о.с.з. за 08.10.2019 г.
от 10.00 часа.
За с.з. да се призоват страните,
като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по
доклада.
На въззивника
да се връчи препис от отговора на въззиваемия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.